Работила съм с деца в терминално състояние. благодарна съм, чЕ не ми задаваха този въпрос и те...
Да, извинявам се
- Публикувана: 6 юли 2007, 10:16 ч.
- Последно мнение: 13 юли 2007, 16:37 ч.
Тема за смъртта 2
Какво значи това състояние-предсмъртно ли?
Да, извинявам се
Разговорите за смъртта със сина ми започнаха, когато почина неговата баба- моята майка. Тогава той беше на три години. Той е едно извънредно умно и чувствително дете и още веднага му обясних какво се е случило, от какво е починала баба му и т.н. Тя изключително много му липсваше, но интересно, че всъщност той преживя мъката си по нея на следващата година. Тогава настъпи един период, в който той едва ли не всяка вечер избухваше в неудържим плач за това колко му е мъчно, как се страхува от смъртта, как се бои да не изгуби един ден и нас. Заедно с това дойде и страхът от собствената му смърт- нещо, което ме изненада, защото по принцип децата живеят с чувството за безсмъртие и поне аз лично не си спомням като малка да ме е било страх от това, то просто беше нещо немислимо, извън представите ми. Най-мъчителното в тези разговори е, че на децата много им се иска да получат гаранции от нас, че винаги ще бъдем до тях, че няма да умрем, както и те няма да умрат. Ясно е, че от такива лъжи няма смисъл, а и не са полезни за самите деца. Старая се да говоря за смъртта така, както аз вярвам и чувствам, като в същото време акцентирам върху позитивното- това, че сега сме заедно, че животът е нещо хубаво, че трябва да му се радваме и да го живеем пълноценно, да се обичаме един друг. Аз вярвам в живота след смъртта и по тази причина обяснявам на сина си, че хората не изчезват след като умрат, а започват друг живот, за който обаче ние нищо не можем да знаем. Казвала съм му, че със смъртта обичта между него и баба му не си е отишла, че баба му със сигурност продължава да го обича все така силно, където и да се намира, а и той продължава да я помни и да я обича. Също така, споделям с него убеждението си, че ако човек е запазил сърцето си чисто и живял достойно и честно на земята, след смъртта могат да му се случат само хубави неща. Не го оставям да живее с илюзии и съм му казвала, че никой не знае кога ще умре и винаги съществува вероятност това да стане внезапно, независимо от възрастта, но винаги добавям, че все пак в повечето случаи човек умира, когато остарее.
Така че, ако мога да обобщя с няколко думи, за смъртта трябва да говорим на децата това, в което вярваме и чувстваме, както, разбира се и това, което отговаря на реалността- а именно, че всеки е смъртен и смъртта е нещо, което може да се случи във всеки момент и място, без да задълбаваме в темата, и в същото време, да се стремим да завършваме разговора с позитивно чувство, като поставяме акцент върху живота, радостта и обичта.
Така че, ако мога да обобщя с няколко думи, за смъртта трябва да говорим на децата това, в което вярваме и чувстваме, както, разбира се и това, което отговаря на реалността- а именно, че всеки е смъртен и смъртта е нещо, което може да се случи във всеки момент и място, без да задълбаваме в темата, и в същото време, да се стремим да завършваме разговора с позитивно чувство, като поставяме акцент върху живота, радостта и обичта.