За осиновените деца

Моите деца също контактуват с осиновени деца,деца на разведени родители,глухонеми деца(имат такава помощна паралелка в близко училище).Приемат ги съвсем естествено.Та за осиновените:за няколко деца не знаят,че са осиновени,по изричното желание на осиновителите.За други им казах,че биологичните родители не са имали възможност да ги отгледат по най-добрия начин и са преценили,че за децата е по-добре да отидат в семейство,което ще им даде всичко,от което едно дете се нуждае-любов,грижи,хубав дом и т.н.Съвсем естествено възприеха това простичко обяснение и не правят никаква разлика между родени и осиновени.Изобщо не им прави впечатление.

Fussii,  най-вероятно тази твоя приятелка, дето е казала, че съжалява, е искала да каже, че съжалява, че не си могла да забременееш. Но понеже се е смутила, е излязла абсолютна глупост. Или пък тези, дето са ти казали, че си прекалено млада, сигурно също са имали пред вид да те окуражат. За съжаление, ние не сме научени да изказваме адекватно мислите си. Едно време добрият етикет се е учел в училище, и сигурно е бил нещо полезно.
А пък и дори някой да е бил и преднамерено недоброжелателен, зарежи го, идиоти и неадекватно реагиращи - на този свят колкото искаш. Важното според мене е да си създадете такива отношения вкъщи, че с детето да си вярвате безусловно. А то е наистина прекрасно и много голям сладур на тази снимка.
Предполагам, знаеш, че има подфорум за осиновени деца и техните родители. В него има много полезни и интересни теми, аз го чета, но почти не пиша - ние сме в ситуацията едното ми дете е осиновено от втория ми мъж (първият почина още преди раждането му).

 Fussii, сина ми един ден след като се прибра от училище ми каза, как Анна им разказала, че истинската и майка я е родила много млада и не е имала пари и условия да се грижи за нея, за това я е дала на сегашната и майка.  Става въпрос за 7 годишни деца, не съм разбрала да е имало проблем между децата.
Мисля че постъпвате правилно, като говорите за това! Всяка тема, обсъждана вкъщи не е проблемна за детето , то я приема нормално.
 

Имаш страхотно дете. А простотията е навсякъде. Някои хора все още живеят два века назад, когато само се шушукаше за осиновяването.
Ами какво да ти кажа... освен да обещая, че аз ще възпитам дъщеря си така, че да се отнася със всички деца еднакво и няма да прави разлика, да шушука и не знам, какво още... В нашето семейство това е нормално и естествено... за нея ще бъде също .

Много благодаря за отговорите. Да ви кажа честно много се успокоих. Знам си аз, добрите хора преобладават 

Невада, аз съм редовен писач в споменатия форум  - тип на всяко гърне мерудия 

Здравей
Моето дете не е осиновено. Не знам откъде (защото мен не ме е питало) знае, че има деца, които нямат майка и татко. Само го е вмятала в разговорите, но не ме е питала защо нямат родители. Не знам какво ще обяснявам... т.е. в момента не ми хрумват точните думи, но в нашето семейство тия неща се възприемат абсолютно нормално, осиновени деца, деца с увреждания, деца на разведени родители, моето дете.. всички са еднакви. Така че според посоката на разговора ще отговарям на въпросите й.

Само едно нещо ме учудва.. като заговорят за гена.. Какъв ген бре.. Аз каква гаранция имам, че от моето дете дето си е с нашите гени ще излезе добър човек... никаква... Ако всичко беше до ген.... възпитанието е важното!

Моето дете е родно, но си дружи с 3 дечица, които са осиновени. Не сме говорили за това, понеже родителите не искат все още да казват на децата, че са осиновени, считат, че още е рано. Едните никога не искат дъщеря им да разбере, че е осиновена и дори ще сменят квартала, в който живеят за по-сигурно. Съобразявам се с тяхното желание и не казвам на детето ми, че другарчетата му са осиновени. Всъщност не сме говорили на тази тема много, знае само, че им деца, които са изоставени от родителите си и чакат някои други мама и татко да ги вземат, дотогава живеят в дом, който е построен за тях.

