Мила моя мамо, понякога за мен си зло голямо!

  • 85 524
  • 586
  •   1
Отговори
# 360
  • Мнения: 1 367
Отидох в кухнята и сложих дъщеря си пред пълната купичка на кучето и с още по-строг глас - яж, твърдо отказвам да те храня вече от ръка.  Shocked Shocked
Хахахахахах,ето това е хитът на днешния ден!!!!!Ох,извинявай,мила,че така се хиля на постинга ти!  Hug Просто си представих ситуацията и.....Добре е,че все пак накрая си си починала.

То си е за подигравка  hahaha
Майка ми и през двата дни ми говореше бавно " това е куче" сочейки   animal037 и "това е бебе"  newsm32

Да ви призная имам още един гаф с малката - последицата червена бузка, но малко и само за един ден почти изчезна червеното, но ще го разкажа като ми мине на мен, че още се обвинявам........
И през ума ми не минава да ти се подигравам. Hug На всеки може да се случи,все пак преумората не е нещо безобидно,когато носиш отговорност за едно безпомощно същество.Надявам се,че не съм те обидила!  bouquet

# 361
  • София
  • Мнения: 1 524
Естетственно, че не бих се разсърдила, то определено си е за смях моето.

# 362
  • Мнения: 2 783
Влизаме в супермаркета в индийска нишка-аз, Калина и мъжо.Бутам металните "въртележки" на входа, ама нещо трудно се местят. В един момент чувам зад гърба си Калина да пищи. Обръщам се- главата и на нивото на "въртележките", а аз съм я заклещила без да искам.
Калина на 1 година, щапъка из къщи за ръка с майка ми. В един момент тръгнала да пада, а майка ми я дръпнала за ръчичката и без да иска я извадила. Идват гостите- детето криво. Свекърва ми, понеже децата и са с халтави стави и са си вадили ръце ме предупреждава, че детето си пази ръчичката, а аз я отминавам с пренебрежение. Все много знае! Цял ден рева детето, чак надвечер се усетихме и прекарахме вечерта пред спешния кабинет.

# 363
  • Мнения: 230
всяка сутрин водя децата на градина и ясла с колата и след това ужасно бързам за работа. Заведох малкия, и съм забравила да заведа големия. Спирам колата и не поглеждам назад. Не знам какво ме накара да се обърна, беше зима и щеше да си прекара поне 8 часа на студа.... Confused Оттогава постоянно имам чувството, че съм забравила някое дете някъде. Но много внимавам.. Laughing

# 364
  • Мнения: 71
За моите си изцепки нещо не мога да се сетя - да - касата на вратата, главата в някой ръб, падане от легло и т.н. Ама това което ми изниква пред очите е следната случка - аз на 18, майка ми смемейна приятелка и нейното момиченце. Колко беше голяма не се сещам, на месеци някакви, може да седи вече, а те двете ще я учат на гърне да седи. Та "насадили" са я на "кукуто", масата зад гърба й да не падне назад, и те двете - седнали на земята пред нея - вардят я! И както си я зяпат втренчено Shocked малката кукла залита назад, удря си главата в масата, тръгва напред - челото в земята, а гърнето - залепнало на дупето й - стърчи отгоре! А двете "пазачки" само я изгледаха Shocked Shocked и след секунда две като ревна малката - като скочиха, та целувки, та прегръдки, весене, да не се е стреснала....... А аз вече се търкалях по пода от смях. После с моята госпожица не ми беше чак толкова смешно, ама тогава - въздух не можех да си поема Joy

# 365
  • Мнения: 89
Много забавна и ..притеснителна тема.Прочетох половината и се престрашавам и аз да споделя.Синът ми беше почти на годинка и се опитваше да ходи.В парка сме и таткото след работа идва при нас.Аз вече спокойно си говоря с другите майки,а те се държат за ръчичка и се разхождат.По едно време една от майките казва"Малкият падна",а аз небрежно се обръщам-нали е с татко си...писък,парче от кожата на челото виси,много кръв..."Пирогов",7 шева...седмици наред бях в шок и се обвинявахме.А най-тъпото е,че беше паднал от място.Мъжът ми го държи за ръка,а малкият си усуква крачетата и директно в ръба на бордюра..
 Имало е и прищипване на гушката с ципа на якето,щипване на пръстче с нокторезачка(от тогава признавам само детските ножички..).Има и още,ама много подробна трябва да стана Laughing

# 366
  • Мнения: 1 317
Снощи ми повериха да гледам племенника, ама той е много палав и трябва постоянно да тичаш подире му. На всичкото отгоре не говори български (румънче е) и колкото и да знам румънски, понякога доста се озорвам с неговите измишльотини. Та, говоря си аз по телефона с една бивша колежка, уговаряме се за едни документи и по едно време разбирам, че съм изгубила детето от поглед. В другата стая го нямаше, в коридора - също и влязох в кухнята да погледна. Той обаче се скрил зад вратата, за да ме изплаши, а аз я отварям рязко и го шибвам в главата, той падна назад, седна в едни тенджери и се ожули на стената... С цицина, охлузвания и рев го взеха, аз бях умряла от притеснение... Те си го знаят какъв е и никой нищо не ми е казал, но си е кофти.

