Моята "Първична рана"

При мен нещата стоят така вероятно защото преди да разбера,че съм осиновена имах негативно отношение към жени,които изоставят децата си.Просто не ги разбирам.
 Бианка, здравей!Не мога да се сдържа да не коментирам това ти изречение , ти си била възпитана в такова отношение ,вярвай ми!Аз съм осиновена също, от малка майка ми ми четеше списание Жената днес , с разкази ,в които осиновени деца тръгват да търсят БМ майки , и как осиновителите им страдат , и как децата са толкова разочаровани........това е вид манипулация,възпитание!
  А за себе си знам, че нещата не могат да бъдат черни или бели,просто не могат!Винаги има едно ако , което не ти дава мира.Как и защо сме изоставени.....,истина,които малко хора могат да са сигурни че знаят в действителност!Аз искам да я знам,мисля, че това ще ми даде мира най-накрая!Искам да познавам евентуалните си братя ,сестри......много ли искам!?Не ме е страх,че ще ме отхвърли,въобще,едва ли БМ може да ми нанесе някаква травма или изненада тепърва!Не вярвам!Не искам да я съдя или оправдавам,аз просто не съм сигурна какво е станало, а ти сигурна ли си на 100%?!Недей си причинява това,моля те!Аз дори не се и мъча да и простя,мъча се да приема нещата реално,това е!Аз никога не бих оставила децата си,ама никога, но това съм аз,хората са различни!освен това на 18 мислиш различно от на 28...Въобще доводи "за" или "против" линчуването на БМ много.Мисълта ми е да не се самоизмъчваш с подобни терзания,има кой да ни съди! 

          k.dimitrova   ,искам да ти кажа ,че съм възхитена от теб!!!
Би могла да ги предпазиш не само с любовта си, а и с истината!Според мен колкото по от малки знаят истината толкова по-леко ще приемат нещата,като даденост,разбираш ли.Когато знаеш е много по-трудно да бъдеш засегнат от някой "доброжелател", и освен всичко имаш шанса да реагираш адекватно!С времето се научих аз да ги поставям на място,не те мен,защото знам!А преди това все отричах и се оправдах,хем болезнено, хем обидно , а на мен много хора са ми казвали и продължават!
      знам,че майка ми не ми е казвала дълги години от страх,че ще ги изоставя,и знам ,че има този страх и до днес,въпреки,че няма това основание.Разбирам,че "криенето" дълго време на осиновяването ми и е донесло травма,не си причинявайте това и на себе си и на нас!

Няма как да ти повярвам,защото знам,че не съм била възпитана в подобно отношение.
Създала съм си сама това отношение ,а не въз основа на възпитанието ми и това най-добре го знам аз.
Родителите ми никога не са осъждали хората,които изоставят децата си.
Навярно не знаеш(защото не ме познаваш,но набързо си извади извод в какво отношение съм възпитана),че с баща ми за 25 години нямам нито един разговор на тази тема.
Майка ми е споделяла,че благодарение на жени,които изоставят децата си много семейства се сдобиват с така мечтаното дете.
Какво повече да кажа.....

Момичета, мисля че "спорът", който започвате е безсмислен. Защото всяка от нас по различен начин преживява нещата. Защото ти, Дива-не, си го казала сама най-добре: "но това съм аз,хората са различни!"

Дива-не, почти за всичко, което пишеш по темата за осиновяването и отношението към БМ съм съгласна с теб (върнах се доста назад и изчетох голяма част от темите във форума). Но в случая подкрепям Бианка, защото наистина ние не можем да знаем как е била възпитана. Аз също съм имала, а и все още имам негативно отношение към жените, които изоставят децата си, но не бих казала, че е така, защото родителите ми са ме манипулирали възпитавайки ме. (Нека направя уточнението, че негативното ми отношение не означава омраза, линч или всякаква подобна крайност.)
 Може да звучи много шаблонно, но по времето, в което аз съм родена и осиновена (преди 35 години) на подобен акт се е гледало с други очи. И едно от най-страшните неща е било да разкриеш "тайната" (което не пречи да  има "доброжелатели"). Аз самата- в някоя от темите бях писала за това- си спомням само един-единствен разговор с баща ми на тази тема и той в никакъв случай не бе свързан с това да ме "настройва" срещу жените, които се отказват от децата си. За тях дори не стана дума... Що се отнася до отношението на майка ми- сега като се замисля, при всичките ни разговори, които сме имали на тази тема, тя никога не е показвала негативно отношение към БМ. Просто мисля, че моите родители толкова са се страхували, че само мисълта да заговорят на тази тема ги е карала да изпитват огромна болка. И затова никога не са смеели да "отворят бутилката", за да не изскочи оттам "лошият дух на " съмнението, който да се настани в душата ми. Но пак казвам- това е било преди. Сега нещата са много по-различни и аз се прекланям пред майчици като k.dimitrova, Фоксче,Fussii..., които въпреки болката си, не се страхуват да изрекат истината.

