- Публикувана: 16 юли 2007, 02:47 ч.
- Последно мнение: 3 авг. 2009, 00:18 ч.
КЪМ ОСИНОВЕНИТЕ ДЕЦА: вътрешни усещания, детски фантазии,интуитивни прозрения...
Венециас, това за биологичните автори много ми допадна. Единствената майка на моите деца съм аз и винаги ще бъда само аз!
Аз имам нужда да чета мислите ви по този въпрос. Преди малко писах, че според мен, колкото повече знам за болката, толкова повече ще предусещам проблемите на Преси и Вики и ще "идва" по-бързо правилната ми реакция и реплика. Аз съм доста емпатичен човек и това много ми помага, но не е достатъчно.
Аз имам нужда да чета мислите ви по този въпрос. Преди малко писах, че според мен, колкото повече знам за болката, толкова повече ще предусещам проблемите на Преси и Вики и ще "идва" по-бързо правилната ми реакция и реплика. Аз съм доста емпатичен човек и това много ми помага, но не е достатъчно.
О не се притеснявай това няма да убие майка ти просто ще и покажеш, че си личност и имаш право на собствен живот и мнение. Най големият враг за личноста това е страха. Затова в друга тема бях написала, че трябва да разбереш начините по който те манипулират родителите ти.Дано да не съм права но ти по същият начин би позволила и на децата си да те манипулират като те карат да се чувстваш виновна или по някакъв друг начин. Има една книга която на мен страшно много ми помогна казва се Селестинското пророчество от Джеймс Редфийлд. Книгата е много интересна тя ми помогна да разбера много неща и да си направя равносметка относно родителите си. Някой казват , че се чете трудно но повярвай ми труда си заслужава.
Разбирам,че съм попаднала на тежко психо - болни и нещастни хора, ама това сега, а десетки години страдах от собственото си чувство за вина и за невъзможност да им се харесам.
Разбирам, че са ме оскатили за да им е сигурно, че никога няма да имам криле и да летя, така е много удобно и спокойно, всичко им е сигурно.
Манипулациите са ежедневие при много деца, е, някъде минават границата на поносимото, дано аз не ги прилагам с децата си.
Ама ако БМ си бе поела отговорността от кого и кога ражда или да не ражда ..., в крайна сметка тя се се съгласила детето да падне от влака само в нощта, хората не са и виновни.
Така с живот в ада си платих едно прекрасно удостоверения за раждане, издадно след втория акт за раждане
Много ти благодаря за насочването към книгата, имам я , даже и в джобен размер някакво издателство я пуснаха, но май за мен е безнадеждно късно.
На една стара и болна жена е неуместно на финала да и демонстрирам собствен живот и мнение, поне аз не мога... може да съм лишена от качества, знам ли.
Пред хората ние сме супер-успешно осиновяване и съм убедена, че поне един от четящите тука си вика:"Божеее, к'ви работи.., ама аз познавам толкова успешно осиновяване, прекрасни и видни хора, прекрасна същеря, така се разбират и обичат.."
Много ти благодаря
Мираетта, "подарявам" ти приказката "Грозното патенце" на Андерсен.
