Писна ми!

catnadeen , ама това е много тъжно, бе, женаааааааааа
На какво остава да се надяваме???

на селбе си мила
вярвам в теб и другите
и а зкато теб исках да споделя - днес съм и болна...
важното е как вътрешно се чувстваш - затова не се предавай
никой не иска да си силбна...просто обаче трябва да се справяш
целувки и пийни и за мен моля те
и знай че един ден няма да си сама...ама ако не намериш някой богаташ или нещо по-така - надали много по-леко ще ти стане
просто вечер ще си пиете заедно... в резултат на което няма да ти стига пиенето

catandeen,извинявай,ама не те разбирам
щом го правиш,значи това е твоя избор и ти харесва.
извинявай,ако те обижда нещо,аз съм отскоро тук и може би не съм запозната с историята ти.доколкото разбирам,ти не си сама и имаш някого да себе си?
лично аз,не бих издържала.

Абе момичета,в кофти филм сме попаднали,ама понякога като си пия кафето с моите приятелки и ги слушам как реват от мъжлетата си и си викам-ами че аз съм си била късметлийка бе!Те нали хората затова казват-"Пази боже да се сбъднат мечтите ти".Ей така си се успокоявам аз.
Абе да сме живи и здрави пък каквото доиде! 

Явно гадното настроение и чувството на обреченост и снищонесправяне не е само при мен, а се носи във въздуха...
Е, наздраве напук на всичко  и Birdy, ти сама си го написала - Затъмнението е временно явление 

  Тъжна тема, момичета. Напълно ви разбирам. Не знам, преди изпадах в такива състояния, но някак си вече свикнах и не ми прави впечетление. Дори напротив, оправям се и това ми носи удовлетворение. Развали ли ми се колата например - карам сутринта в сервиза, вечер си я взимам, ако е нещо по-сериозно и трябва да стои цял ден. Имам и приятели, с които много си помагаме взаимно. Но най-вече, приятно ми е да се прибера вкъщи. Защото няма кой да ми пили на главата, или да ми се цупи и да ме гледа накриво. Щом това ще е цената на свободата, плащам я и ресто не искам даже. Пък вечер като заспи малкото, или някоя приятелка идва на по чаша вино да си побъбрим, или си пускам някое филмче, а от време на време и по някой кандидат се явява.  Един - единствен път тая година се почувствах кофти, като ме беше тръшнала пневмония, не можех да мръдна от леглото, малкото ме слуша ама нямаше кой да изкарва кучето сутрин и вечер ( то си е 50 кг. животно, не всеки го доближава безрезервно, а и не слуша друг ). Ожалих се на всичките си познати по телефона как било ужасно да си сам, та като ме знаят каква съм си самодостатъчна, още ме майтапят. Иначе като се оправих и се сетих какви еретични мисли са ми минавали през главата, отдадох ги на замъгленото ми съзнание по време на болестта и антибиотиците. 

И на мен ми се е случавало в екстремни ситуации това. През зимата спуках гума по пътя м/у Варна и София. Направо ми се дорева, прищя ми се да съм женена, домакиня и да си седя у дома и да готвя, а не да обикалям БГ... 
Мина ми 

Някой по-горе беше споменал, че му е необходим превоз - да се обади на лична. Колата ми е ван - побира много. 

Аааа! Гледам пие се бира и се реве днес! Аз вече цапнах две бири и значи мога и за да кажа - ПИСНА МИ!
Ама на мен ми писна не защото ми трябва на този дет да плача на рамото да има пенис! Писна ми да съм силната жена дет организира всичко! Добре, че имам приятели, та помагат. А и вече има хора за всичко - отваряш нета и майстори по всичко! По-скоро ми е писнало да имам непрестанно екстремни ситуации, които да разрешавам!
Искам почивка! Искам деня ми да не е изваден от "Разкази с неочакван край", обикновено скапан! Обаче сега няма да стане никак - тичане по продаване/купуване на апартамент, допренасяне на туй онуй в новия и намиране на квартиранти, документи покрай сделките, нотариуси и ред бонуси в този ред! Обаче като свърши това - ееех, какъв живот ,а? Та продължавам да стискам зъби, макар че наоколо пищи та се къса - толкова ми е писнало!

Блазе ви! Поне може да ревнете! Аз и това не мога вече. Сега бавно и напоително се насвятквам с долнопробна ракия. Имах поредната адска седмица, тръбача дрънчи в 4h30, ставам  , и   по задачи, ди към 23h.
Кво кат на хартишка имам съпруг?! За нищо не става! помня как се гърчих зимъска да взема един курс, много важен, не мога да завър6а без него, ама в събота, цял ден! Изприщих се, добре, че една приятелка се съгласи да гледа децата, плащах и колкото можех, малко беше, ама толкоз можех. За всяка дреболия, и то това е гадното, че хем имаш уж, хем няма, НЯМА на кой да разчиташ, а да рИве за гащи, чорпи, манджа, гаси устата зейва!
Радвайте се, че поне дразнител не ви се навърта, с мръсни чорапи под холната маса и други гадости!
А аз и кола не карам , та съвсем сам в киреча. Пак зимъс, на най-зверските студове, -30-40C пеша 20 минути до училище на децата, ташаци ми порастнаха и замръзнаха! (дорде се натутка да закара повредената кола на гараж!) Миглитеми бяха с лед, скърцаха даже! То студ след 5тата минута не усещаш, само болка. Кървяла ми е кожата , ама като кажа, да съм си вземела мерки, крем тва-онва.
Гадно е да си безумно сам на чуждо място, да няма приятел, да си САМ, ама адски сам, да виеш от безсилие, от студ, оот това, че имаш дископатия, не можеш да мръднеш, ама ставаш, миеш се, по-скоро се замазваш, щот навеждане е мисия невъзможна, правиш обяд не деца, хващаш си болката под мишница, будиш децата, с усмивка! гърчиш се вътрешно кат червей, къде болка, къде яд, стягаш ги, шал-шапка-ръкавици-грейка, 2 чифта чорапи за смяна, ръкавици тоже, завеждаш ги и си биеш камшика по твоите дела. Ако имаш сили, може да се усмихнеш. Ако нямаш, просто се усмихваш.
Не зная защо ви натирвам цялата си пиянска логорея, възхищавам ви се, а и няма на кой друг да си кажа, много ме боли, ще ми мине, ще изтрезнея и пак ще  се усмихна. Само дето нямам човек до себе си....не вярвам и да има, поне не за мен, и не в този живот.