Знаеш ли, само веднъж съм говорила с моята дъщеря за осиновените деца. Беше по повод това, че нейна съученичка и "споделила", че със "Стефчето от техния клас са братовчедки, ама не съвсем, защото Стефчето е осиновена". Трябва да ти кажа, че не съм очаквала да ми бъде толкова труден този разговор- не защото дъщеря ми не знае, че аз съм осиновена, а защото винаги съм си мислела, че знам точно какво да и кажа, пък се оказа, че е май не е точно така... Но...това е друга тема. Мисълта ми беше, че в този разговор не стана дума за жените, които оставят децата си, поне не дали те са "добри или лоши", но ако сега попиташ дъщеря ми какво мисли за тези жени, тя едва ли ще ти каже нещо позитивно. И това е така, защото моето дете, а и не само то знае, че просто не е нормално да изоставиш детето си. Тя едва ли разбира, че може да има различни причини- при децата най-често всичко е "черно" и "бяло", но вижда, че дори котката ни се грижи за своите котенца и не дава да ги докоснем, докато не порастнат...

 

Бианка, аз не съм била на твое място, съжалявам за това, как се чувстваш. Аз съм от другата страна -страната на осиновителите. Тук e много разпространено така нареченото-отворено осиновяване. Ние познаваме  билогичните родители на нашия син и ще поддържаме връзка и за в бъдеще с тях. Искам само да споделя няколко мисли и впечатления, които надявам се да ти помогнат да ореодолееш мислите и чувствата ,с които се бориш.
 Аз съм aбсолютно убедена, че биологичните ти родители са те обичали. Поне дотолкова, за да ти дадат живот! Аз бях с нашата БМ и видях колко много страда, колко е трудно да даде детето си. Но тя също го обича безкрайно много, за да страда тя цял живот, но да му даде бъдеще, което тя не може. Трябва да си много мъдър да направиш такова нещо. Тук е пълно с момичета, които нямат семейства, с деца. Тези деца растат безпризорни, без никакво бъдеще. Това е едно от най-трудните решения, която една майка може да вземе, да се откаже от детето си с надеждата, че ще има по-добър живот. Прекланям се пред нашите БР и пред силата, която имат да направят това.
 После си спомням как беше преди години в България. Беше срам да си бременна, без брак. Най-големия позор. И за съжаление, дори майка ти да беше те запазила, нямaше нито, ти нито тя да имате нормален живот. Хората цял живот щяха да ви сочат с пръст.
 Аз вярвам,  в природата има равновесие. Ако има семeйства, които не могат да имат деца, то  има момичета, които не могат да се грижат за децата си, по една и друга причина, и ги дават за осиновяване.
Сигурно се сеща за теб, а как не, тя те е носила в себе си. Нашaтa БМ  нарича сина ни, моето първо дете. Тя знае, че няма да го вижда често, че той ще расте с други родители, ще има друго семейство, но тя още се чувства негова майка. И тя е -дарила му е живот, без който ние никога  да изпитаме  най-голямото щастие на света, да бъдем родители.
Преди години беше тема табу, сега всички- от Hollywood до най-обикновените хора, осиновяват, или иската да осиновят. Много хора имат собствени деца,  още искат да осиновят. Незнам дали това е поредната "модна вълна", но е страхотно, толкова много деца получават дом и семейство.
Дано си ме разбрала, много бързам в момента, но ми се доплака като ти четох постинга. Надявам се един ден да можеш да и простиш и да приемеш нейното решение като акт на голяма любов към теб   .

benson10 , 
Благодаря ти за милите и истински думи,те наистина ми помагат да гледам нещата от ответната страна.
 

