Аххххх мъжът ми

Само да попитам- имаш ли някакви други интереси и занимания извън отглеждането на децата?
Ако нямаш такива си създай, ако щеш отглеждай цветя, плети, ший, плувай, извоювай си време от 1-2 часа само за себе си- на клуб ли ще ходиш, ще спортуваш ли, някакви сбирки по интереси ли ще посещаваш- избери си, така ще си създадеш и контакти и ще разпуснеш. В това време пък съпругът ти ще поеме малко по- навътре ангажиментите с децата и дома, от това той самият определено се нуждае, макар, че едва ли го желае съзнателно. Най- доброто би било ако двамата заедно имате свободно време, което да прекарвате съвместно. За целта хората са измислили от древни времена фигурата на бавачката.
Ти самата първо следва да си полезна и забавна за себе си. Ако не си, как другите ще те почувстват като такава? А дали ще си такава зависи от теб. Подкарването на въпросната кола е най- малкото, каоето следва да направиш. За какво ще си говори с теб един човек, който е ангажиран с други неща, далеч от това, с което си ангажирана самата ти?

Съжалявам мила, за ситуацията, в която си изпаднала. Още повече, че донякъде ми е позната. Само дето мъжа ми не крещеше, а млъкваше или се цупеше, което може в някои случаи да изнервя другия много повече от караница. Смятам, че проблема не е в теб. Не е в това, че не излизаш, не караш кола и прочие. Някой преди мен го беше споменал... ТОЙ има някакъв вътрешен дискомфорт. От какво е породен може само да се гадае. Може да е преумора, но не само физическа, а по скоро от отговорностите с които се е нагърбил. Може да има служебни проблеми, които не иска да сподели с теб по негови си причини, но които да го карат да се чувства несигурен и не достатъчно "силен" като глава на семейството, може.... Може да са много неща, но само той си знае. Какво да те посъветвам? Опитай се да поговориш с него, когато е спокоен, но не директно, а дискретно и заобиколно. Преглътни егото си за известно време и не му се връзвай, а го наблюдавай. Ти си го познаваш най- добре и няма начин да не откриеш причината. Щом го обичаш ще успееш, сигурна съм!  

А може би е депресиран. От ежедневието и от тези ангажименти с вас и работата. И освен това не се контролира, което е много лошо. Аз не бих простила подобни обиди. Мъжа ми е долу горе в подобна ситуация, ангажиран е с нас и понякога си мисля, че го товарим допълнително. Той и без това едвам смогва, но гледам да се съобразявам и предпочитам да ходим пеш, но той пък не би ни пуснал сами и винаги предлага помощ. И той предпочита през уикенда да си стои в къщи, понеже цяла седмица обикаля и има много работа и малко се свърта в къщи. Аз пък съм цяла седмица в къщи и чакам уикенда, че да излезем и става едно разминаване. Затова тази неделя го попитах излиза ли му се той каза НЕ, аз си приготвих една раница с багаж, облякох себе си и малкия без да кажа нищо, когато ме видя ме попита какво правя, обясних, че излизаме той се облече и дойде с нас. Хубаво е да се съобразиш и ти с нуждите му, не мисля, че проблемите от каквото и да било естество са едностранни.

Наемете детегледачка и/или шофьор. Направи така, че да можеш да имаш нормални соц. контакти извън семейството си. Започни да се занимаваш с някаква дейност, извън домашните и родителски ангажименти. Това много ще те разведри и вероятно ще намали напрежението. Ходи редовно по паркове, детски центрове, увеселителни паркове и т.н. Мъжът ти ще започне да разбира колко много изпуска и ще започне да ви придружава тук-там.

Има ли желанието и разбирането той да си отделяте определено време само за вас, двамата? Можете ли и бихте ли били съгласни да седнете някъде, да отидете някъде за 1-2 часа, дори за 1-2 дни и да наемете човек за децата?
Вероятно той е попаднал в капана на увличащата го работа и вече му е трудно да се измъкне сам от него. Трябва за определен период да почине самият той, да се отдалечи и да види обективно ситуацията от страни, да си направи своите преценки и изводи. То е ясно, че работата не е всичко, сигурна съм, че и той самият го знае. Само че когато завъртиш колелото на ангажиментите, често се случва така, че не можеш да го спреш, защото усещаш, че ще те смачка или ако избягаш в страни ще останеш "извън борда" /лично съм го преживявала, а и съпругът ми е минавал през такива периоди/.
Честно казано и на двамат ни се наложи в един момент да сменим работата си, тъй като тя не се промени съобразно нашите нужди и разбирания.

Да, и като се върнат от почивката всичко започва на нов глас.

