Моята "Първична рана"

Здравей.Незнам дали знаеш моята история от форума и дали си чела нещата,които съм споделяла.
Много от въпросите ти и мисли са се въртяли и в моята глава.
Аз съм осиновена и съм майка на осиновено дете.
Ако имаш нужда от помощ,да споделиш нещо можеш да ми пишеш на лични да ти дам координати.
Поздрави и лека бременост.
 

Бианка, няма думи, които в момента ми се виждат на място. Искам да ти пиша нещо смислено, а не се получава. Майка съм на близнаци на 3 г. Моята вяра, е че те не са изоставени, а най-чаканите деца в света - от мен и баща им. Желая ти лека бременност! И се радвам, че си тук.

Благодаря за отговорите и разбирането 
Винаги олеква да споделиш с хора,които ще те разберат.
Надявам се,че някой ден ще мога да живея в мир със себе си и въпросите,които си задавам.

Минала съм от там, където си в момента.  Не е най-светлото място и мястото на една бременна определено не е там, ама като така ни било писано.

 


С първите две бремнности нямах такива мисли и терзания. Бях като машина с пружини и здрави батерии и бях убедена, че не искам и да знам коя е БМ и съм благодарна до гроб на осиновителите си.

Когато казах на майка ми по телефона, че ще имаме второ дете (беше ми неудобно да и го кажа лично), тя отговори : "Кааак не ви беше срам",

при все че и ден не сме живели за сметка на нашите или в тяхно жилище, от първия ден се издържаме и оправяме сами, а разликата между децата ни е повече от 3 год.


На мен от дете ми се внушава директно и индиректно, че: 1) само простите жени забременяват поради невежество да се предпазват
2) раждането и бременността не са нищо, важното е после.

Късничко разбрах,   че всичко е важно.

Майка ми е много разочарована и натъжена от мен защото не застанах пред децата си да им обясня, че бременността е нищо.

За жалост не е нищо и това, което майка ти е изживяла и си е мислила и изпитвала към теб и по повод на теб докато те е носела, остава с теб до сетния ти ден.
Всеки ден подсъзнателно доляваш отгласа му и му отговаряш, дори да е най-пагубното нещо и да се изстреляш до космически успехи за да го заглушиш. За мъжете, дето го дявят в алкохол,  флиртуват със смъртта с безумни скорости и пр. е ненужно да пиша, то с вижда.

Та, след и при тая гадория да попаднеш на свястна майка (имам предвид осиновителка) и да изживееш с нея живота си е балсам за душата и щастие.
Я взимай майка си и отивайте на сладкарница или "го ударете на живот" както и където ви е приятно.



Аз допуснах докакто носех последното си дете да потъна в такива мисли и сега и то е доста  уязвимо и по много неща прилича на децата, които пренатално са се допрели до мислите за изоставянето.

Докато бях бременна с големия корем консултирах и участвх в два случая тежки, подобни на тези във форума, и все си казвах на моето бебче, че никога няма да го оставя и пр., явно ме е чуло, но е усетило и наличието на тези мисли.


Като те нападнат тези емоции веднага спри като пред  прелез  ,

дай си покой на душата, бъди нежна към детето у себе си (товята непорастнала душа, не реалното си бебче), ти заслижаваш тиха радост и успокоение.
Ужасът вече се състоял, няма да се повтори, не го чакай..

Ако  си сама - излез сред хора, ако искаш да си починеш - легни си, не зацикляй на "тумора", прости си, нямаш вина, едно бебе няма вина.

 Знам, че е лесно да се каже, а трудно - да се направи,  но вече има книги, може да се говори за това, че се чувстваш зле, и да не те укоряват за това, което е огромна стъпка за нас.

вярвам, че всичко с теб ще бъде наред и чакаме бебчето ти       

Miraetta,
Благодаря за милите,окуражителни и мъдри думи,
много си права,четох постинга ти няколко пъти ...

При теб нещата са се развили по доста по-различен начин(аз намерих и изчетох на един дъх твоята история)
И просто ми е трудно да намеря думи,с които да опиша чувството,което изпитах спрямо това,което си преживяла,но го съпоставям с това,какъв мъдър човек си станала,макар цената,която да си платила за това да е огромна.Не съм аз човека,който да съди родителите (осиновителите)ти,но да натоварваш едно дете с подобни разсъждения и изкривено-абстрактни представи за любовта и живота ми се струва скверно.Извини ме за дързостта да изкажа толкова прямо мнение.Държа да отбележа,че ти се възхищавам.

С това,което ми се е запечатало на клетъчно ниво аз ще продължавам да живея ден след ден,на човек,който не се е сблъскал с подобна драма ми е трудно да обясня какво преживявам и какво съм преживявала и в детсвото,имайки странни усещания и предчувствия и за миналото и за бъдещето си.

Отстрани наистина би било като проява на глезотия да се оплача-имам родители,които ми дадоха всичко-дом,любов,най-доброто образование и отношение.Нямам особен житейски опит,понеже съм израстнала като цвете в саксия,но макар по-слаба  имам добър стимул,заради който да се боря в живота-а именно-собственото ми неродено дете.

Осъзнах и истинския смисъл на израза "бял кахър"-и ми е смешно като си помисля,че понеже цяла година чакам повишение и постоянен договор в операта,където работя си мислех,че съм карък.А било е точно обратното,плаша се като помисля колко много,много,ама много късмет съм извадила.

Не съм изгубила и от това,че са ме ограничавали да излизам до късно и не ми липсват загубените дискотеки и купони.Нямала съм връзки,но попаднах на мъж на място от първия път и мога да му дам искрена,безкористна любов и с него да сбъдна съкровената си мечта и аз да бъда добра майка,също като моята.

Въпросите и всичко останало ще си останат в мен,може би завинаги ще ми напомнят за другата страна на монетата и за другият свят ,в който щях да попадна.За добро или за зло.Това обяснява  донякъде защо винаги съм била тъжна,меланхолична още от дете.


Макар,че за нищо на света не бих понесла тежестта на товара и вината,която има биологичната ми майка.Затова от гледната точка на една бъдеща майка,аз никога няма да и простя,че си е правила кефа,а после е избягала от отговорността,която е трябвало да  поеме.Все пак не е била изнасилена,явно не е и била глупаво момиче от информацията,която имам за нея и добре е знаела вариантите,които биха могли да ми предостави суровата действителност.Това,че е спасила собствената си кожа от "позора" да е самотна майка и е избягала,изоставяйки собствената си плът и кръв си е за нейна сметка.Можеше и да ме малтретират и да стоя гладна докъто тя гради новият си,морално правилен животец. Бих била изумена,ако в момента е щастлива.Мен подобна  вина би ме смазала.Но хора всякакви и допускам варианта дори да не си спомня за мен,тъй като явно е достатъчно бездушен човек.

И още веднъж,Miraetta,благодаря ти!

 За Бианка:

Голяма утеха е да се срещнем.



Който не идва от нашето място, не може да разбере.



Дай Боже, по-малко да сме разбиращите, а повече да са щастливите .

Напълно съм съгласна с теб 

Момичета как да предпазя децата си? Не може да няма начин. Не може да останат рани в душите им - Бог не би го позволил ако аз не сбъркам някъде. Бог обича всички /може би по различен начин/.
Бианка, направо се чувствам излишна в твоята болка. Мираета, няма как да изразя бурята, която предизвиква у мен твоята история. Вие знаете рецептата - има лекарство. Аз имам само безграничната си любов към Преси и Вики и вярата, че онези девет месеца нямат власт над бъдещето.

детството е с осиновителите и то като правило в масовия случай никак не е лошо

ние говорим за друго


 

Пак ли да идвам у вас да ти развалям компа, а .... ?


Я си живей живота с твойте мъже и не побелявай предварително от такива неуместни терзания !


Ако така ще се тормозиш  да не пишем тука въобще ...

То не си струва и на 10 човека да съм помогнала ако баш на теб съм ти породила негативни и мъчителни мисли

Тази дема ме разстройва всеки път .... и нищо не мога да кажа освен "свалям ви шапка" за мъдростта, силата и куража да говорите по тази така болезнена тема, която явно продължава да ви наранява ... за това, че се опитвате да се борите и да преодолявате празното място в душата си.
Целувки и прегръдки от мен!!!      

Копирам, защото по-точно не мога да го кажа

Мираетта, не ми го разваляй, а пишете. На мен ми действа добре да се "настрахувам" и да преборя страховете си. Това, че с никого не съм разговаряла за притесненията си не означава, че ги нямам. Децата ми явно ще минат през своите етапи на страхове и болка, и за да съм адекватна трябва да разбирам или поне да знам повече за "другата страна на огледалото". По добре е всичко скрито да си откривам тук, отколкото да го закопавам в себе си - няма да съм полезна и за себе.
Препрочитам думите ви и наистина имам нужда да се опитам да почувствам болката ви - не зная как, но това ще ми помогне да разбирам и предусещам страданието и терзанията на моите ангелчета.

...........

Whynot,
съгласна съм с всичко,
аз знам,че съм имала невероятен късмет и,че просто нямам наистина от какво да се оплача,но понякога твърде необяснимо е,се чувствам съвсем сама на света.
Четох наскоро за проявите на осиновените деца и не намирам обяснение,как някои такива съм имала и аз,а съм била само на 12 дни и не съм подозирала,че съм осиновена,
имала съм прояви и на агресия в ранното детство,нямам спомени от това особено,макар,че съм била много тихо и послушно дете.
Явно всичко ми се е запечатало подсъзнателно и по необясним начин-винаги съм имала и странни предчувствия,които впоследствие се оказаха вярни.
Всеки си носи кръста все пак и макар,че ужаса,който ми се е случил,когато съм била на произвола на съдбата отдавна е отминал,още дава отражение на мислите,чувствата,сънищата ми.Това за мен е парадокс.

Какво означава да е страдала онази, която е родила и изоставила? Че тя болката е част от майчинството въобще и общо взето е нормална.
Днес гостувахме на баба и дядо и бяхме голяма навалица. Вики ме попита дали го обичам - ей така с големи очи, вперени в моите - той гледаше телевизия, аз дремех до него. По-късно го чух, че пита леля си, малко след това и баща си и баба си.
Озадачих се много. Ние много често си казваме,че се обичаме.
Искам да попитам - това да търси потвърждение в думите какво му дава? Има ли под вола теле в тези думи?