Мерси
ot kakto vodq suznatelen jivot znam 4e sum osinovena osinovitelite mi ot mnogo muni4ka sa mi go kazali i sme si govorili po vuprosa sega sum na 17g,predi 11g zagubih ba6ta si a predi 6 maika si i ot predi kogato sum govorila s tqh po vuprosa znam 4e sega ako bqha jivi biha me podkrepili v turseneto na biologi4nite mi roditeli za6toto v kraina smetka osuznavam 4e imam vutre6no jelanie ne prosto liubopitstvo da gi namerq pone 1 ot tqh i samo da gi pogledna da govorq s tqh bez da im se burkam v jivota ili kakvoto i da e bilo,no mi se struva 4e turseneto e adski truden proces i nqkak si mi e stranno kogato da re4em suda gi nameri i izvika za da razbere dali sa suglasni da komunikirat s men nqkak si kak samia sud 6te gi informira pod kakva forma?misulta mi e nqkoiznae li ..s pismo li..neznam..prosto da stane po takuv na4in 4e da ne povliqe na sega6noto im semeistvo da re4em bez da vidqt te 4e ima pismo ot suda za edi kakvo si v po6tata im..nqkoi ako znae molq da mi kaje blagodarq vi predvaritelno i blagodarq 4e 4etete tova
ot kakto vodq suznatelen jivot znam 4e sum osinovena osinovitelite mi ot mnogo muni4ka sa mi go kazali i sme si govorili po vuprosa sega sum na 17g,predi 11g zagubih ba6ta si a predi 6 maika si i ot predi kogato sum govorila s tqh po vuprosa znam 4e sega ako bqha jivi biha me podkrepili v turseneto na biologi4nite mi roditeli za6toto v kraina smetka osuznavam 4e imam vutre6no jelanie ne prosto liubopitstvo da gi namerq pone 1 ot tqh i samo da gi pogledna da govorq s tqh bez da im se burkam v jivota ili kakvoto i da e bilo,no mi se struva 4e turseneto e adski truden proces i nqkak si mi e stranno kogato da re4em suda gi nameri i izvika za da razbere dali sa suglasni da komunikirat s men nqkak si kak samia sud 6te gi informira pod kakva forma?misulta mi e nqkoiznae li ..s pismo li..neznam..prosto da stane po takuv na4in 4e da ne povliqe na sega6noto im semeistvo da re4em bez da vidqt te 4e ima pismo ot suda za edi kakvo si v po6tata im..nqkoi ako znae molq da mi kaje blagodarq vi predvaritelno i blagodarq 4e 4etete tova
Мини на кирилица, маймуницата е за маймунките....
Нещо ми светят всички лампички "червено" и се питам да не си някоя био-авторка (мерси на Венециас за израза)...
Извини ме ако греша !
Здравейте! Аз не съм осиновена, а осиновителка. Момчето ми е на 17 г., но не знае че е осиновено. Двамата много се обичаме. Всичко си споделя ме. Но тази тайна на мен много ми тежи.Страх ме е че ако му кажа, той ще се отдръпне от мен и съпругът ми , че ще реагира,много импулсивно,Не знам, но все пак трябва де се разкрие, но може би след тази трудна възраст. Знаете ли не съм дори много убедена, че и не знае. Ще ви кажа защо? Когато беше на 9-10 год. идва и ми казва мамо Петко ми каза, че съм осиновен, аз не бях подготвена и отрекох, а съпругът ми реагира дори и да си какво от това нали те обичаме . До там беше разговора. Същото това дете в ония времена му е повтарял още няколко пъти това и той е реагирал остро но по детски. Сега забелязвам, че когато дават филми или някой проговори за подобна тема, той излиза от стаята, личицето му се променя, но нищо не казва. Много искам да му кажа, но майчиното ми сърце трудно ще преживее мъката, която ще му причиня. А той може би знае, но предпочита да мълчи. Нищкога не ми е правил и най-малкия намек вие не сте ми истинските родители., ,само, веднъж спомена тати е толкоз висок, аз защо не съм толкоз, и аз трябваше да споменавам и да развивам теории от генетиката. За сега чао Малко ми поолекна като споделих.