Такъв е човека, не вярвам да го промениш. На мъжете им става нещо като отидат в чужбина. Щом като ти говори че не изкарваш пари, значи той не те цени като човек. Няма явно значение дали гледаш децата или не.
Дори и да изкарваше повече от него, пак щеше да ти говори че не изкарваш достатъчно.
Това което можеш да направиш е да му  оставяш децата събота и неделя той да се грижи за тях, и ти да ходиш по магазините или на кафе с някой който ти е близък.

А това че мъжете не обичат да ходят по паркове и площадки е повсеместно. Не е само твоят такъв.
Но с определения като чушка и псувни, пробмеа се задълбочава.

критическата....

Знаеш ли, може пък задълженията през уикенда да му идват в повече.
След като работи като луд и поема задача след задача, сигурно си представя през уикенда да не се занимава с неприятни неща - пазаруване, навалици, лудница и градинки...
Казваш, че през седмицата е мил и спокоен, може би просто времето е организирано и вкъщи той си почива и ви се радва, на тихо, спокойно и уютно. Защо не го оставиш той да планира уикендите за известно време? Ако му се седи вкъщи, постойте с децата. Ако иска извън града, идете. Не го мъкни по магазини и навалици. Май точно тези ангажименти, които изпълнява го натоварват двойно повече. Ние, например в събота и неделя имаме подобен проблем. Аз искам да ходя в голям хипермаркет и да се разтоварвам с шопинг терапия, да ама любимият се побърква от тази мисъл и иска да гледаме ТВ, да се разхождаме в парка или да пием бири с приятели. Иска да не мисли за нищо, да не планира, да не върши някаква работа.

Ако се опиташ да елиминираш нещата, които го дразнят, може би няма да има скандали за дреболии. Опитай поне за известно време, може пък да помогне. А самата ти имаш нужда от социални контакти и от някой, който води твоя начин на живот - приятелка, позната... Мъжът ти сигурно разбира, че ти е трудно по цял ден сама и с грижи по децата и домакинството, обаче няма какво да направи.

А за книжките на детенце, съм сигурна, че и той се чувства виновен за реакцията си.

Наистина могат да стоят нещата. Но пък моето мнение е все пак някой път наистина да го оставиш да говори, без да го контрираш. Претърпи един път. Дано да разбереш какво му е всъщност, а не тук всички да гадаем.
Наистина трябва да има компромис в разходките. Но аз лично не смятам, че там е проблемът.

Без да имам претенции за компетентност, мисля, че и двамата сте много изнервени. Ти защото си затворена с децата, той защото явно има много работа и допълнителното натоварване с отговорности го пресира по някакъв начин. Нужен ви е само повод и избухвате. Щом наистина нямаш притеснения относно обичта и изневерите, направи ти компромис.  Бракът обикновено се дължи на любов, но се крепи на компромиси. Скандалът за книжката е бил излишен. Можело е да купите едната книжка сега, а другата друг ден. Казваш, че той е грижлив и отговорен човек. Може би се притеснява, че ще дойде момент в който парите няма да са ви достатъчни и това го кара понякога да бъде по-пестелив от необходимото. Няма ли възможност да изкараш книжка и да можеш сама да шофираш? Това може би ще облекчи ситуацията. Пък и, без да се сърдиш, и ти малко попрекаляваш. Не е нужно пред децата да настояваш на своето и да демонстрираш, че не се съобразяваш с неговото мнение. Избегни скандала в такъв момент, после поговори с него насаме и му кажи какво мислиш. Разбирам, че си самотна и потисната, но постарай се да излезеш от тази ситуация. Няма ли хора с които би могла да създадеш връзки и приятелства. Все пак не живеете на самотен остров.
Като цяло, мисля че няма от какво да се притесняваш, прояви малко повече такт и постепенно нещата ще се оправят. Най-важното е че той ви обича, че нямате различия в мненията за наистина важните неща, че е отговорен, работлив и отдаден на семейството си. Всичко останало е в твоите ръце - жената е тази която може с такт и малко хитринки да моделира поведението на мъжа си. С крясъци и скандали нещата се влошават.

Както винаги ще се съглася с babche тя е мъдра жена и е много права за всичко което каза.  А и опита си казва думата, тя май има най-голям стаж от всички ни.

Мненията на някои от момичетата се покриват с моето но техните примери са от втора ръка, затова ще ти кажа за себе си.
Работя само по 8ч на ден но при мисълта за някакви ангажименти събота и неделя направо ме вбесяват      . Любимото ми занимание през тези дни е да лежа пред тв и единствената разходка да ми е по каналите, до тоалетната и до масата. За разлика обаче от половинката ти аз не се нахвърлям върху моята. Само помърморвам малко    . Предполагам че не съм се изнервила много, защото скъпия ме оставя от време на време да се излежавам на воля .
 Ако наистина приемаш съвети остави го няколко пъти да прави каквото му харесва без да му оставяш впечетлението че си недоволна или сърдита. Предполагам че ще даде резултат в случай че това е проблема.

Забравих да добавя, че за този си навик съм го предупредила още на първа среща