аз не знам вие как ще приемете отговор на човек който няма вашия проблем но ще ви кажа аз какво мисля
мисля си, че не си била мразено бебе - просто биологичната ти майка е имала нещастието да е твърде глупава. вярвам че плаща жестока цена ако осебно ако е останала с този мъж...това е повече от глупаво
какви ххора са били и са - такива които не заслужават да те познават, лоши и коравосърдечни, още повече ако са се събрали да си живеят заедно но без теб
но пак ще кагжа - ще плащат жестоко ако не в този живот то в другия
защо мислиш че не си била обичана? от една гжена да, но си била обичана от двамата си родители!
аз също съм била много агресивна и съм имала проблеми с родителите си без да съм осиновена....
не го разбирам това - да търсим причина в обикновените неща в необикновени...
ти си прекрасен човек заради тази си съдба - било е писано да се случи така, приеми го - твоя кръст е да се пребориш с несигуронстта си и с болката от това откритие, да намериш щастие в цялата случка, която ти е пратила тези прекрасни хора за родители - а не онези студени коравосърдечни изроди
явно Господ е решил, че е сбъркал на кого те праща и е преценил, че друтг трябва да ти бъде майка

предполагам обаче колко ти е трудно на прага на бъдещото майчинство - не бих се учудила да се питаш ти каква майка ще бъдеш, след като родната ти майка т е е оставила
но повярвай - това зависи от теб и наследеното от истинската ти майка - тази дето като те е гледала е заложила своето майчинско поведение в детската ти глава
нямаш нищо общо с онзи човек дето само те е родил
бъди смела и ще видиш каква прекрасна майка ще бъдеш

Ако си от другата страна на огледалото - само тогава можеш да разбереш. Понякога си забранявам да наблюдавам децата си под лупа, а трябва. Изпращат ми много точни сигнали - те помнят нещо. Уникалното, че са близнаци им дава предимството са общуват по собствен начин и да се разбират без излишни приказки. Отделни думи и жестове се усеща, че носят послания, които не винаги успявам да разчета. А и те знаят, че са живели някъде. И явно носят "памет" за нещо. Затова търся отговорите на незададените още въпроси. Само Бианка, Мариета и всеки преживял това разбира какво точно носят. Така както аз не разбирам какво е да дадеш живот, какво е раждането, така и този, които не се е сблъсквал с думата осиновен не познава истинското й значение.

Не съм била в дом.

Здравейте и от мен , момичета  !
Аз също съм осиновена и в много голяма степен разбирам Бианка и Мираетта. Казвам в много голяма, защото всяка съдба е различна, дори в еднаквостта си.
Когато прочетох „Първичната рана” си дадох отговори на много въпроси. Човек цял живот се търси, но тогава аз открих една голяма част от себе си. Макар да бях скептично настроена, когато взех книгата в ръце, защото смятах, че когато не си преживял нещо няма как да го усетиш.

Мила Бианка, най-важното в този момент за теб е детето, което носиш. Знам, че е много трудно да „прогониш” мисълта за БМ, когато на самата теб ти предстои да бъдеш мама и когато в главата ти се блъскат толкова много въпроси. Мисля си, че причината за това е, че си научила за своето осиновяване твърде скоро. И сега ще ти трябва време, за да преминеш през всички състояния, които предполага узнаването на истината. От момента, в който съм разбрала за осиновяването си, не е имало и ден, в който  (може само за минутка да е) да не се сетя за това. Но по време на бремеността си знаех, че трябваше да бъда много силна, за да не „предам” на моето бебче негативните си емоции. Така че, мила бъдеща маминко отдай се изцяло на радостта от очакването и се опитвай по всякакви начини да не мислиш за твоето начало. Поне докато, живот и здраве, родиш своето бебче.
Аз приемам твърдението, че бебето има силна връзка с БМ на някакво ниво пренатално и „загубата” и веднага след раждането е много осезаема за него. Знам, че тази скъсването на тази връзка е оставило отпечатък и у мен. Въпреки че съм отгледана с голяма любов от мама и татко, аз винаги съм се страхувала от това да не спрат да ме обичат и да не бъда изоставена. По-късно прехвърлих тези си страхове и в приятелствата, и в брака си. Може би това са нормални човешки страхове. Иска ми се да вярвам, че не на травмата от изоставянето ми се дължат понякога нощните ми кошмари. 


Да, мила k. dimitrova, рецепта според мен има. И тя включва едно единствено лекарство- точно това, с което ти лекуваш душите на твоите дечица. Това лекарство е любовта. Това е единствения път. А онези 9 месеца няма как да не присъстват някъде там, дълбоко в съзнанието, но само любовта ти може да ги смуши в най- дълбокия ъгъл, откъдето да не надничат. Само любовта ти ще им помогне да разберат и да простят. Да простят на жената, която ги е изоставила, но с чиято помощ те са станали твоят най-прекрасен дар. Казвам го, защото знам самата аз колко объркана бях, когато в себе си обвинявах и бях на крачка от омразата си към БМ. Имаше моменти, в които не исках да се погледна в огледалото, за да не виждам в отражението си нейните генетични белези. Но с любовта на хората около мен, с която израстнах го преодолях и сега съм много по- спокойна.

Май доста дълъг стана моят коментар, може би и малко объркан, но... надявам се да ме извините.

Прегръщам ви силно и ви желая ден, пълен с много усмивки  .

С удоволствие ще следя тази тема. Вашите думи - думите на порасналите осиновени деца ме впечатляват безкрайно. Искам да стана добър родител. Не искам моето детенце да се чувства и за секунда застрашено и не обичано. Ще му дам цялата си любов, но за тази цел трябва да възпитам един завършен човек без чувство на ощетеност.

много щяхме да сме щастливи ако можехме да се попишем под тези "мъдрости"


няма капка ирония в думите ми, мила Катнагеен

ама уви

Много ми е полезна тази тема ...
Странно се развиват чувствата към моето дете...

Първоначално то беше едно сладко бебче, мекичко и за целуване. Съвсем честно си признавам, в онзи ранен етап,  не съм изпитвала никакви майчински чувства. Не ми беше неприятно други хора да го пипат, да го лигавят, да му се радват. Изобщо бях доста объркана и не знаех какво точно ми се случва.
Отношението ми към БМ, в онзи момент - много ми беше мъчно за нея, представях си че сигурно е била в безизходица, даже по едно време си мислех да я издиря и да и пиша, че детето й е добре, че е много обичано.

След това, на Цветница, до гроб ще го помня този момент, влезнах с него на ръце в църквата и свещеника отказа да го благослови, защото не бил кръстен. Толкова се обидих, толкова бях ядосана, казах точно три думи, страшно тихо и внимателно, но  мисля, че свещеника дълго има да ме помни  .Тогава за първи път усетих, че това е моето дете и изпитах потребност да го защитя.
Отношението ми към БМ, в онзи момент  - като в началото

На първия му рожден ден. Бях страшно щастлива, горда(!)  с моето момченце
Отношението ми към БМ, в онзи момент - още ми беше мъчно, цял ден си мислих за нея, дали се сеща за него, дали помни този ден, дали й е тежко. И точно тогава си дадох сметка, че докато нон стоп мисля за нея и за това колко точно и е мъчно, аз деля детето си с нея, и очевидно приемам нея за майка на сина ми, а него явно не го приемам за съвсем мое дете. Тогава като че ли се постреснах

Малко след това срещнах две махленски свахи, които ме попитаха колко точно съм платила за да го осиновя, а като разбраха че не съм платила нищо, ме попитаха от какво е болен. В този момент си пожелах, ама много силно, да ги обезкостя точно на мига.
Е, тогава мисля, че станах майка ... Мисълта, че някой може да обиди или нарани детето ми, че някой може да му стори зло, просто ме превърна в друг човек.  Осъзнах с всяка клетка на тялото си, че това малко момченце е моето дете, а аз съм неговата майка и ние двамата един за друг сме си единствени. Трябваха ми два три дни да го осъзная и си признавам, че такъв силен прилив на любов не бях изпитвала то този момент.
Отношението ми към БМ, в онзи момент  - чувството ми на тъга към нея изчезна, слава богу не се появи чувство на омраза или неприязън. Появи се обаче страх от момента, в който Никола може би ще поиска да я потърси, а аз ще трябва да му помогна (мисля, че съм абсолютно длъжна да го направя). Така, че ако трябва да бъда честна - появи се страх от БМ

Времето обаче минава, и чувството ми към сина ми се развива. Сега, в момента, не мога точно да опиша чувството, което изпитвам към него - такова  дълбоко, дълбоко, силно, неземно чувство, няма друго такова. Осъзнах, че ако той винаги чувства нашата любов и подкрепа, ще се чувства сигурен и защитен. Иначе казано, ако всичко между нас е здраво и наред, раните са излечими.
Отношението ми към БМ, в този момент  -  Приемам я като факт, от историята на сина ми. Не мисля дали й е тежко или не - това са си отношения между тях двамата и аз нямам работа да се бъркам там, нито предварително да предопределям отношението на сина ми към нея - каквото дойде, такова  . Моля се само, ако той реши един ден да я потърси,  да не го нарани, да не го обиди и да не го отхвърли ... Не мога да понеса мисълта детето ми да бъде отхвърлено втори път ...

Моята майка обича да казва, че това да имаш дете, означава да пуснеш сърцето си  свободно да се разхожда извън теб... Сега разбирам какво значи

Фуси, аз също минах през идеята да й се обадя и да й кажа, че дацата са добре, но стръахът да не си ги вземе ме спря. Много ми беше мъчно за нея. Сега само благодарността за онези девет месеца, които ве отделила от живота си останаха.

Да си кажа честно не се и сещам за БМ на моето слънчице на този етап ... май само тук във форума се замислям за нея. На този етап ме боле от дребните препятствия на моето слънчице, които то на този етап преодалява с чиста душа, усмивка и лекота. Той ходи на дежурна детска градина от началото на юли и възрастовата граница в групата варира от 3 год (на колкото е той) до 6 ... на някои каки. Та ето две от "раничките" на моето дете от вчера и днес:
- къпя се вчера след като го взех от градина за да се опитам да си балансирам телесната температура в жегите и Марти идва и ми казва "мамо нека и аз се изкъпя моля те, че децата ми казаха че съм много черен"
- днес "мамо децата ми казаха, че нямам майка". Питам го "аз каква съм ти", а той отговаря "майка" успокоен ...

Какво ли още ни чака ... и въобще не ме интерисува БМ ... по-точно нямам време и сили да мисля и за нея.

