Истерия!

Като чета другите майки и имайки в предвид и моето човече май най-добрият вариант е да не му обръщаш внимание. Аз точно заради "зрителите" я прибирам, ако сме навън и я оставям да се нареве и напищи. След 15 - 20 минути й минава и е пак доброто детенце. Аз всеки ден получавам порция рев и тръшкане за тати, но какво да правя. Бебешки пубер. Този като че ли е по-лесен. Да му мислим за следващия пубертет.

Пробвах и да не му обръщам внимание , но имаше достатъчно хора които му обръщаха.Хванах го и го прибрах  в къщи-успокои се слид около половин час.Само с вода не съм пробвала, но дано не се налага  вече да пробвам.Благодаря на всички ви ,поуспокоих се ,че не е само при нас проблема, всмисъл тоя бебешкия пубертет.

Проблемът е не толкова в събличането , ами просто той смята , че ако остане с яке , това означава , че трябва пак да излезем навън 

Всички лапчовци изпадат в истерия, мойта малката също, ама никак не й се впечатлявам! Все ми е едно къде сме и колко хора зяпат - оставям я да си се нареве и после й минава. Само бабите, дето се месят не ги понасям , щото докарват допълнителни истерични пристъпи и ми е идело да ги !!!
А иначе - при дечковците е лесно, прекрасно и овладимо - елате да видите каката като истеряса какво става!
Така че радвайте им се, докато са малки, хората са казали: "Малки деца, малки проблеми! Големи деца - никакви радости"!

Нормално е пишейки в този форум да получиш мнения, че детето не се нуждае от специалист. Ако беше пуснала въпроса си във форума за деца с увреждания, щеше да получиш съвет от родители преживели какво ли не, да  си направиш консултация с детски психолог /изобщо не е излишна/. Ако има нещо обезпокоително поне ще се знае, ако ли не - добре дошло. За мен тези истерии не са нормални 

Аз бих се консултирала със специалист, ако тези състояния зачестят. От такива " нормални" истерии Иван започна да си губи гласа.При вас едва ли е толкова страшно щом се случва за втори път.  При Ванко бяха от ревност. Единственият начин да го извадим от това състояние е да го стреснем и да му отвлечем вниманието. Вече почти не му се случва

Брей!!! А твоето дете никога ли не истерясва?! Аз като майка на ДВЕ ненормални деца, мога само да ти кажа - блазе ти!!!!

От възрастта... ще мине.

Мяташ го на рамо, и го отвеждаш настрани (по-надалече, по-тихо място, без други хора), където го оставяш да се натръшка, нареве и успокои.

Когато започне истерията, вече е късно за обяснения и разговори, и вниманието на околните ги поощрява. Само важното е ти да си спокойна в този момент; не го пляскай, не му крещи. 

При условие, че не познаваш нито мене, нито детето ми, няма нужда да ми вадиш думите извън контекста. Прочети ми целия постинг. Може и да се усетиш в кой подфорум по принцип пиша. Именно, че знам какво е дете да истеряса съм си дала мнението. Това, че ти приемаш за нормално за дете да истеряса - ОК, това е твое мнение, но не може да ме иронизираш във връзка с моето.

Сори, не съм искала да те обидя.    Наистина не знам каква е твоята ситуация.
Просто се опитвам да защитя тезата, че и децата ни са хора, също като нас. И те имат своите добри и лоши дни. По принцип не приемам определенията "нормално - ненормално". Кой може да каже къде е границата?! Може да звучи тривиално или незнам как, но всички сме божии чада и т.н.
Във всеки случай, колкото по - без притеснение и "нормално" приемаме проблемите на децата ни, толкова по - добре за тях.
Поне така мисля аз.

Споделям личен опит, дано "техниките" ми да са от помощ. Дъщеря ми е на 2.5 годинки. Истериите започнаха преди 3-4 месеца и много бързо ги преборих. Ако истерията беше в къщи (Изабела беше специалист на крещенето, последвано със скачане трупешката и от там, за повече колорит, се хвърляше по лице на земята) я хващах, както е така легнала, премествах я в коридора, слагах я изправена, хващах я стабилно за двете ръце (над лактите), кляках, така че моите очи да са на нивото на нейните, и докато тя си пищеше и дърпаше със супер спокоен, но много строг глас глас и казвах: "такова поведение аз не тръпя. Слагам те на земята и докато не млъкнеш и не се упсокоиш, не те искам при мен". Връщах я обратно в изходна поза (легнала на земята) и я оставях в коридора. а аз - в хола. Тя, естествено, като нямаше публика в коридора веднага се връщаше при мен, и аз хоп, обратно в коридора. И така, на третото разкарване, тя млъкваше.

Втория вариант, на домашната истерия е да почна да я гъделичкам . Третия - да се опитам да я разсея. Ако не действат - ходом марш към коридора.

Купона беше извън къщи, когато ми истеризира в магазин. Аууу, много и беше любимо: публика колкото искаш, аз с пълна количка с продукти, а тя на земята крещяща. Тогава пак я дигах, казвах и в очите (без да крещя) че аз такова поведение не търпя и след това си я оставях да крещи на воля. Отдръпвах се от нея и си зяпах по рафтовете или си оправяах стоката в количката, но никъкво внимание към нея. Естествено, в магазина почват да ми се хвърлят укорителни погледи от баби и притеснени клиенти, но аз, все едно детето не е мое и нямам нищо общо с него И детенце, като види, че не му се връзвам се успокояваше. Ако положението ставаше нетърпимо оставах пазаруването, прибирах си я в колата без да и продумам думичка и от там в къщи да си реве колкото иска.

Забелязала съм, че колкото повече се фокусира вниманието към детето, колкото повече се увещава, му се обяснява, шляпа и т.н. толкова по гласовито става то. В момента, в който вече не е център на внимание,  истерията започва лека, полека да намалява.

И аз съм съгласна с мнението, че трябва да се остави да се нареве, навика и натръшка, без шамари и крясъци, въпреки че си признавам, че е имало случаи, в които съм си изпускала нервите. Наистина, започне ли с истерията, спасение с обяснения и приказки няма (поне при нас) - става по-лошо, ни приема, ни предава. Така, че отивам настрани и чакам да се поуспокои -10, 15мин и чак токава мога да го гушна и да му говоря. Другия вариант е с отвличане на вниманието, ако сме в магазин или на публично място.

Благодаря ви много на всички ще опитам и това!От миналия понеделник не е правил така!

Не точно истерия и не точно тръшкане,но нещо подобно,в по-лека форма се наблюдава и при моето дете/2г.10 мес./.Наумява си нещо,капризничи и се напъва да хленчи,че да стане на нейното.Да,ама не-аз се смея и й казвам,че е мн.смешна с тези преструвки,обръщам ситуацията на шега,гъделичкам я ,целувам я ,за да разбере,че не й се връзвам на капризите.От опит казвам,че при нас дългите обяснения защо не може и не става не дават резултати,молбите-също.Настоява още повече,затова я разсейвам,гъделичкам,смея се,шегувам се с нейните капризи.

Алекс истерясва по няколко пъти на ден за всичко,което го подразни.Вече в чудо съм се видяла.Пищи,ляга на земята и никой и нищо не чува.Оставям го да поотмине по-сюблимната  част и после го гушкам.Не винаги действа,но само това помага ....засега!Това за водата ще го пробвам