Моята "Първична рана"

Май дойде и моят ред да напиша нещо по темата.
Прочетох всичко от начало до край.
Даже два пъти.
Много мислих. Позволих си да надзърна отвъд това, което "задържам" и допускам другите да видят на повърхността...
Повечето от вас знаят, че съм осиновена.
Научих го преди 2 години, случайно, месец след като и майка ми (единствената, която познавам и признавам) напусна този свят. Татко, с когото бяхме духовно и като характери много близки си отиде преди вече 11 години.
Имам две прекрасни осиновени деца, на 13 и на 10 1/2 - те са най-хубавото нещо в живота ми, подаръкът, с който съдбата се опитва всекидневно да ме компенсира за многото загуби, които понесох... Не знам доколко успява, но знам, че не бих ги заменила за нищо.
Та така - ние сме семейство - трима, събрани по силата на обстоятелствата, случайността или по волята на съдбата, души, без кръвна връзка помежду си, но здраво свързани в една обща прегръдка по силата на любовта.
Всеки от нас преживява случилото се с него по различен начин. Всеки носи своята "първична рана" - на повърхността или заровена някъде по-надълбоко. Но има моменти, в които нещо прещраква, нещо се случва, нещо та,м някъде дълбоко се размърдва и си казваш "Ами ако..."
На повечето "Ами ако..." никога няма да намерим отговорите. Не съм убедена за себе си, че си струва да ги търсим.
В тази и в другите подобни теми стана въпрос за отношението към БМ и за прошката.
Ще ви кажа какво мисля аз - от позицията на осиновено дете (макар и доста пораснало) и от позицията на майка на осиновени деца.
На моята БМ съм й простила, честно. Давам си сметка, че това може би в голяма степен се дължи на факта, че научих истината много късно, в наистина "зряла възраст". И бях достатъчно преживяла, за да рабера, че преди 40 години времената са били други, обстоятелствата много различни и в крайна сметка всеки решава сам. Да, простила съм й, но това не значи, че оправдавам постъпката й. НЕ Я ОПРАВДАВАМ! Не разбирам как може една жена, носила детето 9 месеца в утробата си да реши, че то може да е пречка за по-нататъшния й живот, кариера или каквото и да е там. Минала съм през какво ли не (както и повечето от вас) в желанието си да имам дете. Как да оправдая тази, която Господ е дарил с щастието да има мен (не защото аз съм нещо по-специално, но за нея би следвало да съм!), а тя е оценила този дар като грешка или пречка? НЕ МОГА!
Дали е била безотговорна? Сигурно.
Дали е била слаба? Вероятно.
Дали е страдала? Кой знае.
Дали е забравила? Не вярвам.
Дали съжалява? Не знам, но май и не ме интересува особено. Решението е било нейно.
Не й дължа нищо.
Но мисля, че способността да й простя ме прави малко по-силна.
Няма да я търся. Не очаквам нищо от нея. Не би следвало и тя да се надява, макар - кой знае какви мисли минават през главата й.
Ако питам нея сигурно ще изтъкне "сериозни и основателни причини" за постъпката си.
Както биха изтъкнали такива причини и БМ на моите деца. БМ и ББ на дъщеря ми са взели решението заедно - това е било второто им дете. А те са били в развод. Дали са постъпили правилно? Няма аз да ги съдя. Благодарна съм, че имам дъщеря си! Ако трябва за това щастие да благодаря на биологичните й родители, БЛАГОДАРЯ им! Но не ги оправдавам.
БМ на сина ми е била млада жена (на 25 г), която е имала връзка с арабин. Може би е разчитала с детето да го задържи, не знам. Така или иначе той си е заминал, а тя не се е решила сама да отглежда различното си дете...
БЛАГОДАРНА СЪМ и на нея, но не я оправдавам.

Ох, получи се много объркано. И дълго. Дано поне някой ме е разбрал.
 

