Моята "Първична рана"

Да си кажа честно не се и сещам за БМ на моето слънчице на този етап ... май само тук във форума се замислям за нея. На този етап ме боле от дребните препятствия на моето слънчице, които то на този етап преодалява с чиста душа, усмивка и лекота. Той ходи на дежурна детска градина от началото на юли и възрастовата граница в групата варира от 3 год (на колкото е той) до 6 ... на някои каки. Та ето две от "раничките" на моето дете от вчера и днес:
- къпя се вчера след като го взех от градина за да се опитам да си балансирам телесната температура в жегите и Марти идва и ми казва "мамо нека и аз се изкъпя моля те, че децата ми казаха че съм много черен"
- днес "мамо децата ми казаха, че нямам майка". Питам го "аз каква съм ти", а той отговаря "майка" успокоен ...

Какво ли още ни чака ... и въобще не ме интерисува БМ ... по-точно нямам време и сили да мисля и за нея.

Ужас,децата могат да бъдат много жестоки,но чак такива думи...Родителите им би трябвало да им обяснят,че не се говори така.
При мен имаше дейно участие на леля ми(сестрата на баща ми),която от лек неприязън,който усещах в началото на детството ми започна да проявява голяма злоба и в отстъствието на родителите ми да да се държи много зле и да ми прави намеци или по-скоро натвърди за това,че съм осиновена.Нейната дъщеря-братовчедка ми,която е по-голяма от мен се плашеше сякаш от думите на майка си и плахо ме защитаваше.
Странно,обаче усещах най-силна подкрепа и разбиране от по-голямата сестра на майка ми,Бог да я прости .Едва след смъртта и разбрах,че нейният син също е осиновен.
Леля ми обаче не спря да предявява претенции,особено за апартамента ни.Според нейната логика,след като баба ми и дядо ми бяха помогнали финансово на родителите ми,на нея и се полага поне една стая да и се препише.Не можеше да се  примири с мисълта,че всичко ще остане на чуждо дете,а не на нейните собствени.
Когато заминехме някъде тя водеше гостите си в нас и правеха джамбурета.
Намирали сме дамски превръзки в боклука,боя за коса по пердетата и подобни.
Когато порастнах и завърших ме приеха в Музикалната Академия,където сега завършвам.Братовчедите ми се разведоха.Кака ми замина да работи като стриптизьорка в Япония,а батко ми се пропи и се върна при майка си.
Оттогава почти нямаме отношения с леля ми.Знам,че ме мрази,въпреки,че нищо не съм и направила.
Разбрах,че няма как да угодиш на всички,макар и да се държиш добре.
Когато дядо ми почина,а той лека му пръст  много ме обичаше тя пощръкля да се препише апартамента на нея,тъй като се опасяваше,че съм кръстена на него и може да го наследя.
Официално се отказахме от апартаменти,парцели,ниви-мир да има.
Дядо ми беше на смъртно легло и тя пред него каза "Майко,приготвила ли си дрехи за погребението..костюм,нещо..."
Малко след погребението каза "Ох,да вървя,че да си оправя къщата"-сиреч апартамента на дядо.
Сега се държи любезно,когато се видим,но всички знаем каква пропаст зее между нас и какви са отношенията ни.
Баща ми с нищо не е заслужил собствената му сестра да се държи така.Освен най-големия му грях,че и той е искал дете ,а аз за нея съм чужда.
Макар да не съм негово биологично дете не бих постъпила за нищо на света така,както тя правеше с дядо ми.
Много се отплеснах,но главната ми мисъл беше,че студени ветрове брулят душата на едно осиновено дете,дори с прекрасни родители като моите особено ако се яви някаква подобна роднина,като моята.
Дали от деца или роднини,риск винаги има детето да чуе нещо,от което да го заболи,има лоши хора,които биха се насладили с думи да го накарат да се почувства само,изоставено,чуждо.
И по мои наблюдения Господ вижда това.
След подобни изяви такива злобари не виждат добро,дори след много,много години.

Бианка, точно от това ме е страх... от това какво ще чуе сина ми един ден за себе си. Няма да съм вечно до него за да го защитавам от хорската лошотия.
Все се надявам, че раните се лекуват с любов. Моля се да успея да създам увереност в сина ми, сигурност в това че у дома е защитен и обичан.

