Болници-НЕПРИЯТЕЛИ на кърменето (и бебетата)

Моят опит е подобен на този на ЕмилиР. И аз раждах в Св. София със секцио, но първия ден нямаше място във ВИП-а. Отидох сама да си взема бебето и то стоя при мен целия ден и само спеше. Казаха ми, че трябва да я щипя, за да се събуди и да засуче. Акушерките ми показаха как да я държа, но аз ходих и ги питах, докато ми обърнат внимание. Във ВИПа поисках бебето да си стои при мен и през нощта, там бяха много любезни. И аз се промъквах да гледам как ги къпят  Там за пръв път чух от една акушерка за кърмене на поискване, за късно захранване и за прегледа при ортопед след първия месец....Съветваха да се цедя, но на това не обръщах внимание. Общо взето имам много хубав спомен от раждането...

Не ми е минавало през ума да си оставам бебка..т.е да не е при мен в стаята, но сега от теб разбирам, че е имало такава възможност....)Ммария26

Аз родих в Окръжна болница Варна и бях очарована от мед.сестри които стояха на главите на майките -първескини и докато бебето не засуче добре не ги оставяха.Имаше едно майче бебето трудно засука на всяко кърмене през деня идваше акушерка да и помага.Имаше и друга майка която отказваше да кърми за да не си развали бюста и поиска добавка обаче не и дадоха   
казаха й че след като не иска да кърми бебето ще стои гладно .Така че аз в това отношение съм доволна докато преди 9г когато родих големия син в същата болница беше ужас подадоха ми го през прозореца и ми казаха"кърми" ама как идея си нямам добре че имаше една майка с второ дете че от нея гледах какво да правя.

аз и двата пъти раждах в Св.София (екс-Тина Киркова) и съм относително доволна.
бях във ВИП стая и бебето си стои при майката непрекъснато - взима се само за тоалет и детска визитация. преди две години предлагаха да го взимат нощем, но не настояват. тази година изобщо нямаше такъв вариант - 2 часа след раждането качиха мен в стаята и него заедно с мен (около 19ч. вечерта) и дори тогава, та чак до края на престоя никой не ми е предлагал да го гледа нощем.
добавка от АМ дават само ако изрично си поискаш.
казвам "относително", защото, ако първия път не се бях подготвила от форума за кърменето, то нямаше да успея със съвети за пет-десет-минутно хранене, часове за режим и редуване на гърдите през 3 часа. в тази посока може и да са се пообразовали напоследък, но като знаеха, че ми е второ никой не ми е "пречил" с указания и натяквания за кърмене по някакви схеми. оставиха ме да се занимавам сама.
иначе първия път като ми слезе кърмата имах запушени канали, температура - помогнаха ми със съвети за цедене, пратиха ме на електрическата помпа в отделението, даваха ми окситцин - опитаха се да ми помогнат акушерките, не са ме натирили и разколебали за кърменео. заради плоските зърна и нежеланието на първото ми дете да суче ме упътиха за силиконови зърна, които в моя случай си бяха необходимост и веднага имаше разлика.
най-общо казано за там - ако знаеш как да действаш с кърмене на поискване, то има условия да го правиш много скоро след раждането - ако е било нормално, разбира се.

Аз какво да кажа...раждах в Окръжна болница Сливен.Въпросът за кърменето там имаше хем добри,хем лоши страни.Донесоха ми бебата 5-6 часа след раждането.Казаха ми,че трябва да засуче и излязоха от стаята.Ако не бях чела много подробно преди това как точно се слага бебе на гърда незнам дали щях да се справя.Слава Богу,бебка беше лакомия и засука безпроблемно.Кърмата ми слезе чак в деня на изписването.Бебето сучеше на празен ход,дори не съм сигурна дали имах и капки коластра.Казваха ми,че повръщала мляко,което ме води на мисълта,че са я дохранвали с онези големите дупки.Твърдяха,че дават АМ само при съгласието на майката, ама ме съмнява да беше така.Първия ден след раждането ми я даваха за по час,но в следващите два дни бебка беше почти по цял ден при мен.Вземаха ги само да ги преобуят и вечер ги отнасяха след полунощ.Принудих се по собствено желание да давам АМ,защото бебето беше страшно гладно,колкото и да висеше на гърдата ми.И досега се дохранваме,но продължавам и да кърмя.
Бебето на другата мама в моята стая неискаше да засуче.Наложи се да преследваме акушерките по коридорите да дойдат да й помогнат,макар и късничко,дойдоха и бяха любезни.
Всички бяха мили,честно казано чувствах се много добре в болницата.Хигиената и условията бяха на перфектно ниво.Като чета грубото отношение на лекарите в другите постинги,мисля,че моят престой в АГ-то беше супер!

