Искали ли сте си сами повишение на заплатата? Как?

Аз като ходя всяка седмица в офиса,все си искам- и на шега,и на майтап и в прав текст
Мен хич не ме е срам-знам ,че съм си го заслужила
Но не щат гадовете и това си е

Казах директно, че не ми стигат парите и ако не ми увеличат, ще трябва да си търся друга работа. Не исках да напускам, но наистина ми трябваха повече пари ... Излязоха готини шефове и ме попитаха 100 лв отгоре стигат ли и аз цъфнах от кеф  След няколко месеца пак ми я увеличиха без да съм искала !
Дано и тебе те огрее 

Ами учителка съм и не става да говоря с шефа. Уж наесен ще говорим с "големия" шеф по по-настоятелен начин, да видим - дали ще го направим или отново ще се скрием и ще се съгласим на трохичките, които ни подхвърлят.

да, случвало се е 2-3 пъти.
ами как - имах междинни оценки на проекта , който ръководех.
част от разговорите беше за  хората, които работеха по проекта, създадената инфраструктура, нуждата от подобрения, бюджетиране и тн.
от дума на дума, обсъждайки прогреса се стигна и до моите ангажименти, тези на асистента ми и тн. говорихме за това, какви промени са настъпили през изминалото време, как се е повишила квалификацията ми, капацитета ми, каква е оценката на работодателя. логично е, когато човек трупа опит, знания и квалификация заплащането естествено да се движи нагоре.
и не само парите и заплатата са важни за мен - важни са също така разни осигурявания - комуникация, транспорт и тн.
за тях също се говори. в прав текст и с аргумент за какво, как и тн.
накрая бях подготвена с конкретни предложения, част от които бяха и моята и на асистента ми заплати.
нямаше възражение.

според мен е голяма грешка, да говориш с работодател в импаративна форма за пари.
поне пред мен такова нещо не би минало - първата логична крачка е да се говори за прогрес, резултати, повишен капацитет и тн, парите са по-назад в списъка.

никога не съм си позволявала разговори за увеличение на моята заплата. Затова пък винаги съм бачкала много по-съвестно, отколкото съответства на заплатата ми в момента. Та понеже шефовете (в повечето случаи) гледат и са наясно кой колко работи, затова и не съм чакала дълго за увеличения. Сигурно съм една от малкото хора на света, на която и увеличават заплатата поне 4-5 пъти в годината и дажи последното ми увеличение отидах при шефа да го питам дали не се е объркал с нулите... Затова пък от гледна точка на работодател като водят с мен разговори за вдигане на заплати (подчинените ми) съм абсолютно непреклонна и досега не съм вдигала заплатата на никой. Смятам, че наблюдавам добре хората и няма човек, които да е съвестен и да е недооценен. Ако има такъв на друго място явно ще му е по-добре - щом не съм го забелязала сега, значи на мен не ми е толкова необходим.

Миналия месец с колежката ми след дълго назлъндисване се решихме да говорим с шефа, който просто е невероятна стисня. Няколко дена само се побутвахме към офиса, но ни напушва на смях и се връщаме. Един ден, както си пиехме кафето пред фирмата, шефът също излезе да пие кафе. Почивката вече свършваше и за да влезем вътре, трябваше да минем покрай него. И тогава колежката, без изобщо да ме предупреди, спира пред шефа и вика:"Искаме да те попитаме няма ли да ни увеличиш заплатите?" Аз -  ама се окопитих и проведохме едно разговорче. Още няма резултат, но уж обеща. Лошото беше, че избрахме неподходящ момент, нямаме кой знае колко работа в момента, ама нищо, като не ги увеличи скоро, пак ще говорим.

На предната работа, на която бях дъъълго време, опъвах каиша безропотно, но изникна по-добро предложение. Реших да го обсъдя с работодателите си, вследствие на което ме накараха да изложа всичко в писмен вид. Написах доста аргументирано и синтезирано всичките си мотиви да напусна, като наблегнах на това, че бих искала да работя с тях, но ми е предложено по-високо заплащане. Обясних какви отговорности имам, какво е естеството на работата и че не съм взела категорично решение все още. Съгласиха се /харесаха ми "писмото"/, вдигнаха ми заплатата до размера на тази, която казах че ще получавам ако приема новата работа + 200 лв. след приключване на един проект. Е, останах, но си извоювах по много достоен според мен начин повишението. Даже ми се извиняваха колко много работа върша, а ме държали на по-ниска заплата.
Така или иначе сама се махнах от там преди време и на мое място назначиха 2.
Темата за повишението е доста неприятна. Повечето от вас са със семейства и поемат голям риск, защото могат да ви кажат да си напускате като искате, че има достатъчно кадри на пазара. Работодателите мразят да ги изнудват /и не само те/. Така че се действа според ситуацията и човека отсреща. В един случай е по-добре разговора да започне непринудено и да изглежда, че не е предварително планиран. При друг тип работодатели трябва да изчакаш да има адски много работа и да знаеш,че не биха си позволили да те изгубят, но отново да не звучи като изнудване...В никакъв случай не се изтъкват причини като: трябват ми пари-на квартира съм, искам да получавам колкото колежката ми и т.н.
Успех!

На всеки шест месеца напомнях на шефа,
че трябва да ми увеличи заплатата. Имам
много красиви очи. 25 процента - веднага!

Това "напомнях" защо е в минало време?

Защото от година и половина не работя, а кърмя.
Това на теб обаче няма как да ти се случи.

Зависи от и това какви хора имаш насреща. А също и от вида на фирмата или организацията. Българските работодатели са уникум.

Прави ми впечатление, че във фирмите с по-малки екипи, повишението без поискване е по-често срещано, отколкото в големите "машини".

Работата в огромна компания не струва.
Съкращения, съкращения, Бог високо, работодател далеко.
Вече е събитие да срещнеш някого в коридора - поздравяваме се.
Сам съм в стая 10х6 м. Добре, че е форума.
За коледа нямаше нищо. Zero. Поне по 1 календарче - нъц.

Намерих си работа на заплата повече 2 пъти по- висока от тази, която взимах. Отидох при шефа и му казах - имам предложение за такава заплата. Ако мислиш да ме задържиш тук - искам тези пари, ако не - чао. И той взе да мрънка да поизчакам, че щатното, че не знам какво. И сега си мрънка, ама на бившите ми колеги. Аз напуснах и не съжалявам.