     Знам,че имам лошото качество в характера си да съм директна и дори крайна,дано не съм обидила някой,можеше да изкажа нещата по за воалиран начин,в който по-добре да ги приемете за истина,но не го направих,Съжалявам 

Ей, Дива-не , нали затова сме тук- за да казваме нещата така, както ги мислим. Аз мисля, че болката от това да ти кажат  истината директно преминава много по-бързо, отколкото да разбереш след време, че са ти говорили това, което си искал да чуеш, но то е било лъжа.
Всъщност, тук, в темата на Бианка, в нашия разговор, дори не може да става дума за "истина" или "лъжа", защото всички ние сме различни и носим в себе си това, което сме преживели. Нашата истина. Тя ни кара да мислим и реагираме по различен начин. Затова не мисля, че трябва да има обидени. 

benson10,  Поздрави за коментара. Мисля, че позицията на хора като вас, би могла най-много да помогне на Бианка. Защото погледът от другата страна, от вашата, е наистина от голямо значение за нас, осиновените деца, от момента, в който научим истината. И родителите (осиновители) са тези, които могат да  ни помогнат в "лутането"!

Мила Бианка, извини ме, че твърде много се намесих в темата ти, но аз тя е толкова в мен, че ми е невъзможно да остана безучастна .
Замисляла ли си се някога дали това, че ти си объркана в отношението си към БМ и се страхуваш да мислиш позитивно за нея не се дължи на страха ти да не разочароваш родителите си, а и самата себе си? Възможно ли е в това да се крият твоите притеснения? Защото аз самата наистина съм мислила и мисля много за това дали няма да нараня майка ми и дали тя ще ме разбере правилно ако и кажа, че аз самата нямам лошо отношение и не обвинявам биологичната си майка. Трябваше ми време докато разбера, че отношението ми към БМ няма нищо общо с обичта ми към моите родители и това, че може би някога (когато почувствам, че съм готова) ще я потърся, не означава, че ще "предам" мама и татко.
Има много въпроси, на които самите ние единствено можем да си дадем отговори. И тези отговори трябва да бъдат честни, колкото и да не ни се харесват и дори да ни причиняват болка... Но търсенето на себе си е най-трудното търсене и изисква най- голяма сила. 

И за да не ставам досадна обещавам, че ще се опитам да правя коментар само ако хич не мога да устискам !
 

Да,абсолютно убедена съм,че становището ми няма нищо общо с родителите ми.
Достатъчно зряла съм,имам свое семейство и позицията ми е плод на дълги себеанализи.
Детството на авторката на коментара,който ме подразни е било коренно различно от моето.
И ме подразни именно тона и,който не търпеше възражения.Ако това е нейната истина,не е моята истина.
Дълго време не съм знаела това,в семейството ми не са ставали дискусии по този въпрос,за да гледам отношеноето на родителите ми и да може то да ми повлияе.
Много прибързано е да направиш коментар въз основа само на твоето детство,възпитание и нагласа.
Именно това не ми хареса.
Истината боли,но е за предпочитане.Аз лично вече я предпочитам.
Също ми е странно как бих могла да се страхувам да мисля позитивно,за да не нараня родителите си.
Едва ли само аз не мисля позитивно за жени като моята БМ.
Представете си ваша близка приятелка,примерно с добро положение и семейство и изведнъж за нея лъсне,че е изоставила безпомощно бебе и крие този факт.А защо би го крила?Именно защото едва ли някой би погледнал позитивно на тази история.А тези жени са сред нас?Колко от тях са казали истината,която крият дълбоко погребана в миналото?
Аз мисля,че не много...И разбираемо защо.
Хората масово не гледат с  добро око на подобна постъпка.И с право.Моята позиция е логична.
Оставили са ме на прозивола на съдбата и ако сега примерно моята БМ е с добро семейство и професия и живота и е потръгнал добре,а аз благодарение на секса,който е правила за да задоволи първичните си нужди бях излязла от някой дом,щях да съм без образование,сама,без близки,без работа и без  особени перспективи.
Ако в такова положение на безизходица я бях потърсила за помощ,би ли ми подала ръка примерно,за да ми помогне,рискувайки да лъсне срамната и тайна,която вероятно крие ревностно ,или би ме отблъснала повторно,за да запази авторитета си?
Все въпроси без отговори,но все пак логичните такива мисля,че са ясни.
Не,не се страхувам да мисля позитивно за БМ.
Страхувам се да мисля негативно,но все пак го правя.
И от още нещо се страхувам:
Че не мога да помисля нищо позитивно за нея.

