Когато Дискриминираният стане Дискриминатор

Съгласна съм. Но в един от случаите става въпрос за дискриминатор/и, които не дискриминират група с общи приказки, а един конкретен човек, чиято доброта са усетили- защо точно него?
това обяснение е много логично, но и то като други по- горе дава обаснение, не и оправдание за такова поведение- правилно съм разбрала - нали?

Това имах предвид, да. Според мен за такъв тип поведение може да търсим причини, за да си го обясним и разберем, но не и да го оправдаем.

Нищо не може да оправдае злобата ,защото тя извира от самия човек .

Да де, ама злобата често е резултат от отрицателно поведение към самия индивид и се натрупва в продължение на години...
Така погледнато точно от дискриминирания се очаква да дискриминира повече, защото има натрупана злоба, освен това знае как да дискриминира... И знае какво е да си дискриминиран...

Защото често добротата е признак на "слабост" и уязвимост. Най-лесно и безопасно се дискриминира уязвимия.

"Съгласна съм. Но в един от случаите става въпрос за дискриминатор/и, които не дискриминират група с общи приказки, а един конкретен човек, чиято доброта са усетили- защо точно него?"

Може би просто ги е страх от него. Ти говореше за човек с друго изповедание. Често се страхуваме от нещо, което не разбираме. Това ни прави предпазливи /което е добре - изчакай, размисли, прецени/, но често и зли. Предпазливостта я оправдавам. Тоталното отричане и злобата - не, но и тях ги разбирам.

Предполагам, че става въпрос за човек, който или е мюсюлманин, или изповядва религия, която се възприема като секта. И в двата случая принадлижи към група, която ние "добросъвестните" православни християни възприемаме като втора ръка. А за да помага този човек, значи се е издигнал до ниво над средното. Ето тук е проблемът, според мен. Човекът просто е надскочил нивото, което ние си мислим че му се полага.

На много хора им е много много трудно да се поставят истински на мястото на другите. Много често дори не оценяваме това, което имаме, и приемаме, че примерно след като аз мога, значи и еди кой си може (което въобще не е вярно). Останалото са стереотипи и предразсъдъци: "Лудите са агресивни", "Турците са подли", "Жените не могат да шофират"...

Липса на благородство.

Пак аз.
Видно е колко са ми контактите с роми, щото пак ще дам пример от болницата.
Жените от детското чакат за рентген, но понеже са с деца няма реална опашка и всеки се е пръснал след детето си. Пенсионери разни веднага сформират опашка и се нареждат най-отпред (ние сме с час, все пак). А гадни пенсионери не обичам. Те се чувстват силни и вилни, ами намесих се в данданията, карах се наред с ромките  , присъствието на бяло лице сред смуглата тълпа промени съотношението на силите 
Филип си играеше с ромските деца, аз си говорех с ромките (едната искаше да кърми, педиатърът я спирал и пр). Общувахме нормално в една ненормална ситуация и децата си гледахме, и си услужвахме...
Знам, че навън няма да се познаем, щото дори няма да се погледнем, живеем в паралелни светове и се игнорираме едни други.
Имаше един репортаж и там едно ромско момче каза "Вие сте други хора, ние сме други хора". За съжаление това е 

ма как не 
пълно е с български емигранти, които смятат, че китайците, поляците, мароканците, албанците и тн. са гадни твари в новата им родина  после може да се четат страници оплаквания как местното население ги дискриминира.
човешката природа е гнусна работа.

Когато Дискриминираният стане Дискриминатор... става страшно...
Каквото и да си говорим,дискриминираният човек е обременен човек,и той цял живот носи бремето си...Може би е въпрос на интелект,поне да се опита да скрие следите от това бреме.Колкото по-широкоскроен е човек,толкова по-успешно се справя с това "прикриване"...
Често и тук е ставало дума,че примерно отказалите се пушачи са по-нетолерантни към пушещите от тези,които никога не са припалвали цигара...От най-върлите атеисти могат да се родят най-страшни фанатици...Човешката ни природа е природа на крайностите.Може би точно,защото сме обречени да различаваме доброто от злото...

Зависи от средата и от това на коя страница е обърнат животът ти.

В клюкарника:
Когото посрещнат с "Ба си кухата лейка...", го виждаме след месец-два да посреща с "Бах ти кухата лейка".

В "Родители, преживели загуба":
[ color=black]  [ /color], т.е. Темата ти е невъзможна там.

Всичко изчетох и съм съгласна, но за мен манталитета си остава в главната роля.

Това също играе огромна роля- житейския опит и изводите от него:

Никой не се ражда дискриминатор. Децата имат най-верният усет към различните, те ги приемат нормално докато ние възрастните не им насадим най-отвратителното нещо, което съществува - да не уважаваш различния от теб или да го съжаляваш. Мисля, че и двете са еднакво лоши. Така е и с дискриминираните, които стават дискриминатори. И на тях някой им е втълпил, че различните от тях са по-лоши, или по-зли, или са по-добре от тях... Понякога криворазбраното милосърдие също поражда злоба.
Ето ви един пресен пример от събота. Отивам с внука си в детски кът "Пързалката" зад НДК. Там има няколко деца едното от които с деформирани стъпала на крачетата и ходи леко поклащайки се. В първият момент решавам да обясня на внука си, че момченцето е болно и трябва да бъде внимателен с него, но той хуква да си събува сандалките и не ми обръща внимание, че го викам. Междувременно го питат как се казва, правят му лепенка с името, той не я иска, а момичето посочва точно това момченце и казва "Виж и Гого има такава лепенка". Внукът ми позволява да му сложат лепенка, събува се, оглежда момченцето по-внимателно  и казва "Искам и аз като Гого." Изтръпнах, чудя се какво ще каже и дали няма по някакъв начин да обидим детенцето, а той продължава "Искам и аз по чорапки." И какво се оказа, той дори не определи Гого като различен. Единственото което забеляза беше че той е бос, а другото дете с чорапки. Аз бях тази, която забеляза и опредили детето като различно, аз бах дискриминатор в случая, дори само с желанието да обърна внимание на внука си, че другото дете е различно. Аз бях възрастния, който в желанието си да направя добро, щеше да подчертае колко е различно другото дете.