Бианка, ти със сигурност го знаеш, но нека и аз да ти го кажа- имаш невероятна майчица !
Всъщност, трябваше по-рано да се сетя, че твоето почти категорично отричане на БМ се дължи не на нещо преживяно в семейството ти, а на това, което си виждала в дома, за който говориш. Спомените ти от видяното са толкова силни, че ти ги пренасяш върху себе си. И, може и да греша, но пренасяш греховете на всички изоставили децата си родители върху твоята БМ. Обвиняваш я дори за неща, които не знаеш дали е сторила.
Бианка, никой от нас не е застрахован от това да прави грешки. Нашите БМ вероятно са се питали дали ние не сме били грешки или пък дали не грешат като ни изоставят. Нашите родители са се питали дали не грешат като ни казват или пък като крият истината за биологичния ни произход. Ние с теб пък се питаме дали грешим или не в отношението си към БМ  .
Да изоставиш детето си понякога се оказва не най-голямата грешка, повярвай ми. Да, такива жени е имало и винаги ще има- приеми го. Така както има хора, които ще те разберат и хора,които няма да те разберат,  например. Знам че може и да прозвучи глупаво или пък дори грубо, но ти не можеш да промениш света. Ти можеш да променяш само себе си и в най-добрия случай, ако те ти позволят, хората около теб. Ти имаш „правомощия” само в твоя мъничък свят. Него може с много усилия да направиш почти идеален, но всичко останало...няма как.
Болката от преживяното винаги ни прави по-силни, макар понякога да изглежда толкова разрушителна, че да не вярваме, че ще оцелеем. Ти си такава днес и благодарение на това, което си преживяла. Наранена си. И боли. И си объркана- веднъж я осъждаш, после казваш „не искам да я осъждам”. Но си имала безкрайната любов на твоите родители и това е напълно достатъчно, за да преодолееш всичко! 

Мираетта, изчетох и твоята история и наистина съжалявам за това, което ти се е случило. Разбирам, че си много наранена. Не ми е работа да защитавам benson10 , макар да смятам, че постът и е много умерен и смислен. Но мисля, че до голяма степен подхождаш с предубеденост. Ако хора като benson10 , които са осиновители и носят в себе си хиляди страхове и са най-силно заинтересовани децата им да живеят спокойни и в любов, „запрашават” средата, то каква тогава е целта на този форум? 
Това, което ме кара най-вече да реагирам   са думите ти, че хора като теб, Бианка, мен и т.н. са жертви. Аз смятам, че подобно мислене за осиновените деца като за жертви, би могло да направи от осиновяването проблем. Ние бихме били жертви ако сами позволим на себе си да сме такива. Ако ние се възприемаме като такива. Тогава няма как другите да ни възприемат различно. Ние не сме различни. Освен ако не се правим изкуствено на такива. Ние просто сме преживели нещо, което много други не са преживели. Но нима това може да се каже само за нас. Ние просто да речем сме по-специални за нашите родители. Но жертви... 
Да, след това което си преживяла, може би имаш усещането, че си жертва- не знам, поне така звучат думите ти. Но не обобщавай, моля те. Тук има много маминки, които нямат нужда да гледат на децата им като на жертви, а като на обикновени дечица, обичани от родителите си. Не знам дали много пуберитети (както казваш ти- аз предпочитам друга думичка  )четат тук и не знам на колко benson10 ще повлияе негативно с казаното от нея, но със сигурност ролята на жертви, която отреждаш на осиновените, много ще ги обърка.
Дали изоставянето на едно дете е израз на голяма любов- не знам. Трудно ми е да го възприема по този начин, може би точно защото аз съм от изоставените и някак си не ми е приемливо подобно твърдение, но...свят широк-хора различни. Щом има хора, които са го видели защо да не им повярваме?

И пак се връщам на темата за гнева. Всеки от нас е имал своите поводи-гняв към БР, към "доброжелатели", към родители. Аз също, въпреки че не съм ги споделяла тук. Но гневът не ни помага. Не помага и на другите да ни разберат. Той ни унищожава. Има ли смисъл...

