Аз мисля че не трябва да бързаш да ги обвиняваш, може би те в момента си имат семейни проблеми, може би отношенията между тях са се обтегнали. Ти казваш че кумът ви е споделял, че ако тяхното дете е било кърмено е нямало да боледува толкова. Може би той упреква жена си че не е положила достатъчно усилия да кърми и от това тя се чувства виновна, което определено би наелектризирало семейните отношения. Като добавим и притесненията около детето им - сигурно не им е лесно. Ти в никакъв случай не би трябвало да се чувстваш виновна, те може би просто си имат семейна криза. Е, това не ги оправдава че са ти вързали тенекия. Може би един откровен разговор по женски може да оправи нещата. Но аз смятам че не бива с лека ръка да загърбваш едно добро приятелство.
- Публикувана: 17 юли 2007, 23:57 ч.
- Последно мнение: 23 юли 2007, 08:48 ч.
За кърменето,завистта... и едно загубено приятелство?
съмнявам се да ви отбягват защото ти кърмиш, а тя не е кърмила. още повече, казваш, че те е подкрепяла много при проблемите с кърменето.
също така, какво от това, че твоето дете на 7 месеца е голямо колкото тяхното на годинка? може би се сещаш, че децата не растат по калъпче?
ето резултатът от многото агитация и пропаганда - кумът ти смята, че детето им е болнаво защото не е кърмено и е склонен да обвинява майката. а това най-вероятно изобщо не е така. жалко и тъжно. ако някой агитатор има мозък в главата си, нека се позамисли малко върху подобни нежелани ефекти от радостната пропаганда.
също така, какво от това, че твоето дете на 7 месеца е голямо колкото тяхното на годинка? може би се сещаш, че децата не растат по калъпче?
ето резултатът от многото агитация и пропаганда - кумът ти смята, че детето им е болнаво защото не е кърмено и е склонен да обвинява майката. а това най-вероятно изобщо не е така. жалко и тъжно. ако някой агитатор има мозък в главата си, нека се позамисли малко върху подобни нежелани ефекти от радостната пропаганда.
И при нас се случи нещо подобно, само че относно бременост.
Преди постоянно се събирахме с кумовете, излизахме заедно, абе с една дума много се разбирахме. Когато започнахме с опитите за бебе, кумовете ми казаха че няма да стане толкова лесно - те пробвали около 10 години. А при мен стана на 6 месец.
И откакто споделих, че съм бременна отношенията много охладняха и даже не се виждаме - макар че живеем срещу тяхния блок. Незнам какво да си мисля за това или едно страхотно съвпадение.
Преди постоянно се събирахме с кумовете, излизахме заедно, абе с една дума много се разбирахме. Когато започнахме с опитите за бебе, кумовете ми казаха че няма да стане толкова лесно - те пробвали около 10 години. А при мен стана на 6 месец.
И откакто споделих, че съм бременна отношенията много охладняха и даже не се виждаме - макар че живеем срещу тяхния блок. Незнам какво да си мисля за това или едно страхотно съвпадение.
напълно съм съгласна с Джем.
Поради липса на информация и "вещи съвети" от страна на педиатри и светила, аз също навремето не успях да кърмя както трябва - в резултат имам дете с много тежки алергични прояви.
От тази позиция, не спирам да пиша в Кърмаческия форум за ползите от кърменето, въпреки че съм "неуспяла" кърмачка, и направлявам доста успешно нови майчета в кърменето.
Сега по темата. Имам позната, която има детенце на възрастта на моето - успя да кърми сравнително дълго (имаше добър педиатър).
Признавам, доста се дразня, когато се заговорим и аз с мъка споделя колко неща не може да яде детето ми или просто откажа почерпка за малката - всичко мое се продължава с: "ооооо, пък моето ....." противоположни хубави неща за нейното дете.
Имам предвид, че се стъпва на моята слабост и отчаяние, за да изпъкнат някои неща при нейното дете.
Винаги при срещи съм с едно наум и ми е гадно и стегнато. Никога не съм получила внимание и съчувствие без изтъкване.
Както беше написала една мама скоро - разликата дали детето ще е по-здраво ако е кърмено или не, важи само за това дете. Има доста кърмени деца, които също са болнави и такива некърмени, чиято имунна система се справя завидно добре.
