...........
- Публикувана: 16 юли 2007, 14:41 ч.
- Последно мнение: 9 март 2008, 08:52 ч.
Моята "Първична рана"
Аз бих ти дала един друг начин да погледнеш на всичко това - просто не сме случайно на тази земя и тук всеки от нас си има да научи своите уроци
ти - си имаш своя урок би трябвало да се радваш че при първата криза в твоя живот - оставянето - след това живота ти е бил щастлив при свестни и добри хора
а твоята БМ каккто тук я наричат си има своя урок - тя е била млада поддала се е на еснафски натиск от страна на баща ти и неговите родители - ако това е баща ти или просто друг мъж за когото да се ожени
но и тя си има своя урок
мислиш ли че тя не се е измъчвала не е мислила къде си и какво става с теб
сигулна съм че и до днес вероятно се измъчва
това си е нейната карма или урок или съдба както го решиш
приеми нещата по-философски
всички ние сме тук за да изживеем своята съдба и да научим своите уроци
и тя и ти си ги имате не бъди така емоционална към БМ гадно е това което е направила правят го и много други жени
но всеки си има своята съдба и на повечео от тях сигурно ни ем е лесно
аз бих те посъветвала да гледаш по-леко на нащата с повече мъдрост обирни се към някоя религия и тя ще ти даде отговори на много въпроси вместо това изгарящо отвътре чувство което вреди и на теб и на твоето бебе
успех и щастие
ти - си имаш своя урок би трябвало да се радваш че при първата криза в твоя живот - оставянето - след това живота ти е бил щастлив при свестни и добри хора
а твоята БМ каккто тук я наричат си има своя урок - тя е била млада поддала се е на еснафски натиск от страна на баща ти и неговите родители - ако това е баща ти или просто друг мъж за когото да се ожени
но и тя си има своя урок
мислиш ли че тя не се е измъчвала не е мислила къде си и какво става с теб
сигулна съм че и до днес вероятно се измъчва
това си е нейната карма или урок или съдба както го решиш
приеми нещата по-философски
всички ние сме тук за да изживеем своята съдба и да научим своите уроци
и тя и ти си ги имате не бъди така емоционална към БМ гадно е това което е направила правят го и много други жени
но всеки си има своята съдба и на повечео от тях сигурно ни ем е лесно
аз бих те посъветвала да гледаш по-леко на нащата с повече мъдрост обирни се към някоя религия и тя ще ти даде отговори на много въпроси вместо това изгарящо отвътре чувство което вреди и на теб и на твоето бебе
успех и щастие
мога да ти кажа че аз съм расла в семейството на биологичните ми родители
но отношението към мен бе такова че често съм се питала дали не съм осиновена
но аз разбира се не съм
понякога съм искала да бъда оставена в дом и да ме осиновят други хора
представяш ли си
така че това дали те гледа собствената майка или не е понякога твърде относително
но отношението към мен бе такова че често съм се питала дали не съм осиновена
но аз разбира се не съм
понякога съм искала да бъда оставена в дом и да ме осиновят други хора
представяш ли си
така че това дали те гледа собствената майка или не е понякога твърде относително
за пример - моята биологична майка никога не ме е целувала не ме е гушкала - дори и в дитството ми не ми е казвала че ме обича
манипулирала ме е винаги така че да правя неща в мой ущърб но изгодни за нея
е какво ще кажеш за моята биологична майка?
а аз съм расла в добро семейство майка ми и баща ми имаха 42 години щастлив брак
така че Бианка тези твои терзания и терзанията на осиновени деца които мечтаят и иси представят биологичната си майка като някаква прекрасна жена която ще ги дари с обичта си е твърде относителна да не кажа илюзорна
това за майчинството са шаблони
всяка майка е различна и приказките за майчината обич са клишета и митове също
всеки човек си е различен и уникален
радвай се че си имала майка която те е обичала - независимо биологична или - не
успех
манипулирала ме е винаги така че да правя неща в мой ущърб но изгодни за нея
е какво ще кажеш за моята биологична майка?
а аз съм расла в добро семейство майка ми и баща ми имаха 42 години щастлив брак
така че Бианка тези твои терзания и терзанията на осиновени деца които мечтаят и иси представят биологичната си майка като някаква прекрасна жена която ще ги дари с обичта си е твърде относителна да не кажа илюзорна
това за майчинството са шаблони
всяка майка е различна и приказките за майчината обич са клишета и митове също
всеки човек си е различен и уникален
радвай се че си имала майка която те е обичала - независимо биологична или - не
успех
Whynot,
съгласна съм с всичко,
аз знам,че съм имала невероятен късмет и,че просто нямам наистина от какво да се оплача,но понякога твърде необяснимо е,се чувствам съвсем сама на света.
