Тема за смъртта 2

Моите и двете започнаха много отрано да ме тормозят с тия въпроси- като навършиха 3. И ни в клин, ни в ръкав ме забиват с някоя нова питанка. Най ми е тежко като чуя "не искам да умирам" или "аз нали няма да умра?"

На Йоан съм му обяснявала, че дядо му е на небето при звездичките и че когато човек умре отива там и после гледа и пази отгоре близките си. Слава Богу все още не ме е питал дали някой близък ще умира...

 Снощи помолих Сиси да спре да ми говори за смърт, умрели и прочее... прекъснах я и и казах, че темата ми е неприятна. Не и стана приятно и взе да ми обяснява разпалено 'Хубаво де! И на мен ми е неприятно ама безсмъртни хора няма, да не мислиш че има?!Всеки ще умре, е, ти преди мене ама не бой се, първо ще станеш много стара баба. И аз ще умра...' и т.н. Пак я помолих да сменим темата, помълча секунда и изстреля въпроса ' Ти разрешила ли си на Гого да прави секс? Щото го видях!' Видяла го да се целува с приятелката си де... Та за смърта - винаги съм говорила и обяснявала без да влагам емоции, като за нещо естествено и неизбежно. Така и го прие и поне на теория сега, темата не и носи никакви негативни чувства.

Рени, много си чувствителна, твоите деца и те.
Притесняваш ли се да им кажеш, че не знаеш отговора? Или изграждаш твърд "авторитет"?
Те цял живот ще си задават тези въпроси и ще търсят аргументи. Сега просто любопитстват. Според мен, едно дете не може да приеме отговора за абсолютния край. Те се раждат с това усещане и за мен това не е случайно. Чак като поотраснат и ги залеят с n-брой  теoрии по въпроса, започват да се лутат.
Ти знаеш какво съм казала на моя син за смъртта, а дали той ще прозре друго, по-късно, зависи от него.

ПП. Много сте сладки и трите!

  ДААА кофти тема... но децата го разбират още по-трудно...Сина ми загуби много обичани баби и други роднини за 2-3 г. беше на 7-8 годинки - така и най-обичания дядо!!!!(Почина от инфаркт) - НИЩО НА КАЗА милото, но после след известно време - разбирайки - както казва едма мама (няма да го види повече)  и другите роднини също, плачеше всеки път като се сетеше за тях    Милото....говорих, обяснявах и попремина с времето, сега си има сесртчка и я обича много защитава я!Дори и от мен 

SilIli, не градя авторитет. Не се притеснявам да им кажа, че не знам (казвала съм го). Искам обаче с по-малко стрес да приемат смъртта. Спомням си аз как в предучилищна възраст неистиво ревах за Васил Левски. Тогава разбрах, че не може да се съживи като в приказките. И че връщане от "там" няма. 
Мисля, че не само децата не искат да приемат абсолютния край и "никога повече няма да...".
Голямата вече знае какво е да умреш и знае, че всички хора и животни умират някой ден. И че вероятно душата продължава да живее. Малката обаче сега си изгражда представа и мисля, че започва да се страхува. А като всяка майка искам да успокоя децата си и да ги предпазя от разочарование.... Тази тема е за това- как да представим на децата идеята за смъртта.
 

и симона запо4на много отрано да ме тормози и за съжаление доста 4есто напоследък си говорим за смъртта, без да имаме повод за това. просто детето се сеща от време на време и повдига темата, което пък на мен ми говори, 4е може би не съм била достатъ4но убедителна в обясненията си, за да туширам по-нататъшни разговори, поне на този етап, когато още не са й ясни представите за времето и годините. 

моята теория е, 4е всички рано или късно ще умрем, но се надявам това да стане, когато минат мнооооого РД, Коледи, по4ивки и други разни познати за нея преживявания. една ве4ер броях до 70 коледи, 70 Рд на павел и нейни, 70 по4ивки на море и 70 по4ивки със сняг. отне ми около10 минути, но свърши работа за известно време. целта ми беше да й предствя колкоооооо мнгого неща има да се слу4ват, на които да се радваме. говорила съм, 4е ние ще станем с нея стари баби (на млади като нейните, а стари като прабаба й, с бастун), 4е душите отиват на небето като майката на бамби и бащата на симба, които въпреки това продължиха напред (имам предвид бамби и симба)

не знам доколко съм права и убедителна ами ако наистина не удържа на обещанието си и умра преди да стана стара баба един вид давам обещания, които не зависят от мен и това не ми харесва, но как да навлизам в по-дълбоки води пред дете на 3? не е ли рано? от друга страна, когато порасне, не мога изведнъж да си променя теорията, трябва просто леко да я доразвия, нали?

не знам, трудно е да успокоиш децата си, когато ти самата не си спокойна и самоуверена все пак те възприемат на тази възраст нещата толкова директно и пряко.
ще следя темата с нтерес 

А аз, за Капитан Петко Войвода  .
После и за други хора и за животни също. Толкова бях чувствителна, че чак се разболях.
Затова си мисля, че е добре да се опитваме да отклоняваме тъжните теми, доколкото е възможно, разбира се. 

