Ние ли ви заразихме с примиренчество или има нещо сбъркано в гена български?

Темата за правата и задълженията у нас е точно като въпроса за яйцето и кокошката. Не се знае кое първо е изчезнало - чувството за права или чувството за задълженията ни Защото и двете липсват, само че липсват по неправилния начин: задълженията ги нямаме за нищо точно, когато трябва да ги спазваме, а правата ги нямат за нищо тия, дето трябва да ни ги дават.

И аз мисля, че причините са комплексни, но от друго естество. А и аз  гледам на  "овчедушието" като на колективна черта.

1. Ще ме прощават върлите патриоти, но 5-те века "османско владичество" няма как да не си кажат думата върху националната психология.  
2. Харктерна черта на българина, според мен разбира се, е индивидуализма, който за съжаление се изразява в това, всеки да гледа в собствената си паница, и ако там всичко е наред .... няма проблеми. Много хора си търсят правата, не само на думи. Това е по-скоро въпрос на зрялост и лична самоувереност. Но стане ли дума да се направи нещо за "общото благо", всеки се  окопава в  бърлогата си, не дай си боже да си наруши спокойствието.
3. Обезверяването - В"зората на демокрацията" бях на 19 г.  - първа в редиците на стачкуващи, митингуващи и подскачащи студенти.  От друга страна, признавам,  не разбирах 100 % какво се случва, нямах лична убеденост и "моя си" социална позиция.  Впоследствие, уви,  всички разбрахме какво се случи


След това се появяваха отвреме-навреме палатки пред парламента, гладни, седящи  и други стачкуващи, войнствено настроени /купени или не/ тълпи. Сините и червените си подхвърляха властта и съотв. "баницата" като топка - ти 2-3 години, пък после аз - а хората от площадите вече не виждаха смисъл да бъдат там.

3. Няма водачи и силни личности.

Темата е много дълга и обширна
Ние, българчетата, като големи тарикати ги имаме чужденците за балъци и глупаци...
Обаче тяхното отношение можем само да го сънуваме.
Лично аз си търся правата до дупка, ама до последната дупка... Мъжът ми понякога се изумява. Хубавото е, че нещата навлизат в границите. Ядосат ме някакви служителки от разни администрации, започват се писма, стигам до управата в София, чакам си отговорите на жалбите до последно. Няма мърдане. Мъжът ми се ядосва, че си губя времето, вместо да си върша работата. Няма такова нещо. Представям си като одъртея, каква ужасна бабка ще съм, с дълги жалби по инстанциите и шефовете ще се крият от мен. 
Липсва ни на нас култура на обслужването и това е. Обучавам персонал от 11 години, винаги ми е трудно да ги свикна, че когато клиент прекрачи прага на работното ти място, трябва да го посрещнеш, да го поздравиш, да го накараш да се чувства уютно. Какви ли не отговори съм се наслушала от типа "а защо първо тя не ме поздрави" /клиентката демек/.
Имам надежда, че нещата ще се оправят, може би, евентуално. Но страшно трудно и няма да се уморя да си търся правата на клиент и гражданин. За отношение винаги ще гоня до дупка.

Сбъркан ген.
Лечението е постоянен приток на свежа кръв, както и прословутите 40 години в пустинята. В тях ми е най-голямата надежда, жалко, че няма да видя резултата.
Всъщност, защо да е жалко? Точно така трябва да бъде! 

Цитат от филм: "Хляб и зрелище - това е печалившата комбинация... Народът харесва точно това..."

Темата е много хубава и тъжна, но съм убедена, че много трудно ще стигне 3 страници

Каспър, аз също си търся правата, но вече се уморих! не е нормално да очаквам съдействие от полицай, който ме съветва да запаля незаконно работещото заведение под нас! нали?

Цинизъм ли е това, свещена тъпота ли... Толкова дълбоко апатични са станали всички, че не се търпи

Разхождам дребната в градската градина. самото сърце на града. кочина - мърсотия, пълно с бродяги и пияници... деца пият бира в 10 часа сутринта, докато са изведени от учителя си да рисуват. той нищо не им казва. мутри карат мотори в градината, а охраната спи в един очукан мерцедес.