Може би ако проявиш повече разбиране само за техния проблем, ако обясниш, че често причината не е просто в кърменето, ако се опиташ да им помогнеш и да ги насочиш към нещо - хомеопатия, имуностимулиращи препарати (има доста теми в здравния), нещата ще се получат и всичко ще се отприщи. Съчувствие, разбиране, толерантност - приемане проблема на другия като свой.
Сигурна съм, че си чудесен човек и ще направиш добра крачка към тях.
Поради липса на информация и "вещи съвети" от страна на педиатри и светила, аз също навремето не успях да кърмя както трябва - в резултат имам дете с много тежки алергични прояви.
От тази позиция, не спирам да пиша в Кърмаческия форум за ползите от кърменето, въпреки че съм "неуспяла" кърмачка, и направлявам доста успешно нови майчета в кърменето.
Сега по темата. Имам позната, която има детенце на възрастта на моето - успя да кърми сравнително дълго (имаше добър педиатър).
Признавам, доста се дразня, когато се заговорим и аз с мъка споделя колко неща не може да яде детето ми или просто откажа почерпка за малката - всичко мое се продължава с: "ооооо, пък моето ....." противоположни хубави неща за нейното дете.
Имам предвид, че се стъпва на моята слабост и отчаяние, за да изпъкнат някои неща при нейното дете.
Винаги при срещи съм с едно наум и ми е гадно и стегнато. Никога не съм получила внимание и съчувствие без изтъкване.
Както беше написала една мама скоро - разликата дали детето ще е по-здраво ако е кърмено или не, важи само за това дете. Има доста кърмени деца, които също са болнави и такива некърмени, чиято имунна система се справя завидно добре.
Може би ако проявиш повече разбиране само за техния проблем, ако обясниш, че често причината не е просто в кърменето, ако се опиташ да им помогнеш и да ги насочиш към нещо - хомеопатия, имуностимулиращи препарати (има доста теми в здравния), нещата ще се получат и всичко ще се отприщи. Съчувствие, разбиране, толерантност - приемане проблема на другия като свой.
Сигурна съм, че си чудесен човек и ще направиш добра крачка към тях.
Мисля, че е напълно възможно, защото кумата на майка ми си е променила сега отношението, че синът и нещо не се решава на дете или не става ит.н,единствен и е и ....
на погачата на моя бебо тя се държа меко казано странно
аз бих избягвала такава компания
така правя и в квартала с майките ,които съм усетила, че дразня с кърменето си
не се тревожи
Пак кумата на нашите се отрече от тях на времето по политически причини
май е до хора!
на погачата на моя бебо тя се държа меко казано странно
аз бих избягвала такава компания
така правя и в квартала с майките ,които съм усетила, че дразня с кърменето си
не се тревожи
Пак кумата на нашите се отрече от тях на времето по политически причини
май е до хора!
Тази тема много се доближава до това, което изживявам в момента.
Лично аз смятам, че проблемът не е породен от кърменето, но и то има пръст. Просто има хора, които се чувстват добре само когато превъзхождат с нещо другите.
С две думи - отношенията ни с кумовете осезателно охладняха.
Моята кума кърми дъщеричката си 7 месеца, и кърмата й спря. Тя го имаше като бая голямо постижение, и постоянно ме питаше аз до кога съм кърмила-големия ми син. И аз всеки път й "напомнях", че едва до 3-ия месец (наложи се поради медикаменти, несъвместими с кърменето). Сега малкия си го кърмя безпроблемно близо година и половина, а тя пак всеки път ме пита имам ли кърма, само вечер ли му давам, кога ще отслабвам (аз вече отслабнах, де). Усещам някакъв негативизъм, ирония...
Та...понеже съм добра душа, дискретно насочих моята кума да прочете нещо относно кърменето и храненето на бебетата, тъй като сега очаква дете. А тя ми се сопна, че си била достатъчно грамотна по тия въпроси, и пак щяла да си го гледа по същия начин и новото бебе.
Сега някой ще каже айде още една вманиачена кърмачка без други интереси и теми за разговор, дето рови за проблеми.
Какъв съвет да дам - това, което прилагам и аз, а именно - не е задължително да се общува с хора, с които не ти е комфортно. Какво като са ти кумове, голяма работа. На всеки би му писнало от непрекъснати сравнения "моето дете - твоето дете".
Пиши какво е станало.
Лично аз смятам, че проблемът не е породен от кърменето, но и то има пръст. Просто има хора, които се чувстват добре само когато превъзхождат с нещо другите.
