Доста е гадничко,на мен ми предстои същото в края на месеца - ще сме на 8 ,с тази разлика , че ще се виждаме всеки ден.Не се притеснявай все пак 20 км. не са 200 или повече,ако ти домъчнее толкова през седмицата палите колата и за 30 мин. сте при него - отиваш, мачкаш го, целуваш го и събираш сили за останалите дни през които няма да сте заедно.Успех и гледай по ведро на нещата - времето в което живеем е такова,че такива шансове не се пропускат!
- Публикувана: 3 юли 2007, 15:37 ч.
- Последно мнение: 27 юли 2007, 17:14 ч.
Започвам работа!
Може ли да споделя другата гледна точка?
Аз съм дете, отгледано от баба си. Буквално. Нашите ме взимаха за събота и неделя и то не всяка седмица. При баба ми беше много хубаво, топло, уютно, баба готвеше най-добрите манджи и ми разказваше приказки, помагаще ми с домашните, целуваше ме за лека нощ и ме будеше с една песничка. Беше се отдала на мен и когато почина, аз всъщност загубих майка си.
НО - с родителите ми така и не се "опознахме". Те не ме познават, аз не ги познавам. Образно казано. Доста проблеми имах в пубертета си, бягах, пиех, какво ли не правех, побърквах ги. И до сега с майка ми разговаряме делово и като... бизнес партньори. Много ми е болно, но това е път, който е извървян и няма връщане назад. Баба като ме погледнеше, знаеше какво ми е и какво да ми каже. Майка ми... сигурно много е страдала, сигурно й е било трудно, но и на мен не ми беше лесно да обяснявам на всичките си приятели защо не живея с родителите си. И аз не знаех защо.
Та аз съм решена, че дори да ми коства съня и здравето, детето ми ще си го гледам аз. Да, може през деня при баба, може дори за уикенда или за седмица през ваканцията, но ще трябва наистина да ме поставят на колене обстоятелствата в живота, за да го оставя някъде и да го виждам само през уикенда.
Извинявам се, ако се намесвам грубо с мнението си, но за мен това е много важно и държах да го споделя.
Успех!
Аз съм дете, отгледано от баба си. Буквално. Нашите ме взимаха за събота и неделя и то не всяка седмица. При баба ми беше много хубаво, топло, уютно, баба готвеше най-добрите манджи и ми разказваше приказки, помагаще ми с домашните, целуваше ме за лека нощ и ме будеше с една песничка. Беше се отдала на мен и когато почина, аз всъщност загубих майка си.
НО - с родителите ми така и не се "опознахме". Те не ме познават, аз не ги познавам. Образно казано. Доста проблеми имах в пубертета си, бягах, пиех, какво ли не правех, побърквах ги. И до сега с майка ми разговаряме делово и като... бизнес партньори. Много ми е болно, но това е път, който е извървян и няма връщане назад. Баба като ме погледнеше, знаеше какво ми е и какво да ми каже. Майка ми... сигурно много е страдала, сигурно й е било трудно, но и на мен не ми беше лесно да обяснявам на всичките си приятели защо не живея с родителите си. И аз не знаех защо.
Та аз съм решена, че дори да ми коства съня и здравето, детето ми ще си го гледам аз. Да, може през деня при баба, може дори за уикенда или за седмица през ваканцията, но ще трябва наистина да ме поставят на колене обстоятелствата в живота, за да го оставя някъде и да го виждам само през уикенда.
Извинявам се, ако се намесвам грубо с мнението си, но за мен това е много важно и държах да го споделя.
Успех!
И аз скоро започнах работа...колкото и да ми е трудно да се отделям от децата с часове...просто няма друг начин.
Сутрин карам Тошко на градинка.Пламен го карам по баби и отивам.
Прибирам се и то вече станало време децата да лягат.Изкъпвам ги ,нахранвам ги и в леглата....няма много време да поиграя с тях.
Но пък сега имам почти три почивни дни.Тошко го спрях от градинката до края на седмицата и Пламчо си е в къщи..и така сега сме си заедно.
Успех в новата работа
Сутрин карам Тошко на градинка.Пламен го карам по баби и отивам.
Прибирам се и то вече станало време децата да лягат.Изкъпвам ги ,нахранвам ги и в леглата....няма много време да поиграя с тях.
Но пък сега имам почти три почивни дни.Тошко го спрях от градинката до края на седмицата и Пламчо си е в къщи..и така сега сме си заедно.
Успех в новата работа
Гадно е да изпускаш моменти от живота на детето ти, но пък е хубаво да можеш да му осигуриш и хубав живот. Не изпускай хубавата работа, и все пак обмисли добре дали е толкова хубава.
Аз 2 години като съм била малка съм гледана от баба ми , дядо ми и леля ми от Стара Загора . ние живеем в София, иначе) и най хубавите ми детски спомени са свързани с този град и тези хора. Когато наште са идвали да ме взимат с нетърпение съм чакала да си тръгнат от страх да не би да си ме вземат. Кагота са дошли да си ме приберат направо съм се поболяла. Така че не се притеснявай, бабите се жгрижат страхотно за внуците си. А най-важното е че ти ще си го виждаш и че детето ти ще е щастливо.
Аз 2 години като съм била малка съм гледана от баба ми , дядо ми и леля ми от Стара Загора . ние живеем в София, иначе) и най хубавите ми детски спомени са свързани с този град и тези хора. Когато наште са идвали да ме взимат с нетърпение съм чакала да си тръгнат от страх да не би да си ме вземат. Кагота са дошли да си ме приберат направо съм се поболяла. Така че не се притеснявай, бабите се жгрижат страхотно за внуците си. А най-важното е че ти ще си го виждаш и че детето ти ще е щастливо.
