ФЕВРУАРЧЕТА сега кротуват,но скоро те ще залудуват

Ама какво е станало, защо така?
Разкажи ни да ти поолекне, ако можем да помогнем

Нямам думи.
Няма ли шанс нещата да се оправят или да е временно. Това е доста сериозно решение.
Стискам палци всичко да се оправи и изходът да е в положителна насока.
Ако ти се споделя - насреща сме.

Не зная, хора, трудно ми е. Времето напредва. Не съм и предполагала, че може да се случи подобно нещо. Човек, когото си гледал толкова много, зарязан от семейството му /което не е така, само в моите очи е така/според него//, накрая да ми каже. "Не бягам от отговорност за детето, бягам от живота с теб. Почти съм сигурен, че ще го оставиш, ако ти искаш ще го гледам, няма да го зарежа."
НЕ, НЕ, нямам думи 
Как се преживяват такива думи от човека, на когото си разчитал най-много. За когото си дал най-много.

А нищо сериозно, в баща ми сме до към края на месеца и няма да мога да се вредя за компа.
de3demonka, твоя човек да не се  е уплашил нещо, не става ли да поговорите?  Ужасно е това, което ти е казал, стискам  палци нещата да се оправят.

de3demonka  съжалявам, разкажи ни да ти олекне, не се предавай,
А за темата, харесва ми много, страхотна е!

 

Просто нямам какво да кажа и как да те успокоя,но си мисля че нещата ще се оправят.Стискам палци всичко да се оправи.Има и такива моменти. Спорет мен не прибързвай,защото после можеш да съжаляваш.С теб сме.

Ужасно ми е болно за това което се случва с теб de3demonka.
Много е неприятно в толкова важен момент и като се замисля никой не е застрахован от това.
Аз мисля че разговора може да се е провел в момент на ярост и да не е това което изглежда на пръв поглед, но все пак е важно да прецениш и добре да преосмислиш решението си.
Сигурна съм, че ще вземеш най-правилното и стискам палци!!!

Ей Миличка дръж се, ние сме с теб всички!
Каквото и да се случи....ох Боже незная какво да те посъветвам, защото не зная какво точно се е случило, но най-важното сега е детето в теб!!!
На всичко друго можеш да кажеш майната му, защото децата са най-истинското и важно нещо в този живот, всичко друго е преходно!
Ако искаш разкажи ни, поне ще ти олекне...
Боже колко мъка има на този свят Боже.....
Това е от мен

de3demonka преди два месеца се случи същото с моята приятелка. Момчето с което беше от 13 години и живееше заедно я заряза в третия месец бременна!!! Тя беше в края на 3 месец и нямаше време да мисли, трябваше спешно да реши и тя за мое голямо съжаление направи аборт. Точно това каза "не искам цял живот това същество да ми напомня за него" Сега когато е малко по добре я питам ако сега след като си осмисляла, ако се върнеш назад щеше ли да направиш аборта и тя каза..."не знам" не искаше да признае че съм била права, но усетих в думите и в погледа и че съжалява. Според мен детето е смисъла на живота, нещо повече от един мъж. Знам, че това решение можеш да си вземеш само ти, но лично аз те съветвам не вземай кардинални мерки, преди добре да си помислила.Каквото и да решиш ние сме с теб 

Ей сега разбирам какво се случва с теб.
Стегни се и разбери, че има много майки в твоето положение. Не го изживявай, защото ще навредиш на бебо, а от него няма нищо по-хубаво.

Помисли много и не действай емоционално! Сигурна съм, че много искаш това дете и то ще те прави щастлива до края на живота ти, ако решиш да го оставиш! Може да се окаже най-голямата ти опора, истинският смисъл на всичко, което правиш! Недей да наказваш него, за това че нещата между теб и твоя човек не вървят! Бъди сигурна, че ако си го оставиш и отгледаш, като се обърнеш назад няма да съжаляваш и за миг за решението ти, но в обратния случай не съм сигурна, че ще е така....историята познава много примери на разкаяние и разбит живот по същата схема! Надявам се да се оправи всичко, а ти - горе главата, горе рогата и смело напред!

За съжаление тази ситуация ми е ужасно позната. Само че се случи на деветата година. Много исках това бебе, но начина, по който реагира бащата за мен беше равносилен на шок. Не бих могла да прекарам живота си с такъв човек. Не исках такъв баща за детето си. Разбрах го по възможно най-ужасния начин, но може би е било за добро. Към днешна дата не бих казала, че съм обичала този човек. По-скоро бях свикнала с него. Може би и силното разочарование дава отпечатък върху преценката ми, но след години наистина разбрах какво означава истинската любов - когато срещнеш човека, с когото слепвате като едно цяло.
Моите родители са се развели, когато съм била на две годинки и нещо, а братчето ми вече е било на път, така че знам от личен опит какво означава да растеш само с един родител. Реално аз нямах детство, защото на две години и половина бях кака. Цял живот съм живяла с отговорността не само за мен, но и за брат ми. Справяла съм се с всичко сама и не ми беше никак лесно. На майка ми също. Тя де факто си беше самотна майка, откъдето и да го погледнеш, защото баща ми не се интересуваше по никакъв начин от нас и не ни поглеждаше.
Трудно е да се дават съвети в такава ситуация, но знам, че всичко се подрежда. Сега чакам бебе от любовта на живота ми. Късна бременност, но много желана и от мен, и от съпруга ми. Страшно съм щастлива с бебчето, което ще ни се роди през февруари. Надявам се всичко да е наред. Пожелавам ти да имаш силата да вземеш най-доброто решение за теб и за бебето.

de3demon4e, а имате ли брак? Ако имате много вероятно е да размисли и да се върне. Ако нямате не знам. Но знам, че никой баща не зарязва детето си току така. Може би е бил афектиран или уплашен. Аз ще те посъветвам, колкото и да те е наранил и да те е обидил, да го преглътнеш и да потърсиш диалога с него и да направиш така, че да се съберете отново. Моето лично мнение е, че аборт е най-крайното от всички крайни решения в такава ситуация. Все пак си още в началото на трети месец. Има време помисли, опитай се да оправиш нещата и не взимай прибързани решения.
Моето искрено съчувствие, за това което се е случило.

Дездемонка, не се отчайвай. Поговорете пак. Може би твоя човек се е уплашил от предстоящата отговорност. Като размисли и свикне с мисълта всичко ще се оправи.
Аз тъкмо се връщам от док. Чух сърчицето и видях бебето Даже се мърдаше. Пратиха ме на гастроентеролог, защото имам ужасни болки и киселини. Даже вчера повръщах кръв. Успокоиха ме, че е от раздразнения хранопровод и ми изписаха  Сопрал. Да се надяваме, че ще ми помогне, че тези болки не се траят.
Много съм щастлива. Даже и снимка ми дадоха и сега си я гледам.
Целувки и прегръдки на всички