Честит Рожден Ден на Зоя и Ева! Пожелавам им слънчево детство!
За НЕяденето, моята дъщеря никога не е била привърженик на тази дейност. Особено след като навърши годинка. Имала е дни, в които почти нищичко не ядеше, направо започва човек да се чуди това дете как оцелява! Пърли, тя беше 8.500 кг за 76 см на 1 г. Обаче за ужас на моята майка, аз никога не съм я карала да яде, освен че в началото правех по 3 яденета с надеждата, че нещо ще хапне. Но бързо се отказах. Просто приготвям, слагам да яде, ако не иска - вдигам и толкоз. И аз като Пиги ужасно много исках детето ми да яде рационално и здравословно и приготвях какви ли не чудни менюта, но признавам, че ентусиазмът ми се изпари. И като искаше бисквита между храненията и даже в неподходящо време - давах. Само и само да яде. Не че и бисквитата изяждаше де. Ближеше я и после я намирах скрита я под дивана, я сред играчките. Сега вече като е на 3, започнах малко по малко да ограничавам тези хрупания, въпреки че тя ми е много сърдита (естествено, защото досега й позволявах). Но тя дори и така пак не яде на основното хранене. Обаче като се съберат 2-3 дни така - на 4-я имам удоволствието да я видя да хапва. Е, горе-долу една трета от количеството което изяжда брат й, но все пак яде. За статистиката - на 3 г е 12,500 кг за около 95 см, а брат й на 1 г. е 11 кг за 78 см. Но като се засече какво изяждат на ден е ясно защо резултатът е такъв. Никога не я моля обаче да яде, а за игри и правене на маймуна и дума не може да става! Баща й беше склонен към такива дейности, но аз бързо му отрязах квитанциите. Още ме подиграва като му казах, че толкова много деца по света гладуват и е недопустимо ние да се правим на маймуни, за да яде нашето дете! (по онова време нещо се бях настроила хуманитарно
) Аз лично съм доказала вече с опита си с нея, че не им става нищо от неяденето. Винаги изследванията й са били перфектни. Така, че вече не се притеснявам. Но наистина е досадно това. И аз като морска, гледам да пробутам някой плод и зеленчук и това е. С Пипи засега нямам никакви проблеми с храненето - дъжд, пек, болен, здрав - хапва детето и вика за още! А сестра му от време на време от завист - идва и тя отваря устата. Та като правя пюрета - правя една порция за нея и една за него. Той изяжда неговата и крещи за още, тя изяжда половината, но аз съм доволна, защото все пак е погълнала малко зеленчуци. На яслата и сега на градината обаче лелките ми казват, че ВСИЧКО си изяждала! Но тя въобще в яслата и в градината обожава да ходи и там много я хвалят - дете за чудо и приказ! А в къщи ни прави на луди! Явно ние не сме в ред...Мисля, че яденето в градината е същият феномен като този с брат й - понеже децата не обичат много-много да поделят нещата си на тази възраст, от егоизъм да не й изядат нейната порция, си изяжда всичко 
Майка ми я работи по друг начин - започва да яде пред нея нещо без да й предложи. Дъщеря ми започва да се върти около баба си, но майка ми продължава да не й предлага. Накрая дъщеря ми вече не издържа и сама си поисква и яде само, за да не остане назад.
За НЕяденето, моята дъщеря никога не е била привърженик на тази дейност. Особено след като навърши годинка. Имала е дни, в които почти нищичко не ядеше, направо започва човек да се чуди това дете как оцелява! Пърли, тя беше 8.500 кг за 76 см на 1 г. Обаче за ужас на моята майка, аз никога не съм я карала да яде, освен че в началото правех по 3 яденета с надеждата, че нещо ще хапне. Но бързо се отказах. Просто приготвям, слагам да яде, ако не иска - вдигам и толкоз. И аз като Пиги ужасно много исках детето ми да яде рационално и здравословно и приготвях какви ли не чудни менюта, но признавам, че ентусиазмът ми се изпари. И като искаше бисквита между храненията и даже в неподходящо време - давах. Само и само да яде. Не че и бисквитата изяждаше де. Ближеше я и после я намирах скрита я под дивана, я сред играчките. Сега вече като е на 3, започнах малко по малко да ограничавам тези хрупания, въпреки че тя ми е много сърдита (естествено, защото досега й позволявах). Но тя дори и така пак не яде на основното хранене. Обаче като се съберат 2-3 дни така - на 4-я имам удоволствието да я видя да хапва. Е, горе-долу една трета от количеството което изяжда брат й, но все пак яде. За статистиката - на 3 г е 12,500 кг за около 95 см, а брат й на 1 г. е 11 кг за 78 см. Но като се засече какво изяждат на ден е ясно защо резултатът е такъв. Никога не я моля обаче да яде, а за игри и правене на маймуна и дума не може да става! Баща й беше склонен към такива дейности, но аз бързо му отрязах квитанциите. Още ме подиграва като му казах, че толкова много деца по света гладуват и е недопустимо ние да се правим на маймуни, за да яде нашето дете! (по онова време нещо се бях настроила хуманитарно
) Аз лично съм доказала вече с опита си с нея, че не им става нищо от неяденето. Винаги изследванията й са били перфектни. Така, че вече не се притеснявам. Но наистина е досадно това. И аз като морска, гледам да пробутам някой плод и зеленчук и това е. С Пипи засега нямам никакви проблеми с храненето - дъжд, пек, болен, здрав - хапва детето и вика за още! А сестра му от време на време от завист - идва и тя отваря устата. Та като правя пюрета - правя една порция за нея и една за него. Той изяжда неговата и крещи за още, тя изяжда половината, но аз съм доволна, защото все пак е погълнала малко зеленчуци. На яслата и сега на градината обаче лелките ми казват, че ВСИЧКО си изяждала! Но тя въобще в яслата и в градината обожава да ходи и там много я хвалят - дете за чудо и приказ! А в къщи ни прави на луди! Явно ние не сме в ред...Мисля, че яденето в градината е същият феномен като този с брат й - понеже децата не обичат много-много да поделят нещата си на тази възраст, от егоизъм да не й изядат нейната порция, си изяжда всичко Майка ми я работи по друг начин - започва да яде пред нея нещо без да й предложи. Дъщеря ми започва да се върти около баба си, но майка ми продължава да не й предлага. Накрая дъщеря ми вече не издържа и сама си поисква и яде само, за да не остане назад. 