Ще бъде защитен от любовта ти така,както от нищо друго,бъди сигурна
Дори да чуе детето ти подобни  неща,което не му пожелавам,това само ще го направи по-силно и уверно в обичта ти и няма да го обърка,както не успя трайно да обърка мен.
Дори  и някой ден детето ти да пожелае да разбере коя е жената,която го е родила,от моята гледна точка на осиновено дете те уверявам,че да,има известна доза любопитство,но нищичко повече.Аз лично мислих доста кратко над това и съм категорична,че не искам да знам коя е, нито да я търся.Имам въпроси,имам неща,за които винаги ще се питам,но не ми трябва да се наранявам повече.Страх ме е от това що за човек е,в едно съм сигурна-съвсем различна е от моята майка.А моята майка не заменям за нищо и никой.
Дори да я намери,за да открие отговорите на своите въпроси,винаги ти ще си неговата майка,единствена в сърцето му.Точно както е при мен. 

Бианка мила, ако знаеш какъв кураж си ми... .

Дано успея, както твоята майка е успяла... хем да му покажа безусловна обич, хем да не го разглезвам и да не го превърна в мамино момченце. Слава богу имам примера и на моята майка, която хем ни възпитаваше бая строго, хем през цялото време ни обгръщаше с много обич.

Много ще е полезно на всички тук ако е споделя повече опит на осиновените деца. Дори негативните примери, като чели са по-полезни...

Fussii, много интересно е това, което си споделила за отношението ти към БМ на твоето момченце. Аз никога не съм разговаряла с мама за това. Знам само, че те с татко са живели в непрестанни опасения и страхове да не се появи БМ отнякъде и да обърка живота ни. Мила, мисля си, че този страх от БМ е в сърцето на всяка истинска мама. Няма как да не е така. Мисля си, че ще го има винаги. Този страх може би е различен от всеки друг. Аз и сега го виждам в очите на майка ми. Особено когато заговорим на тази тема. И въпреки че не веднъж съм и повтаряла колко много я обичам и че ТЯ е моята мама.
Истината е, че никой не би могъл да предпази детето си от хорските приказки, от това "доброжелатели" да  подхвърлят разни думички зад гърба му. Затова смятам, че детето трябва да израстне с истината за себе си. Ако мама е тази, която му каже, която му покаже, че нямат тайни, то ще разбере. Винаги има риск (особено ако детето е по-голямо) да се затвори в себе си, да преосмисля, дори да промени отношението си към родителите си (никой не е застрахован). Но рано или късно то ще оцени това, че е научило истината от вас.
Мисля си обаче какво би станало ако детето научи от "доброжелатели"? Вероятно първо ще му бъде трудно да приеме и преживее тази "новина". После ще се измъчва от това дали да ви пита или не. Дали няма да ви нарани ако ви пита. Може би ще се замисли и върху това защо не сте му казали ВИЕ и в този случай има огромен риск доверието му във вас да бъде разколебано...
В една друга тема бях споделила за това, че няколко месеца след като майка ми ми каза за моето осиновяване, ми се обади "добра жена", за да ме "зарадва" с една дългокрита истина за моя живот. Тогава си дадох сметка колко важно за мен е било това, че точно от мама научих тази истина.
И понеже Fussii казва, че би било полезно ние, осиновените, да споделим тук нашите емоции аз ще си позволя да споделя кое е единственото нещо, заради което не разбирам и за което укорявам (макар това да е малко силна дума) мама. Когато ми каза, че съм осиновена, тя ми каза, че ще отговори на всички мои въпроси и ще ми каже всичко, което знае за мен. Но не го направи. Някои неща скри, а за някои ме излъга, че не знае. По-късно разбрах за тях и когато я попитах тя не отрече. Знам, че и е много трудно. Аз я разбирам. Знам от какво е продиктувано това. Но то малко ме разочарова.  Защото те с татко винаги са ме учили на това, че няма половин истина и че да си честен и открит с хората е едно от най-важните качества.
Затова, мили мами, ако изобщо мога да си позволя да ви дам някакъв съвет, то той е когато детето попита, когато иска да знае- кажете му. Може би ще ви е много трудно- аз съм "от другата страна" и не знам, но е важно да бъдете откровени докрай. Останалото ще свърши огромната любов, с която се дарявате взаимно.

Дано не са много объркани мислите ми и дано сте ме разбрали, но когато мисля за тези неща не винаги съм толкова подредена.

Усмивка за вас   

Благодаря ти че сподели това, отговори на много мои зададени и незададени въпроси   .
Благодаря ти и че пишеш тук, за нас ти и другите осиновени деца, които пишете тук сте наистина много важни.
Надявам се някой ден моето дете да бъде силен като вас 

Дуденце, за мен ти си точно от тази друга страна, която е най-важна за мен - какво и как наранява децата ми. Някъде по-надолу беше писала, че те трябва да простят. Всъщност и аз трябва да простя на себе си, че не съм ги родила аз и това им причинява болка. Явно и аз нося своя първична рана.
Бианка, омаскарихме ти темата. Извинявай.