Ужас,децата могат да бъдат много жестоки,но чак такива думи...Родителите им би трябвало да им обяснят,че не се говори така.
При мен имаше дейно участие на леля ми(сестрата на баща ми),която от лек неприязън,който усещах в началото на детството ми започна да проявява голяма злоба и в отстъствието на родителите ми да да се държи много зле и да ми прави намеци или по-скоро натвърди за това,че съм осиновена.Нейната дъщеря-братовчедка ми,която е по-голяма от мен се плашеше сякаш от думите на майка си и плахо ме защитаваше.
Странно,обаче усещах най-силна подкрепа и разбиране от по-голямата сестра на майка ми,Бог да я прости .Едва след смъртта и разбрах,че нейният син също е осиновен.
Леля ми обаче не спря да предявява претенции,особено за апартамента ни.Според нейната логика,след като баба ми и дядо ми бяха помогнали финансово на родителите ми,на нея и се полага поне една стая да и се препише.Не можеше да се  примири с мисълта,че всичко ще остане на чуждо дете,а не на нейните собствени.
Когато заминехме някъде тя водеше гостите си в нас и правеха джамбурета.
Намирали сме дамски превръзки в боклука,боя за коса по пердетата и подобни.
Когато порастнах и завърших ме приеха в Музикалната Академия,където сега завършвам.Братовчедите ми се разведоха.Кака ми замина да работи като стриптизьорка в Япония,а батко ми се пропи и се върна при майка си.
Оттогава почти нямаме отношения с леля ми.Знам,че ме мрази,въпреки,че нищо не съм и направила.
Разбрах,че няма как да угодиш на всички,макар и да се държиш добре.
Когато дядо ми почина,а той лека му пръст  много ме обичаше тя пощръкля да се препише апартамента на нея,тъй като се опасяваше,че съм кръстена на него и може да го наследя.
Официално се отказахме от апартаменти,парцели,ниви-мир да има.
Дядо ми беше на смъртно легло и тя пред него каза "Майко,приготвила ли си дрехи за погребението..костюм,нещо..."
Малко след погребението каза "Ох,да вървя,че да си оправя къщата"-сиреч апартамента на дядо.
Сега се държи любезно,когато се видим,но всички знаем каква пропаст зее между нас и какви са отношенията ни.
Баща ми с нищо не е заслужил собствената му сестра да се държи така.Освен най-големия му грях,че и той е искал дете ,а аз за нея съм чужда.
Макар да не съм негово биологично дете не бих постъпила за нищо на света така,както тя правеше с дядо ми.
Много се отплеснах,но главната ми мисъл беше,че студени ветрове брулят душата на едно осиновено дете,дори с прекрасни родители като моите особено ако се яви някаква подобна роднина,като моята.
Дали от деца или роднини,риск винаги има детето да чуе нещо,от което да го заболи,има лоши хора,които биха се насладили с думи да го накарат да се почувства само,изоставено,чуждо.
И по мои наблюдения Господ вижда това.
След подобни изяви такива злобари не виждат добро,дори след много,много години.

Бианка, точно от това ме е страх... от това какво ще чуе сина ми един ден за себе си. Няма да съм вечно до него за да го защитавам от хорската лошотия.
Все се надявам, че раните се лекуват с любов. Моля се да успея да създам увереност в сина ми, сигурност в това че у дома е защитен и обичан.

Ще бъде защитен от любовта ти така,както от нищо друго,бъди сигурна
Дори да чуе детето ти подобни  неща,което не му пожелавам,това само ще го направи по-силно и уверно в обичта ти и няма да го обърка,както не успя трайно да обърка мен.
Дори  и някой ден детето ти да пожелае да разбере коя е жената,която го е родила,от моята гледна точка на осиновено дете те уверявам,че да,има известна доза любопитство,но нищичко повече.Аз лично мислих доста кратко над това и съм категорична,че не искам да знам коя е, нито да я търся.Имам въпроси,имам неща,за които винаги ще се питам,но не ми трябва да се наранявам повече.Страх ме е от това що за човек е,в едно съм сигурна-съвсем различна е от моята майка.А моята майка не заменям за нищо и никой.
Дори да я намери,за да открие отговорите на своите въпроси,винаги ти ще си неговата майка,единствена в сърцето му.Точно както е при мен. 

Бианка мила, ако знаеш какъв кураж си ми... .

Дано успея, както твоята майка е успяла... хем да му покажа безусловна обич, хем да не го разглезвам и да не го превърна в мамино момченце. Слава богу имам примера и на моята майка, която хем ни възпитаваше бая строго, хем през цялото време ни обгръщаше с много обич.

Много ще е полезно на всички тук ако е споделя повече опит на осиновените деца. Дори негативните примери, като чели са по-полезни...

Fussii, много интересно е това, което си споделила за отношението ти към БМ на твоето момченце. Аз никога не съм разговаряла с мама за това. Знам само, че те с татко са живели в непрестанни опасения и страхове да не се появи БМ отнякъде и да обърка живота ни. Мила, мисля си, че този страх от БМ е в сърцето на всяка истинска мама. Няма как да не е така. Мисля си, че ще го има винаги. Този страх може би е различен от всеки друг. Аз и сега го виждам в очите на майка ми. Особено когато заговорим на тази тема. И въпреки че не веднъж съм и повтаряла колко много я обичам и че ТЯ е моята мама.
Истината е, че никой не би могъл да предпази детето си от хорските приказки, от това "доброжелатели" да  подхвърлят разни думички зад гърба му. Затова смятам, че детето трябва да израстне с истината за себе си. Ако мама е тази, която му каже, която му покаже, че нямат тайни, то ще разбере. Винаги има риск (особено ако детето е по-голямо) да се затвори в себе си, да преосмисля, дори да промени отношението си към родителите си (никой не е застрахован). Но рано или късно то ще оцени това, че е научило истината от вас.
Мисля си обаче какво би станало ако детето научи от "доброжелатели"? Вероятно първо ще му бъде трудно да приеме и преживее тази "новина". После ще се измъчва от това дали да ви пита или не. Дали няма да ви нарани ако ви пита. Може би ще се замисли и върху това защо не сте му казали ВИЕ и в този случай има огромен риск доверието му във вас да бъде разколебано...
В една друга тема бях споделила за това, че няколко месеца след като майка ми ми каза за моето осиновяване, ми се обади "добра жена", за да ме "зарадва" с една дългокрита истина за моя живот. Тогава си дадох сметка колко важно за мен е било това, че точно от мама научих тази истина.
И понеже Fussii казва, че би било полезно ние, осиновените, да споделим тук нашите емоции аз ще си позволя да споделя кое е единственото нещо, заради което не разбирам и за което укорявам (макар това да е малко силна дума) мама. Когато ми каза, че съм осиновена, тя ми каза, че ще отговори на всички мои въпроси и ще ми каже всичко, което знае за мен. Но не го направи. Някои неща скри, а за някои ме излъга, че не знае. По-късно разбрах за тях и когато я попитах тя не отрече. Знам, че и е много трудно. Аз я разбирам. Знам от какво е продиктувано това. Но то малко ме разочарова.  Защото те с татко винаги са ме учили на това, че няма половин истина и че да си честен и открит с хората е едно от най-важните качества.
Затова, мили мами, ако изобщо мога да си позволя да ви дам някакъв съвет, то той е когато детето попита, когато иска да знае- кажете му. Може би ще ви е много трудно- аз съм "от другата страна" и не знам, но е важно да бъдете откровени докрай. Останалото ще свърши огромната любов, с която се дарявате взаимно.

Дано не са много объркани мислите ми и дано сте ме разбрали, но когато мисля за тези неща не винаги съм толкова подредена.

Усмивка за вас   

Благодаря ти че сподели това, отговори на много мои зададени и незададени въпроси   .
Благодаря ти и че пишеш тук, за нас ти и другите осиновени деца, които пишете тук сте наистина много важни.
Надявам се някой ден моето дете да бъде силен като вас 

Дуденце, за мен ти си точно от тази друга страна, която е най-важна за мен - какво и как наранява децата ми. Някъде по-надолу беше писала, че те трябва да простят. Всъщност и аз трябва да простя на себе си, че не съм ги родила аз и това им причинява болка. Явно и аз нося своя първична рана.
Бианка, омаскарихме ти темата. Извинявай.

Нищо и няма на темичката,не се притеснявайте.
Тук искам да споделя,че аз не съм искала никаква информация за моята БМ от майка ми,а когато тя ми разказа някои неща ,просто вмъкна това,което знае в контекста на разговора.Аз я прекъснах и и казах дори да знае подробности,да не ми ги споделя.
После си признавам,че ми мина идеята да открия коя е и да и задам въпросите си,но като прочетох каква е процедурата тотално се разубедих,защото толкова труд за една чужда жена не бих си направила.
Майка ми няма отношение към нея,или дори да има,само ми е казвала,че и е благодарна,че чрез нея се е сдобила с мен.Моето негативно отношение към БМ е резултат на единствено и само мои размисли и лични убеждения и разсъждения.
Наскоро тотално се убедих,че по толкова много неща приличам на майка си ,че един от главните въпроси ,които си задавах намери своя отговор-моята биологична предопределеност не е изиграла никаква роля.
Главното е възпитанието и средата.Романтичните въздушни кули за гени и тем подобни?Просто вече не вярвам в това
Питам се понякога ,разбира се,дали понякога се сеща за мен,но не  бих могла да си дам отговор на този въпрос,защото явно съм коренно различна от нея.Ако не съжалява-не бих се изненадала,защото самата и постъпка е достатъчно красноречива що за човек е.Дори една котка се грижи за малките си,за да има с какво да ги нахрани  и да им подсигури безопасно място,където да ги приюти,докъто са достатъчно силни,за да продължат да се грижат за себе си сами.Тя дори този инстинкт е нямала-как тогава да не си задавам въпроса що за човек е...
Като ме е приемала като срам и позор да не е предприемала действията,които водят до последствията.
И понеже аз желаех да забременея и четях форум,където момичета,които са с проблеми със забременяването споделят мислите и тревогите си, често стигах до сълзи заради написаното от тях,като знаех ,че мен са ме зарязали,а Господ не бърза да дари тях с дете.
А онази,която е дарил е постъпила като чудовище.
Виждала съм биологични майки,да,живеех до два дома с изоставени деца.
Самият им вид ме ужасяваше,на тези,които бяха оставили децата за временно настаняване.
Искам да нямам негативно отношение към БМ,но не мога за жалост.
Постъпката и  за мен не е човешка,какво да се тормозя и да мисля какво е ставало в душата и,когато си е слагала подписа?Сам се лишаваш от детето,което се е откъснало от сърцето ти заради някакви морални порядки ,които зависят само от теб,понеже са в собствената ти глава.
Нещо божествено е да отгледаш дете,а не срам.
Сам си поемаш отговорността за действията си,а когато бягаш от отговорността,тогава  ли на мой ред е редно да се запитам какво е ставало в душата и,като едва ли е притежавала особено богата душевност.
Затова мисля,че  децата,които са получили любовта от собствените си родители(не обичам думата осиновители и умишлено не я използвам)едва ли ще се завтекат да търсят БМ ,а дори да я намерят,това дори би направило връзката с родителите още по-силна.
Крайно или не,това мисля,надявам се,че  постъпвам  мъдро като не я търся и не искам да я знам.
Дори и да се измъчва.
Всеки си носи кръста.
Пък не искам дъщеря ми да познава нея,искам да познава майка ми.

