Аз сега бях на по ракиика с едни приятелки, добре ми се отррази. Поговорихме си за старите години, като чели е било приде 100 лета. Утре се разбрахме пак нали сега съм ергенка, мъжо на Варна. Така хубаво си пинах, че чак се омотах, да ме простите, ако има някоя грешка.
Магеста ще го взимаме Жижо на там е тръгнало, трябва скоро да ги срещнем може пак да ви посетим коликата.
Понтес да не са зъбчета

Габи си е с биба от третия ден, засега и аз не мисля да и я махам, като поотрасне ще го мислим.
Вигантола да ви кажа забравям да го давам, сега като я пече слънце, фатално ли е?
Вода пием колкото толкова, значи около 80 грама на ден.
Много ми е мъчно, че мъжа ми ще остане във Варна, а аз тука, след септември. Какво да правя, незнам как да се справя с чуствата си?
Илзях си чуствата и преживяванита, много ви
и до утре.


ние си се будиме от край време по няколко пъти на нощ - едвам заспиваме щото сме любопитни на всичко отгоре, а за капак нямаме нито един зъб, но пък ни скъсват венците от сърбеж и болки две нощи изобщо не мигнахме да се разнасяме и гушкаме /от болки де не от лиготия/.
То затуй и моята депресия е на приливи и отливи.

...и ся не ми се разправя всичко, но да ви питам какво мислите...за първи път снощи ми се случи да видя детето ми гладно преди лягане, реве на празните цици и се чудя топло ли й е, зъби ли са..., накрая разбрах, че е гладно, циците ми меки като вързопчета, не ми се е случвало такова нещо досега! Дори вчера сутринта пак бях напращяла. За да не се мотаме с размразяване, дадохме й (за първи път) 100 мл кисело мляко (добре, че имахме домашно) с малко преварена водичка, с лъжичка (тя от шише не пие в добро настроение, та камо ли в лошо). Е, успокои се детето, разпя се и се приспа.
- ей развесели ме Ин4е, моя само седи и планира - сън не го хваща къде да ни помъкне с малкия