Фусси,
урокът к се опитвам да преподавам на децата ни ежедневно е 4е вси4ки сме разли4ни и това е много хубаво.
Ето,има 4ерни,бели,дебели,със сини обувки,с панделки,с пенис(нова тема у дома е 4е м имат пенис,ф не и пр..Излагам ги съвсем умишлено на т,н, разнообразие,ходим да помагаме в една синагога където хората са много бедни и имат особености,и говоряяяяяяяяяяяяя до безкрай..
*
4ест пример  к давам е 4е аз говоря с акцент,Ния не (мами,говориш смешно ми казва),това ме прави разли4на от нея и околните ни,но в това лошо няма
*
4етем и доста книги по темата,грозното пате напр. много се та4и..
*
децата наистина попиват 100%,ще видиш как ще запо4не да говори с твоите думи и интонация и като е подотвен ще му е мноооооого по-лесно. ..тревоги ще имаш докато сте живи,но хи4 не слушай лелките зад блока,защото ще 4уеш и 4е седалките за коли вредят, 4е за да здрави децата се осоляват и пр.смислености...

здравей, аз имам познати дечица, които знаят че са осиновени и смятам това за правилно, едното е вече тийнейджър и е чудесен, така че не се колебай, показвай му колко го обичаш и винаги дискутирай тази тема с него свободно
обаче не мисли че не са се сблъсквали с такива простотии, включително и децата-понякога ми е болно колко много хората са способни да се нараняват един друг, и съзнателно и несъзнателно
иначе в подфорума за осиновяване вероятно ще намериш повече мнения

Най-вече се записвам за да следя темата, защото и аз до някъде се чудя по какъв начин родителите обясняват на децата си че някои техни приятелчета са осиновени и до каква степен е еволюирало това понятие в съзнанието ни.
Естествено, есента ни предстои първа група на детската градина и очаквам първи "удари под кръста", от които съм убедена че мен ще ме боли повече, но....
У дома думичката "осиновен" е нормално срещана в разговорите дума, просто защото съм избрала по този начин да възпитавам децата си, но и на мен като на Фуси ми е чудно майките родили децата си какво значение влагат в думата и какво отношение предават на децата си - това отношение в крайна сметка ще рефлектира върху моите деца 

Едното ми дете е вече доста голямо и не помня какво точно съм й обяснила, но е било позитивно. Свекърва ми е осиновена, тя знае за това.
Малкото ми дете е с вроден дефект. Покрай болничните истории се запознах с хора, осиновили дечица, изоставени заради същия проблем като моето - цепнатина на устната или небцето. Искрено се възхищавам на тези хора, защото са имали смелостта да си изберат специално дете.

Огромна преглъдка и поклон пред прекрасната ви постъпка ! Дали сте уют и дом на една душичка ! Нека е жив и здрав и изпълни сърцата ви със щастие !
Аз нямам личен опит с осиновяване.Но моята леля (сестра на баща ми) много дълги години нямаше деца.Накрая осинови момченце,но в пълна тайна и дискретност (беше 1982 г......) Беше забранила да се говори за това,държеше се сякаш е направила нещо лошо.И то точно заради такива тъпи коментари на хора които просто не разсъждават нормално.
Детето сега е на 25 години (бая ми ти дете !) и много ги обича и радва.Преди 10 години леля ми си роди и свое - момиченце.
На въпроса ти как сме му обяснявали че е осиновен - без увъртания.Още на 6 годишна възраст му беше казано че неговите родители са го изоставили,тъй като са били твърде млади и са решили че не могат да го гледат.Леля ми му обясни ,че тя сега е негова майка и ще го обича до гроб.Той го прие съвсем нормално.Преглъщаше негативните изказвания и подмятания на злобни бабички че е "храненик".Израстна много добро и щастливо дете.
Това че е осиновен никога не е било проблем за него.
Постепенно коментарите спряха,хората видяха че "номера не минава" и спряха да подхвърлят задават въпроси по темата.
Леля все така продължава да не говори за това,макар че за мен това е много човечно и красиво.да осиновиш и да дадеш любов някому.
Не знам дали ти помогнах,но искам да ти пожелая само хубави мигове с вашето момченце и да не ти пука от приказките на хората ! Простаци има навсякъде......