Мила k.dimitrova, в тези случаи никой не остава "ненаранен". Всеки носи своята рана, своят кръст. Но не бива да се натоварваш с излишни терзания за това, че си дължиш прошка защото не си биологична мама на своите слънчица. Знам, всеки човек е уникален и по свой начин преживява нещата, но подобно "самообвинение" би могло да обърка дечицата ти. Защото в този "кръг" сте затворени заедно. Прощава се грешка... Каква е твоята? Не това, че не си ги родила ти им причинява болка, а това че тази, която ги е родила ги е изоставила. Говоря, разбира се, за онази скритата, подсъзнателната болка. А ти... ти се опитваш с любовта си да излекуваш тази болка, да я накараш да изчезне.

Бианка, знаеш ли, и аз преди време мислех като теб и обвинявах БМ, смятах я за чудовище, за безчувствено същество. Но се случи така, че в живота ми да има няколко човека с моята съдба- мои приятели, близки. Някои от тях познават биологичните си майки- едни са ги търсили, на други те са се "завърнали" (колко странно звучи това) в живота- различни съдби. И сега знам, че не бива да обвинявам. Не бива защото не знам причините, защото нямам отговор на въпросите, на които само БМ може да отговори. Имам близка, чиито биологични родители са загинали при катастрофа, когато тя е била на няколко месеца. Кого да обвинява тя? Ами ако и моят случай е такъв? Мога ли да обвинявам без да знам причините. Ами ако БМ е била ученичка и родителите и са взели това решение? И такъв случай познавам. Може и да звуча крайно. Но търсенето на истината за моя биологичен произход няма нищо общо с огромната обич към моите родители. И не я променя по никакъв начин.  Аз не го разбирам като израз на неблагодарност. Нима благодарността може да се изрази само с това да не търсиш? Има хиляди начини, по които да засвидетелствам своята обич и благодарност към мама и татко. Но пак казвам- всеки човек е различен, колкото и еднакви да са съдбите ни. Затова напълно те разбирам и подкрепям в ТВОЕТО решение.

Аз не съм предприемала сериозни стъпки, за да търся БМ. Но може би някога ще го направя. Знам ли... Искам да знам истината за моето начало. Ами ако имам брат или сестра? Те не носят никаква вина за решението на БМ, нали?
 Понякога моята 9-годишна шушулчица ме пита за това кога сме решили да я имаме, дали сме искали точно момиче, как съм разбрала, че съм бременна, колко е тежала когато се е родила, в колко часа се е родила... Такива едни обикновени, простички въпроси, на които аз, разбира се, отговарям. И на които на мен няма кой да ми отговори. Не ме разбирайте погрешно. Аз нямам спомен да съм задавала подобни въпроси, но мама казва, че съм го правила. Не помня дори какви отговори ми е давала, но тогава с детското си любопитство явно съм имала нужда да знам.
Трудно е да простиш... знам. Особено когато носиш такава рана. Но за себе си разбрах и още нещо- че когато простих, се почувствах по-спокойна и по-щастлива. Защото тук прошка не означава непременно обич към БМ и "предателство" към родителите ми. Знам също, че в такива ситуации най- неподходящата реакция е крайната- независимо в коя крайност. За или против.
Най-важното за мен в този момент е да давам обичта си на хората, които са до мен- детето ми, майка ми, съпругът ми, приятелите... Не знам как бих могла да направя това, ако самата аз нося някаква скрита омраза към БМ. Защото аз, подобно на твоята майка Бианка, съм и поне малко благодарна. Че ми е дала шансът да се родя и мои мама и татко да бъдат най- всеотдайните и любящи хора на света.

Пак стана дълъг моя коментар, но... май за тези неща ми е трудно да пиша кратичко 

Усмивка и прегръдка за всичси вас, смели маминки 

dudence,
Съгласна съм,че ако съм в пълно неведение не би трябвало да обвинявам никой,но за жалост знам,че моята БМ е била жива и здрава,студентка и моят ББ я е накарал да ме остави,понеже имал поставен ултиматум от неговите родители.Като е предпочела него пред собственото си дете,дето на света мъже-бол,няма да се опитвам да и влизам в положението.
Дори да имам братя,сестри,като е сметнала,че тях може да задържи,а мен-не,защо ми е да ходя по съдилища и да си правя труда да търся хора,които са ме захвърлили,само за да знам някакви подробности,които едва ли биха ме стоплили.
Като е сметнала,че за нея  някакъв мъж е по-стойностен от мен (и то що за мъж е този,който с лека ръка захвърля своята плът и кръв)надявам се тогава да е щастлива с избора си и да се е наситила на мъже и на каквото там има потребност.
И понеже е моя БМ,аз ще я обвинявам,защото аз също ще бъда майка,но няма да постъпя така с детето си дори баща му от утре да започне да ме върти на шиш и да ме изнудва да я оставя(което той няма да стори)и ако ще да стоя гладна пак ще намеря начин да е с мен,не за друго,а защото ще съм и майка,ще е до мен и ще съм сигурна,че дори да я защитя с цената на живота си,ще я защитя.
А не утре детето да е по домовете или на улицата,докъто аз си градя нов живот и го пазя в пълна тайна,за да минавам за добро,примерно момиче.
А това,че не е опознала човека,от който е забременяла също не говори особено добре за нея,секса е първо  отговорност,а после удоволствие,имала е възможност за аборт,но разбира се защо да не съхрани репродуктивната си система и да се подлага на рискове,като може просто с един подпис да си измие ръцете.Мисли се малко,преди да се пристъпи към правене на деца.И аз като не съм била готова съм се пазела,когато приятеля ми заяви,че е готов за дете и го иска,и го опознах достатъчно,за да преценя,че думите му не са въздух под налягане,спрях хапчетата,започнах фолиева киселина...
А не бих казала,че това,което съм направила е проява на мъдрост.Не съм толкова умна.
Просто проява на известна доза здрав разум.И отговорност
Затова я обвинявам.И мисля,че с право.

Мила Бианка, аз също не съм в неведение по отношение на БМ. Въпросът ми в горния коментар- "Ами ако и моят случай е такъв?", беше повече принципен.
За моят биологичен произход знам 3 версии. Най-тъжно и страшно ми звучеше тази, че съм трето дете и затова са ме оставили за осиновяване. "Защо точно мен?"- беше единствения въпрос, който тогава изпълваше  съзнанието ми. Не знам дали това че не обвинявам БМ се дължи толкова на факта, че не знам точно каква е истината (писах вече за това, че страдам задето мама няма силата да ми я каже цялата и докрай). Но въпреки всичко си мисля, че пак не бих я обвинявала.  Мислела съм си  за това, че може би не е нормално след негативните чувства, които изпитвах към БМ, след всички състояния през които преминах, когато разбрах, сега да съм и простила. Не искам да се повтарям, но наистина ми беше много страшно в онзи период, когато не исках да се погледна в огледалото, за да не виждам нейните генетични белези в отражението си.
С времето мисля че си дадох отговор как успях да и простя. МОЯТ отговор се крие в моите родители. Да, точно в тях. Защото ако те не бяха това,което са и не бяха ме отгледали с толкова любов, ако поне за малко чувствах липсата на обич и онази страшна "първична рана" бе изплувала на повърхността, аз може би щях още да обвинявам БМ, че ме е изоставила. Но моите родители са успяли да "компенсират" (знам че звучи малко грубичко тази дума) изначалната ми липса на любов и са успяли да заздравеят "раната" .
И пак казвам, това е МОЕТО обяснение, МОЯТ отговор. Точно затова не означава, че той е общовалиден.

 

Мила  dudence,
Опитвам се да бъда добър човек,защото най-меката възглавница,на която лягаме е чистата съвест.
Именно затова пуснах темата,подсъзнателно или не,измъчва ме факта,че обвинявам тази жена.
Може би някой ден ще намеря сили и ще спра да я обвинявам.Сега просто не мога...
Понякога ми става мъчно,защото осъзнавам,че думите ми към нея са малко крайни и остри,но това само ме кара да чепкам казуса си и анализирайки до безкрай ситуацията,достигам винаги до един и същ извод.
При мен нещата стоят така вероятно защото преди да разбера,че съм осиновена имах негативно отношение към жени,които изоставят децата си.Просто не ги разбирам.
Бях гледала едно издание на "Искрено и лично",в което една майка на две деца доброволно бе изтъргувала третото си дете на едно семейство в Гърция и дори ги обвиняваше,че парите и стигнали само за една хубава пералня.
Тъжно,порочно,срамно,истинно...Вярно е-има случаи и случаи.
А от друга страна виждам едни велики за мен жени,които са готови да приемат едно дете за свое и да го дарят с цялата си безкористна любов,майчина грижа и подкрепа,да са до него във всичките му трудни моменти и щастливи мигове.За да са майки.И те майки с главно "М"...
Прекрасно е,че си простила,защото ти не заслужаваш да живееш в противовес със самата себе си.
Всеки се бори за своето лично щастие и аз осъзнавам,че понякога това,което не ми достига е вътрешният ми покой.
Дано и аз го достигна.Дай Боже.
 

Ще успееш, Бианка, сигурна съм, че ще успееш. Може би сега е така, защото си научила съвсем наскоро. И със сигурност фактът, че чакаш своето бебенце те прави още по-болезнено чувствителна на тази тема.
Едва ли има човек, който да ги разбира и да ги оправдава. И това е напълно разбираемо.

Казват, че времето лекува. Не просто времето, а най-вече любовта лекува. А ти имаш тази любов в сърцето си. Убедена съм, че тя ще ти помогне да постигнеш онова вътрешно спокойствие, от което имаш нужда. Сега просто мисли за малкото същество, което расте в теб и което има нужда да усеща една спокойна мама, и ще разбереш колко маловажно е всичко останало.

Прегръщам те   

  Най страдам за дечицата чиито БМ ги посещават веднъж на 6 месеца в дома, за да възпрепятстват осиновяването на детето. Почти всички такива деца са обречени да бъдат прехвърляни от инсттитуция в институция без да имат шанса да попаднат в семейна среда цял живот ...

