От кога приказки и стихчета?

  • 2 674
  • 36
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 146
Както музика пускаме на децата още в утробата, така и приказки можем са им четем, да плуваме с тях в коремчето и да правим йога.
Но е необходимо да се съобразим с това, че вниманието им можем да задържим само за няколко минутки докато са бебета. Тези няколко минути за тях са много важни.
Бебетата се раждат с идеален слух и до 8 месец вече познават идеално звуковата система на майчиния си език, а ако има кой да ги научи и на още няколко езика.
Според мен не бебетата трябва да се чете на няколко езика, това развива мозъчетата им. Трябва и да им се пее непрекъснато и да се водят на плуване от 3 месечна възраст.

# 16
  • Мнения: 25 633
Не се втелясвайте, ами наобиколете бабите и прабабите си, да ви научат на всички онези броилки, бебешки залъгалки и всякакви игрички с пръсти и ръчички.  Laughing
Научно доказано е, че развитието на ловкостта на пръстчетата при бебето развива и мозъка. Още в древни времена хората, без да са учили психология и намсикво, са го знаели и затова фолклорът ни е пълен с такива залъгалки ("Дай, бабо, огънче", "Варило мишленце кашичка" и пр.). Песнички, кратки, забавни стихчета... Това е начинът. И много, много съвместни игри с бебчето.  Laughing

# 17
  • Мнения: 1 426
Ти пък, Како Сийке!
Не виждаш ли, че тук всичко, казано от баба, майка или - не дай боже свекърва! - относно отглеждането на деца е анатемосано като остаряло, суеверно или ретроградно  Mr. Green

# 18
  • Мнения: 25 633
Ти пък, Како Сийке!
Не виждаш ли, че тук всичко, казано от баба, майка или - не дай боже свекърва! - относно отглеждането на деца е анатемосано като остаряло, суеверно или ретроградно  Mr. Green

Вярно!  Embarassed Embarassed Embarassed
Ама и вие какви сте - Червената шапчица! Бляк!  Sick Ми там има насилие!  Crazy
Я четете на бебенцата Паулу Коелю, Умберто Еко и Камю. Тъй ами, никво шест-пет! 11 минути, да си знаят отсега!  Whistling

# 19
  • Мнения: 1 426
Да, наистина, Како Сийке, мине се - не мине време, и темата за насилието в класическите детски приказки изкача пак... Чудно ми е колко бързо някои майки забравят, че и те са били деца - никакъв, ама никакъв спомен какво и как ги е радвало в детството им...
Ето две темички от десетките:
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=56576.msg1035308#msg1035308 - едното виждане
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=172231.msg3413060#msg3413060 - другото виждане

Думите ми изглеждат малко встрани от темата, но нали става дума за това, кога, как и какво да казваме на децата си....

# 20
  • Мнения: 24 467
Пораснала съм без класическите броилки, стихчета пък никога не съм обичала особено, но пък и приказките, които родителите ми са ми чели вечер и песничките на баба си ги спомням с удоволствие, тях съм чела и пяла на големия син, тях ще чета и пея и на малкия. Хич не ме е еня, как щяло да бъде възприето "насилието" в "Червената шапчица" от някой страничен човек, дето си няма друга работа, освен да се чуди кое нещо още да отрече, дали ще е стряскаща картинката на Карабс Барабас и т.н. Пък "Горската аптека", "Работна мецана" и други от сорта са толкова приятни, добре написани и забавни четива за малките деца, че не се и каня да ги заменям за нещо друго.
Който иска да пее и рецитира- няма лошо, напротив, супер е, също толкова супер е четенето и разказването на приказки- написани, измислени, на случки. Когато заниманията с детето носят удоволствие и на родителите и на него не виждам нищо вредно в това. Не е добре е обаче, ако детето не бъде занимавано с такива полезни и приятни неща, като песните, стихчетата, приказките, броилките, с мисълта /а за мен по- скоро с оправданието/, че не е още "дораснало" до тях. По този начин на сила се забавя неговото развитие- интелектуално и емоционално. Все пак аз поне не отглеждам котки и кучета, за да мисля само с какво и как ще ги нахраня и къде ще ги изпишкам и разходя.

