Защо изобщо им обръщаш внимание? И аз като родих ме питаха кога ще раждам и аз с усмивка отговарях че вече съм родила. Не се притеснявай от такива неща. Хората са нетактични и първосигнални - не им обръщай внимание.
- Публикувана: 4 юли 2007, 14:24 ч.
- Последно мнение: 10 юли 2007, 10:58 ч.
Не знам дали да се смея или да плача
Зимата имам едно палто, ако съм облечена с него всеки път ми правят място в градският транспорт. Направо ми беше станало неудобно да обяснявам и накрая се примирих и си сядах.
Така де, какво ще им се обясняваш и оправдаваш.
Коремни преси и дрехи с подходяща кройка 
И мен това ме подразни,че питат хора с които не общувам много,а едната жена даже не я познавам и ме е виждала най- много 5 пъти и то отдалече.Ама тя пък питала свекървата.
Хумора, е най доброто лечение. Ти ще се стегнеш не си родила кой знае колко отдавна. Но не се впрягай и не показвай негативна емоция. Понякога може това да са умишлени не дружелюбни подмятания. Приеми го с усмивка и се пошегувай.
Това с близнаците ми хареса.
Браво!!! Това ми хареса!!!
И на мен!
Това с близнаците ми хареса.
-Кое е тъжното? Тъжното е, че аз винаги мога да отслабна, но тя да поумнее - надали!
Браво!!! Това ми хареса!!! И на мен!
И на мен!
Някои хора такава думичка като тактичност явно не са я чували даже!
Ама пък да ви кажа ли също толкова неприятно е да ти повтарят непрекъснато колко много си отслабнала!И това в продължение на 5 год.,т. к. в тинейджърските си години бях по-пълна,а като завърших у-ще изведнъж отслабнах 10кг-просто въпрос на ген според мен - баща ми е такъв висок и слаб!Но те хората като са свикнали да ме гледат по-пълна и все казват малеееееееей колко си отслабнала,ама ти не ядеш ли бе или пък на мъжО-ама ти що не я храниш твойта жена бе-гледай запозна се с теб и ква стана!Разни ей такива-става ти банално просто!
Някои хора такава думичка като тактичност явно не са я чували даже!
Ама пък да ви кажа ли също толкова неприятно е да ти повтарят непрекъснато колко много си отслабнала!И това в продължение на 5 год.,т. к. в тинейджърските си години бях по-пълна,а като завърших у-ще изведнъж отслабнах 10кг-просто въпрос на ген според мен - баща ми е такъв висок и слаб!Но те хората като са свикнали да ме гледат по-пълна и все казват малеееееееей колко си отслабнала,ама ти не ядеш ли бе или пък на мъжО-ама ти що не я храниш твойта жена бе-гледай запозна се с теб и ква стана!Разни ей такива-става ти банално просто!
"За кое?", питам. "Ами баба ми ми каза, че ще си имате второ детенце". Умрях от смях, а тя от срам.
Много нетактично 
Аз в такива случаи предпочитам да си премълча. Наскоро имах леки подозрения за една позната, която сравнително скоро беше родила, че пак е бременна, но не посмях да я питам. Бих се почувствала супер тъпо, ако я питам и тя ми каже, че не е бременна. В крайна сметка наистина се оказа бременна де
Това, което пък на мен ми е леко дразнещо е, че независимо дали си бременна или родила, който познат те срещне, непременно трябва да отбележи някакъв коментар относно външния ти вид, дори и да е добър. Егати досадата.
Аз в такива случаи предпочитам да си премълча. Наскоро имах леки подозрения за една позната, която сравнително скоро беше родила, че пак е бременна, но не посмях да я питам. Бих се почувствала супер тъпо, ако я питам и тя ми каже, че не е бременна. В крайна сметка наистина се оказа бременна де
Това, което пък на мен ми е леко дразнещо е, че независимо дали си бременна или родила, който познат те срещне, непременно трябва да отбележи някакъв коментар относно външния ти вид, дори и да е добър. Егати досадата.
На мен ми се е случвало два пъти. Единия път беше седмица след като родих-- попитаха ме не е ли трябвало да родя вече. А корема ми беше доста спаднал, но пък още си ходих с бременното яке, защото беше януари.
Втория път беше преди две седмици. Отиваме да пазаруваме в Кауфланд и аз съм облечена с една туника разкроена в ханша, но все си мислех, че не създава представа за бременност.
Пък и корема ми е почти прибран . Чакаме на щанда за месо (мъжът ми държи бебето на ръце) и една от продавачките се развиква отдалече : "Нека да обслужим жената първо, че тя е бременна". Малей умрях от срам. А хората гледат ту бебето, ту корема ми 
Втория път беше преди две седмици. Отиваме да пазаруваме в Кауфланд и аз съм облечена с една туника разкроена в ханша, но все си мислех, че не създава представа за бременност.
Пък и корема ми е почти прибран . Чакаме на щанда за месо (мъжът ми държи бебето на ръце) и една от продавачките се развиква отдалече : "Нека да обслужим жената първо, че тя е бременна". Малей умрях от срам. А хората гледат ту бебето, ту корема ми
Ами аз да си призная се възползвам понякога 
, от хорската нетактичност, особено когато съм на опашката да чакам за нещо, а в същото време децата ме чакат в колата или са с мен. Ако ме видят , че чакам на опашката с бебе на ръцете и батко, който нещо мрънка, никой не ми отстъпва ред /не е задължително разбира се/, но ако съм "бремена"- може. Така, че аз просто се възползвам от ситуацията и определено ми е чиста съвестта.
, от хорската нетактичност, особено когато съм на опашката да чакам за нещо, а в същото време децата ме чакат в колата или са с мен. Ако ме видят , че чакам на опашката с бебе на ръцете и батко, който нещо мрънка, никой не ми отстъпва ред /не е задължително разбира се/, но ако съм "бремена"- може. Така, че аз просто се възползвам от ситуацията и определено ми е чиста съвестта. 
Здравей, мого позната ситуация, с малката разлика, че аз не съм раждала. Отначало го приех с усмивка - все пак колегите бяха научили,че се преместих при приятеля си. Искам да уточня, че имам около стотина колеги в службата и все някой се намираше да ми честити "добрата новина". Но след поредното запитване"ти в шестия месец ли си" не издържах и спокойно,но с подходящо леден глас обясних колко са ми неприятни тези въпроси. След това разказах случката на няколко колежки и всичко престана. Да но преди два месеца се оженихме и всичко започна пак. Е вече знаех как и прекратих нещата още в началото. Лошото е че когато качвам килограми винаги "лепвам" само на корема.