С две думи - отношенията ни с кумовете осезателно охладняха.
Моята кума кърми дъщеричката си 7 месеца, и кърмата й спря. Тя го имаше като бая голямо постижение, и постоянно ме питаше аз до кога съм кърмила-големия ми син. И аз всеки път й "напомнях", че едва до 3-ия месец (наложи се поради медикаменти, несъвместими с кърменето). Сега малкия си го кърмя безпроблемно близо година и половина, а тя пак всеки път ме пита имам ли кърма, само вечер ли му давам, кога ще отслабвам (аз вече отслабнах, де). Усещам някакъв негативизъм, ирония...
Та...понеже съм добра душа, дискретно насочих моята кума да прочете нещо относно кърменето и храненето на бебетата, тъй като сега очаква дете. А тя ми се сопна, че си била достатъчно грамотна по тия въпроси, и пак щяла да си го гледа по същия начин и новото бебе.
Сега някой ще каже айде още една вманиачена кърмачка без други интереси и теми за разговор, дето рови за проблеми.
Какъв съвет да дам - това, което прилагам и аз, а именно - не е задължително да се общува с хора, с които не ти е комфортно. Какво като са ти кумове, голяма работа. На всеки би му писнало от непрекъснати сравнения "моето дете - твоето дете".
Пиши какво е станало.
Каквато и да е причината за тяхното отдръпване - мисля, че не трябва да ги изоставяте! Нека те знаят, че въпреки всичко държите на тях, обичате ги и ги уважавате... Не търси вина, просто подай ръката си безрезервно! Човек до човека опира...
Ще се радвам и ще се моля нещата да се оправят
! Успех 
!
Ще се радвам и ще се моля нещата да се оправят
! Успех ! 
И аз съм склонна да мисля, че кърменето може да е в основата. Преживях подобно нещо, но в положителна насока.... Имам, много приятелки, с деца на възраст колкото моето или малко по-големи и всичките кърмят и то не по месец-два, ами са си баш кърмачки,и то от дългокърмещите. Та когато имаше един период, мисля Петър беше на около 4 месеца, имахме проблем с кърмеенто......аз почти се бях примирила, че се отбива, и тогава всичките ми приятелки започнаха да ми звънят, да ме увещават да не се отказвам, да бъда настоятелна, затрупаха ме със съвети как да удължа кърменето на детето си сякаш е жизнено важно /тогава не проумявах че е/. Даже четях някакъв укор в очите им, че толкова лесно се предавам.......Благодарение на тях и този форум обаче нещата се оправиха, и още кърмя Петър. Разказвам това, защото свързвам доста двете ситуации, макар че всъщност са доста различни.......
Напълно те разбирам.
При нас за съжаление се получи почти същото с нашите кумове. Тяхното детенце е по-голямо от нашето с 5 месеца, те нямат здравословни проблеми. Детето расте и се развива нормално, даже според тях по-бързо от връстниците си. Не бих казала и че е точно завист, по-скоро различен подход, но е факт че отношенията ни охладняха.
Още щом се роди сина ми аз бях твърдо решена, че ще го кърмя. В началото имах много проблеми - рагади, запушвания и т.н. През цялото време тя повтаряше "Не мога да те разбера, защо се мъчиш, давай АМ" /както беше направила тя/. След това ми обясни, че кърменето било голяма глупост. След това колко съм ненормална, когато се умилявам на тази тема. След това да давам сокчета от 3 месец, като нея и т.н. и т.н. След това детето ми било "кюфте" ...
Опитахме се да поговорим, но засега поне не сме разрешили проблема. Като че ли всеки си премълчава нещо и се отдръпваме един от друг, а това е най-добрата ми приятелка от училище още. Много тъпо наистина. Надявам се по-натам да успеем да изгладим нещата и да не сме натрупали прекалено много негативизъм.
Стискам палци и при вас нещата да се оправят. Опитайте се да поговорите, но ако наистина нещата са само завист не си заслужава да подържаш връзка с такива хора.
Ние майките понякога наистина полудяваме на тема децата си
При нас за съжаление се получи почти същото с нашите кумове. Тяхното детенце е по-голямо от нашето с 5 месеца, те нямат здравословни проблеми. Детето расте и се развива нормално, даже според тях по-бързо от връстниците си. Не бих казала и че е точно завист, по-скоро различен подход, но е факт че отношенията ни охладняха.