Мила Мариета, докато четях изповедта ти си мислех колко прилича твоето детство на моето макар че аз съм си с моите родители
е те не се караха имах добро семейство но и аз винаги съм чувала много от нещата които са казвали и на теб- без това за циганката а за секс беше сремно и до днес е срамно изобщо да се говори - другата крайност
но аз искам да ти кажа колко смела жена си само за това че съзнава всички тези неща
иска ми се да ти вдъхна малко увереност в себе си повече самочувствие
ти си ценен и уникален човек както всички останали заслужаваш обич и щастие най-малкото затова че си страдала достатъчно
ако можеш започни да живееш самостоятелно да се справяш сама с живота и така ще придобиеш повече самочувствие и увереност в силите и уникалността си
обърни се и към някой религия - тя помага в такива случаи
но всеки ден когато си лягаш и ставаш си казвай - аз съм прекрасна и уникална обичам себе си и съм щастлива
успех и щастие ти желая
е те не се караха имах добро семейство но и аз винаги съм чувала много от нещата които са казвали и на теб- без това за циганката а за секс беше сремно и до днес е срамно изобщо да се говори - другата крайност
но аз искам да ти кажа колко смела жена си само за това че съзнава всички тези неща
иска ми се да ти вдъхна малко увереност в себе си повече самочувствие
ти си ценен и уникален човек както всички останали заслужаваш обич и щастие най-малкото затова че си страдала достатъчно
ако можеш започни да живееш самостоятелно да се справяш сама с живота и така ще придобиеш повече самочувствие и увереност в силите и уникалността си
обърни се и към някой религия - тя помага в такива случаи
но всеки ден когато си лягаш и ставаш си казвай - аз съм прекрасна и уникална обичам себе си и съм щастлива
успех и щастие ти желая
Здравейте! Аз не съм осиновена, а осиновителка. Момчето ми е на 17 г., но не знае че е осиновено. Двамата много се обичаме. Всичко си споделя ме. Но тази тайна на мен много ми тежи.Страх ме е че ако му кажа, той ще се отдръпне от мен и съпругът ми , че ще реагира,много импулсивно,Не знам, но все пак трябва де се разкрие, но може би след тази трудна възраст. Знаете ли не съм дори много убедена, че и не знае. Ще ви кажа защо? Когато беше на 9-10 год. идва и ми казва мамо Петко ми каза, че съм осиновен, аз не бях подготвена и отрекох, а съпругът ми реагира дори и да си какво от това нали те обичаме . До там беше разговора. Същото това дете в ония времена му е повтарял още няколко пъти това и той е реагирал остро но по детски. Сега забелязвам, че когато дават филми или някой проговори за подобна тема, той излиза от стаята, личицето му се променя, но нищо не казва. Много искам да му кажа, но майчиното ми сърце трудно ще преживее мъката, която ще му причиня. А той може би знае, но предпочита да мълчи. Нищкога не ми е правил и най-малкия намек вие не сте ми истинските родители., ,само, веднъж спомена тати е толкоз висок, аз защо не съм толкоз, и аз трябваше да споменавам и да развивам теории от генетиката. За сега чао Малко ми поолекна като споделих.
Благодаря Ви за мнението kakayaka! Не мисля , че съм егоист и ще поставя собствените си чувства пред тези на сина ми. Твърдо убедена съм , че трябва да го чуе от устата ми, но пубертета поне за мен е страшна възраст. Дори бих му помогнала , ако желае да търси БМ с това което знам. , а може би и той си мисли , че може де ме нарани като търси жената която го е родила. Ако преди години, някой ми беше дал съвет кажи му като малък щях да го направя, а аз послушах по възрастното поколение. Вината е моя, но не е късно да научи истината. Само да ми е жив и здрав и това ще преодолеем. Една обичаща майка, знае как да поднесе поне според мен по безболезнено, някои истини, които не знам защо обществото ги определя като болезнени. А това което , някои осиновени деца споделят , че не са живели добре с осиновители те си , за мен е най -големият ад за тези деца. На такива деца дори им се възхищавам на твърдата психика, която са имали за да да устоят на инфантилността на такива псевдо родители
Вятър,и а винаги подсазнателно знаех,че съм осиновена.
Дори близо 2 години ми бяха нужни(на тази ми вече доста голяма възраст) да се реша да разговарям с мойте родители за това.
Неисках да им причиня болка с този разговор,а после разбрах,че и те не са искали да го правят толкова години за да ме предпазят,моята психика и живот.Ако искаш остави на своето дете да реши дали иска на тази възрасст да разбере истината или по-точно да си я потвърди.
Много е трудно да го знаеш,но някак си все пак да ти се иска да е друга истината.Благодаря на Бога,че ме е пратил при моята мама и тати за да стана наистина това заради,което съм тук на Земята.
36 години тежест от тайната са много,както бе при мен.Не допускай все пак да са толкова много и за таб и за твоето момченце.Като завърши училище използвайте някоя тема по тв или филм и леко започнете разговор за това и виште дали той ще поиска да осъзнае наистина случилото се с него.
Успех.Нещата се нареждат по най-добрият начин за нас,само дето ние го разбираме много по-късно.
Дори близо 2 години ми бяха нужни(на тази ми вече доста голяма възраст) да се реша да разговарям с мойте родители за това.
Неисках да им причиня болка с този разговор,а после разбрах,че и те не са искали да го правят толкова години за да ме предпазят,моята психика и живот.Ако искаш остави на своето дете да реши дали иска на тази възрасст да разбере истината или по-точно да си я потвърди.