Като цяло от лекари добро не съм видяла, ето защо никога не съм и разчитала на медицинска подкрепа по отнощение грижите за бебето, нито в родилния дом, нито от страна на педиатри.
Затова и цялата бременност прекарах в четене ,търсене и пресяване  на информация.
Да, но колкото и да си прочел , има разлика между теория и практика.

Лично аз нямах проблеми с кърменето -още от първия ден малчо засука добре , а кърмата слезе някъде на третия ден.
Но в стаята ми останалите три родилки имаха проблеми-при това не сериозни , но все пак се нуждаеха от помощ-, на които никой не обърна особено внимание.Стигнах дотам аз да им давам съвети- аз, която също тепърва се учех.
И това в болница, която се пише подкрепчща кърменето...
1 АГ Св.София.

Бих посъветвала всяка бъдеща майка да се информира максимално-не бива да се разчита на помощ в болниците.

Аз раждах в Горна Оряховица, тъй като много ми хвалеха болницата, лекарите и VIP стаите. Записах се да раждам при шефа на отделението, понеже имах проблеми и трябваше да родя с цезарово сечение. Уж си запазих стая, а първите дни изкарах в общите стаи с мургавите сънароднички. След това имах постоянна температура и се оплаквах на сестрите и лекаря, но това било нормално. Бебето ми го дадоха чак след 4 дни да кърмя, като преди това само веднъж ми го донесоха да го видя, а стаята където стояха всички бебета беше в другия край на един доста дълъг коридор.
Не ми показаха как да го държа, нито как да му дам да суче. Ходехме да кърмим където са бебетата, понеже операцията много ме болеше, бях много бавна докато отида, да изчакам някой да ме види да ми даде бебето /то почти винаги спеше/ да я разбудя и сложа да суче и ми я вземаха. Почти винаги отказваше да яде, видях че по устата й има следи от мляко и им казах да спрат да я хранят с АМ, тогава ми се развикаха че аз не съм си хранела бебето и затова я дохранвали, не поискаха да ми я оставят при мен да си я храня когато огладнее. Така до последно /7я ден/ моята беба почти не сучеше и я дохранваха. В къщи с много мъки и ревове се научихме да сучем и отказахме АМ.
Та да се дооплача, освен оплакванията ми от висока температура се оплаквах от това че много ме боли операцията-по цели нощи ми се случваше да не спя от болки, но и това било нормално. 2 седмици след като ме изписаха отидох на лекар, тъй като болките продължаваха и се оказа че операцията ми се е възпалила, а от там пикочен мехур и черва. Започна се ново ходене по болници, антибиотици и още 14 дни мъки и АМ за беба.

Аз съм от Добрич и раждах и двете си деца тук. Валери родих по спешност със секцио преди пет години и беше един кошмар. Донесоха ми да си видя бебето още същият ден , но никой не счетна за нужно да ми каже ,че след като стана мога да ходя да си кърмя бебенцето. Добре ,че тогава им изливаха адаптето с едно шишенце и каквото ял , ял. След три дни като ме преместиха в една стая с него , се намери една свястна акушерка да ми покаже как да го поставя на гърдата и да започне да суче . Така успях да кърмя до 6 месеца , защото получавах все " компетентни " съвети от докторите как и колко често да кърмя.  Тогава го нямаше форума , за съжаление.
Второто си дете родих преди четири месеца - пак в същата болница и пак със секцио. Но тя е вече приятел на бебето - както четох някъде. Малко нещата са се променили къв по-добро. Когато след раздвижването на другия ден отидох в детското отделение при бебчето си да го кърмя , ме посрещнаха радушно , но все още държат на три-часовия режим . На третия ден , като ми го дадоха при мен в стаята , зарязах режима. Детските лекарки поясняват , че няма нужда да се дава вода , но пък се намериха акушерки от родилното , набор на майка ми и на свеки , които пламенно обясняваха на младите майчета с първо детенце , как трябва да дават на бебчетата подсладена преварена водичка и така те щели да издържат по 3 часа и майката щяла да си гледа спокойно работата. 
Та така с нашата болница - Приятел на бебето. Жалко , че не всички са настроени приятелски