Четох наскоро за проявите на осиновените деца и не намирам обяснение,как някои такива съм имала и аз,а съм била само на 12 дни и не съм подозирала,че съм осиновена,
имала съм прояви и на агресия в ранното детство,нямам спомени от това особено,макар,че съм била много тихо и послушно дете.
Явно всичко ми се е запечатало подсъзнателно и по необясним начин-винаги съм имала и странни предчувствия,които впоследствие се оказаха вярни.
Всеки си носи кръста все пак и макар,че ужаса,който ми се е случил,когато съм била на произвола на съдбата отдавна е отминал,още дава отражение на мислите,чувствата,сънищата ми.Това за мен е парадокс.
съгласна съм с всичко,
аз знам,че съм имала невероятен късмет и,че просто нямам наистина от какво да се оплача,но понякога твърде необяснимо е,се чувствам съвсем сама на света.
Четох наскоро за проявите на осиновените деца и не намирам обяснение,как някои такива съм имала и аз,а съм била само на 12 дни и не съм подозирала,че съм осиновена,
имала съм прояви и на агресия в ранното детство,нямам спомени от това особено,макар,че съм била много тихо и послушно дете.
Явно всичко ми се е запечатало подсъзнателно и по необясним начин-винаги съм имала и странни предчувствия,които впоследствие се оказаха вярни.
Всеки си носи кръста все пак и макар,че ужаса,който ми се е случил,когато съм била на произвола на съдбата отдавна е отминал,още дава отражение на мислите,чувствата,сънищата ми.Това за мен е парадокс.
Какво означава да е страдала онази, която е родила и изоставила? Че тя болката е част от майчинството въобще и общо взето е нормална.
Днес гостувахме на баба и дядо и бяхме голяма навалица. Вики ме попита дали го обичам - ей така с големи очи, вперени в моите - той гледаше телевизия, аз дремех до него. По-късно го чух, че пита леля си, малко след това и баща си и баба си.
Озадачих се много. Ние много често си казваме,че се обичаме.
Искам да попитам - това да търси потвърждение в думите какво му дава? Има ли под вола теле в тези думи?
Днес гостувахме на баба и дядо и бяхме голяма навалица. Вики ме попита дали го обичам - ей така с големи очи, вперени в моите - той гледаше телевизия, аз дремех до него. По-късно го чух, че пита леля си, малко след това и баща си и баба си.
Озадачих се много. Ние много често си казваме,че се обичаме.
Искам да попитам - това да търси потвърждение в думите какво му дава? Има ли под вола теле в тези думи?
аз не знам вие как ще приемете отговор на човек който няма вашия проблем но ще ви кажа аз какво мисля
мисля си, че не си била мразено бебе - просто биологичната ти майка е имала нещастието да е твърде глупава. вярвам че плаща жестока цена ако осебно ако е останала с този мъж...това е повече от глупаво
какви ххора са били и са - такива които не заслужават да те познават, лоши и коравосърдечни, още повече ако са се събрали да си живеят заедно но без теб
но пак ще кагжа - ще плащат жестоко ако не в този живот то в другия
защо мислиш че не си била обичана? от една гжена да, но си била обичана от двамата си родители!
аз също съм била много агресивна и съм имала проблеми с родителите си без да съм осиновена....
не го разбирам това - да търсим причина в обикновените неща в необикновени...
ти си прекрасен човек заради тази си съдба - било е писано да се случи така, приеми го - твоя кръст е да се пребориш с несигуронстта си и с болката от това откритие, да намериш щастие в цялата случка, която ти е пратила тези прекрасни хора за родители - а не онези студени коравосърдечни изроди
явно Господ е решил, че е сбъркал на кого те праща и е преценил, че друтг трябва да ти бъде майка
предполагам обаче колко ти е трудно на прага на бъдещото майчинство - не бих се учудила да се питаш ти каква майка ще бъдеш, след като родната ти майка т е е оставила
но повярвай - това зависи от теб и наследеното от истинската ти майка - тази дето като те е гледала е заложила своето майчинско поведение в детската ти глава
нямаш нищо общо с онзи човек дето само те е родил
бъди смела и ще видиш каква прекрасна майка ще бъдеш
мисля си, че не си била мразено бебе - просто биологичната ти майка е имала нещастието да е твърде глупава. вярвам че плаща жестока цена ако осебно ако е останала с този мъж...това е повече от глупаво
какви ххора са били и са - такива които не заслужават да те познават, лоши и коравосърдечни, още повече ако са се събрали да си живеят заедно но без теб
но пак ще кагжа - ще плащат жестоко ако не в този живот то в другия
защо мислиш че не си била обичана? от една гжена да, но си била обичана от двамата си родители!