Ето тук се получава едно голямо недоразумение в опитите ни да разберем и простим на своите биологични майки-От една страна трябва да разберем,че е човешко да се греши,защото никой не е застрахован от грешки,а същевремнно с това трябва да не мислим за нас самите като за грешки!
Не е ли това парадокс,който разпъва нас,осиновените на кръст в стремежа ни да разберем,да простим и да намерим вътрешния си покой?!И то чрез низ от необясними и от чисто човешка грешка непростими действия.
Аз се старая да гледам от всяка гледна точка от базата на това,което знам за човека,който стои отсреща.
Оправдавам всяка една дума на Miraetta,защото нейната логика граничи с моята,което все пак е странно,нали,като се има предвид,че сме попаднали и израстнали в доста различни семейства.
От това следва,че болката,която ни е дадено да чувстваме е едва ли не заложена в нас.
Това ми напомня на филма на Мел Гибсън-"Страстите Христови".
Четох как е създаден филма и на въпроса защо е това отвратително появяване на Сатаната с ужасно "бебе" с космат гръб на ръце подобно на майка,прегърнала детето си.Ще поясня само,че това се случва в сцената с 40-те удара върху Исус.
Гибсън отговаря,че напълно умишлено създава тази грозна сцена,тъй като няма нещо по-свято,красиво и чисто от майка,взела на  ръце невръстната си рожба.Той умишлено изкривява до чудовищни размери този прекрасен образ и по този начин създава негов огледален,но грозен,ужасяващ,смразяващ.
Аз лично съм на  същото мнение,нито любовта между мъжът и жената,нито тази между приятели или която да е било друга може да съперничи по сила , възвишеност и чистота с тази между майката и детето.
Биологичните майки,които раждат и изоставят превръщат това силно и непреодолимо чувство в разрушително.
100% съм съгласна с мнението на Дефи,че няма причина,която може да оправдае една облечена,нахранена жена,живееща в мирно време да изостави детето си.
Все пак като ги е било страх от мечки,да не са ходили в гората.

Бианка, от няколко дена чета темата и ми е мъчно. Аз не съм осиновена и нямам осиновени деца, в пряк житейски план съм далече от проблема, но.....
Преди много години преживях драмата на едно момиче, принудено да изостави детето си. Аз самата бях дете, но не спирам да мисля за това. И така историята в кратце
Младо момиче, студентка в София се влюбва безумно, забременява и 8 месеца не се обажда на никого. В една лятна вечер се появи вкъщи, бременна в 7 месец и изоставена. Родителите ми бяха близки приятели на техните. Баща ми ходи да говори с бащата на детето, опита всичко, но..... Майка й се появи и твърдо заяви "Да го оставя, копеле не искам." От тогава са минали повече от 30 години, но аз още се чувствам ужасно, че съм била свидетел на тези думи. Отказа се от дъщеря си, но така и не стана повече човек. Животът й е абсолютно провален, тя е просто една развалина......
Когато бях дете я съдех много, когато аз станах майка започнах да я съжалявам.
Радвай се на това което имаш. Животът е несправедлив, уви.....

Страхотна тема, момичета... Възхищавам ви се  

Отдавна не бях влизала във форума, много съм изпуснала...

Бианка, за гнева и негативните чувства към биологичната ти майка... Няма как без тях, просто няма как. Много неща ще се случат в теб и с теб до прошката, дълъг път ще извървиш във себе си към тази жена... Гневът, обвиненията, лошите мисли, негативизма са неизбежни. Те са част от пътя, част от кръстопътищата в теб. Особено сега, в този момент от живота ти, когато бременността активира толкова съзнавани и несъзнавани процеси.

Не бъди толкова жестока към себе си, не се обвинявай за гнева, който изпитваш. Това са емоции, чувства, които колкото по-малко потискаш и колкото по-осъзнати са от теб, толкова по-малко болка ще ти причиняват. В много случаи единственият начин да преодолееш гнева е да го изживееш...