При мен нещата стоят така вероятно защото преди да разбера,че съм осиновена имах негативно отношение към жени,които изоставят децата си.Просто не ги разбирам.
 Бианка, здравей!Не мога да се сдържа да не коментирам това ти изречение , ти си била възпитана в такова отношение ,вярвай ми!Аз съм осиновена също, от малка майка ми ми четеше списание Жената днес , с разкази ,в които осиновени деца тръгват да търсят БМ майки , и как осиновителите им страдат , и как децата са толкова разочаровани........това е вид манипулация,възпитание!
  А за себе си знам, че нещата не могат да бъдат черни или бели,просто не могат!Винаги има едно ако , което не ти дава мира.Как и защо сме изоставени.....,истина,които малко хора могат да са сигурни че знаят в действителност!Аз искам да я знам,мисля, че това ще ми даде мира най-накрая!Искам да познавам евентуалните си братя ,сестри......много ли искам!?Не ме е страх,че ще ме отхвърли,въобще,едва ли БМ може да ми нанесе някаква травма или изненада тепърва!Не вярвам!Не искам да я съдя или оправдавам,аз просто не съм сигурна какво е станало, а ти сигурна ли си на 100%?!Недей си причинява това,моля те!Аз дори не се и мъча да и простя,мъча се да приема нещата реално,това е!Аз никога не бих оставила децата си,ама никога, но това съм аз,хората са различни!освен това на 18 мислиш различно от на 28...Въобще доводи "за" или "против" линчуването на БМ много.Мисълта ми е да не се самоизмъчваш с подобни терзания,има кой да ни съди! 

          k.dimitrova   ,искам да ти кажа ,че съм възхитена от теб!!!
Би могла да ги предпазиш не само с любовта си, а и с истината!Според мен колкото по от малки знаят истината толкова по-леко ще приемат нещата,като даденост,разбираш ли.Когато знаеш е много по-трудно да бъдеш засегнат от някой "доброжелател", и освен всичко имаш шанса да реагираш адекватно!С времето се научих аз да ги поставям на място,не те мен,защото знам!А преди това все отричах и се оправдах,хем болезнено, хем обидно , а на мен много хора са ми казвали и продължават!
      знам,че майка ми не ми е казвала дълги години от страх,че ще ги изоставя,и знам ,че има този страх и до днес,въпреки,че няма това основание.Разбирам,че "криенето" дълго време на осиновяването ми и е донесло травма,не си причинявайте това и на себе си и на нас!

Няма как да ти повярвам,защото знам,че не съм била възпитана в подобно отношение.
Създала съм си сама това отношение ,а не въз основа на възпитанието ми и това най-добре го знам аз.
Родителите ми никога не са осъждали хората,които изоставят децата си.
Навярно не знаеш(защото не ме познаваш,но набързо си извади извод в какво отношение съм възпитана),че с баща ми за 25 години нямам нито един разговор на тази тема.
Майка ми е споделяла,че благодарение на жени,които изоставят децата си много семейства се сдобиват с така мечтаното дете.
Какво повече да кажа.....

Момичета, мисля че "спорът", който започвате е безсмислен. Защото всяка от нас по различен начин преживява нещата. Защото ти, Дива-не, си го казала сама най-добре: "но това съм аз,хората са различни!"

Дива-не, почти за всичко, което пишеш по темата за осиновяването и отношението към БМ съм съгласна с теб (върнах се доста назад и изчетох голяма част от темите във форума). Но в случая подкрепям Бианка, защото наистина ние не можем да знаем как е била възпитана. Аз също съм имала, а и все още имам негативно отношение към жените, които изоставят децата си, но не бих казала, че е така, защото родителите ми са ме манипулирали възпитавайки ме. (Нека направя уточнението, че негативното ми отношение не означава омраза, линч или всякаква подобна крайност.)
 Може да звучи много шаблонно, но по времето, в което аз съм родена и осиновена (преди 35 години) на подобен акт се е гледало с други очи. И едно от най-страшните неща е било да разкриеш "тайната" (което не пречи да  има "доброжелатели"). Аз самата- в някоя от темите бях писала за това- си спомням само един-единствен разговор с баща ми на тази тема и той в никакъв случай не бе свързан с това да ме "настройва" срещу жените, които се отказват от децата си. За тях дори не стана дума... Що се отнася до отношението на майка ми- сега като се замисля, при всичките ни разговори, които сме имали на тази тема, тя никога не е показвала негативно отношение към БМ. Просто мисля, че моите родители толкова са се страхували, че само мисълта да заговорят на тази тема ги е карала да изпитват огромна болка. И затова никога не са смеели да "отворят бутилката", за да не изскочи оттам "лошият дух на " съмнението, който да се настани в душата ми. Но пак казвам- това е било преди. Сега нещата са много по-различни и аз се прекланям пред майчици като k.dimitrova, Фоксче,Fussii..., които въпреки болката си, не се страхуват да изрекат истината.

Знаеш ли, само веднъж съм говорила с моята дъщеря за осиновените деца. Беше по повод това, че нейна съученичка и "споделила", че със "Стефчето от техния клас са братовчедки, ама не съвсем, защото Стефчето е осиновена". Трябва да ти кажа, че не съм очаквала да ми бъде толкова труден този разговор- не защото дъщеря ми не знае, че аз съм осиновена, а защото винаги съм си мислела, че знам точно какво да и кажа, пък се оказа, че е май не е точно така... Но...това е друга тема. Мисълта ми беше, че в този разговор не стана дума за жените, които оставят децата си, поне не дали те са "добри или лоши", но ако сега попиташ дъщеря ми какво мисли за тези жени, тя едва ли ще ти каже нещо позитивно. И това е така, защото моето дете, а и не само то знае, че просто не е нормално да изоставиш детето си. Тя едва ли разбира, че може да има различни причини- при децата най-често всичко е "черно" и "бяло", но вижда, че дори котката ни се грижи за своите котенца и не дава да ги докоснем, докато не порастнат...

 

Бианка, аз не съм била на твое място, съжалявам за това, как се чувстваш. Аз съм от другата страна -страната на осиновителите. Тук e много разпространено така нареченото-отворено осиновяване. Ние познаваме  билогичните родители на нашия син и ще поддържаме връзка и за в бъдеще с тях. Искам само да споделя няколко мисли и впечатления, които надявам се да ти помогнат да ореодолееш мислите и чувствата ,с които се бориш.
 Аз съм aбсолютно убедена, че биологичните ти родители са те обичали. Поне дотолкова, за да ти дадат живот! Аз бях с нашата БМ и видях колко много страда, колко е трудно да даде детето си. Но тя също го обича безкрайно много, за да страда тя цял живот, но да му даде бъдеще, което тя не може. Трябва да си много мъдър да направиш такова нещо. Тук е пълно с момичета, които нямат семейства, с деца. Тези деца растат безпризорни, без никакво бъдеще. Това е едно от най-трудните решения, която една майка може да вземе, да се откаже от детето си с надеждата, че ще има по-добър живот. Прекланям се пред нашите БР и пред силата, която имат да направят това.
 После си спомням как беше преди години в България. Беше срам да си бременна, без брак. Най-големия позор. И за съжаление, дори майка ти да беше те запазила, нямaше нито, ти нито тя да имате нормален живот. Хората цял живот щяха да ви сочат с пръст.
 Аз вярвам,  в природата има равновесие. Ако има семeйства, които не могат да имат деца, то  има момичета, които не могат да се грижат за децата си, по една и друга причина, и ги дават за осиновяване.
Сигурно се сеща за теб, а как не, тя те е носила в себе си. Нашaтa БМ  нарича сина ни, моето първо дете. Тя знае, че няма да го вижда често, че той ще расте с други родители, ще има друго семейство, но тя още се чувства негова майка. И тя е -дарила му е живот, без който ние никога  да изпитаме  най-голямото щастие на света, да бъдем родители.
Преди години беше тема табу, сега всички- от Hollywood до най-обикновените хора, осиновяват, или иската да осиновят. Много хора имат собствени деца,  още искат да осиновят. Незнам дали това е поредната "модна вълна", но е страхотно, толкова много деца получават дом и семейство.
Дано си ме разбрала, много бързам в момента, но ми се доплака като ти четох постинга. Надявам се един ден да можеш да и простиш и да приемеш нейното решение като акт на голяма любов към теб   .

benson10 , 
Благодаря ти за милите и истински думи,те наистина ми помагат да гледам нещата от ответната страна.
 

     Знам,че имам лошото качество в характера си да съм директна и дори крайна,дано не съм обидила някой,можеше да изкажа нещата по за воалиран начин,в който по-добре да ги приемете за истина,но не го направих,Съжалявам 

Ей, Дива-не , нали затова сме тук- за да казваме нещата така, както ги мислим. Аз мисля, че болката от това да ти кажат  истината директно преминава много по-бързо, отколкото да разбереш след време, че са ти говорили това, което си искал да чуеш, но то е било лъжа.
Всъщност, тук, в темата на Бианка, в нашия разговор, дори не може да става дума за "истина" или "лъжа", защото всички ние сме различни и носим в себе си това, което сме преживели. Нашата истина. Тя ни кара да мислим и реагираме по различен начин. Затова не мисля, че трябва да има обидени. 

benson10,  Поздрави за коментара. Мисля, че позицията на хора като вас, би могла най-много да помогне на Бианка. Защото погледът от другата страна, от вашата, е наистина от голямо значение за нас, осиновените деца, от момента, в който научим истината. И родителите (осиновители) са тези, които могат да  ни помогнат в "лутането"!

Мила Бианка, извини ме, че твърде много се намесих в темата ти, но аз тя е толкова в мен, че ми е невъзможно да остана безучастна .
Замисляла ли си се някога дали това, че ти си объркана в отношението си към БМ и се страхуваш да мислиш позитивно за нея не се дължи на страха ти да не разочароваш родителите си, а и самата себе си? Възможно ли е в това да се крият твоите притеснения? Защото аз самата наистина съм мислила и мисля много за това дали няма да нараня майка ми и дали тя ще ме разбере правилно ако и кажа, че аз самата нямам лошо отношение и не обвинявам биологичната си майка. Трябваше ми време докато разбера, че отношението ми към БМ няма нищо общо с обичта ми към моите родители и това, че може би някога (когато почувствам, че съм готова) ще я потърся, не означава, че ще "предам" мама и татко.
Има много въпроси, на които самите ние единствено можем да си дадем отговори. И тези отговори трябва да бъдат честни, колкото и да не ни се харесват и дори да ни причиняват болка... Но търсенето на себе си е най-трудното търсене и изисква най- голяма сила. 

И за да не ставам досадна обещавам, че ще се опитам да правя коментар само ако хич не мога да устискам !
 

Да,абсолютно убедена съм,че становището ми няма нищо общо с родителите ми.
Достатъчно зряла съм,имам свое семейство и позицията ми е плод на дълги себеанализи.
Детството на авторката на коментара,който ме подразни е било коренно различно от моето.
И ме подразни именно тона и,който не търпеше възражения.Ако това е нейната истина,не е моята истина.
Дълго време не съм знаела това,в семейството ми не са ставали дискусии по този въпрос,за да гледам отношеноето на родителите ми и да може то да ми повлияе.
Много прибързано е да направиш коментар въз основа само на твоето детство,възпитание и нагласа.
Именно това не ми хареса.
Истината боли,но е за предпочитане.Аз лично вече я предпочитам.
Също ми е странно как бих могла да се страхувам да мисля позитивно,за да не нараня родителите си.
Едва ли само аз не мисля позитивно за жени като моята БМ.
Представете си ваша близка приятелка,примерно с добро положение и семейство и изведнъж за нея лъсне,че е изоставила безпомощно бебе и крие този факт.А защо би го крила?Именно защото едва ли някой би погледнал позитивно на тази история.А тези жени са сред нас?Колко от тях са казали истината,която крият дълбоко погребана в миналото?
Аз мисля,че не много...И разбираемо защо.
Хората масово не гледат с  добро око на подобна постъпка.И с право.Моята позиция е логична.
Оставили са ме на прозивола на съдбата и ако сега примерно моята БМ е с добро семейство и професия и живота и е потръгнал добре,а аз благодарение на секса,който е правила за да задоволи първичните си нужди бях излязла от някой дом,щях да съм без образование,сама,без близки,без работа и без  особени перспективи.
Ако в такова положение на безизходица я бях потърсила за помощ,би ли ми подала ръка примерно,за да ми помогне,рискувайки да лъсне срамната и тайна,която вероятно крие ревностно ,или би ме отблъснала повторно,за да запази авторитета си?
Все въпроси без отговори,но все пак логичните такива мисля,че са ясни.
Не,не се страхувам да мисля позитивно за БМ.
Страхувам се да мисля негативно,но все пак го правя.
И от още нещо се страхувам:
Че не мога да помисля нищо позитивно за нея.