Ох, ами...такава съм, не мога да си трая   


Бианка, далеч съм от мисълта да влизам в ролята на умиротворител и в този случай защитник на Дива-не, но мисля че влизайки в този форум и задавайки своите въпроси ти предварително трябва да си наясно с "риска" да получиш и отговори, които няма да ти харесат. Или пък да "срещнеш" хора, които няма да те разберат така както ти би искала и че ще прочетеш както спокойни, така и по-резки и крайни изказвания. Просто това е "рискът" на общуването във форумите. Мисля, че всички ние сме тук, за да чуем другата гледна точка, другото мнение и така ако можем да стигнем до отговорите на своите въпроси. Ако греша- поправи ме 

Ами простичко е- ние знаем, че един от големите страхове на нашите родители е свързан с това как ще приемем БМ. Може би са много малко хората, които живеят без притеснение от това, че една жена може да се появи в живота на тяхното дете и да го преобърне. В този смисъл да покажеш позитивно или просто неосъдително отношение към БМ за тях би било трудно приемливо. А ние ги обичаме и не бихме искали да ги разочароваме или нараняваме. Дали има смисъл да го обяснявам     


Знаеш ли, едно от нещата, от които най-много се пазя в този живот, е това да осъждам. Защото не знам какво ще ми се случи да понеса утре аз. Или какво ще понесе детето ми утре...
Подобен факт от живота на моя приятелка не би променил отношението ми към нея. Защото тя вероятно би имала своите причини да го направи. Не че ще  приема и разбера някога подобен акт, но в живота няма само черно и бяло, нали?  Да, тези жени са сред нас, но повярвай ми, те сами носят своя нелек кръст. И наистина има кой да ги съди...
А що се отнася до това, че пазят такава част от живота си в тайна, помисли...защо ли го правят?  Със сигурност не е, защото се гордеят с това...


Права си- подобен път в живота е наистина страшен. Но аз веднага мога да ти нарисувам и друг вариант, в който БМ не те е изоставила, но не се грижи за няколкото си деца и вие живеете мизерно и в нищета, застрашени да умрате от глад или болест. Какъв би бил  вашият шанс да оцелеете и каква е перспективата пред вас? Защо социалните служби стигат до там да лишават  от родителски права хора, които не са в състояние да осигурят нормални условия на живот за децата си... Не, мила Бианка,  нито ти, нито аз можем да си представим всички човешки съдби... Ние можем само да гадаем "какво би било ако..."
Защо гледаш на твоето създаване като на "секс, задоволяващ първичните нужди". Та ти сама казваш, че твоята БМ се е отказала от теб, защото ББ и е поставил условието, че само така може да бъде с него... Само по себе си това означава, че си зачената с любов. Друг е въпросът, че си станала и жертва на тази любов... Не гледай на себе си като на "грешка", моля те  .
Няма логичен или верен отговор на въпроса дали би ти подала ръка или би те отблъснала ако имаш нужда от помощ. Има жени, които цял живот не забравят и съжаляват за това, което са направили. Има и такива, които може би много рядко се сещат за децата, които са изоставили. Но едва ли има жена, която станала веднъж майка, да забрави детето си завинаги.  Никой не може да знае как би реагирала твоята БМ. В този смисъл е наивно да слагаме хората в рамки.

И накрая... Вчера гледах филма "Американска история" (беше в програмата на БТВ). Тематиката няма общо с това, което ние обсъждаме, но финалът можеше да се отнесе към всяка една житейска ситуация. Не мога да цитирам дословно, но идеята беше, че гневът не може да роди нищо добро. Знам, че най-често на причинената ни от някого болка ние отговаряме с гняв,но... кого нараняваме повече? Този, който ни е наранил или пък самите себе си...