Нищо и няма на темичката,не се притеснявайте.
Тук искам да споделя,че аз не съм искала никаква информация за моята БМ от майка ми,а когато тя ми разказа някои неща ,просто вмъкна това,което знае в контекста на разговора.Аз я прекъснах и и казах дори да знае подробности,да не ми ги споделя.
После си признавам,че ми мина идеята да открия коя е и да и задам въпросите си,но като прочетох каква е процедурата тотално се разубедих,защото толкова труд за една чужда жена не бих си направила.
Майка ми няма отношение към нея,или дори да има,само ми е казвала,че и е благодарна,че чрез нея се е сдобила с мен.Моето негативно отношение към БМ е резултат на единствено и само мои размисли и лични убеждения и разсъждения.
Наскоро тотално се убедих,че по толкова много неща приличам на майка си ,че един от главните въпроси ,които си задавах намери своя отговор-моята биологична предопределеност не е изиграла никаква роля.
Главното е възпитанието и средата.Романтичните въздушни кули за гени и тем подобни?Просто вече не вярвам в това
Питам се понякога ,разбира се,дали понякога се сеща за мен,но не  бих могла да си дам отговор на този въпрос,защото явно съм коренно различна от нея.Ако не съжалява-не бих се изненадала,защото самата и постъпка е достатъчно красноречива що за човек е.Дори една котка се грижи за малките си,за да има с какво да ги нахрани  и да им подсигури безопасно място,където да ги приюти,докъто са достатъчно силни,за да продължат да се грижат за себе си сами.Тя дори този инстинкт е нямала-как тогава да не си задавам въпроса що за човек е...
Като ме е приемала като срам и позор да не е предприемала действията,които водят до последствията.
И понеже аз желаех да забременея и четях форум,където момичета,които са с проблеми със забременяването споделят мислите и тревогите си, често стигах до сълзи заради написаното от тях,като знаех ,че мен са ме зарязали,а Господ не бърза да дари тях с дете.
А онази,която е дарил е постъпила като чудовище.
Виждала съм биологични майки,да,живеех до два дома с изоставени деца.
Самият им вид ме ужасяваше,на тези,които бяха оставили децата за временно настаняване.
Искам да нямам негативно отношение към БМ,но не мога за жалост.
Постъпката и  за мен не е човешка,какво да се тормозя и да мисля какво е ставало в душата и,когато си е слагала подписа?Сам се лишаваш от детето,което се е откъснало от сърцето ти заради някакви морални порядки ,които зависят само от теб,понеже са в собствената ти глава.
Нещо божествено е да отгледаш дете,а не срам.
Сам си поемаш отговорността за действията си,а когато бягаш от отговорността,тогава  ли на мой ред е редно да се запитам какво е ставало в душата и,като едва ли е притежавала особено богата душевност.
Затова мисля,че  децата,които са получили любовта от собствените си родители(не обичам думата осиновители и умишлено не я използвам)едва ли ще се завтекат да търсят БМ ,а дори да я намерят,това дори би направило връзката с родителите още по-силна.
Крайно или не,това мисля,надявам се,че  постъпвам  мъдро като не я търся и не искам да я знам.
Дори и да се измъчва.
Всеки си носи кръста.
Пък не искам дъщеря ми да познава нея,искам да познава майка ми.

Мила k.dimitrova, в тези случаи никой не остава "ненаранен". Всеки носи своята рана, своят кръст. Но не бива да се натоварваш с излишни терзания за това, че си дължиш прошка защото не си биологична мама на своите слънчица. Знам, всеки човек е уникален и по свой начин преживява нещата, но подобно "самообвинение" би могло да обърка дечицата ти. Защото в този "кръг" сте затворени заедно. Прощава се грешка... Каква е твоята? Не това, че не си ги родила ти им причинява болка, а това че тази, която ги е родила ги е изоставила. Говоря, разбира се, за онази скритата, подсъзнателната болка. А ти... ти се опитваш с любовта си да излекуваш тази болка, да я накараш да изчезне.

