Единственото което говорих беше : "Я стига ме рита".... 
и аз така. и му се заканвах, че само да се роди и да порасне и ще види той... лоша, лошааа майка. няма моцарт, няма кърма...не мъ е срам.
- Публикувана: 12 юли 2007, 22:35 ч.
- Последно мнение: 19 юли 2007, 23:12 ч.
Пренатално възпитание
и аз така. и му се заканвах, че само да се роди и да порасне и ще види той... лоша, лошааа майка. няма моцарт, няма кърма...не мъ е срам.
За музиката - да. Много музика слушах и той танцуваше из корема ми. И сега обича да слуша и се опитва да пее.
Много знаят те на тях ли говориш, или с друг. Като говориш с мъжа ти, пак те чува. Какво е това пренатално възпитание? Мислиш ли, че то осъзнава и осмисля какво му казваш? Ако е така, значи и то си мисли и разсъждава като във филма "Виж кой говори"... И после като види акушерката: "Ква си ти ма, я ме пусни!"... 
А аз между другото бях чела също, че е хубаво да му се говори и един ден му разказах почти цял филм, който гледах... Ей така, да се отчета, че съм го направила. Толкова ми беше смешно, ако някой ме видеше отстрани да си разговарям с корема...
Че и таткото карах да му говори и само повтаряше на пъпа ми "Бебооо, бебооо..." 
...
Прочети една статия от вестника на глас и си готова! Да ти мине, щом ти е толкова гузно.
А аз между другото бях чела също, че е хубаво да му се говори и един ден му разказах почти цял филм, който гледах... Ей така, да се отчета, че съм го направила. Толкова ми беше смешно, ако някой ме видеше отстрани да си разговарям с корема...
Че и таткото карах да му говори и само повтаряше на пъпа ми "Бебооо, бебооо..." ...Прочети една статия от вестника на глас и си готова! Да ти мине, щом ти е толкова гузно.
Неприятни мисли често ме спохождаха. И още е така, са съжаление... Явно съм сбъркана.
Misty, представяш ли си да му пуснеш този филм след време и да ти каже - О, мамо, стига, този филм го знам наизуст.
munkamm, аз не спирах да говоря на кучето си. Миля, че ме разбираше. Или поне добре се прави.
Misty, представяш ли си да му пуснеш този филм след време и да ти каже - О, мамо, стига, този филм го знам наизуст.
munkamm, аз не спирах да говоря на кучето си. Миля, че ме разбираше. Или поне добре се прави.
Твъдре вероятно е от тези пусти хормони наистина да се вторачвам в ненужни неща. С първото си дете не съм го правила и не съм и имала угризения. Сего обаче май се чувства повече гузна от нещо друго- последните 4-5 седмици бях в страхотен ужас заради резултатите от амниоцентезата и дори си бях стегнала багажа за болницата - за принудително прекъсване на бремеността, защото имаше опасения, че бебето има генетични увреждания. През цялото това време бях много гневна на бебето и сега се чувствам една такава виновна... Като чух това за общуването си дадох сметка, че аз не само не го правя, но сякаш игнорирам това, че ще имам бебе - като защитна реакция вследствие този стрес ли, не знам... Ама ми стана много гузно... 
Това пък вече ми се струва доста превзето....
Всички ме наставляваха да слушам музика, а на мен ми се слушаше тишината. Имах периоди в които слушах адски силно любимата си мезика, но от хормоните това често завършваше с рев, та и досега. На глас сама не мога да говоря лесно дори и на тел. секретар. Когато с таткото сме изучавали корема, ритниците отвътре и сме говорили с любов за бебето мисля, че е по-важно.
Пишех периодично писма към бебетата си във втората половина от бременността и това ме успокояваше...Там е написана цялата ми любов и страхове.
Най-хубавото беше баткото да говори и пее на корема, обикновено на пъпа, като микрофон. Сега тези песни продължават и са голямо улеснение за мен в приспиването...
Съгласна съм, че някои хора се правят на интересни.
Много ми харесва Мисълта "ВСЯКА МАЙКА Е НАЙ-ДОБРАТА ЗА СВОЕТО БЕБЕ" и все на нея съм се уповавала...
Пишех периодично писма към бебетата си във втората половина от бременността и това ме успокояваше...Там е написана цялата ми любов и страхове.
Най-хубавото беше баткото да говори и пее на корема, обикновено на пъпа, като микрофон. Сега тези песни продължават и са голямо улеснение за мен в приспиването...
Като всяко ново течение е пренаталното възпитание си търси ниша къде да се настани..
Ако искате вярвайте ако искате - не, важното е да правите каквото чувствате.. и ако ви е глупаво да бъбрите на един корем който подскача от време на време, то определено не трябва да го правите. Защото една личност която е в хармония със себе си и прави нещата така че тя да се чувства добре, винаги е по добър родител, от онзи който обръща гръб на инстинктите си и действа по суха теория..
Ако искате вярвайте ако искате - не, важното е да правите каквото чувствате.. и ако ви е глупаво да бъбрите на един корем който подскача от време на време, то определено не трябва да го правите. Защото една личност която е в хармония със себе си и прави нещата така че тя да се чувства добре, винаги е по добър родител, от онзи който обръща гръб на инстинктите си и действа по суха теория..
Много ми харесва Мисълта "ВСЯКА МАЙКА Е НАЙ-ДОБРАТА ЗА СВОЕТО БЕБЕ" и все на нея съм се уповавала...