Ох, ами...такава съм, не мога да си трая   


Бианка, далеч съм от мисълта да влизам в ролята на умиротворител и в този случай защитник на Дива-не, но мисля че влизайки в този форум и задавайки своите въпроси ти предварително трябва да си наясно с "риска" да получиш и отговори, които няма да ти харесат. Или пък да "срещнеш" хора, които няма да те разберат така както ти би искала и че ще прочетеш както спокойни, така и по-резки и крайни изказвания. Просто това е "рискът" на общуването във форумите. Мисля, че всички ние сме тук, за да чуем другата гледна точка, другото мнение и така ако можем да стигнем до отговорите на своите въпроси. Ако греша- поправи ме 

Ами простичко е- ние знаем, че един от големите страхове на нашите родители е свързан с това как ще приемем БМ. Може би са много малко хората, които живеят без притеснение от това, че една жена може да се появи в живота на тяхното дете и да го преобърне. В този смисъл да покажеш позитивно или просто неосъдително отношение към БМ за тях би било трудно приемливо. А ние ги обичаме и не бихме искали да ги разочароваме или нараняваме. Дали има смисъл да го обяснявам     


Знаеш ли, едно от нещата, от които най-много се пазя в този живот, е това да осъждам. Защото не знам какво ще ми се случи да понеса утре аз. Или какво ще понесе детето ми утре...
Подобен факт от живота на моя приятелка не би променил отношението ми към нея. Защото тя вероятно би имала своите причини да го направи. Не че ще  приема и разбера някога подобен акт, но в живота няма само черно и бяло, нали?  Да, тези жени са сред нас, но повярвай ми, те сами носят своя нелек кръст. И наистина има кой да ги съди...
А що се отнася до това, че пазят такава част от живота си в тайна, помисли...защо ли го правят?  Със сигурност не е, защото се гордеят с това...


Права си- подобен път в живота е наистина страшен. Но аз веднага мога да ти нарисувам и друг вариант, в който БМ не те е изоставила, но не се грижи за няколкото си деца и вие живеете мизерно и в нищета, застрашени да умрате от глад или болест. Какъв би бил  вашият шанс да оцелеете и каква е перспективата пред вас? Защо социалните служби стигат до там да лишават  от родителски права хора, които не са в състояние да осигурят нормални условия на живот за децата си... Не, мила Бианка,  нито ти, нито аз можем да си представим всички човешки съдби... Ние можем само да гадаем "какво би било ако..."
Защо гледаш на твоето създаване като на "секс, задоволяващ първичните нужди". Та ти сама казваш, че твоята БМ се е отказала от теб, защото ББ и е поставил условието, че само така може да бъде с него... Само по себе си това означава, че си зачената с любов. Друг е въпросът, че си станала и жертва на тази любов... Не гледай на себе си като на "грешка", моля те  .
Няма логичен или верен отговор на въпроса дали би ти подала ръка или би те отблъснала ако имаш нужда от помощ. Има жени, които цял живот не забравят и съжаляват за това, което са направили. Има и такива, които може би много рядко се сещат за децата, които са изоставили. Но едва ли има жена, която станала веднъж майка, да забрави детето си завинаги.  Никой не може да знае как би реагирала твоята БМ. В този смисъл е наивно да слагаме хората в рамки.

И накрая... Вчера гледах филма "Американска история" (беше в програмата на БТВ). Тематиката няма общо с това, което ние обсъждаме, но финалът можеше да се отнесе към всяка една житейска ситуация. Не мога да цитирам дословно, но идеята беше, че гневът не може да роди нищо добро. Знам, че най-често на причинената ни от някого болка ние отговаряме с гняв,но... кого нараняваме повече? Този, който ни е наранил или пък самите себе си...

         

Бях си обещала да не се изказвам неподготвена, но не се устисках. Сестрата на моята майка е оставила детето си - "моминска грешка". Подреди живота си наново - погреба тайните си. Когато нашите синове бяха на две години и няколко месеца - миналото лято монахме през леля ми да се видим за малко. Имаха някакви съседки на кафе и едната каза, че по сините очи моцело да се познае, че Вики и леля ми били роднини. Нейната мигновена реакция меше - "ние не сме роднини, те са осиновени". Това за мен е манталитета на този тип жени, способни да родят и забравят. КОгато разбрахме, че щъркелът ни е пратил две бебета, мъжът ми като основен източник на финанси в семейството сподели, че най-много се страхува как ще оцелеем с децата, ако нещо се случи с него и как ще плащам заемите сама с две малки деца. "Ще крада, ще мамя, ще убивам, ако се наложи, но децата си ще отгледам" Това беше моята реплика и да не дава Бог , но бих го направила. Бих направила всичко. Не ми пука за общественото мнение.
Защото съм майка, а онази е само и единствено жената, която ги е родила.
Бианка, ти ще си МАЙКА, а не жена, която ражда. Има ли значение онази, която те е родила. Твоята майка би минала и през огъня за теб, и това е твоя източник на сила и извор на любов за теб. Бог да пази теб и детето ти!

dudence,
Преди всичко благодаря,че взимаш такова отношение по темата ми.
Разбира се съм наясно,че не всички мнения ще ми харесат.
Но стига да са аргументирани ,всички мнения са полезни за мен и дискусията,която водим.
Мнението на Дива- е  неаргументирано и именно заради това  темата тръгна в съвсем друга насока.
Съгласна съм,че всеки прави грешки,някои от които нхаистина ужасни грешки и ние хората нямаме право да бъдем съдник на никой.
Но до последно няма да бъда съгласна,че дори и подсъзнателно се страхувам да оправдая БМ,за да не нараня родителите ми.
Майка ми донякъде се опитваше да я оправдае.
Тя наскоро ми каза,че се е втрещила колко спокойно съм приела фактите.
Явно е очаквала по-бурна реакция.
В интерес на истината вътрешната ми борба започна няколко дни по-късно.
Първоначално майка ми дори искаше да смекчи обстоятелствата около БМ и да се опита де ми обясни,че е била явно лъгана от моя ББ,явно,че е била младо,хубаво момиче и без житейски опит.Майка ми се опита да покаже нещата в такава светлина,че никое младо и неопитно момиче не може да бъде застраховано от подобна постъпка на мъж.
С баща ми пък изобщо не съм разговаряла на тази тема.Нямам и потребност.Не мога да си представя,че той не е мой баща,нито да го нарека "осиновител".
Честно казано с нито едно свое действие,с нито един жест не е показал,че не съм неговото дете,чакано толкова години.Същото важи и за майка ми.
Затова и казах,че не съм приела бурно нещата,тъй като за мен няма значение дали съм родена или осиновена,тъй като съм имала най-добрите родители и най-хубавото детство.
Моите вътрешни терзания се дължат на факта,че съм наблюдавала вече като по-зрял човек биологичните родители,които идваха да видят за по пет минутки децата си в домовете близо до нас.
Не е била никога приятна гледката.
Децата-огорчени,озлобени към  целия свят,вида на биологичните родители няма да коментирам.
Има такива,които са ми са запечатали в съзнанието от по-ранно детство и спомена за тях ще си остане.
Не бях споделяла тези неща с никой,но водех вътрешна борба заради тази несправедливост.
Миналата година един меко казано "боклук" отвори магазинче в близост до дома за деца и девойки.
Женен мъж на средна възраст,на пръв поглед добър и приятен човечец.
На два пъти се опита да ме прегръща и да ме загражда в магазина си,но с мен удари на камък,защото само дума на моя приятел щеше да му счупи краката без да му мигне окото.
Обаче съм виждала как излизат момичета от магазина му и си оправят блузите...Исках да направя нещо,но как да се доближа до тези деца-те ще ме изядат жива с парцалите.Повечето са в пубертета и имат някакви увреждания.
Озлобени са,нещастни.
Много са нещастни.И заради кого,кажете ми....
k.dimitrova ,
Именно за такива грешки говоря-"момински грешки",които съсипват живот.
Ако  моминската грешка на моята БМ  не е съсипала моя,то моминските грешки на хиляди други жени са съсипали животи и ще продължават да съсипват.
Какво ще кажете за Miraetta,един толкова зрял и мъдър човек с толкова богата душевност,но за жалост без моя късмет...В какво са превърнали тези нещастни и огорчени хора живота и вътрешния свят на това чисто и невинно дете,на тази бъдеща майка...Кой е виновен в случая...Виновния дори не осъзнава вината си.Цената се плаща от детето.
Говорех за "първични нужди",защото знам как е заченато моето собствено дете.
Като казвам това не твърдя,че ни е било лесно.
Пътят ни беше осеян с множество трудности.
За миг си представих,че мога да остана сама,но и това не ме уплаши особено,казвах си :"Сега е момента да стана силна жена."
Мислех си,че докъто човек е жив винаги има изход от всяка ситуация,защото и при нас нещата бяха доста заплетени.
В ранната ми бременност имах проблем,при първото леко прокървяване дадох последните си пари за прегледи и лекарства.Имах нещо като финансова криза.Бях готова да си разпродам нещата,за да запазя живота вътре в мен,защото се чувствах отговорна за него.
Чудя се как бих могла да съм толкова различна от жената,дала ми живот.
И гена ген ли е крайна сметка?
Мисля,че играе роля дотам,за да се определи цвета на косата ми,формата на очите ...
Казват "Той/тя е наследил това от баща си/майка си"
Да,защото детето взима от примера,който му се дава.Както аз приличам на моите родители.
Затова ако намеря моята БМ едва ли ще видя така наречените си "корени"-вероятно ще видя една жена ,която има  моето лице ,но живота,от който се страхувам и от който аз самата не бих се гордяла.
Всеки прави грешки-вярно е.Но в този случай сам ли плаща цената на грешката си?Или едно невинно създание я плаща скъпо и прескъпо.Не всички изоставени деца я  плащат.Но има и такива,които плащат цената на "моминската грешка" като ядат шамари от живота през целия си земен път.
Не искам да осъждам жената,дала ми живот,но една такава "моминска грешка" е човешки живот,не просто неприятно усложнение,след което можеш да продължиш на чисто.
Е,някои могат.С цената на какво питате вие...Мисля,че цената,която плаща детето е доста по-висока.
Едно съжаление в най-добрия случай( ако жената е по-чувствителна)едно доживотно терзание е по-добре от живот по домовете,вроден порок заради лекарства,хора,които безсрамно се възползват от теб,самота,чувство да си сам и наистина да си сам.Поставям се на мястото на тези деца,на чието място можех да бъда.Защото от другата страна не бих могла да попадна.
Въпрос на обстоятелства може би-едва ли...Всичко е ужасно сложно...
За мен въпрос на манталитет,на отговорност,на душевност,на любов и на хиляди малки неща,които създават цялото.
Благодаря Ви,момичета

Искам само да кажа, че това е най-фантастичната тема от много време насам и ви поднасям възхищението си, момичета!
Чета ви и в мен настава такава буря от емоции и мисли...