аз също съм била много агресивна и съм имала проблеми с родителите си без да съм осиновена....
не го разбирам това - да търсим причина в обикновените неща в необикновени...
ти си прекрасен човек заради тази си съдба - било е писано да се случи така, приеми го - твоя кръст е да се пребориш с несигуронстта си и с болката от това откритие, да намериш щастие в цялата случка, която ти е пратила тези прекрасни хора за родители - а не онези студени коравосърдечни изроди
явно Господ е решил, че е сбъркал на кого те праща и е преценил, че друтг трябва да ти бъде майка
предполагам обаче колко ти е трудно на прага на бъдещото майчинство - не бих се учудила да се питаш ти каква майка ще бъдеш, след като родната ти майка т е е оставила
но повярвай - това зависи от теб и наследеното от истинската ти майка - тази дето като те е гледала е заложила своето майчинско поведение в детската ти глава
нямаш нищо общо с онзи човек дето само те е родил
бъди смела и ще видиш каква прекрасна майка ще бъдеш
Ако си от другата страна на огледалото - само тогава можеш да разбереш. Понякога си забранявам да наблюдавам децата си под лупа, а трябва. Изпращат ми много точни сигнали - те помнят нещо. Уникалното, че са близнаци им дава предимството са общуват по собствен начин и да се разбират без излишни приказки. Отделни думи и жестове се усеща, че носят послания, които не винаги успявам да разчета. А и те знаят, че са живели някъде. И явно носят "памет" за нещо. Затова търся отговорите на незададените още въпроси. Само Бианка, Мариета и всеки преживял това разбира какво точно носят. Така както аз не разбирам какво е да дадеш живот, какво е раждането, така и този, които не се е сблъсквал с думата осиновен не познава истинското й значение.
Да може би Бианка подсъзнателно като си останала сама в дома това се е запечатило в подсъзнанието ти
детето има връзка на енергийно ниво с биологичната си майка - вес пак то пребивава 9 месеца в тялото й
така че изведнъж си оставала сама и това се е запечатило в теб
но - всички ние сме сами на този свят
по-добре се учи да свикваш с това състояние и де не мислиш че с другите е различно - не е
детето има връзка на енергийно ниво с биологичната си майка - вес пак то пребивава 9 месеца в тялото й
така че изведнъж си оставала сама и това се е запечатило в теб
но - всички ние сме сами на този свят
по-добре се учи да свикваш с това състояние и де не мислиш че с другите е различно - не е
Здравейте и от мен , момичета 
!
Аз също съм осиновена и в много голяма степен разбирам Бианка и Мираетта. Казвам в много голяма, защото всяка съдба е различна, дори в еднаквостта си.
Когато прочетох „Първичната рана” си дадох отговори на много въпроси. Човек цял живот се търси, но тогава аз открих една голяма част от себе си. Макар да бях скептично настроена, когато взех книгата в ръце, защото смятах, че когато не си преживял нещо няма как да го усетиш.
Мила Бианка, най-важното в този момент за теб е детето, което носиш. Знам, че е много трудно да „прогониш” мисълта за БМ, когато на самата теб ти предстои да бъдеш мама и когато в главата ти се блъскат толкова много въпроси. Мисля си, че причината за това е, че си научила за своето осиновяване твърде скоро. И сега ще ти трябва време, за да преминеш през всички състояния, които предполага узнаването на истината. От момента, в който съм разбрала за осиновяването си, не е имало и ден, в който (може само за минутка да е) да не се сетя за това. Но по време на бремеността си знаех, че трябваше да бъда много силна, за да не „предам” на моето бебче негативните си емоции. Така че, мила бъдеща маминко отдай се изцяло на радостта от очакването и се опитвай по всякакви начини да не мислиш за твоето начало. Поне докато, живот и здраве, родиш своето бебче.