Много е трудно да го знаеш,но някак си все пак да ти се иска да е друга истината.Благодаря на Бога,че ме е пратил при моята мама и тати за да стана наистина това заради,което съм тук на Земята.
36 години тежест от тайната са много,както бе при мен.Не допускай все пак да са толкова много и за таб и за твоето момченце.Като завърши училище използвайте някоя тема по тв или филм и леко започнете разговор за това и виште дали той ще поиска да осъзнае наистина случилото се с него.
Успех.Нещата се нареждат по най-добрият начин за нас,само дето ние го разбираме много по-късно.
вятър хубаво е да си поговорите на тая тема,защото тогава ще ви олекне на всички и ще дишате по-спокойно!
Днес погребахме една възрастна жена на 92г,роденото от нея дете на времето се е натровило и починало и тогава тя си е взела друго момиченце от дом в София,въпросното момиченце сега е на 56г,майка и беше болна дълги години и беше гледана просто перфектно,а днес за последно сбогом дъщерята се е простила с майка си с думите/аз понеже останах в църквата и само ще предам в общи линии казаното/...Благодаря ти скъпа майчице,ти която не си ме родила но си ме отгледала и се ме направила това ,което съм ,не е важно коя жена ме е родила,важното е че ти си ме отгледала и направила човек,много те обичам и няма думи с които да изразя огромната си мъка ! Много те обичам мамо!...та така,бях много впечатлена и възхитена!
Хубаво е децата да знаят и да са подготвени за нелеките словесни престрелки,които ги чакат с доброжелатели!......една от нашите мами тук беше споделила преди време как една баба пред блока спряла по-голямото и дете /около 5 год/ и в упор му казала ..каква майка бе,тя не ти е майка
а сладура отговорил.....знам,че не ме родила ама ми е майка
Днес погребахме една възрастна жена на 92г,роденото от нея дете на времето се е натровило и починало и тогава тя си е взела друго момиченце от дом в София,въпросното момиченце сега е на 56г,майка и беше болна дълги години и беше гледана просто перфектно,а днес за последно сбогом дъщерята се е простила с майка си с думите/аз понеже останах в църквата и само ще предам в общи линии казаното/...Благодаря ти скъпа майчице,ти която не си ме родила но си ме отгледала и се ме направила това ,което съм ,не е важно коя жена ме е родила,важното е че ти си ме отгледала и направила човек,много те обичам и няма думи с които да изразя огромната си мъка ! Много те обичам мамо!...та така,бях много впечатлена и възхитена!
Хубаво е децата да знаят и да са подготвени за нелеките словесни престрелки,които ги чакат с доброжелатели!......една от нашите мами тук беше споделила преди време как една баба пред блока спряла по-голямото и дете /около 5 год/ и в упор му казала ..каква майка бе,тя не ти е майка
а сладура отговорил.....знам,че не ме родила ама ми е майка
Не съм влизала тук отдавна,темата ме изненада ,обръщате се към осиновените,а бях решила вече ,че форума е само за осиновители 
За жалост,събитията около мен,говорят че подобни жития на Miraetta съвсем не са рядкост.
На мен са ми казвали много хора,от малка, не помня колко годишна съм била,но играехме пред блока още.Майка ми винаги отричаше,Беше я страх,но така увеличи болката ми.Аз също отричах и "се оправдавах" дълго как това не е истина.Помня го много добре.И до ден днешен ми го казват ,колкото и да е тъпо,когато искат да ме наранят,но вече не ме боли,жалки са ми.Учудващо е колко много злобни хора има!
За жалост,събитията около мен,говорят че подобни жития на Miraetta съвсем не са рядкост.
На мен са ми казвали много хора,от малка, не помня колко годишна съм била,но играехме пред блока още.Майка ми винаги отричаше,Беше я страх,но така увеличи болката ми.Аз също отричах и "се оправдавах" дълго как това не е истина.Помня го много добре.И до ден днешен ми го казват ,колкото и да е тъпо,когато искат да ме наранят,но вече не ме боли,жалки са ми.Учудващо е колко много злобни хора има!
Здравейте 
Ето и моите отговори.