аз кърмих ВЪПРЕКИ `грижите` в болницата, където имах запушени канали и сетрата ми каза да се оправям както намеря за добре. послле кърмих въпреки съветите на `педиатърката`, която ме посъветва да спра. немам думи

ВМИ Пловдив се пише Приятел на бебето. Сега като сравнявам с повечето разкази тук, май наистина не е толкова зле. На първо място бебето беше при мен постоянно - в родилна зала бяхме един до друг, после заедно ни преместиха в стаята. Така никой не можа да ми попречи да си го кърмя на поискване - когато и колкото дълго искам. Освен това бебетата ги къпеха в стаята при нас, така че още на първия ден собственоръчно смених памперс, а на втория си изкъпах детето (да трупам опит ). Дотук с "приятелството" обаче.
Оттам нататък - стандартните съвети: кърмене под час, не повече от 15-20 минути, нощна пауза, подсладена водичка и шише с АМ в кошчето още от раждането. И нито една акушерка, която да дойде и да обясни как става на практика това чудо кърменето (докато за къпането и памперсите постоянно си предлагаха услугите да обясняват). Слава богу, всички изброени съвети спокойно можеха да се пренебрегнат, щом детето е в стаята постоянно.

И аз раждах във ВМИ Пловдив. От самото раждане не съм се отделяла от бебето. От родилна зала ни закараха заедно в стаята. После мина една лекарка и ми обясни как след 4 часа (трябвало да минат 6 часа от раждането, но аз не ги спазих) да си измия хубаво гърдите и да храня от двете по 15 мин като вариантите били два или през 3 часа, или така нареченото на поискване. Ако не съм се справила да съм питала. - Та май си зависи и от лекаря, а не само от болницата.

Моя приятелка ражда в Селена в Пловдив и там ги дават бебетата през 3 часа. Единият път бебето заспало в часа за хранене и се събудило по-късно, като дошла лекарката й се навикала че не можело така, то си имало часове за ядене и още една камара щуротии. Така че не е само до това дали е държавна или частна болницата.

 Да,но по принцип като платиш около хиляда лева за раждане отношението е коренно различно.Понеже и аз имах нагласата да раждам в Селена,но се падах да съм първото секцио там.Откриха я точно на 1 ноември и ме достраша да съм първата,затова реших в Окръжна и си мисля,че може би сгреших,защото такова грубо отношение към бебето и мен със сигурност нямаше да има в Селена.По принцип в частните болници се мисли много за комфорта и обслужването на пациента.За компетентността вече е друг въпрос,защото хората,които до броени дни са работили в Окръжна или някъде другаде сега са в Селена.

направо ми се приплака от някои разкази.искам да попитам ако кажеш в българска болница,че си искаш детето и че ще си го кърмиш,когато пожелаеш,имат ли право да ти откажат?ако кажеш,че искаш да закърмиш веднага след раждането,с какви аргументи ще излязат да не ти дадат?явно съвсем съм загубила представа за нещата и главата не ми го побира защо правят така!

То и аз това се чудя 
Нашата болница почти беше станала приятел, но последния път като питах вече се бяха отказали. Казаха, че майките упорито си искали шишетата и зарязали политиката. В същото време някои майки определено знаели какво искат да правят и по никой начин не можел човек да им даде шише. Попитах дали дават веднага бебетата и уж казаха, че няма проблем. Ще видя като му дойде времето.

Нямат право, но пък трябва да го осъзнаваш. Много е важно да заявиш в началото ясно и недвусмислено какво искаш - тогава малко са хората, които ще ти опонират. Нещо повече - това ги респектира. Сега си мисля, че и в Шейново да бях родила втория път нямаше да им позволя да взимат бебето при нормални обстоятелства.