# 21
  • Мнения: X
Темата много ме интересува.
Крис е на година и 6м., все още ми ги изтръгва от ръцете или поглежда поглежда картинките и после започва друго.. - да си играе.
А в библиотеката къде има броилки - търсила съм ама явно не попадам точно...

# 22
  • дядовата ръкавичка
  • Мнения: 3 941
При такъв въпрос винаги се сещам за следното:

В най-любимата ми книга  "Семейство Глас" има откъс, в който се разказва как един от братята на 9-месечната Франи, за да я успокои, когато се разплакала, започнал да и чете една даоистка приказка за разликата между това, което се вижда с очите и същността на нещата. След време, Франи твърдяла, че "си спомня много добре" приказката, която Сиймор й прочел.
Та, препоръката на Сиймор беше, че никога не е твърде рано, на децата да започне да се чете хубава проза или поезия.  Grinning

# 23
  • Мнения: 2 211
При нас ситуацията е такава, че въобще не мога да му ангажирам вниманието с четене на приказки. Той постоянно дивее, пълзи, катери се, хвърля играчки... За секунда не застава на едно място и няма как да му чета приказки  Confused
За това пък непрестанно му говоря - всякакви неща, просто да слуша реч (най-често обяснявам какво правя, докато правя нещо)
С нетърпение чакам моментът, в който ще кротне та да му почета приказки!

# 24
  • Мнения: 917
Ами ние от много отдавна сме купили детски книшки с твърди корици и картинки. Вътре има някакви римушки на всяка страничка, които докато разглеждаме картинките четеме. Отначало не им обръщаша много внимание, все гледаше шаренкото или дупчица на книшката да си пъхне пръсчето, или нещо друго има разни там с очички на книшката или свирка. Напоследък, все ми носи по някоя книшка да четем. Даже тия по малките със животни, ми отваря страницата и ми посочва за кое животно да чета. Чела съм и Грозното патенце, въпреки че е пак съкратен вариант, но й е отегчително че е по-дълго. Мисля че римушките са добро начало. И все гледам по книшката да има някоя джиджавка, която да привлича вниманието

# 25
  • Мнения: 8 769
Днес четох една статия в коятo пишеше, че  на децата от шест месеца, трябва да се започне да се четат приказки и стихчета.  Моя син утре прави шест месеца и днес реших да му прочета червената шапчица.
Та се питам, кога в действителност ще му стане интересно. Вие кога почнахте? newsm78
Няма как да му е интересна червената шапчица, макр че ти може би си взела адаптирания вариант.
Аз от бебета им пеех и им разказвах разни римувани малки стихчета, броилки, занимавки.... На около 6 месечна възраст започнахме с книжките с картинки и с рими от по точно два реда.

# 26
  • Мнения: 2 123
Ами песнички пеем от 7месечната възраст на сина ми, тогава го осиновихме. Приказки не чета, обикновено ги разказвам, защото искам и двете ми ръце да са свободни, за да мога да използвам играчки, и да му фиксирам вниманието. Между другото ми правеше впечатление, че музиката невероятно го успокояваше в самото начало, след като го взехме от дома, заслушваше се много внимателно, като музикален критик  hahaha. После не беше чак така впечатляващо
Но мъжа ми изби рибата, когато на 8 месечната му възраст започна да чете на Никола "Приказки за джунглата"  Shocked Joy от началото до края...
Иначе гледаме кратинки и му давам да си играе с истински книги и списания, за да свиква с формата им  Laughing

П.С
За протокола да отбележа, че аз съм луда на тема четене и ще го гоня като рецидивист за това  Laughing

# 27
  • Мнения: 2 891
Нв бих могла да причиня на детето такъв стрес- да пея, но приказки четем от около годинка.

# 28
  • Мнения: 2 123
Нв бих могла да причиня на детето такъв стрес- да пея,

Мнооооооооооого добро попадение!  Laughing

# 29
  • Мнения: 1 426
Нв бих могла да причиня на детето такъв стрес- да пея, но приказки четем от около годинка.
Ха-ха! И аз съм абсолютен музикален инвалид, но пеех!
А наскоро докато чистех един шкаф и си пеех, синът ми ме изненада и знаеш ли какво каза: мамо, когато с кака ми бяхме малки, ти много хубаво пееше, а сега нещо съвсем се се отучила...  Mr. Green

Общи условия

Активация на акаунт