         

Бях си обещала да не се изказвам неподготвена, но не се устисках. Сестрата на моята майка е оставила детето си - "моминска грешка". Подреди живота си наново - погреба тайните си. Когато нашите синове бяха на две години и няколко месеца - миналото лято монахме през леля ми да се видим за малко. Имаха някакви съседки на кафе и едната каза, че по сините очи моцело да се познае, че Вики и леля ми били роднини. Нейната мигновена реакция меше - "ние не сме роднини, те са осиновени". Това за мен е манталитета на този тип жени, способни да родят и забравят. КОгато разбрахме, че щъркелът ни е пратил две бебета, мъжът ми като основен източник на финанси в семейството сподели, че най-много се страхува как ще оцелеем с децата, ако нещо се случи с него и как ще плащам заемите сама с две малки деца. "Ще крада, ще мамя, ще убивам, ако се наложи, но децата си ще отгледам" Това беше моята реплика и да не дава Бог , но бих го направила. Бих направила всичко. Не ми пука за общественото мнение.
Защото съм майка, а онази е само и единствено жената, която ги е родила.
Бианка, ти ще си МАЙКА, а не жена, която ражда. Има ли значение онази, която те е родила. Твоята майка би минала и през огъня за теб, и това е твоя източник на сила и извор на любов за теб. Бог да пази теб и детето ти!

dudence,
Преди всичко благодаря,че взимаш такова отношение по темата ми.
Разбира се съм наясно,че не всички мнения ще ми харесат.
Но стига да са аргументирани ,всички мнения са полезни за мен и дискусията,която водим.
Мнението на Дива- е  неаргументирано и именно заради това  темата тръгна в съвсем друга насока.
Съгласна съм,че всеки прави грешки,някои от които нхаистина ужасни грешки и ние хората нямаме право да бъдем съдник на никой.
Но до последно няма да бъда съгласна,че дори и подсъзнателно се страхувам да оправдая БМ,за да не нараня родителите ми.
Майка ми донякъде се опитваше да я оправдае.
Тя наскоро ми каза,че се е втрещила колко спокойно съм приела фактите.
Явно е очаквала по-бурна реакция.
В интерес на истината вътрешната ми борба започна няколко дни по-късно.
Първоначално майка ми дори искаше да смекчи обстоятелствата около БМ и да се опита де ми обясни,че е била явно лъгана от моя ББ,явно,че е била младо,хубаво момиче и без житейски опит.Майка ми се опита да покаже нещата в такава светлина,че никое младо и неопитно момиче не може да бъде застраховано от подобна постъпка на мъж.
С баща ми пък изобщо не съм разговаряла на тази тема.Нямам и потребност.Не мога да си представя,че той не е мой баща,нито да го нарека "осиновител".
Честно казано с нито едно свое действие,с нито един жест не е показал,че не съм неговото дете,чакано толкова години.Същото важи и за майка ми.
Затова и казах,че не съм приела бурно нещата,тъй като за мен няма значение дали съм родена или осиновена,тъй като съм имала най-добрите родители и най-хубавото детство.
Моите вътрешни терзания се дължат на факта,че съм наблюдавала вече като по-зрял човек биологичните родители,които идваха да видят за по пет минутки децата си в домовете близо до нас.
Не е била никога приятна гледката.
Децата-огорчени,озлобени към  целия свят,вида на биологичните родители няма да коментирам.
Има такива,които са ми са запечатали в съзнанието от по-ранно детство и спомена за тях ще си остане.
Не бях споделяла тези неща с никой,но водех вътрешна борба заради тази несправедливост.
Миналата година един меко казано "боклук" отвори магазинче в близост до дома за деца и девойки.
Женен мъж на средна възраст,на пръв поглед добър и приятен човечец.
На два пъти се опита да ме прегръща и да ме загражда в магазина си,но с мен удари на камък,защото само дума на моя приятел щеше да му счупи краката без да му мигне окото.
Обаче съм виждала как излизат момичета от магазина му и си оправят блузите...Исках да направя нещо,но как да се доближа до тези деца-те ще ме изядат жива с парцалите.Повечето са в пубертета и имат някакви увреждания.
Озлобени са,нещастни.
Много са нещастни.И заради кого,кажете ми....
k.dimitrova ,
Именно за такива грешки говоря-"момински грешки",които съсипват живот.
Ако  моминската грешка на моята БМ  не е съсипала моя,то моминските грешки на хиляди други жени са съсипали животи и ще продължават да съсипват.
Какво ще кажете за Miraetta,един толкова зрял и мъдър човек с толкова богата душевност,но за жалост без моя късмет...В какво са превърнали тези нещастни и огорчени хора живота и вътрешния свят на това чисто и невинно дете,на тази бъдеща майка...Кой е виновен в случая...Виновния дори не осъзнава вината си.Цената се плаща от детето.
Говорех за "първични нужди",защото знам как е заченато моето собствено дете.
Като казвам това не твърдя,че ни е било лесно.
Пътят ни беше осеян с множество трудности.
За миг си представих,че мога да остана сама,но и това не ме уплаши особено,казвах си :"Сега е момента да стана силна жена."
Мислех си,че докъто човек е жив винаги има изход от всяка ситуация,защото и при нас нещата бяха доста заплетени.
В ранната ми бременност имах проблем,при първото леко прокървяване дадох последните си пари за прегледи и лекарства.Имах нещо като финансова криза.Бях готова да си разпродам нещата,за да запазя живота вътре в мен,защото се чувствах отговорна за него.
Чудя се как бих могла да съм толкова различна от жената,дала ми живот.
И гена ген ли е крайна сметка?
Мисля,че играе роля дотам,за да се определи цвета на косата ми,формата на очите ...
Казват "Той/тя е наследил това от баща си/майка си"
Да,защото детето взима от примера,който му се дава.Както аз приличам на моите родители.
Затова ако намеря моята БМ едва ли ще видя така наречените си "корени"-вероятно ще видя една жена ,която има  моето лице ,но живота,от който се страхувам и от който аз самата не бих се гордяла.
Всеки прави грешки-вярно е.Но в този случай сам ли плаща цената на грешката си?Или едно невинно създание я плаща скъпо и прескъпо.Не всички изоставени деца я  плащат.Но има и такива,които плащат цената на "моминската грешка" като ядат шамари от живота през целия си земен път.
Не искам да осъждам жената,дала ми живот,но една такава "моминска грешка" е човешки живот,не просто неприятно усложнение,след което можеш да продължиш на чисто.
Е,някои могат.С цената на какво питате вие...Мисля,че цената,която плаща детето е доста по-висока.
Едно съжаление в най-добрия случай( ако жената е по-чувствителна)едно доживотно терзание е по-добре от живот по домовете,вроден порок заради лекарства,хора,които безсрамно се възползват от теб,самота,чувство да си сам и наистина да си сам.Поставям се на мястото на тези деца,на чието място можех да бъда.Защото от другата страна не бих могла да попадна.
Въпрос на обстоятелства може би-едва ли...Всичко е ужасно сложно...
За мен въпрос на манталитет,на отговорност,на душевност,на любов и на хиляди малки неща,които създават цялото.
Благодаря Ви,момичета

