След идването на второто дете?

И аз мисля ,че е добре бебчето да спи при родителите(или поне с единия)Струва ми се доста рисковано голямото детенце (което всъщност не е толкова голямо)да остава цяла нощ с бебето.Колкото до това дали бебо ще печи- спор няма ще го събужда и още как.Относно ревността  -аз допуснах голяма грешка и сега още бера плодовете и.Когато се родиха близначките положих нечовешки усилия отношенията ми с голямата да не се променят.Дори в старанието си и за миг да не се почувствува пренебрегната и дадох всичко.Сега вместо онова добро и разбрано детенце в къщи имам една лигла постоянно мрънкаща и недоволна от всичко и всички.Рецепта за това е ясно че не мога да дам. Дано успееш да намериш дозата.Леко раждане1

Нормално е да се притеснявате, аз лично бях почти откачила от шаш как, аджеба, ще съчетая малката мамина дивотия с хипотетичното бебе.
Имах тежка бременност в началото, Мимито разбра за бебето по възможно най-бруталния начин - обилно кървене една вечер, дойде Бърза помощ, слагаха ми абокати, всички бяхме шаш и паника, наложи се да ни качат с нея  в линейката, после дълго останах в болница...В резултат не искаше да говори с мен за бебето доста дълго време, затваряха се с баща и и тя много подробно го разпитваше, но с мен - не, никакви теми за бебе в корема ми! После неусетно свикна с идеята за моята бременност, още повече, че тя и се натрапваше постоянно - не можех да я вдигам, да тичам след нея, растеше ми коремът . Но я крепеше мисълта, че един ден, когато бебето излезе от корема ми, пак ще си бъда същата, като преди. В първият момент, когато ме видя след раждането, веднага поиска да я вдигна, за да се увери, че нещата са си вече на мястото И аз, родила преди 2-3 часа, приседнах на една пейка и помолих баща и да ми я сложи в скута...
Нещата, естествено, съвсем не бяха същите,  тя хвана някакъв ентеровирус 2 дена по-късно, когато ме изписваха внимавахме да не е близо до бебето и до мен, въобще изписването ни със Стоянчо от родилното е един от най- нещастните ми дни, заслужава отделна тема направо - аз и двете ми деца се скъсахме от рев-имах чувството, че всичките ми кошмари и страхове се сбъдват...
След това обаче, след 2-3 седмици нагаждане и редене на пъзели/така се успокояваше Мимито/, и на тримата ни стана ясно, че вече сме "цялото семейство"...

...

Да си продължа мисълта - всичко по-горно написах с идеята не да ви шашардисам още повече, а да подчертая, че въпреки всички обективни причини малката ми дъщеричка да намарази братчето си, това не се случи, някак почувства, че той е вече част от нашето семейство и животът ще продължи - нов и различен, но не по- лош от преди.
Желая на всички  ви здраве и обич!

Здравейте, момичета!

Чудесно е, че има толкова много и различни мнения. Ще ни бъдат от полза с таткото, а дано помогнат и на други майчета.

Детска количка с бебе сме запланували да подарим за рождения и ден (около две седмици преди термина ми е), да има и тя бебе, за което да се грижи.

От друга страна се надявам и детската градина да помогне. За това я пуснах на ясла, за да не помисли, че е изпратена на ДГ заради бебето.

Обмисляме варианта кой къде ще спи. Честно казано бях много горда, че Александра спи сама (и си диша собствения въздух), въпреки че колко пъти съм кърмила и съм преобувала в другата стая на всички ви е ясно. Имам време, ще мисля, после ще пробвам, все ще уцелим най- удачния вариант.

Сърдечни поздрави на всички!

