Публикувана: 17 юли 2007, 15:54 ч.
Последно мнение: 27 юли 2007, 15:38 ч.

Май не съм добре

3 299
49
1

# 15 17 юли 2007, 17:36 ч.

Мнения: 8 769

И аз съм в параноя всеки път, когато децата са на село с родителите ми.
Въпреки, че знам, как майка ми не отделя очи от тях, все си мисля да не излязат от двора и някой да ги открадне...абе откачена работа. Предупредила съм за това сериозно майка ми и баща ми, да си отварят очите не на 4, а на 24! Crazy

Разбираем е подобен страх. И мисля, че никога майките не се избавят от него...

# 16 17 юли 2007, 17:43 ч.

Мнения: 40

откакто се е родил малкият (2.5 г.), все разчитам на други хора за гледането...той беше на 5 месеца, когато го оставих на майка ми за цял месец, бях като умопомрачена...не се хранех не спях, непрестанно ревях... дори и сега когато им го давам да го гледат, продължавам да се притеснявам, макар те да са го гледали повече от мен (така са работещите майки, винаги на ръба на нервна криза) Cry

# 17 17 юли 2007, 19:27 ч.

Мнения: 524

И аз, така, ама то това не е от сега, старите хора са го казали, "добре, че страховете на родителите не се сбъдват, защото жив човек нямаше да има" , не знам дали беше точно така, но ще ме извините, ако съм сгрешила.

# 18 17 юли 2007, 20:06 ч.

Мнения: 3 200

Напълно те разбирам и мисля, че няма да ти мине. Това е въпрос на психика - или се притесняваш или разпускаш.
И аз съм като теб вече 15 години, умножено по 2 деца. Сега е още по-зле (за мен), защото са големи и баба не е с тях да ги води за ръчичка. А да не ти казвам колко им досаждам като почна да им звъня. Но... по-силно е от мен и ще ме довърши. Не искам да мисля за момента, когато ще излязат с гаджета, а той наближава.

# 19 18 юли 2007, 08:04 ч.

Мнения: 901

Добре си си, просто ти е за пръв път, доколкото разбирам.
Аз се успокоявах, като сама се убеждавах, че всъщност не съм по-опитна, по-оправна, по-разумна или по-грижовна от майка ми, баба ми, баща ми и цялата редица отглеждащи и щом детето е добре с мен, ще е добре и с тях. Сега си добре, защото детето ти е с някого, на когото имаш доверие. Ами като тръгне само насам-натам newsm78

# 20 18 юли 2007, 08:38 ч.

Мнения: 599

И при нас е така.Даже моя син вече е голям-10г. и пак много го мисля.Ма то кат се замисля,колкото по-големи,толкова повече бели вършат.Като е при свекърва ми, звъня поне на 1час.

# 21 18 юли 2007, 13:45 ч.

Мнения: 1 035

Аз това съм го преживяла.Когато бях бременна с близначките,(имах не лека бременност)свекърва ми взе детенце и го заведе на планина.Въпреки че ясно осъзнавах крещящата нужда от почивка, не можах да го преживея.Постоянно плачех и едва ги дочаках да се върнат.Мисля че и сега ще ми е трудно да се отделя от децата си ,макар че понякога си мечтая за това .В поведението ти няма нищо ненормално.Остават още два дни.Следващия път ще е по- леко.

# 22 18 юли 2007, 14:28 ч.

Мнения: 3 500

Тази година ще ходим на море през август, и тогава малката ще я гледа свекърва ми. Още отсега съм се параноясала и умирам от страх нещо да не стане докато ни няма. Rolling Eyes

# 23 18 юли 2007, 15:09 ч.

Мнения: 5 183

Явно рядко се делите един от друг.
Ние сме така. Роден е и живеем в 4ужбина.
Нямаме баби наоколо. Никого си нямаме от родата.
Приятели са ни помагали понякога, но рядко се налага.
Така си организираме времето, 4е все да има някой от нас с него, освен когато е на градина.
Когато го заведох в България бебе, майка и татко го взимаха да го разхождат с коли4ката, та аз да си по4ина.
Много се шашках, ако позакъснеят.

# 24 18 юли 2007, 15:12 ч.

Мнения: 2 336

Аз от един месец не мога да спя, защото ще пращам сина на море със свекървата през август. Кви ли не мисли минават през главата ми.

# 25 18 юли 2007, 15:21 ч.

Мнения: 790

И аз съм в отбора. Никога не сме го оставяли за повече от няколко часа. А и това е съвсем отскоро. Тревожа се не толкова че ще се случи нещо, а че ще ореве майка ми и ще и вземе страха Laughing

Предполагам това е някаква разновидност на Стокхолмския синдром Wink

- искаш, искаш време за себе си, а като дойде момента си викаш " защо си оставих детето".

# 26 18 юли 2007, 15:39 ч.

Мнения: 2 950

И аз съм такава. До сега съм оставяла Йоана 3 пъти за по 1 нощ - веднъж бях много болна, втория бяхме на сватба в провинцията и сега по мое желание да си почина, но изобщо не си починах. Цяла вечер ми се ревеше за нея и едвам дочаках сутринта да ида да си я взема. #2gunfire