Аз също съм отгледана от баба си от 1 до 3 годинки. Не знам поради каква причина, но майка ми не спира да ми повтаря, че страшно съжалява за тези години до ден днешен и не може да си го прости. Иначе баба ме гледаше добре, а нашите ме взимаха всяка събота и неделя във Варна. Аз нямам спомени, но за майка ми явно това са били трудни години. Аз не бих издържала без да виждам детето си.
Няма ли вариант някой да го гледа във вас?
Подкрепям те, въпреки всичко, за работата ти, но все пак...помисли...ти си още млада и работа ще си намериш някой ден, но времето с детето едва ли ще можеш да върнеш..
Кураж в избора!:)
Няма ли вариант някой да го гледа във вас?
Подкрепям те, въпреки всичко, за работата ти, но все пак...помисли...ти си още млада и работа ще си намериш някой ден, но времето с детето едва ли ще можеш да върнеш..
Кураж в избора!:)
Аз започнах работа, когато Яни беше на 9 месеца. Трябваше уж да съм на половин ден, но в последствие си останах на пълен работен ден, по мое желание разбира се! В началото имах същите притеснения, но лека полека влизаш в ритъм и в момента ми е напълно спокойно и естествено да ходя на работа! Все пак трябва да се погрижим и за бъдещето на нашите съкровища...Макар при нас да е малко по-различно - нашата баба идва и гледа малкия вкъщи и вечер сме си с него, мисля че и ти с времето ще се приспособиш и ако работата си заслужава - смело напред!
Никой няма право да те упреква! Всеки сам взима тези решения. Факта, че си решила да започнеш работа не те прави лоша майка. Освен това, аз съм на мнение, че животът на жената не свършва в момента, в който роди дете. Не е нужно да ходиш цял живот след децата си. Те един ден ще пораснат и повече няма да имат нужда от нас, но тогава ние ще сме прекалено "пораснали", да не кажа стари, за да започнем живота си отначало. След като ти се отдава такава добра възможност - грабвай я, а и за детето ти ще се грижи баба му, освен това ще можеш и вечер след работа да прескачаш да го виждаш.
Аз съм отгледана от баба си - била съм на 9 месеца, когато майка ми е започнала работа и не мога да кажа, че съм ощетена по някакъв начин. Имах прекрасно детсво, страхотна връзка с майка си, не я упреквам за това й решение.
Успех на новата работа!
Аз съм отгледана от баба си - била съм на 9 месеца, когато майка ми е започнала работа и не мога да кажа, че съм ощетена по някакъв начин. Имах прекрасно детсво, страхотна връзка с майка си, не я упреквам за това й решение.
Успех на новата работа!
Напълно те разбирам и подкрепям решението ти!Въпреки че ще ти е много трудно без детенце,щом няма как - важното е детенце да е здраво и да се чувства добре.Успех!
Много ви благодаря момичета за отговорите и подкрепата.На човек му става хубаво като види че има и други като него и че някой го подкрепя.Не съм единствената минала по този път а няма и да съм последната.Ще давам всичко от себе си през тези 2-3 летни месеца детето ми да не усеща чак толкова моята липса, защото през свекърва ми се прибират от вилата и цяла есен зима и пролет ще го гледа вкъщи и аз ще си го виждам всяка вечер.Още веднъж ви благодаря и на всички които са в това положение ви пожелавам да сте все така силни
Здравей мила mariya86. Аз в момента съм в абсолютно същото положение-търся си нова работа докато съм по майчинство защото не искам да се връщам на старата и до 1-2 седмици сигурно ще започна, сина ми е на 8 месеца и аз като теб се чудя дали ще издържа без него. Чувствам се виновна, че го оставям, а в същото време искам да работя на по-хубава работа за по-хубави пари, за да мога да му дам всичко.
Недей да се измъчваш мила-ти го правиш за негово добро (поне аз така се успокоявам). Сигурна съм, че тази работа ще ти даде възможност да му дадеш всичко на това дете, че даже и повече. Това те прави страхотна майка защото жертваш най-прекрасните моменти за теб и детето в името на това да му осигуриш всичко.
Желая ти успех в новата работа
Недей да се измъчваш мила-ти го правиш за негово добро (поне аз така се успокоявам). Сигурна съм, че тази работа ще ти даде възможност да му дадеш всичко на това дете, че даже и повече. Това те прави страхотна майка защото жертваш най-прекрасните моменти за теб и детето в името на това да му осигуриш всичко.
Желая ти успех в новата работа
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=201516.220
Виж това!
Всеки сам взима решения,с които после трябва да живее! Отстрани е лесно да се дава съвет, но ти си човека, който е запознат най-добре със ситуацията. А и никоя майка,която сега те упреква, че оставяш детето си, после няма да тръгне да ти търси добра работа, нали?
Няма лесен момент, в който да оставиш детето си на някой друг да се грижи за него! Повярвай ми! И до 5 години да си го гледаш, после пак ще ти е мъчно. Така,че успех в начинанието и бъди силна!
Виж това!
Всеки сам взима решения,с които после трябва да живее! Отстрани е лесно да се дава съвет, но ти си човека, който е запознат най-добре със ситуацията. А и никоя майка,която сега те упреква, че оставяш детето си, после няма да тръгне да ти търси добра работа, нали?
Няма лесен момент, в който да оставиш детето си на някой друг да се грижи за него! Повярвай ми! И до 5 години да си го гледаш, после пак ще ти е мъчно. Така,че успех в начинанието и бъди силна!