Свекърва ми твърди, че има значение как е протекла бременността за бъдещото здраве на бебето - не само физическо, но и психическо. Тя твърди, че е правила за себе си емпирично изследване и е установила, наблюдавайки доста бременни, /включително и своите две бременности/, че психическото състояние на майката е от голямо значение за бебето. Нервна, отчаяна майка, гладна, бедна, болна и т.н. - бебето е нервно, ревливо, хипохондрично. Спокойна, щастлива, весела майка, пееща, танцуваща, спортуваща- жизнерадостно бебе, спокойно и доволно. Тя твърди, че бебетата имали памет, още от майчината утроба и затова не хубаво бременните да преживяват големи сътресения. Всичко, което вълнува майката, вълнува и бебето - свекърва ми казва, че по кръвен път стига тази информация до бебето и било свързано с насищане на някакви хормони. Свекърва ми е химик и е работила в лаборатория дълги години, там е правила някакви изследвания по този повод. На мен това ми се струва малко странно, да не кажа и налудничаво. Но не съм медицинско лице все пак.
Ми говоря му не мнооого рядко и то по-скоро неща от сорта ей бебок стига рита или пуу кво ти стана бе цял ден не си мръднал.
Ама превзета история ми се вижда това с пренаталното възпитание.
Обаче си мисля, че емоциите на майката се отразяват на бебото, защото при различни състояния се отделят различни хормони който се отразяват на бебето.
Ама превзета история ми се вижда това с пренаталното възпитание.
Обаче си мисля, че емоциите на майката се отразяват на бебото, защото при различни състояния се отделят различни хормони който се отразяват на бебето.
Свекърва ми твърди, че има значение как е протекла бременността за бъдещото здраве на бебето - не само физическо, но и психическо. Тя твърди, че е правила за себе си емпирично изследване и е установила, наблюдавайки доста бременни, /включително и своите две бременности/, че психическото състояние на майката е от голямо значение за бебето. Нервна, отчаяна майка, гладна, бедна, болна и т.н. - бебето е нервно, ревливо, хипохондрично. Спокойна, щастлива, весела майка, пееща, танцуваща, спортуваща- жизнерадостно бебе, спокойно и доволно. Тя твърди, че бебетата имали памет, още от майчината утроба и затова не хубаво бременните да преживяват големи сътресения. Всичко, което вълнува майката, вълнува и бебето - свекърва ми казва, че по кръвен път стига тази информация до бебето и било свързано с насищане на някакви хормони. Свекърва ми е химик и е работила в лаборатория дълги години, там е правила някакви изследвания по този повод. На мен това ми се струва малко странно, да не кажа и налудничаво. Но не съм медицинско лице все пак.
Мисля, че има много разум в това, което казва свекърва ти. Това, че е мед.лице още повече ме впечатлява за изводите, до които е стигнала.
Всички ме наставляваха да слушам музика, а на мен ми се слушаше тишината. Имах периоди в които слушах адски силно любимата си мезика, но от хормоните това често завършваше с рев, та и досега. На глас сама не мога да говоря лесно дори и на тел. секретар. Когато с таткото сме изучавали корема, ритниците отвътре и сме говорили с любов за бебето мисля, че е по-важно.
Пишех периодично писма към бебетата си във втората половина от бременността и това ме успокояваше...Там е написана цялата ми любов и страхове.
Най-хубавото беше баткото да говори и пее на корема, обикновено на пъпа, като микрофон. Сега тези песни продължават и са голямо улеснение за мен в приспиването...
Съгласна съм, че някои хора се правят на интересни.
Много ми харесва Мисълта "ВСЯКА МАЙКА Е НАЙ-ДОБРАТА ЗА СВОЕТО БЕБЕ" и все на нея съм се уповавала...
Пишех периодично писма към бебетата си във втората половина от бременността и това ме успокояваше...Там е написана цялата ми любов и страхове.
Най-хубавото беше баткото да говори и пее на корема, обикновено на пъпа, като микрофон. Сега тези песни продължават и са голямо улеснение за мен в приспиването...
Като всяко ново течение е пренаталното възпитание си търси ниша къде да се настани..
Ако искате вярвайте ако искате - не, важното е да правите каквото чувствате.. и ако ви е глупаво да бъбрите на един корем който подскача от време на време, то определено не трябва да го правите. Защото една личност която е в хармония със себе си и прави нещата така че тя да се чувства добре, винаги е по добър родител, от онзи който обръща гръб на инстинктите си и действа по суха теория..
Ако искате вярвайте ако искате - не, важното е да правите каквото чувствате.. и ако ви е глупаво да бъбрите на един корем който подскача от време на време, то определено не трябва да го правите. Защото една личност която е в хармония със себе си и прави нещата така че тя да се чувства добре, винаги е по добър родител, от онзи който обръща гръб на инстинктите си и действа по суха теория..
Много ми харесва Мисълта "ВСЯКА МАЙКА Е НАЙ-ДОБРАТА ЗА СВОЕТО БЕБЕ" и все на нея съм се уповавала...
Ти си отличничка!
Хем си действала спонтанно, хем си правила това, което трябва. 
Да,да, пък още по- добре е да започнем да общуваме с яйцеклетките си, респективно сперматозоидите, още преди да са станали на зародиш. Така възпитанието ще е още по- пълно...
Ах, как ме е яд, че изтървах този сюблимен момент!
Защо не се доверих на статиите и изследванията със строга научна обосновка?!
Ах, как ме е яд, че изтървах този сюблимен момент!
Защо не се доверих на статиите и изследванията със строга научна обосновка?!
Judy, и аз се смях много, даже ти написах предложение да заемеш тази пазарна ниша и да спечелиш мноооооооого пари от книги с теорията си. Но го изтрих, защото се замислих, че и това е възможно....да се молиш на сперматозоидите си да пробият обвивката на яйцеклетката... и т.н.
Препоръчани теми