Разбрах, че съм осиновена, когато бях на 20 години. Каза ми го мама. Татко вече си беше отишъл от този свят. Макар да се смята, че на 20 години човек е вече голям и не би реагирал крайно (каквото и да значи това) казването на тази истина винаги е съпроводено с шок. Сега, от позиция на времето, което е минало, съм убедена, че отлагането на истината не е най-доброто решение в такива случаи. Не е добро нито за осиновителите, защото времето удължава тяхната агония да живеят в страх от това как ще реагира детето им и дали няма да го загубят, нито за осиновените, защото може и за миг дори, но у тях се прокрадва мисълта за това защо толкова време са крили нещо важно от тях.
Затова най-добрият вариант е детето да израстне с истината. Защото е тъжно да възпитаваме децата си в смелост,честност и откритост, а самите ние да се страхуваме да им кажем истина, която се отнася до тях.
Аз имам най-прекрасните и обичащи родители на света. Бях къпана в обич и бях свидетел на безкрайната любов между мама и татко. С татко имахме много силна емоционална връзка. Не знам защо, но с мама, за съжаление, не успяхме да изградим такава, въпреки че се обичаме много и бихме направили всичко една за друга.
Както вече писах, истината за моя биологичен произход ми бе разкрита от мама. И макар късно, това все пак се случи навреме, защото само няколко месеца след това имах "щастието" да ми се обади "доброжелател", който да ме "зарадва" (това беше думичката, която използва този "загрижен" за мен човек). Слава Богу, че мама вече ми беше казала и аз успях да реагирам адекватно в ситуацията. По-късно си мислех какво ли щях да преживея ако не знаех.
Истината обаче е, че аз винаги съм имала усещането, че съм осиновена. Не знам какво ме е карало да мисля така. Спомням си- може би бях не повече от 5-6-годишна- когато татко ме попита как ще реагирам ако някой ми каже, че те не са мои родители. С детска емоционалност си спомням, че отговорих, че не бих повярвала и че ТЕ са мои родители. Дори добавих, че този, който посмее да ми каже такова нещо ще получи от мен
Не знам дали това е бил "отключващият" момент. Нямам спомен някога повече да сме говорили за това, но аз го усещах. Бяха ми казали, че мама ме е родила след сложна операция и не може да има повече деца. (Аз много исках да си имам брат или сестра, макар че отраснах с прекрасни братовчеди, които са ми като брат и сестра).
В годините на пубертета
е имало моменти, в които съм си мислила да кажа на мама и татко, че непознат човек ми е казал, че съм осиновена. За да ги провокирам да ми кажат ако е така. Не ми достигаше обаче смелост, защото се страхувах, че може да ги нараня. Сега си мисля, че е трябвало да го направя. Защото една от най-големите ми болки е, че не успях да кажа на татко колко безсмислени са били опасенията и страховете, в които е живял. И че ТЕ са моите маменце и татенце.
Когато мама ми каза, бяхме на гроба на татко. Тя ме прегърна и плачейки каза, че трябва да ми сподели нещо, което вече не може да държи в себе си. Още преди да изрече каквото и да било, аз казах "Знам!". Толкова силно го усещах. Бях сигурна какво ще чуя.
Не мога да крия, че това до известна степен промени живота ми. Преминах през много емоционални състояния оттогава. Сега вече съм по-спокойна. Мисля за това като за нещо важно, което ми се е случило, но преминах през периода, когато тази мисъл заемаше цялото ми съзнание. Сега само когато наближи рождения ми ден въпросите отново ме изпълват... И може би е нормално. Това е част от мен и няма как да бъде друго.
Дано не съм ви отегчила с дългия си отговор на темата
, но май по-кратка нямаше как да бъда
Желая ви повече детски смях и хубави емоции
Ето и моите отговори.Разбрах, че съм осиновена, когато бях на 20 години. Каза ми го мама. Татко вече си беше отишъл от този свят. Макар да се смята, че на 20 години човек е вече голям и не би реагирал крайно (каквото и да значи това) казването на тази истина винаги е съпроводено с шок. Сега, от позиция на времето, което е минало, съм убедена, че отлагането на истината не е най-доброто решение в такива случаи. Не е добро нито за осиновителите, защото времето удължава тяхната агония да живеят в страх от това как ще реагира детето им и дали няма да го загубят, нито за осиновените, защото може и за миг дори, но у тях се прокрадва мисълта за това защо толкова време са крили нещо важно от тях.