Вярвам, че гневът е просто ЧАСТ от пътя ти... Ще отмине, ще те застигат нови и нови емоции по отношение на биологичната майка. Вероятно гневът пак ще се появява, в по-различни форми. Ти също ще си по-различна тогава - по-зряла, по-мъдра, по-намерила себе си... 

Dudence,

 Мисля, че не си навлязла в определено ниво на задълбоченост и затова така интерпретираш думите ни (моите и на Бианка).

За нелепиците, че аз внушавам на децата да се чувстват жертви и за разсъжденията, които приписваш на Бианка, имам отговор, но май е безсмислено да пиша.

Май няма друг освен теб, който да си мисли, че писанията ми са насочени към очерняне и подтискане на децата, а пуберитет не е лоша дума, поне в бг език.

Няма да влизам в спорове, който разбрал - разбрал.

Мираетта,
не знам какъв е критерият ти за задълбоченост. Аз самата никога не съм гледала на хората, които имат различна от моята позиция като на по-малко или повече задълбочени. Тук всеки казва това, което чувства и мисли. Това, че аз съм преминала през периода на отричане на БМ и в себе си съм и простила (но не и разбрала) едва ли означава, че съм повърхностна. Просто въпрос на избор. Знам как се чувствах тогава. Знам как се чувствам и сега. И сега определено се чувствам много по-пълноценна. И като дъщеря, и като майка, пък дори ако щеш и като съпруга. Но, съм напълно съгласна с Теа- това трябва да се преживее. Друг начин просто няма.


Може би не съм разбрала, затова се извинявам,но... кого всъщност визираш под понятието "жертви"? Ако прочетеш поста ми, ще видиш, че никъде не съм казала, че внушаваш на осиновените да се чувстват жертви, а че ако им определиш тази роля, това много ще ги обърка. Все пак ще се самоцитирам.

Знам че може да бъда обвинена в издребняване, но наистина не те разбрах. Какви точно разсъждения приписвам на Бианка? 

Е ако това не е предубеден, че и тенденциозен прочит- здраве му кажи. В този случай не си ли ти тази, която ми приписва мисли? 
А що се отнася до думата "пубертет" - разбира се, че не е лоша дума, просто споменах, че предпочитам друга. Това лошо ли е?   

Знаеш ли, може и да звучи нескромно, но мисля  себе си за толерантен човек. Понякога дори прекалено толерантен. И смятам, че точно това качество е от голямо значение при общуването в подобна форма. За съжаление понякога дотолкова се вкопчваме в собствената си позиция, че не приемаме нищо, което е различно от нея. Така че съм наясно, че може и да бъда неразбрана. Или криворазбрана 

Извинявам се на останалите маминки  , които четат темата, че влизам в този спор, защото мисля, че сме тук, за да водим градивен и най-вече полезен диалог. И е безсмислено да го изкривяваме .

 В една друга тема от форума, мисля тази за усещанията и предчувствията на осиновените, ти не знам по каква причина предположи, че едно 17-годишно осиновено момиче (patriciq), което бе казало, че иска да потърси БР, е по-скоро био-авторка , защото любовта ти към математиката сочела, че шансът да е изоставена и после осиновена бил много малък. Това момиче напусна форума обидено. Тогава едва се въздържах да не реагирам. Но сега, след  "интерпретацията" ти на моите думи, няма как да замълча. Защото ти наистина "четеш" тенденциозно и предубедено.

С голямо съжаление приключвам участието си в тази тема. Но не и в този форум ! Ще ви досаждам- няма начин   

 Бианка, мисля че Теа е много права в това, което писа. Желая ти много сила и късмет! И най-вече едно здраво и хубаво бебе. Убедена съм, че ще бъдеш прекрасна маминка!

Всичко добро 
 

Дуденце,

няма да коментирам нищо от казаното от теб, само моля те, прояви повече грижовност по повод на коментарите си за Бианка, тя е в по-специално положение, а иска да се разива  и да укрепва.


Само че "17-годишното момиче" май не е био-мама (това е последното, което ми хрумнам и се ядосах н а себе си, че не съм била по-проницателна и аналитична), а е майка на био-мама, едва закрепила новия си живот, и затова така яростно напусна.