Не спирайте! Наистина имаме огромна нужда от вас!
Децата ни имат нужда от вас!
Благодаря ви!

Много съм щастлива,че темата помага с нещо на някой!
 

Benson,

Поднасям извиненията си, че отговарям кратко, но не съм свободна тези дни и нямам нет, но не мога да се сдържа и казвам само:

Моля, не казвай на жертвите как тряба да се чувстват, не им внушавай оценки за неща, които не са те засегнали. Ако ти си оставената прости и заключи, че е израз на голяма любов.

 Само не ми го казвай на мен и не "запрашавай" средата на други като мен, които не пишат, но четат, а най-вече на пубертетите, които четат тук.
Към последните си определено непорядъчна, може би не го правиш умишлено, но е болезнено за неукрепналите.
 
Да, израз на любов е, но ако говорим за концлагер.

Сори ако съм груба. Нищо лично.

Ама БМ - ангел небесен, прави жертва за доброто на детето, осиновителите - още по-ангели, а детето - няма го.  А от тази пустота е невероятно сложно да излезе цялостен духовно човек.

Пак се извинявам ако думите ми не се вписват в добрия тон.

Май дойде и моят ред да напиша нещо по темата.
Прочетох всичко от начало до край.
Даже два пъти.
Много мислих. Позволих си да надзърна отвъд това, което "задържам" и допускам другите да видят на повърхността...
Повечето от вас знаят, че съм осиновена.
Научих го преди 2 години, случайно, месец след като и майка ми (единствената, която познавам и признавам) напусна този свят. Татко, с когото бяхме духовно и като характери много близки си отиде преди вече 11 години.
Имам две прекрасни осиновени деца, на 13 и на 10 1/2 - те са най-хубавото нещо в живота ми, подаръкът, с който съдбата се опитва всекидневно да ме компенсира за многото загуби, които понесох... Не знам доколко успява, но знам, че не бих ги заменила за нищо.
Та така - ние сме семейство - трима, събрани по силата на обстоятелствата, случайността или по волята на съдбата, души, без кръвна връзка помежду си, но здраво свързани в една обща прегръдка по силата на любовта.
Всеки от нас преживява случилото се с него по различен начин. Всеки носи своята "първична рана" - на повърхността или заровена някъде по-надълбоко. Но има моменти, в които нещо прещраква, нещо се случва, нещо та,м някъде дълбоко се размърдва и си казваш "Ами ако..."
На повечето "Ами ако..." никога няма да намерим отговорите. Не съм убедена за себе си, че си струва да ги търсим.
В тази и в другите подобни теми стана въпрос за отношението към БМ и за прошката.
Ще ви кажа какво мисля аз - от позицията на осиновено дете (макар и доста пораснало) и от позицията на майка на осиновени деца.
На моята БМ съм й простила, честно. Давам си сметка, че това може би в голяма степен се дължи на факта, че научих истината много късно, в наистина "зряла възраст". И бях достатъчно преживяла, за да рабера, че преди 40 години времената са били други, обстоятелствата много различни и в крайна сметка всеки решава сам. Да, простила съм й, но това не значи, че оправдавам постъпката й. НЕ Я ОПРАВДАВАМ! Не разбирам как може една жена, носила детето 9 месеца в утробата си да реши, че то може да е пречка за по-нататъшния й живот, кариера или каквото и да е там. Минала съм през какво ли не (както и повечето от вас) в желанието си да имам дете. Как да оправдая тази, която Господ е дарил с щастието да има мен (не защото аз съм нещо по-специално, но за нея би следвало да съм!), а тя е оценила този дар като грешка или пречка? НЕ МОГА!
Дали е била безотговорна? Сигурно.
Дали е била слаба? Вероятно.
Дали е страдала? Кой знае.
Дали е забравила? Не вярвам.
Дали съжалява? Не знам, но май и не ме интересува особено. Решението е било нейно.
Не й дължа нищо.
Но мисля, че способността да й простя ме прави малко по-силна.
Няма да я търся. Не очаквам нищо от нея. Не би следвало и тя да се надява, макар - кой знае какви мисли минават през главата й.
Ако питам нея сигурно ще изтъкне "сериозни и основателни причини" за постъпката си.
Както биха изтъкнали такива причини и БМ на моите деца. БМ и ББ на дъщеря ми са взели решението заедно - това е било второто им дете. А те са били в развод. Дали са постъпили правилно? Няма аз да ги съдя. Благодарна съм, че имам дъщеря си! Ако трябва за това щастие да благодаря на биологичните й родители, БЛАГОДАРЯ им! Но не ги оправдавам.
БМ на сина ми е била млада жена (на 25 г), която е имала връзка с арабин. Може би е разчитала с детето да го задържи, не знам. Така или иначе той си е заминал, а тя не се е решила сама да отглежда различното си дете...
БЛАГОДАРНА СЪМ и на нея, но не я оправдавам.

Ох, получи се много объркано. И дълго. Дано поне някой ме е разбрал.
 

Бианка, ти със сигурност го знаеш, но нека и аз да ти го кажа- имаш невероятна майчица !
Всъщност, трябваше по-рано да се сетя, че твоето почти категорично отричане на БМ се дължи не на нещо преживяно в семейството ти, а на това, което си виждала в дома, за който говориш. Спомените ти от видяното са толкова силни, че ти ги пренасяш върху себе си. И, може и да греша, но пренасяш греховете на всички изоставили децата си родители върху твоята БМ. Обвиняваш я дори за неща, които не знаеш дали е сторила.
Бианка, никой от нас не е застрахован от това да прави грешки. Нашите БМ вероятно са се питали дали ние не сме били грешки или пък дали не грешат като ни изоставят. Нашите родители са се питали дали не грешат като ни казват или пък като крият истината за биологичния ни произход. Ние с теб пък се питаме дали грешим или не в отношението си към БМ  .
Да изоставиш детето си понякога се оказва не най-голямата грешка, повярвай ми. Да, такива жени е имало и винаги ще има- приеми го. Така както има хора, които ще те разберат и хора,които няма да те разберат,  например. Знам че може и да прозвучи глупаво или пък дори грубо, но ти не можеш да промениш света. Ти можеш да променяш само себе си и в най-добрия случай, ако те ти позволят, хората около теб. Ти имаш „правомощия” само в твоя мъничък свят. Него може с много усилия да направиш почти идеален, но всичко останало...няма как.
Болката от преживяното винаги ни прави по-силни, макар понякога да изглежда толкова разрушителна, че да не вярваме, че ще оцелеем. Ти си такава днес и благодарение на това, което си преживяла. Наранена си. И боли. И си объркана- веднъж я осъждаш, после казваш „не искам да я осъждам”. Но си имала безкрайната любов на твоите родители и това е напълно достатъчно, за да преодолееш всичко! 

Мираетта, изчетох и твоята история и наистина съжалявам за това, което ти се е случило. Разбирам, че си много наранена. Не ми е работа да защитавам benson10 , макар да смятам, че постът и е много умерен и смислен. Но мисля, че до голяма степен подхождаш с предубеденост. Ако хора като benson10 , които са осиновители и носят в себе си хиляди страхове и са най-силно заинтересовани децата им да живеят спокойни и в любов, „запрашават” средата, то каква тогава е целта на този форум? 
Това, което ме кара най-вече да реагирам   са думите ти, че хора като теб, Бианка, мен и т.н. са жертви. Аз смятам, че подобно мислене за осиновените деца като за жертви, би могло да направи от осиновяването проблем. Ние бихме били жертви ако сами позволим на себе си да сме такива. Ако ние се възприемаме като такива. Тогава няма как другите да ни възприемат различно. Ние не сме различни. Освен ако не се правим изкуствено на такива. Ние просто сме преживели нещо, което много други не са преживели. Но нима това може да се каже само за нас. Ние просто да речем сме по-специални за нашите родители. Но жертви... 
Да, след това което си преживяла, може би имаш усещането, че си жертва- не знам, поне така звучат думите ти. Но не обобщавай, моля те. Тук има много маминки, които нямат нужда да гледат на децата им като на жертви, а като на обикновени дечица, обичани от родителите си. Не знам дали много пуберитети (както казваш ти- аз предпочитам друга думичка  )четат тук и не знам на колко benson10 ще повлияе негативно с казаното от нея, но със сигурност ролята на жертви, която отреждаш на осиновените, много ще ги обърка.
Дали изоставянето на едно дете е израз на голяма любов- не знам. Трудно ми е да го възприема по този начин, може би точно защото аз съм от изоставените и някак си не ми е приемливо подобно твърдение, но...свят широк-хора различни. Щом има хора, които са го видели защо да не им повярваме?

И пак се връщам на темата за гнева. Всеки от нас е имал своите поводи-гняв към БР, към "доброжелатели", към родители. Аз също, въпреки че не съм ги споделяла тук. Но гневът не ни помага. Не помага и на другите да ни разберат. Той ни унищожава. Има ли смисъл...

Ето тук се получава едно голямо недоразумение в опитите ни да разберем и простим на своите биологични майки-От една страна трябва да разберем,че е човешко да се греши,защото никой не е застрахован от грешки,а същевремнно с това трябва да не мислим за нас самите като за грешки!
Не е ли това парадокс,който разпъва нас,осиновените на кръст в стремежа ни да разберем,да простим и да намерим вътрешния си покой?!И то чрез низ от необясними и от чисто човешка грешка непростими действия.
Аз се старая да гледам от всяка гледна точка от базата на това,което знам за човека,който стои отсреща.
Оправдавам всяка една дума на Miraetta,защото нейната логика граничи с моята,което все пак е странно,нали,като се има предвид,че сме попаднали и израстнали в доста различни семейства.
От това следва,че болката,която ни е дадено да чувстваме е едва ли не заложена в нас.
Това ми напомня на филма на Мел Гибсън-"Страстите Христови".
Четох как е създаден филма и на въпроса защо е това отвратително появяване на Сатаната с ужасно "бебе" с космат гръб на ръце подобно на майка,прегърнала детето си.Ще поясня само,че това се случва в сцената с 40-те удара върху Исус.
Гибсън отговаря,че напълно умишлено създава тази грозна сцена,тъй като няма нещо по-свято,красиво и чисто от майка,взела на  ръце невръстната си рожба.Той умишлено изкривява до чудовищни размери този прекрасен образ и по този начин създава негов огледален,но грозен,ужасяващ,смразяващ.
Аз лично съм на  същото мнение,нито любовта между мъжът и жената,нито тази между приятели или която да е било друга може да съперничи по сила , възвишеност и чистота с тази между майката и детето.
Биологичните майки,които раждат и изоставят превръщат това силно и непреодолимо чувство в разрушително.
100% съм съгласна с мнението на Дефи,че няма причина,която може да оправдае една облечена,нахранена жена,живееща в мирно време да изостави детето си.
Все пак като ги е било страх от мечки,да не са ходили в гората.