Благодаря на всички за споделените мисли 

Понеже много съм се размислила по темата, вчера я разнищвах и с една приятелка, която много обичам. Та тя каза - виж, това не е нито твоя свят, нито твоята планета. Не допускай да бъдеш наранена от хора, които не живеят там. Пълен игнор. Ако всичко между теб и Никола е наред, ако той се чувства сигурен и обичан, дори да бъде наранен, вашата любов, ще го излекува (мннноооого умни приятелки имам ей!).

Анко (anette1104 ), не ме притеснява какво аз ще чуя, притеснява ме, какво той ще чуе. Аз нямам съмнения или страхове относно факта на осиновяването. Това е най-хубавото нещо, което ми се е случило, така че аз не мога да бъда уязвена на тази тема. Страх ме е за него. Все се надявам да успеем да му създадем чувство на сигурност и на това, че е обичан. Затова и му пиша тия приказки от сега, рисувам ангели и изрязвам снимки  , за да ги лепя в албума му.
Знам, че ще бъде нараняван, както ще бъде наранявано всяко едно дете на една или друга тема, просто някак си се опитвам да съм подготвена предварително за това, което е супер смешно и супер нормално 

И аз имам осиновено дете, което вече е на 13 години. Много неща преживяхме - от първите въпроси до тежките думи и сълзи. Много е сложно и трудно, не се оплаквам, а само споделям. Докато са малки през главата ти минават като на филмова лента всички неща, които може би ще се случат, и има една малка искрица надежда, че може би при теб няма да е така, но това което е в душата на  детето рано или късно излиза с викове, обиди и крясъци, а ние сме тези които трябва да понесем товара и да преглътнем горчилката. Никога не съм се впечатлявала от думите на околните и учудването им ,че сме осиновили. Не съм крила от никого този факт също и от сина ни. Беше на 4 години когато му казахме - така се стекоха обстоятелствата не искахме да го лъжем. Свикна с тази мисъл, но преди 2 години започна да осъзнава всичко и да преживява. Естествено започнаха и проблемите ни, които днес са значително по- малко, но все пак ги има, защото сме и в пубертета. Годините се навъртат - взехме го на 15 дни, беше едно малко вързопче, едно сладко бебче. Сега също е готин и умен, но и инат и буен. Живеем с надеждата, че някой ден ще се укроти и всичко ще си дойде по местата. Тези деца носят в себе си нещо което ги различава от останалите - те са по- мъдри и някакси по- зрели, което кара другите да ги възприемат като различни и неразбираеми.

Опитвам се да възпитавам толерантни младежи във всяко едно отношение, понякога и филмите много помагат, навеждайки ни на едни или други теми и размисли. Конкретно по темата - баткото ни, който вече е на почти 7 години  е съвсем на ясно с термина осиновен и с факта, че това е нещо съвсем нормално и хубаво. Водила съм го с мен на няколко посещения в домове, носихме заедно и кашони за един дом, като той специално дойде с мен, за да ми помага (не че имаше нужда ама исках да поощря желанието му). Надявам се да расте като широко скроено и отворено същество без излишни скруполи и задни мисли. Децата са си деца и е важно как растът и се отглеждат, а не как са дошли при семействата си 

Имам братовчед, който е осиновено дете - знае го от малък, боготвори родителите си и е един чудесен син и вече баща на свойте деца  Проблеми не са имали повече от обичайните за момче  . Сестричката му също е осиновена, на по-голяма възраст и си помни всичко, при нея има известни трудности свързани с лошите навици придобити из домовете, но е умно и будно дете и съзнава в крайна сметка късмета, че се намериха със семейството и сега  Всъшност винаги когато общувам с тях дори за стотни от секундата не ми е минавала мисъл, че са различни, че не са кръвни роднини  , всъшност никога не съм размишлявала върху темата какви са и защо са  ми................май са си нормални