Бианка, знаеш ли, и аз преди време мислех като теб и обвинявах БМ, смятах я за чудовище, за безчувствено същество. Но се случи така, че в живота ми да има няколко човека с моята съдба- мои приятели, близки. Някои от тях познават биологичните си майки- едни са ги търсили, на други те са се "завърнали" (колко странно звучи това) в живота- различни съдби. И сега знам, че не бива да обвинявам. Не бива защото не знам причините, защото нямам отговор на въпросите, на които само БМ може да отговори. Имам близка, чиито биологични родители са загинали при катастрофа, когато тя е била на няколко месеца. Кого да обвинява тя? Ами ако и моят случай е такъв? Мога ли да обвинявам без да знам причините. Ами ако БМ е била ученичка и родителите и са взели това решение? И такъв случай познавам. Може и да звуча крайно. Но търсенето на истината за моя биологичен произход няма нищо общо с огромната обич към моите родители. И не я променя по никакъв начин.  Аз не го разбирам като израз на неблагодарност. Нима благодарността може да се изрази само с това да не търсиш? Има хиляди начини, по които да засвидетелствам своята обич и благодарност към мама и татко. Но пак казвам- всеки човек е различен, колкото и еднакви да са съдбите ни. Затова напълно те разбирам и подкрепям в ТВОЕТО решение.

Аз не съм предприемала сериозни стъпки, за да търся БМ. Но може би някога ще го направя. Знам ли... Искам да знам истината за моето начало. Ами ако имам брат или сестра? Те не носят никаква вина за решението на БМ, нали?
 Понякога моята 9-годишна шушулчица ме пита за това кога сме решили да я имаме, дали сме искали точно момиче, как съм разбрала, че съм бременна, колко е тежала когато се е родила, в колко часа се е родила... Такива едни обикновени, простички въпроси, на които аз, разбира се, отговарям. И на които на мен няма кой да ми отговори. Не ме разбирайте погрешно. Аз нямам спомен да съм задавала подобни въпроси, но мама казва, че съм го правила. Не помня дори какви отговори ми е давала, но тогава с детското си любопитство явно съм имала нужда да знам.
Трудно е да простиш... знам. Особено когато носиш такава рана. Но за себе си разбрах и още нещо- че когато простих, се почувствах по-спокойна и по-щастлива. Защото тук прошка не означава непременно обич към БМ и "предателство" към родителите ми. Знам също, че в такива ситуации най- неподходящата реакция е крайната- независимо в коя крайност. За или против.
Най-важното за мен в този момент е да давам обичта си на хората, които са до мен- детето ми, майка ми, съпругът ми, приятелите... Не знам как бих могла да направя това, ако самата аз нося някаква скрита омраза към БМ. Защото аз, подобно на твоята майка Бианка, съм и поне малко благодарна. Че ми е дала шансът да се родя и мои мама и татко да бъдат най- всеотдайните и любящи хора на света.

Пак стана дълъг моя коментар, но... май за тези неща ми е трудно да пиша кратичко 

Усмивка и прегръдка за всичси вас, смели маминки 

dudence,
Съгласна съм,че ако съм в пълно неведение не би трябвало да обвинявам никой,но за жалост знам,че моята БМ е била жива и здрава,студентка и моят ББ я е накарал да ме остави,понеже имал поставен ултиматум от неговите родители.Като е предпочела него пред собственото си дете,дето на света мъже-бол,няма да се опитвам да и влизам в положението.
Дори да имам братя,сестри,като е сметнала,че тях може да задържи,а мен-не,защо ми е да ходя по съдилища и да си правя труда да търся хора,които са ме захвърлили,само за да знам някакви подробности,които едва ли биха ме стоплили.
Като е сметнала,че за нея  някакъв мъж е по-стойностен от мен (и то що за мъж е този,който с лека ръка захвърля своята плът и кръв)надявам се тогава да е щастлива с избора си и да се е наситила на мъже и на каквото там има потребност.
И понеже е моя БМ,аз ще я обвинявам,защото аз също ще бъда майка,но няма да постъпя така с детето си дори баща му от утре да започне да ме върти на шиш и да ме изнудва да я оставя(което той няма да стори)и ако ще да стоя гладна пак ще намеря начин да е с мен,не за друго,а защото ще съм и майка,ще е до мен и ще съм сигурна,че дори да я защитя с цената на живота си,ще я защитя.
А не утре детето да е по домовете или на улицата,докъто аз си градя нов живот и го пазя в пълна тайна,за да минавам за добро,примерно момиче.
А това,че не е опознала човека,от който е забременяла също не говори особено добре за нея,секса е първо  отговорност,а после удоволствие,имала е възможност за аборт,но разбира се защо да не съхрани репродуктивната си система и да се подлага на рискове,като може просто с един подпис да си измие ръцете.Мисли се малко,преди да се пристъпи към правене на деца.И аз като не съм била готова съм се пазела,когато приятеля ми заяви,че е готов за дете и го иска,и го опознах достатъчно,за да преценя,че думите му не са въздух под налягане,спрях хапчетата,започнах фолиева киселина...
А не бих казала,че това,което съм направила е проява на мъдрост.Не съм толкова умна.
Просто проява на известна доза здрав разум.И отговорност
Затова я обвинявам.И мисля,че с право.