Бианка, от няколко дена чета темата и ми е мъчно. Аз не съм осиновена и нямам осиновени деца, в пряк житейски план съм далече от проблема, но.....
Преди много години преживях драмата на едно момиче, принудено да изостави детето си. Аз самата бях дете, но не спирам да мисля за това. И така историята в кратце
Младо момиче, студентка в София се влюбва безумно, забременява и 8 месеца не се обажда на никого. В една лятна вечер се появи вкъщи, бременна в 7 месец и изоставена. Родителите ми бяха близки приятели на техните. Баща ми ходи да говори с бащата на детето, опита всичко, но..... Майка й се появи и твърдо заяви "Да го оставя, копеле не искам." От тогава са минали повече от 30 години, но аз още се чувствам ужасно, че съм била свидетел на тези думи. Отказа се от дъщеря си, но така и не стана повече човек. Животът й е абсолютно провален, тя е просто една развалина......
Когато бях дете я съдех много, когато аз станах майка започнах да я съжалявам.
Радвай се на това което имаш. Животът е несправедлив, уви.....

Страхотна тема, момичета... Възхищавам ви се  

Отдавна не бях влизала във форума, много съм изпуснала...

Бианка, за гнева и негативните чувства към биологичната ти майка... Няма как без тях, просто няма как. Много неща ще се случат в теб и с теб до прошката, дълъг път ще извървиш във себе си към тази жена... Гневът, обвиненията, лошите мисли, негативизма са неизбежни. Те са част от пътя, част от кръстопътищата в теб. Особено сега, в този момент от живота ти, когато бременността активира толкова съзнавани и несъзнавани процеси.

Не бъди толкова жестока към себе си, не се обвинявай за гнева, който изпитваш. Това са емоции, чувства, които колкото по-малко потискаш и колкото по-осъзнати са от теб, толкова по-малко болка ще ти причиняват. В много случаи единственият начин да преодолееш гнева е да го изживееш...

Вярвам, че гневът е просто ЧАСТ от пътя ти... Ще отмине, ще те застигат нови и нови емоции по отношение на биологичната майка. Вероятно гневът пак ще се появява, в по-различни форми. Ти също ще си по-различна тогава - по-зряла, по-мъдра, по-намерила себе си... 

Dudence,

 Мисля, че не си навлязла в определено ниво на задълбоченост и затова така интерпретираш думите ни (моите и на Бианка).

За нелепиците, че аз внушавам на децата да се чувстват жертви и за разсъжденията, които приписваш на Бианка, имам отговор, но май е безсмислено да пиша.

Май няма друг освен теб, който да си мисли, че писанията ми са насочени към очерняне и подтискане на децата, а пуберитет не е лоша дума, поне в бг език.

Няма да влизам в спорове, който разбрал - разбрал.

Мираетта,
не знам какъв е критерият ти за задълбоченост. Аз самата никога не съм гледала на хората, които имат различна от моята позиция като на по-малко или повече задълбочени. Тук всеки казва това, което чувства и мисли. Това, че аз съм преминала през периода на отричане на БМ и в себе си съм и простила (но не и разбрала) едва ли означава, че съм повърхностна. Просто въпрос на избор. Знам как се чувствах тогава. Знам как се чувствам и сега. И сега определено се чувствам много по-пълноценна. И като дъщеря, и като майка, пък дори ако щеш и като съпруга. Но, съм напълно съгласна с Теа- това трябва да се преживее. Друг начин просто няма.


Може би не съм разбрала, затова се извинявам,но... кого всъщност визираш под понятието "жертви"? Ако прочетеш поста ми, ще видиш, че никъде не съм казала, че внушаваш на осиновените да се чувстват жертви, а че ако им определиш тази роля, това много ще ги обърка. Все пак ще се самоцитирам.

Знам че може да бъда обвинена в издребняване, но наистина не те разбрах. Какви точно разсъждения приписвам на Бианка? 

Е ако това не е предубеден, че и тенденциозен прочит- здраве му кажи. В този случай не си ли ти тази, която ми приписва мисли? 
А що се отнася до думата "пубертет" - разбира се, че не е лоша дума, просто споменах, че предпочитам друга. Това лошо ли е?   

Знаеш ли, може и да звучи нескромно, но мисля  себе си за толерантен човек. Понякога дори прекалено толерантен. И смятам, че точно това качество е от голямо значение при общуването в подобна форма. За съжаление понякога дотолкова се вкопчваме в собствената си позиция, че не приемаме нищо, което е различно от нея. Така че съм наясно, че може и да бъда неразбрана. Или криворазбрана 

Извинявам се на останалите маминки  , които четат темата, че влизам в този спор, защото мисля, че сме тук, за да водим градивен и най-вече полезен диалог. И е безсмислено да го изкривяваме .

 В една друга тема от форума, мисля тази за усещанията и предчувствията на осиновените, ти не знам по каква причина предположи, че едно 17-годишно осиновено момиче (patriciq), което бе казало, че иска да потърси БР, е по-скоро био-авторка , защото любовта ти към математиката сочела, че шансът да е изоставена и после осиновена бил много малък. Това момиче напусна форума обидено. Тогава едва се въздържах да не реагирам. Но сега, след  "интерпретацията" ти на моите думи, няма как да замълча. Защото ти наистина "четеш" тенденциозно и предубедено.

С голямо съжаление приключвам участието си в тази тема. Но не и в този форум ! Ще ви досаждам- няма начин   

 Бианка, мисля че Теа е много права в това, което писа. Желая ти много сила и късмет! И най-вече едно здраво и хубаво бебе. Убедена съм, че ще бъдеш прекрасна маминка!

Всичко добро 
 

Дуденце,

няма да коментирам нищо от казаното от теб, само моля те, прояви повече грижовност по повод на коментарите си за Бианка, тя е в по-специално положение, а иска да се разива  и да укрепва.


Само че "17-годишното момиче" май не е био-мама (това е последното, което ми хрумнам и се ядосах н а себе си, че не съм била по-проницателна и аналитична), а е майка на био-мама, едва закрепила новия си живот, и затова така яростно напусна.

Както сама може да видиш, постингът ми бе с извинение и никого не наранява по никакъв начин. Друга съфорумка го е казала по-добре и по-на място там.

Е, не! Съзнавам, че нарушавам обещанието си, но... 
 
 
Мираетта, върнах се назад и изчетох много внимателно всичко, което съм писала в темата, за да разбера кое ти е дало повод да твърдиш, че не съм достатъчно грижовна в коментарите си за Бианка (съжалявам, че така често я намесвам в диалога си с теб). И, честно казано, видях само едно нещо- Бианка задава своите въпроси към всички тук, а аз и давам МОИТЕ отговори. При това без да ги натрапвам, защото всеки от нас има СВОЯТА съдба и СВОЯТА истина и никой не би могъл да влезе дори на процент в кожата на другия. Колкото и да е "еднакво" началото ни, всички ние сме  различни. Единствения съвет, който съм си позволила да дам на Бианка е този да се опита точно сега да преодолее мислите си за БМ, а да мисли единствено и само за бъдещото си дете. Това лошо ли е? Или е признак на негрижовност. О, да, посъветвах я да се опита да надмогне негативизма и гнева си (може и да звучи силно)  към БМ поне в този деликатен за нея момент. Нима той ще и помогне да се "развие и укрепне"? А ако самата Бианка е усетила дори грам агресия в думите ми моля да ме извини. Аз просто споделях МОЯТА позиция, базирайки се на МОЯТА история. Имам право на такава, нали?

А ти откъде разбра? Няма никаква логика в това ти твърдение,  но пък и имам намерение да го анализирам. Пък и дори да беше така- едно хвърляне на думи "математиката ми показва, че по-скоро си био-мама, отколкото осиновена" не е ли прекалено грубо? Ами ако грешиш? Ако това момиче наистина имаше нужда от помощ? Мнителността ти тук може би не беше съвсем на място. "Свещта не губи нищо ако от пламъка и се запали друга свещ." Но ако я угасиш- кой ще спечели? 

Мираетта, аз нямам твоята съдба и не знам какво е да живееш с хора като твоите осиновители. Нямам и съдбата на Бианка. Нямам и вина за това, че ти си преживяла това,  което си споделила. Нямам вина, че Бианка преминава през този труден за нея момент. Имам други трудности и други вини. Тук съм, за да споделя и ако мога докато споделям за себе си, да помогна. Нищо повече.
И накрая, една лична молба (защото надявам се ще се срещнем и в други теми)- ако взимаш отношение по нещо писано от мен, моля те първо да го прочетеш внимателно и да не търсиш скрити смисли в думите ми.  Защото, освен че работя с деца, някои от които осиновени, работя и с думите. Наречи го професионално изкривяване, но знам колко е важно когато говоря да подбирам точните думи. Пък и на децата няма как да им говориш със скрити смисли.
За да не спамваме повече темата, наистина обещавам това да е последният ми коментар тук!

Хубав и усмихнат ден на всички 

 Дуденце,

най-примирено пак повтарям молбата си.

Радвам се на включването на Теа! Една молба - къде мога да прочета повече за Първичната рана? Търсих цитати от книгата, която е превела, но намерих единствено увода на книгата на едно място... Предварително благодаря! 


молбата ти за какво се отнася? ако е за това дуденце да проявява повече грижовност към Бианка, направо недоумявам! прочетох съвсем внимателно цялата тема, но честно казано откривам само доброжелателност и искрена загриженост у дуденце към Бианка...

Desykv, "Първичната рана" отново я преиздадоха, така че можеш да я намериш навсякъде по книжарниците.

Иначе аз съм пускала в нета само въведението - бих ти пратила няколко глави от книгата по мейла, но в момента не съм в София и превода на книгата не е в мен Ще се върна в София септември - ако дотогава не намериш книгата, пиши ми на лични

Много ти благодаря, ще я потърся на пазара! Ако имам някакъв проблем, ще ти пиша на лични! 

/-/

грешка