Както сама може да видиш, постингът ми бе с извинение и никого не наранява по никакъв начин. Друга съфорумка го е казала по-добре и по-на място там.

Е, не! Съзнавам, че нарушавам обещанието си, но... 
 
 
Мираетта, върнах се назад и изчетох много внимателно всичко, което съм писала в темата, за да разбера кое ти е дало повод да твърдиш, че не съм достатъчно грижовна в коментарите си за Бианка (съжалявам, че така често я намесвам в диалога си с теб). И, честно казано, видях само едно нещо- Бианка задава своите въпроси към всички тук, а аз и давам МОИТЕ отговори. При това без да ги натрапвам, защото всеки от нас има СВОЯТА съдба и СВОЯТА истина и никой не би могъл да влезе дори на процент в кожата на другия. Колкото и да е "еднакво" началото ни, всички ние сме  различни. Единствения съвет, който съм си позволила да дам на Бианка е този да се опита точно сега да преодолее мислите си за БМ, а да мисли единствено и само за бъдещото си дете. Това лошо ли е? Или е признак на негрижовност. О, да, посъветвах я да се опита да надмогне негативизма и гнева си (може и да звучи силно)  към БМ поне в този деликатен за нея момент. Нима той ще и помогне да се "развие и укрепне"? А ако самата Бианка е усетила дори грам агресия в думите ми моля да ме извини. Аз просто споделях МОЯТА позиция, базирайки се на МОЯТА история. Имам право на такава, нали?

А ти откъде разбра? Няма никаква логика в това ти твърдение,  но пък и имам намерение да го анализирам. Пък и дори да беше така- едно хвърляне на думи "математиката ми показва, че по-скоро си био-мама, отколкото осиновена" не е ли прекалено грубо? Ами ако грешиш? Ако това момиче наистина имаше нужда от помощ? Мнителността ти тук може би не беше съвсем на място. "Свещта не губи нищо ако от пламъка и се запали друга свещ." Но ако я угасиш- кой ще спечели? 

Мираетта, аз нямам твоята съдба и не знам какво е да живееш с хора като твоите осиновители. Нямам и съдбата на Бианка. Нямам и вина за това, че ти си преживяла това,  което си споделила. Нямам вина, че Бианка преминава през този труден за нея момент. Имам други трудности и други вини. Тук съм, за да споделя и ако мога докато споделям за себе си, да помогна. Нищо повече.
И накрая, една лична молба (защото надявам се ще се срещнем и в други теми)- ако взимаш отношение по нещо писано от мен, моля те първо да го прочетеш внимателно и да не търсиш скрити смисли в думите ми.  Защото, освен че работя с деца, някои от които осиновени, работя и с думите. Наречи го професионално изкривяване, но знам колко е важно когато говоря да подбирам точните думи. Пък и на децата няма как да им говориш със скрити смисли.
За да не спамваме повече темата, наистина обещавам това да е последният ми коментар тук!

Хубав и усмихнат ден на всички 

 Дуденце,

най-примирено пак повтарям молбата си.

Радвам се на включването на Теа! Една молба - къде мога да прочета повече за Първичната рана? Търсих цитати от книгата, която е превела, но намерих единствено увода на книгата на едно място... Предварително благодаря! 


молбата ти за какво се отнася? ако е за това дуденце да проявява повече грижовност към Бианка, направо недоумявам! прочетох съвсем внимателно цялата тема, но честно казано откривам само доброжелателност и искрена загриженост у дуденце към Бианка...

Desykv, "Първичната рана" отново я преиздадоха, така че можеш да я намериш навсякъде по книжарниците.

Иначе аз съм пускала в нета само въведението - бих ти пратила няколко глави от книгата по мейла, но в момента не съм в София и превода на книгата не е в мен Ще се върна в София септември - ако дотогава не намериш книгата, пиши ми на лични

Много ти благодаря, ще я потърся на пазара! Ако имам някакъв проблем, ще ти пиша на лични! 

/-/

грешка