Охххххххххххххх.Как ще говорим по тези трудни теми?Имаме още време,но явно трябва отдалеч да знам предстоящите теми ,които ще започнат да вълнуват моето слънце.

Големия ми син не ме е питал за смъртта конкретно.Това го научи от Цар Лъв,но наскоро ми зададе въпроса"Защо погребват хората?"Казах му,че погребението е начин да се сбогуваш с човека,когото си обичал,и че душата му винаги ще е жива в сърцето на тези,които са го обичали.

Аз съм обяснявала на моите, когато ми зададоха този въпрос, че всички хора умират, както и цветята, и животните, и всичко на света, но първо живеят дълго и интересно и правят различни неща, и чак накрая си отиват. Но всъщност не са умрели съвсем, защото винаги ще са живи в сърчицата на децата си. Големият ми син (беше някъде на 3-4 тогава) одобри отговора и явно му беше достатъчен, после сме говорили малко и за небето, и за Бог, но съвсем отгоре-отгоре, как да давам обяснения за неща, които и на мен на са ми пределно ясни.  Докато малкият ми син не хареса този отговор и ужасно се притесни и каза, че не искал да живея в сърцето му и изобщо му се стори странна цялата концепция, така че явно следващия път, като реши да ме попита, ще трябва да мисля някакви други обяснения. Но за сметка на това, темата за смъртта явно го заинтересува, защото измислените приказки които разказва (вариации на приказките, които ние му четем и разказваме) винаги завършват и със смърт, освен с хепиенд - някои от героите умират, не задължително лошите, някои остават живи. Много е забавен. Не знам обаче как някой психолог ще изтълкува тази "обсесия със смъртта", която проявява периодично. 

Снощи Александра ми каза, че когато умрат майките пазят децата си от небето. Попитах я откъде го знае и тя ми отговори, че така мисли че е. Предолагам, че отнякъде го е чула... но не е от мен.

Снощи ходихме на цирк. Разговора започна от въпроса "Защо е тъмно?" (след представлението)
Отговор: "Защото Слънцето се е скрило"...след безкрайните защо, стигам до отговора"Защото земята така се е завъртяля". Ама защо? А ако спре да се върти? Е, тука вече директно казах, че такава възможност няма. И пак въпрос, ама все пак, ако спре да се върти? Поне 10 пъти ме попита и аз вече бяха на ръба на търпението си. Накрая я попитах, какво би станало според нея, ако спре да се върти земята и зашо изобщо трябва да спира да се върти. И тя ми каза:"Ами като станем звездички ще спре сигурно.....
И се започна, ама кога ще станем звездички, искам и аз да стана звездичка....( ), кога ще ми дойде времето....
И накрая ме довърши с бодър глас: Е, нали после пак ще се родим?!

Да си призная, с някой от отговорите на мъниците ви просто се усмихвах..Такива слънца растат покрай нас, по мъдри понякога, отколкото предполагаме 

В толкова много детски книжки и филми смъртта съвсем осезателно присъства... моят син я среЩна като беШе почти 3 годиШен, с Цар Лъв. То не бяха сълзи, и драма..свърШваШе филма, и моментално се пускаШе отново, та "да видя, чЕ на Симба татко му всъЩност не е умрял", или "то е само на кино, мамо". НА 4 среЩнахме смъртта и у дома, когато си отиде моят татко. Много плаках, и пред него, майка ми и тя. Аз му казах, чЕ дядо си е отиЩъл, а той: "знам, ама той сега е звездичка и Ще ни пази от там, а ние Ще му казваме лека ноЩ"..

Та и аз съм от мъжките майки,  дето не трябва да остаряват, да пълнеят  (това последното заради пиЩните форми на бабите  ), да се обличАт смеШно (каквото и да значи това), и  да умират. Не съм го лъгала никога, не се обяснявам и не давам обеЩания за вечен живот, обачЕ го обръЩам на Шега (в повечето случАи е било възможно). КАто не е било до Шега, се ГуШкаме, и си казваме, чЕ ЩЕ се помолим, ниЩо и никога да не ни разделя...а пък ако се наложи, тогава Ще го мислим. Знам, чЕ такива разговори са едни от моментите, в които "да си мама, не е лесно" 

Има си много стара и прекрасна баба (на 92), която обожава, обачЕ философски е приел, чЕ може да не я види, когато се прибира следваЩия път: ("за това, мамо, първо в ... Ще отида, за да видя баба Д..., да можем да се наиграем и наприказваме"  )

Не ме е питал той дали Ще умре. С отговор на този въпрос няма да ми е лесно. Работила съм с деца в терминално състояние. благодарна съм, чЕ не ми задаваха този въпрос и те...

А, и това  : преди десетина години си намерих папка с рисунки (от към 4 до 7 годиШна), на която пиШеШе: На Царицата на света, която никога няма да умре  (спомням си, чЕ си мислех, чЕ царете и цариците никога не умират)

Та такива мисли исках да споделя с вас покрай темата   

Много прегръдки на всички чувствителни мами 

Какво значи това състояние-предсмъртно ли?