Винаги и много й говоря-да не кажа постоянно.С повод или без,все нещо си бърборим.
Четем много книжки,слушаме и пеем песнички.
Излезем ли й обяснавам всичко-кое какво е,как се казва,за какво служи и т.н.
Сега пък тя е на вълна "Туй кокой",т.е. "това какво е" - и аз все обяснявам.
Все още не говори чисто и съвсем разбираемо,но ще дойде и този момент.
Четем много книжки,слушаме и пеем песнички.
Излезем ли й обяснавам всичко-кое какво е,как се казва,за какво служи и т.н.
Сега пък тя е на вълна "Туй кокой",т.е. "това какво е" - и аз все обяснявам.
Все още не говори чисто и съвсем разбираемо,но ще дойде и този момент.
Аз говоря непрекъснато, откак се е родил. Каквото и да правя, обяснявам. Резултатът - разпознава думите за всички предмети и обичайни действия в обкръжението си, но не говори. Видно е, че разбира, но му е по-лесно да сочи. Може би вината ми е, че така или иначе разбирам какво иска и няма стимул да го изрази с думи. 
И моят син е така.По-лесно му е да посочи това,което иска,отколкото да ми каже-дай(примерно).Аз правя така-искам да ми каже-дай- и тогава ще му го дам,но той пък се заинатява,започва да крещи и няма да го получи,но няма и да ми каже-дай! 
Ината работа.Аз съм на мнение-ако детето започне да повтаря,скоро ще проговори.Прочетох по-горе една мама,че научила детето си да повтаря.Би ли ми казала как я научи малката госпожица.Аз не мога да го накарам да повтаря. Не желае и това е! 
