Често не мога да се изпикая дори, мъжът ми общо взето не успява да я успокоява също...така че няма кой да ме отмени в това...побърквам се! Мисля да си поплача....
Разбирам те.Допреди малко повече от месец се намирах в същата ситуация.На всичко отгоре ме успокояваха, че щяло да отмине, да съм го оставяла понякога да си поплаче, да не го нося на ръце прекалено...дрън-дрън.Направо се презирам,че не се доверих на инстинкта си по-рано.
Зарязах креватчето-малкият спи при мен.През повечето време си го нося с мен навсякъде ( в слинг).Да го оставя в съседната стая например вече ми се струва безумно пренебрежение.Бебето има нужда да усеща близостта на майка си.
Сега бебето ми е много по-спокойно и щастливо, въпреки, че има колики и понякога се случва да плаче по-неутешимо.