Аз приемам твърдението, че бебето има силна връзка с БМ на някакво ниво пренатално и „загубата” и веднага след раждането е много осезаема за него. Знам, че тази скъсването на тази връзка е оставило отпечатък и у мен. Въпреки че съм отгледана с голяма любов от мама и татко, аз винаги съм се страхувала от това да не спрат да ме обичат и да не бъда изоставена. По-късно прехвърлих тези си страхове и в приятелствата, и в брака си. Може би това са нормални човешки страхове. Иска ми се да вярвам, че не на травмата от изоставянето ми се дължат понякога нощните ми кошмари.
Да, мила k. dimitrova, рецепта според мен има. И тя включва едно единствено лекарство- точно това, с което ти лекуваш душите на твоите дечица. Това лекарство е любовта. Това е единствения път. А онези 9 месеца няма как да не присъстват някъде там, дълбоко в съзнанието, но само любовта ти може да ги смуши в най- дълбокия ъгъл, откъдето да не надничат. Само любовта ти ще им помогне да разберат и да простят. Да простят на жената, която ги е изоставила, но с чиято помощ те са станали твоят най-прекрасен дар. Казвам го, защото знам самата аз колко объркана бях, когато в себе си обвинявах и бях на крачка от омразата си към БМ. Имаше моменти, в които не исках да се погледна в огледалото, за да не виждам в отражението си нейните генетични белези. Но с любовта на хората около мен, с която израстнах го преодолях и сега съм много по- спокойна.
Май доста дълъг стана моят коментар, може би и малко объркан, но... надявам се да ме извините.
Прегръщам ви силно и ви желая ден, пълен с много усмивки
.
! Аз също съм осиновена и в много голяма степен разбирам Бианка и Мираетта. Казвам в много голяма, защото всяка съдба е различна, дори в еднаквостта си.
Когато прочетох „Първичната рана” си дадох отговори на много въпроси. Човек цял живот се търси, но тогава аз открих една голяма част от себе си. Макар да бях скептично настроена, когато взех книгата в ръце, защото смятах, че когато не си преживял нещо няма как да го усетиш.
Мила Бианка, най-важното в този момент за теб е детето, което носиш. Знам, че е много трудно да „прогониш” мисълта за БМ, когато на самата теб ти предстои да бъдеш мама и когато в главата ти се блъскат толкова много въпроси. Мисля си, че причината за това е, че си научила за своето осиновяване твърде скоро. И сега ще ти трябва време, за да преминеш през всички състояния, които предполага узнаването на истината. От момента, в който съм разбрала за осиновяването си, не е имало и ден, в който (може само за минутка да е) да не се сетя за това. Но по време на бремеността си знаех, че трябваше да бъда много силна, за да не „предам” на моето бебче негативните си емоции. Така че, мила бъдеща маминко отдай се изцяло на радостта от очакването и се опитвай по всякакви начини да не мислиш за твоето начало. Поне докато, живот и здраве, родиш своето бебче.
Аз приемам твърдението, че бебето има силна връзка с БМ на някакво ниво пренатално и „загубата” и веднага след раждането е много осезаема за него. Знам, че тази скъсването на тази връзка е оставило отпечатък и у мен. Въпреки че съм отгледана с голяма любов от мама и татко, аз винаги съм се страхувала от това да не спрат да ме обичат и да не бъда изоставена. По-късно прехвърлих тези си страхове и в приятелствата, и в брака си. Може би това са нормални човешки страхове. Иска ми се да вярвам, че не на травмата от изоставянето ми се дължат понякога нощните ми кошмари.
Момичета как да предпазя децата си? Не може да няма начин. Не може да останат рани в душите им - Бог не би го позволил ако аз не сбъркам някъде. Бог обича всички /може би по различен начин/.
Бианка, направо се чувствам излишна в твоята болка. Мираета, няма как да изразя бурята, която предизвиква у мен твоята история. Вие знаете рецептата - има лекарство. Аз имам само безграничната си любов към Преси и Вики и вярата, че онези девет месеца нямат власт над бъдещето.
Бианка, направо се чувствам излишна в твоята болка. Мираета, няма как да изразя бурята, която предизвиква у мен твоята история. Вие знаете рецептата - има лекарство. Аз имам само безграничната си любов към Преси и Вики и вярата, че онези девет месеца нямат власт над бъдещето.