Искам само да кажа, че това е най-фантастичната тема от много време насам и ви поднасям възхищението си, момичета!
Чета ви и в мен настава такава буря от емоции и мисли...

Не спирайте! Наистина имаме огромна нужда от вас!
Децата ни имат нужда от вас!
Благодаря ви!

Много съм щастлива,че темата помага с нещо на някой!
 

Benson,

Поднасям извиненията си, че отговарям кратко, но не съм свободна тези дни и нямам нет, но не мога да се сдържа и казвам само:

Моля, не казвай на жертвите как тряба да се чувстват, не им внушавай оценки за неща, които не са те засегнали. Ако ти си оставената прости и заключи, че е израз на голяма любов.

 Само не ми го казвай на мен и не "запрашавай" средата на други като мен, които не пишат, но четат, а най-вече на пубертетите, които четат тук.
Към последните си определено непорядъчна, може би не го правиш умишлено, но е болезнено за неукрепналите.
 
Да, израз на любов е, но ако говорим за концлагер.

Сори ако съм груба. Нищо лично.

Ама БМ - ангел небесен, прави жертва за доброто на детето, осиновителите - още по-ангели, а детето - няма го.  А от тази пустота е невероятно сложно да излезе цялостен духовно човек.

Пак се извинявам ако думите ми не се вписват в добрия тон.