# 367
  • Мнения: 83
Страхотна тема  bouquetи аз хем се смея хем тъжно ми става за милите ни деЧица....ама май няма майка,която не е сгафила с нещто newsm78На мен същто ми се е слуЧвало падане от кревата и удряне в касата на вратата,но най -голямата ми издънка(за която и до ден дне6ен се чувствам адки виновна)е с първото ми дете.Та Пепи беше някаде на 1г. 6 месеца и аз отивам до един магазин ,а то там има малко нанадолнище и аз предвидливо сложих спираЧките на колиЧката,е да ама не предвидих,Че малкия ще почне да се накланя напред и падна по лице на асфалта....докато го вдигна,сърце нямах,а на детенцето ми се беше появила една голяяяяяяма цицина,Той реве,аз ощте повеЧе,на всичкото отгоре след няколко дни трябва6е да си ходиме на България,та направо ми идеше да потъна в земята при всеки един въпрос"Какво се е случило?" Embarassed EmbarassedЧувствах се най- лошата майка на света!

# 368
  • Мнения: 762
Първите обувки на Калина ги носи около месец,когато татко и извади от едната натъпкана хартията,с която се продават. Embarassed
Захранваме се педагогически и Калина се учи да ходи.Щъка в краката ми,опира се на мен,а аз ям вафла и гледам филм.От вафлата ми пада парче,ама моментът не беше подходящ да отлепям очи от телевизора.Като свърши момента и поглеждам надолу.Какво да видя-дъщеря ми ме гледа с жален поглед да и пусна още нещо на земята. Embarassed

# 369
  • Сърцето ми, завинаги в Истанбул
  • Мнения: 806
Първите обувки на Калина ги носи около месец,когато татко и извади от едната натъпкана хартията,с която се продават. Embarassed
Захранваме се педагогически и Калина се учи да ходи.Щъка в краката ми,опира се на мен,а аз ям вафла и гледам филм.От вафлата ми пада парче,ама моментът не беше подходящ да отлепям очи от телевизора.Като свърши момента и поглеждам надолу.Какво да видя-дъщеря ми ме гледа с жален поглед да и пусна още нещо на земята. Embarassed

Милото! И моето днес така си дъвче нещо, поглеждам в устата парченце сладкиш, паднало най-верочтно снощи от някоя чиния и си мляска и се радва!  hahaha Дано не помислят хората, че с това Педагогическо ги държим гладни!  Joy

# 370
  • Мнения: 9 969
 Joy Joy Joy винаги ме разсмивате

# 371
  • Мнения: 557
Ето и от мен една историйка, която хич не е смешна.
Голямото ми момче тъкмо беше проходило, а аз бременна в 6ти месец с малкия. Деня преди Коледа. Напазарували сме и мъжа ми оставил на пода в коридора торбите с покупки, слиза до колата да вземе останалите. Да обаче между торбите и едно шише с червено вино - без торба. Детето е в хола, с отворена врата към коридора. Аз прибирам торбите една по една в кухнята. За секунди ме нямаше (кухнята е на 2 крачки от коридора) и докато се обърна да взема следващата торба - Марти се докопал до бутилката, бутнал я и аз чувам чупене на стъкло и писък. Заварих го по очи, до него стъклата от бутилката и около него - целия коридор облян в тъмно червено!! Взех го веднага на ръце и на мивката - той реве - аз мия с вода, за да разбера кое е кръв и кое е вино. Слава богу - оказа се само леко цепната кожата на челото и си зарастна сама. Сега има само малък белег. Обаче в първия момент бях готова да го видя нарязан целия...ужас.
На никой не го пожелавам, въпреки, че нямаше сериозни последствия Wink

# 372
# 373
  • Мнения: 210
Когато беба беше на 2 месеца я ухапа паяк.
Баба ми беше я научила да я люшка постоянно и бях решила да я оставя да поплаче, обикновенно като поплаче 20-30 мин. заспиваше и се събуждаше без желание да има постоянна компания.
Оставих я по боди и чорапки в шезлонга и влязох да мия банята, тя помрънка и след няколко минути почна да пищи много изнервено и неистово .Мислех си, лелеее какъв инат е моето дете  ooooh! Като усетих ,че става нещо ненормално тя беше пищяла поне 10-15 мин.  Така и не разбрах какво е станало, и реших да я изкъпя, за да се успокои ooooh! тя обича водата, едва след като не мина номера се усетих,че нещо става.Крачето й беше подуто,твърдо и червено,а гадината беше изчезнала безследно. Толкова виновна се чувствах,че я заведох в планината да я хапят разни гадини, на следващия ден купих комарници за всичката й "техника"  Mr. Green

# 374
  • Мнения: 805
Моята дъщеря до преди известно време много мразеше да я къпеме под душа. Да, но всеки ден да пълня ваната също не върви, а детска ваничка отдавна нямам. И така един ден баща и реши да я къпе. Рева и крясъците, които се чуваха от банята бяха особено пронизителни
и аз реших да ходя да помагам. Гледам детето седи голо и право, само в банята. И аз я хванах и я окъпах, при което крясъците и бяха сякаш я коля. Опитваше се и да каже нещо но така се беше разхулцала от рев че нищо не и се разбираше. Както и да е, окъпах я и в този момент влиза мъжа ми в банята и ме гледа странно : "Ама, ти какво??? Яз я бях окъпал, ти защо пак??? Просто много крещеше и реших да я оставя тук да се успокои!"
Горкото дете, добре че не минаха и бабата и дядото и те да я окъпат! newsm78

Общи условия

Активация на акаунт