Яна

Моите деца са с 2 години и девет месеца разлика и спяха и спят заедно от самото начало. В началото каката се будеше всеки път, когато малката заплачеше, но после свикна и просто продължава да спи. Когато са будни обаче винаги нащрек, постоянно я пазех в обичта си голямото дете да не направи някоя беля. Издебваше ме за миг невнимание и вземаше биберона от устата на бебето, когато спи или искаше да и дава вода. Когато кърмех тя кърмеше до мен куклата си и после я даваше на татко си да й излезе и на нея въздуха. От малка знае, че сърцето на мама и татко е голямо и имам място и за двете. Когато ревнува я питам ти коя ръчичка си обичаш повече лявата или дясната. Тя отговаря и двете и аз и казвам тогава как мога да обичам повече Лили от теб или теб от нея. Винаги ги гушкам  и двете. Работата на мъжа ми е такава, че често и задълго сме сами и си изградихме обичаи за да няма сърдити. И може би защото нямаше как да  се разпределим аз с малката, а таткото с голямата както някои казват свикнаха и много се обичат  играят винаги заедно, също се дразнят, бият, скубят нормалните неща. Когато направят нещо и не зная кой точно е виновен наказвам   и двете. Даже често се случва малката да защитава кака си и да я оправдава например бутна ме ама не ме заболя.
успех   

Моите деца са с по-малка разлика-1г. и 9м.


Дали няма да и пречи като се буди нощем (това ме тревожи най-много)?-НЕ,когато малката ревне,баткото просто надига глава и пак заспива.Аз първите месеци спях в хола с бебето,догато се будеше нощем.

Дали тя няма да го нарани, мислейки, че се грижи за него?-Тук трябва да си винаги нащрек! Инциденти при нас имаше,слава богу без последствия
Малката беше на 40 дни,когато я бях сложила на плота за повиване,аз си мия чиниите и сина ми тогава я дръпна
Голям рев падна и двете сме ревали
Слагал и е бонбони и солети в устата редовно.Но при нас разликата е по-малка и общо взето аз се грижих за две бебета кажи речи.
Колко ли ще и бъде тежко да гледа, че мама и татко обичат и друго дете ( това и аз още не си го представям)?-при сина ми нямаше ревност.По скоро сега малката много ревнува,когато гушкам брат и.

Бъди спокойна,второ дете се гледа много по лесно 

      При първите ми деца разликата беше 1.6м.И мен ме тревожеха много въпроси,и много литература изчетох по въпроса.От всичко това стигнах до извода,че основното нещо което ще помогне на детето да приеме по лесно бебето,е като не се игнорира във грижите по новороденото.Гледам че повечето от това се притеснявате,но под наблюдение няма проблем.Хем ще ви е отмяна,хем то няма да се чувства отблъснато,а ще бъде съпричасно със ставащото,демек няма да му остава време да ревнува.Доверието във възможностите на голямото също е много важно.Трябва да се опитате още в началото да им пригодите режимите,едно към друго,за да не се тормозят взаимно,а и мама да си знае кога на какво да се надява.И от там се започва едно щастливо съжителство,в което всички се чувстват нужни и обичани.С тази система,определено мога да кажа че съм успяла.Не съм имала никакви проблеми,и до ден днешен децата ми се обичат,помагат,и решават заедно много от ситуациите в животите си.Ми това е.Но винаги трябва де си купува по нещо и на двете деца,и винаги да си гледат еднакво,и никога да не се дава едното на баба,пък другото не...Тези неща си ги знаете предполагам.Както и това да не се карате основно на голямото дете,аз лично се карам и на трите сега,докато се изясни вината на кого е,винаги ще има някой ощетен,затова съм им казала да се разбират по между си като братя,и да избягват да ме замесват много много,защото всеки си има собственная истина,и при децата е така.Е това е!

Е, не е чак толкова страшно. При нас трудното бе през първата година. Все пак са си две бебета.
Голямо значение има и възрастовата разлика-2 е различно от 5. 
Спокойно, всичко ще се нареди. Просто не забравяйте да включватепо-голямото дете активно в грижите около бебето, както и да му обръщате специално внимание.
Аз отделях и продължавам да отделям време само за "каката" (както и само за дребоса), занимавайки се с различни неща, за да се чувстват специални за мама.
Имаме и общи занимавки, доколкото Филип може да се включи, разбира се.
Абе ще се справите, няма друг начин!