сякаш в легло абанос Ти лежиш...
Махаш с ръчички игриво-лъчисто
искаш Деня, да поздравиш..
Давам гръдта си и нежничко милвам
топлата бузка и ...спира мига,
В нас се разтапят надежди багрилни
в шеметно-цветен танц се въртят.
Сучеш от мен тишина и утихваш,
знаеш на мама сърцето тупти..
то ще те следва със ритъм галопен
там то ще бъде - където си Ти.
Обед протягам ръце като струни,
най-нежната песен изпявам на теб,
После гръдта е пак помежду ни
като божествено свиден куплет.
Вплетени твоите пръстчета в мойте,
свирим по ноти, без думи, без текст.
Ти пак притихваш в Сърцето на мама.
Като притихнал в тревите щурец.
Вечер с очи те посрещам - зорници
люляков цвят да Ти дам, за да спиш..
Във аромат виолетов изкъпваш очички
пак на гръдта ми си, сучеш, мълчиш.
Давам ти Сине всичко от мене,
сучеш не мляко, а мойте мечти..
нека си жив, Бог да е с тебе,
за да те пази от всички злини!