Да, мила k. dimitrova, рецепта според мен има. И тя включва едно единствено лекарство- точно това, с което ти лекуваш душите на твоите дечица. Това лекарство е любовта. Това е единствения път. А онези 9 месеца няма как да не присъстват някъде там, дълбоко в съзнанието, но само любовта ти може да ги смуши в най- дълбокия ъгъл, откъдето да не надничат. Само любовта ти ще им помогне да разберат и да простят. Да простят на жената, която ги е изоставила, но с чиято помощ те са станали твоят най-прекрасен дар. Казвам го, защото знам самата аз колко объркана бях, когато в себе си обвинявах и бях на крачка от омразата си към БМ. Имаше моменти, в които не исках да се погледна в огледалото, за да не виждам в отражението си нейните генетични белези. Но с любовта на хората около мен, с която израстнах го преодолях и сега съм много по- спокойна.
Май доста дълъг стана моят коментар, може би и малко объркан, но... надявам се да ме извините.
Прегръщам ви силно и ви желая ден, пълен с много усмивки
.
С удоволствие ще следя тази тема. Вашите думи - думите на порасналите осиновени деца ме впечатляват безкрайно. Искам да стана добър родител. Не искам моето детенце да се чувства и за секунда застрашено и не обичано. Ще му дам цялата си любов, но за тази цел трябва да възпитам един завършен човек без чувство на ощетеност.
това зависи от теб ..........
нямаш нищо общо с онзи човек дето само те е родил
много щяхме да сме щастливи ако можехме да се попишем под тези "мъдрости"
няма капка ирония в думите ми, мила Катнагеен
ама уви
Много ми е полезна тази тема ...
Странно се развиват чувствата към моето дете...
Първоначално то беше едно сладко бебче, мекичко и за целуване. Съвсем честно си признавам, в онзи ранен етап, не съм изпитвала никакви майчински чувства. Не ми беше неприятно други хора да го пипат, да го лигавят, да му се радват. Изобщо бях доста объркана и не знаех какво точно ми се случва.
Отношението ми към БМ, в онзи момент - много ми беше мъчно за нея, представях си че сигурно е била в безизходица, даже по едно време си мислех да я издиря и да и пиша, че детето й е добре, че е много обичано.
След това, на Цветница, до гроб ще го помня този момент, влезнах с него на ръце в църквата и свещеника отказа да го благослови, защото не бил кръстен. Толкова се обидих, толкова бях ядосана, казах точно три думи, страшно тихо и внимателно, но мисля, че свещеника дълго има да ме помни .Тогава за първи път усетих, че това е моето дете и изпитах потребност да го защитя.
Отношението ми към БМ, в онзи момент - като в началото
На първия му рожден ден. Бях страшно щастлива, горда(!)
с моето момченце
Отношението ми към БМ, в онзи момент - още ми беше мъчно, цял ден си мислих за нея, дали се сеща за него, дали помни този ден, дали й е тежко. И точно тогава си дадох сметка, че докато нон стоп мисля за нея и за това колко точно и е мъчно, аз деля детето си с нея, и очевидно приемам нея за майка на сина ми, а него явно не го приемам за съвсем мое дете. Тогава като че ли се постреснах
Малко след това срещнах две махленски свахи, които ме попитаха колко точно съм платила за да го осиновя, а като разбраха че не съм платила нищо, ме попитаха от какво е болен. В този момент си пожелах, ама много силно, да ги обезкостя точно на мига.
Е, тогава мисля, че станах майка
... Мисълта, че някой може да обиди или нарани детето ми, че някой може да му стори зло, просто ме превърна в друг човек. Осъзнах с всяка клетка на тялото си, че това малко момченце е моето дете, а аз съм неговата майка и ние двамата един за друг сме си единствени. Трябваха ми два три дни да го осъзная и си признавам, че такъв силен прилив на любов не бях изпитвала то този момент.
Отношението ми към БМ, в онзи момент - чувството ми на тъга към нея изчезна, слава богу не се появи чувство на омраза или неприязън. Появи се обаче страх от момента, в който Никола може би ще поиска да я потърси, а аз ще трябва да му помогна (мисля, че съм абсолютно длъжна да го направя). Така, че ако трябва да бъда честна - появи се страх от БМ
Времето обаче минава, и чувството ми към сина ми се развива. Сега, в момента, не мога точно да опиша чувството, което изпитвам към него - такова дълбоко, дълбоко, силно, неземно чувство, няма друго такова. Осъзнах, че ако той винаги чувства нашата любов и подкрепа, ще се чувства сигурен и защитен. Иначе казано, ако всичко между нас е здраво и наред, раните са излечими.