Мила Бианка, аз също не съм в неведение по отношение на БМ. Въпросът ми в горния коментар- "Ами ако и моят случай е такъв?", беше повече принципен.
За моят биологичен произход знам 3 версии. Най-тъжно и страшно ми звучеше тази, че съм трето дете и затова са ме оставили за осиновяване. "Защо точно мен?"- беше единствения въпрос, който тогава изпълваше  съзнанието ми. Не знам дали това че не обвинявам БМ се дължи толкова на факта, че не знам точно каква е истината (писах вече за това, че страдам задето мама няма силата да ми я каже цялата и докрай). Но въпреки всичко си мисля, че пак не бих я обвинявала.  Мислела съм си  за това, че може би не е нормално след негативните чувства, които изпитвах към БМ, след всички състояния през които преминах, когато разбрах, сега да съм и простила. Не искам да се повтарям, но наистина ми беше много страшно в онзи период, когато не исках да се погледна в огледалото, за да не виждам нейните генетични белези в отражението си.
С времето мисля че си дадох отговор как успях да и простя. МОЯТ отговор се крие в моите родители. Да, точно в тях. Защото ако те не бяха това,което са и не бяха ме отгледали с толкова любов, ако поне за малко чувствах липсата на обич и онази страшна "първична рана" бе изплувала на повърхността, аз може би щях още да обвинявам БМ, че ме е изоставила. Но моите родители са успяли да "компенсират" (знам че звучи малко грубичко тази дума) изначалната ми липса на любов и са успяли да заздравеят "раната" .
И пак казвам, това е МОЕТО обяснение, МОЯТ отговор. Точно затова не означава, че той е общовалиден.

 

Мила  dudence,
Опитвам се да бъда добър човек,защото най-меката възглавница,на която лягаме е чистата съвест.
Именно затова пуснах темата,подсъзнателно или не,измъчва ме факта,че обвинявам тази жена.
Може би някой ден ще намеря сили и ще спра да я обвинявам.Сега просто не мога...
Понякога ми става мъчно,защото осъзнавам,че думите ми към нея са малко крайни и остри,но това само ме кара да чепкам казуса си и анализирайки до безкрай ситуацията,достигам винаги до един и същ извод.
При мен нещата стоят така вероятно защото преди да разбера,че съм осиновена имах негативно отношение към жени,които изоставят децата си.Просто не ги разбирам.
Бях гледала едно издание на "Искрено и лично",в което една майка на две деца доброволно бе изтъргувала третото си дете на едно семейство в Гърция и дори ги обвиняваше,че парите и стигнали само за една хубава пералня.
Тъжно,порочно,срамно,истинно...Вярно е-има случаи и случаи.
А от друга страна виждам едни велики за мен жени,които са готови да приемат едно дете за свое и да го дарят с цялата си безкористна любов,майчина грижа и подкрепа,да са до него във всичките му трудни моменти и щастливи мигове.За да са майки.И те майки с главно "М"...
Прекрасно е,че си простила,защото ти не заслужаваш да живееш в противовес със самата себе си.
Всеки се бори за своето лично щастие и аз осъзнавам,че понякога това,което не ми достига е вътрешният ми покой.
Дано и аз го достигна.Дай Боже.
 

Ще успееш, Бианка, сигурна съм, че ще успееш. Може би сега е така, защото си научила съвсем наскоро. И със сигурност фактът, че чакаш своето бебенце те прави още по-болезнено чувствителна на тази тема.
Едва ли има човек, който да ги разбира и да ги оправдава. И това е напълно разбираемо.

Казват, че времето лекува. Не просто времето, а най-вече любовта лекува. А ти имаш тази любов в сърцето си. Убедена съм, че тя ще ти помогне да постигнеш онова вътрешно спокойствие, от което имаш нужда. Сега просто мисли за малкото същество, което расте в теб и което има нужда да усеща една спокойна мама, и ще разбереш колко маловажно е всичко останало.

Прегръщам те   

  Най страдам за дечицата чиито БМ ги посещават веднъж на 6 месеца в дома, за да възпрепятстват осиновяването на детето. Почти всички такива деца са обречени да бъдат прехвърляни от инсттитуция в институция без да имат шанса да попаднат в семейна среда цял живот ...