Затова най-добрият вариант е детето да израстне с истината. Защото е тъжно да възпитаваме децата си в смелост,честност и откритост, а самите ние да се страхуваме да им кажем истина, която се отнася до тях.
Аз имам най-прекрасните и обичащи родители на света. Бях къпана в обич и бях свидетел на безкрайната любов между мама и татко. С татко имахме много силна емоционална връзка. Не знам защо, но с мама, за съжаление, не успяхме да изградим такава, въпреки че се обичаме много и бихме направили всичко една за друга.
Както вече писах, истината за моя биологичен произход ми бе разкрита от мама. И макар късно, това все пак се случи навреме, защото само няколко месеца след това имах "щастието" да ми се обади "доброжелател", който да ме "зарадва" (това беше думичката, която използва този "загрижен" за мен човек). Слава Богу, че мама вече ми беше казала и аз успях да реагирам адекватно в ситуацията. По-късно си мислех какво ли щях да преживея ако не знаех.
Истината обаче е, че аз винаги съм имала усещането, че съм осиновена. Не знам какво ме е карало да мисля така. Спомням си- може би бях не повече от 5-6-годишна- когато татко ме попита как ще реагирам ако някой ми каже, че те не са мои родители. С детска емоционалност си спомням, че отговорих, че не бих повярвала и че ТЕ са мои родители. Дори добавих, че този, който посмее да ми каже такова нещо ще получи от мен
Не знам дали това е бил "отключващият" момент. Нямам спомен някога повече да сме говорили за това, но аз го усещах. Бяха ми казали, че мама ме е родила след сложна операция и не може да има повече деца. (Аз много исках да си имам брат или сестра, макар че отраснах с прекрасни братовчеди, които са ми като брат и сестра).
В годините на пубертета
е имало моменти, в които съм си мислила да кажа на мама и татко, че непознат човек ми е казал, че съм осиновена. За да ги провокирам да ми кажат ако е така. Не ми достигаше обаче смелост, защото се страхувах, че може да ги нараня. Сега си мисля, че е трябвало да го направя. Защото една от най-големите ми болки е, че не успях да кажа на татко колко безсмислени са били опасенията и страховете, в които е живял. И че ТЕ са моите маменце и татенце.
Когато мама ми каза, бяхме на гроба на татко. Тя ме прегърна и плачейки каза, че трябва да ми сподели нещо, което вече не може да държи в себе си. Още преди да изрече каквото и да било, аз казах "Знам!". Толкова силно го усещах. Бях сигурна какво ще чуя.
Не мога да крия, че това до известна степен промени живота ми. Преминах през много емоционални състояния оттогава. Сега вече съм по-спокойна. Мисля за това като за нещо важно, което ми се е случило, но преминах през периода, когато тази мисъл заемаше цялото ми съзнание. Сега само когато наближи рождения ми ден въпросите отново ме изпълват... И може би е нормално. Това е част от мен и няма как да бъде друго.
Дано не съм ви отегчила с дългия си отговор на темата
, но май по-кратка нямаше как да бъда Желая ви повече детски смях и хубави емоции
знаеш ли какво?ГРЕШИШ.не мога да повярвам ...изглежда мн съм грешала за този форум.И заради ей такива като тебе които изобщо не те знам имаш ли нещо общо с осиновяване изоставяне и груб живот че да коментираш каквото и да е било в този форум?и какво значение има на какъв език съм го написала??????????по-различна ли съм, "маймунка ли съм?изобщо първо мисли преди да пишеш.защото си ми никаква,а ме караш да се ядосвам на теб...обещавам повече изобщо да не погледна тук.Как ще ми кажеш 4е си измислям???.........нямам думи.Искам да помоля някой,който е администратор или незнам,който може да премахне написаното,споделеното от мен,.....ЖИВОТА Е ТАКЪВ КАКЪВТО Е ....само мога да си мечтая да не е такъв,ама уви..........................................................................мога само да ти пожелая приятен ден и дано не ти се случи някой да ти каже това което ти на мен......И не те знам какъв смяташ че е смисъла на това да си измисля нещо ОТ точно от ТОЗИ РОД и да го постн-а/.........................не искам и да знам.
Препоръчани теми