Отношението ми към БМ, в този момент - Приемам я като факт, от историята на сина ми. Не мисля дали й е тежко или не - това са си отношения между тях двамата и аз нямам работа да се бъркам там, нито предварително да предопределям отношението на сина ми към нея - каквото дойде, такова . Моля се само, ако той реши един ден да я потърси, да не го нарани, да не го обиди и да не го отхвърли ... Не мога да понеса мисълта детето ми да бъде отхвърлено втори път ...
Моята майка обича да казва, че това да имаш дете, означава да пуснеш сърцето си свободно да се разхожда извън теб... Сега разбирам какво значи
Странно се развиват чувствата към моето дете...
Първоначално то беше едно сладко бебче, мекичко и за целуване. Съвсем честно си признавам, в онзи ранен етап, не съм изпитвала никакви майчински чувства. Не ми беше неприятно други хора да го пипат, да го лигавят, да му се радват. Изобщо бях доста объркана и не знаех какво точно ми се случва.
Отношението ми към БМ, в онзи момент - много ми беше мъчно за нея, представях си че сигурно е била в безизходица, даже по едно време си мислех да я издиря и да и пиша, че детето й е добре, че е много обичано.
След това, на Цветница, до гроб ще го помня този момент, влезнах с него на ръце в църквата и свещеника отказа да го благослови, защото не бил кръстен. Толкова се обидих, толкова бях ядосана, казах точно три думи, страшно тихо и внимателно, но мисля, че свещеника дълго има да ме помни .Тогава за първи път усетих, че това е моето дете и изпитах потребност да го защитя.
Отношението ми към БМ, в онзи момент - като в началото
На първия му рожден ден. Бях страшно щастлива, горда(!)
с моето момченцеОтношението ми към БМ, в онзи момент - още ми беше мъчно, цял ден си мислих за нея, дали се сеща за него, дали помни този ден, дали й е тежко. И точно тогава си дадох сметка, че докато нон стоп мисля за нея и за това колко точно и е мъчно, аз деля детето си с нея, и очевидно приемам нея за майка на сина ми, а него явно не го приемам за съвсем мое дете. Тогава като че ли се постреснах
Малко след това срещнах две махленски свахи, които ме попитаха колко точно съм платила за да го осиновя, а като разбраха че не съм платила нищо, ме попитаха от какво е болен. В този момент си пожелах, ама много силно, да ги обезкостя точно на мига.
Е, тогава мисля, че станах майка
... Мисълта, че някой може да обиди или нарани детето ми, че някой може да му стори зло, просто ме превърна в друг човек. Осъзнах с всяка клетка на тялото си, че това малко момченце е моето дете, а аз съм неговата майка и ние двамата един за друг сме си единствени. Трябваха ми два три дни да го осъзная и си признавам, че такъв силен прилив на любов не бях изпитвала то този момент.Отношението ми към БМ, в онзи момент - чувството ми на тъга към нея изчезна, слава богу не се появи чувство на омраза или неприязън. Появи се обаче страх от момента, в който Никола може би ще поиска да я потърси, а аз ще трябва да му помогна (мисля, че съм абсолютно длъжна да го направя). Така, че ако трябва да бъда честна - появи се страх от БМ
Времето обаче минава, и чувството ми към сина ми се развива. Сега, в момента, не мога точно да опиша чувството, което изпитвам към него - такова дълбоко, дълбоко, силно, неземно чувство, няма друго такова. Осъзнах, че ако той винаги чувства нашата любов и подкрепа, ще се чувства сигурен и защитен. Иначе казано, ако всичко между нас е здраво и наред, раните са излечими.
Отношението ми към БМ, в този момент - Приемам я като факт, от историята на сина ми. Не мисля дали й е тежко или не - това са си отношения между тях двамата и аз нямам работа да се бъркам там, нито предварително да предопределям отношението на сина ми към нея - каквото дойде, такова . Моля се само, ако той реши един ден да я потърси, да не го нарани, да не го обиди и да не го отхвърли ... Не мога да понеса мисълта детето ми да бъде отхвърлено втори път ...
Моята майка обича да казва, че това да имаш дете, означава да пуснеш сърцето си свободно да се разхожда извън теб... Сега разбирам какво значи
Препоръчани теми