отврат!

Бабче, не сте ни заразили с примиренчество. още не сме се оттърсили от вакуума, който ни завладя с "избухването на демокрацията". Страх ме е за следващите поколения... ние оцеляваме във всякакви ситуации.

babche, не видях никой в темата да не защити госпожата  Само, че изразеното мнение "може би не могат да имат деца и затова са озлобени" казано многократно включително и от автора на темата предизвика гнева на някои от пишещите.
-----
Ето и поредният пример за истината.
И за разноцветните очи на хората.

Взе да ми писва от жалки оправдания.
Толкова малко мнения със самокритичност има.

Хората вече не знаят разликата между позволено и непозволено в този ред на демокрация.

Ами може и да имаме сбъркан ген.Народ, който има пословица, че "Преклонена главица сабя не я сече".....

И аз съм си забранила да съм безразлична, но на много малко хора около мен им пука за забележките ми ....

Много слаб интерес към темата. Сигурно, ако беше пусната от потребителка с чуждоземско местожителство,вече щеше да е натрупала 10 стр. мъдрости. Ммм?

ами то няма кой знае какво да се каже
отстояваме си правата, да, но поединично, всеки за себе си и за някои неща, които са му по-важни или са го подразнили
като цяло държавата ни е един хаос, няма свестни закони и контрол, няма инстанци на които да се разчита , като за това сме си виновни ние естествено, но скоро няма да се промени

Бабче, гена ни е такъв изроден си мисля. Не сте ни заразили вие с нищо, ами българите сме такива, че заедно с българи не можем да се разберем. Хората, които излизат в чужбина как започват да живеят по други правила и като се върнат тук им правят впечатление лошите обноски, простаците, наглостта, и много други неща. Ниска ни е културата, не сме научени да спазваме правила, всеки си прави каквото си иска и изобщо не смята за необходимо да се съобразява с изисквания и норми. Нямало било закони. Закони има - няма кой да ги спазва. Хората в развитите страни спазват единен регламен на живот и който си позволи да го наруши, понася санкции ако ще да е царски син. Тук няма такова нещо - даваш пари и се отърваваш. А пък да не говорим ако си на някой син. Всичко е сбъркано в системата - народа е озлобен от бедност, полудяха хората, вървиш по улиците и гледаш луди навсякъде, все едно че са пуснали две лудници хора. Понякога чак ме е страх да излизам. Хората не се примиряват, просто разбраха че никой не е в състояние да промени нещата. Вече и аз няма да гласувам, за кой да гласувам като все едно и също се повтаря. Виждаме всичко и дори не го коментираме, защото оправия няма. Стачкуват всички - и лекари, и учители, и шофьори и пенсионери и какво от това - нищо. Никога няма да се оправим. Понякога се шегувам и казвам на майка: "Трябва да ни изтрепат до крак и да се засели тая държава с други жители!", а пък майка ми отговаря "И други да се заселят и те ще станат като нас"!

аз съм от тези, които мислят, че има нещо сбъркано в народопсихологията ни.
много сбъркано.
слава богу не се предава по генетичен път, бабче, има надежда!

Аз също съм оптимист и мисля, че има надежда...след като българи отиват в чужбина и започват да живеят по правилата там, значи има нещо сбъркано в цялата система. Не е въпросът във високите санкции, а да взимат хората нормални заплати, за да няма корупция, учителите също трябва да са високоплатени, за да бъдат заинтересовани, лекарите също, полицаи и т.н.. Дали ако взимаш нормална заплата, цениш си работата, купил си си разни неща на изплащане, няма да си цениш работата и да следиш всичко стриктно, като се стараеш да не те уволнят. След като системата ти предлага възможност за корупция и взимаш заплата с която едвам свързваш двата края как мислите, че се спазват закони и има ред в една държава ?

За мен всичко е изкуствено създадено .Не е ген а подтискане .Нали сте чели Оруел - тук е същото в по- разширени граници .Жалка история.