! е те за т'ва си пищим тази вечер всичките  и добре, че са приятелите 

както ми казва една от тях "то това не е завинаги!" така че - все ще се излезе от затъмнението!!! 

уффффффффф, аз заради ей-това най-ужасното, че НЯМА там на кого дори да се оплачеш - затова се прибрах след пет години! ужасно е, не - КОШМАР е пълен и който не е бил "навън", не може да му го разкажеш, та да те разбере...но това са размишления за друга тема

а иначе - като те чета теб, направо си мисля, че съм ударила кьоравото, че си нямам един умирисник да му мисля и мръсните чорапи!
брех, колко ми е добре! 
 

Пуууу, миризливото бельо да беше само, с мед да го намажа! Радвай се , мъчи как! Може за луда да ме вземеш, ама на моменти сам предпочитала да тръгне да ме бие (аз 15 години тренир имам де, да по-вероятно да го мацна на стената), но не и по 100 пъти на ден психо атаки. Може да си представиш в началото на емигрантската одисея, дет се чудиш на кой свят си, да те стрескат дома, ама яко стрес, подигравки....цяла пълна палитра! Вярно е за друга тема разговор, ма пусто сам яко говедо, бре, не само оцелявам, и през ум не ми минава да се върна обратно! Баси, счупих си задника и нервите да дойда, АЗ, и да го довлача, тоя куфар без дръжкапроданен, та тук ли не ще оцелея!!!
Него щом изтърпявам, всичко мога да отнеса! С лекота, при тва! Само да сме здрави с децата, нищо друго не ща, ама и болна сам ги гледала, та знам как си стисках душа в заби, само да сме здрави!

Явно вчера на всички ни е бил кофти деня!!!Аз вчера бях затрупана с работа ,исках само да се прибера при децата Но шефа мило ми заяви че ще работим и в събота и в неделя-изванредно,а толкова исках да "духна"на някъде с децата през уикенда.Признавам си поплаках си-писна ми да сам силна и работна жена която сама изкарва парите си.

Но наистина днес света изглежда друг...След петъчни бири, съботни довършванки на бири и днес в очакване на дребния агент света е друг!
Значи, давам си сметка, че може и всичко сама да изгърбвам, да бачкам по 9-10 часа в офиса, защото кинтите ги бива, нощем до 1-2 ч. да вредня из къщи, ама когато трябва да решавам какво да купя за дома и какво - не, кога да си легне малката и кога да се гоним из къщи, кога да си сменя компа, да си сменя жилището, да си сменя живота - тогава аз и единствено аз съм си шеф и не завися от никакви "половинки" щото аз съм си цяла! Ей заради това вътрешно усещане на задоволство от отговорността да бъдеш свободен - ще платя цената да викам "писнааааа ми" от време на време!     

Аз саъм жена на 33 години и живота ми е пален ад...Бях на 22 когато се омъжих и родих синът ми Любослав ,който сега е на 10г.,той беше само на 4 когато с баща му се разделихме и след една година се и разведохме.Само аз си знам какво ми беше когато подписвах документите за развода, как болеше и как ми идваше да искрещя:моляте ,недей!.Години след това немога да дам смислен отговор когато ме попитат :защо се разведе?Аз си знам колко съм страдала,когато тогава малкият ми син ми казваше:мамо,помниш ли с татко когато ходихме там и там?мамо ,помниш ли когато тате живееше с нас?,мамо ,тате никога ли повече няма да е с нас?-знам как боли!!!!!!!!!!!Знам как боли когато,вечер виждах порасналото ми вече момче да плаче наведен над тетрадките си пишейки съчинение за семейството.Самотата ми беше огромна.!
След 4 години срещнах друг мъж,той се държеше добре с мене,даваше ми прегръдките и целувките ,който бях забравила да получавам,детето ми се разбираше с него.Излязох поне за малко от онази смразяваща душата ти самота.Забременях и решихме да заживеем заедно като семейство.И така на 20.12.2006.се роди дъщеря ни -Мария.Щастието ни беше голямо,но уви за много кратко.Само 3 месеца след това нашият татко си намери друга жена, борих се 2 месеца да запазя това което имах но на 22.05.2007 самотата отново се върна ,по-страшна от вякога,по-болезнена по-ужасяваща.Сега съм сама с мойте деца и така боли,толкова съм сама че, нямам сили да се радвам на 6месечната си дъщеря и 10годоишният си син.БОже, кога ще спре да боли и кога ще си отиде тази погубваща те особено вечер самота?
Мили жени в моето положение ,нека си помогнем една на друга ,не не с пари само с подкрепа