Още щом се роди сина ми аз бях твърдо решена, че ще го кърмя. В началото имах много проблеми - рагади, запушвания и т.н. През цялото време тя повтаряше "Не мога да те разбера, защо се мъчиш, давай АМ" /както беше направила тя/. След това ми обясни, че кърменето било голяма глупост. След това колко съм ненормална, когато се умилявам на тази тема. След това да давам сокчета от 3 месец, като нея и т.н. и т.н. След това детето ми било "кюфте" ...
Опитахме се да поговорим, но засега поне не сме разрешили проблема. Като че ли всеки си премълчава нещо и се отдръпваме един от друг, а това е най-добрата ми приятелка от училище още. Много тъпо наистина. Надявам се по-натам да успеем да изгладим нещата и да не сме натрупали прекалено много негативизъм.
Стискам палци и при вас нещата да се оправят. Опитайте се да поговорите, но ако наистина нещата са само завист не си заслужава да подържаш връзка с такива хора.
Ние майките понякога наистина полудяваме на тема децата си
Ох, много неприятна ситуация. Може причината да е в кърменето, може и да е друга. Вероятно е дори защото са много обременени психически покрай грижите за тяхното дете, а гледат, че вашето е здравичко и нямате проблеми да изпитват нещо като чувство за вина относно детето си. Може би трябва да си поговорите откровено. На кумовете ви също може да им е тежко и дори да не осъзнават колко неадекватно реагират. Успех 
И аз имам подобен проблем, ако въобще мога така да го нарека. С една приятелка родихме в един и същ ден, леглата ни бяха едно до друго в болницата.Кърмата ми текна по-рано, нейната малко се забави, но с повече топли компреси всичко се оправи. И така изписаха ни, ние продължавахме да кърмим. Тя захрани пети месец и постепенно започна да намалява кърмениятя, докато един ден (някъде около девети месец) детето се оби само. Поне тя така казва. Аз много си мисля, че тя е допринесла за отбиването. Аз пък след захранването като видях, че кърмата ми значително намалява, увеличих кърменията и така се оправиха нещата при мен. И постепенно тази моя приятелка започна да ме отбягва, да не излиза с мен, въобще много се чудех защо така се отчужди. Докато не прочетох заглавието на темата и се замислих по въпроса. Не мисля, че трябва така да постъпва след случилото се
Ама ти верно ли мислиш , че отношенията ви са станали такива заради завист породена от кърменето ти 
Боже народа изтрещя
- Защо сте се втелясали,че народа ви завижда за това кърмене...!?Защо си мислиш,че именно здравото ти дете,което е кърмено е причината да ви се развалят отношенията...!?
Помисли,че може да има и ред други фактори!!!Може да си й станала досадна с хвалбите си,че детето ти е здраво защото си го кърмила - тя сама по себе си веднага се чувства долна майка,че не е успяла да го кърми и именно заради това боледува!!!Представи си,какво й е да те слуша.Гаранция душата й "боледува"
Не гледай от твоята камбанария...Радвай се,че кърмиш и детето ти е здраво,но избягвай постоянното говорене по този въпрос.Дразнещо е...
Всеки път,когато правех АМ на сина си,след поредицата опити да запазя по-дълго кърменето като процес,от очите ми течяха неистови сълзи,когато четях надписа от кутията - Кърменето е най-добрата храна за вашето бебе - И една,като теб да ми мели всеки ден,колко успешно го прави и детето й колко е прекрасно именно заради това ( вярвам,че не го казваш с лоша мисъл)...
Малко по-осъзнато мислете в този форум
За кърменето,завистта... и едно загубено приятелство? 
Мноого пресилено.
Разбирам гордостта ти ,че кърмиш и имаш здраво бебе.Коя майка няма да е доволна от тази комбинация?Но това да допринесе да развалите приятелството си?Значи толкова е било истинско.Човешките отношения са сложно нещо...Помисли дали и ти нямаш вина да се стигне до тук.
Кърмя бебето си ,но избягвам да коментирам факта извън къщи.
Мноого пресилено.
Разбирам гордостта ти ,че кърмиш и имаш здраво бебе.Коя майка няма да е доволна от тази комбинация?Но това да допринесе да развалите приятелството си?Значи толкова е било истинско.Човешките отношения са сложно нещо...Помисли дали и ти нямаш вина да се стигне до тук.
Кърмя бебето си ,но избягвам да коментирам факта извън къщи.
Mомичета,нека не правим война в темата!Не съм целяла да дразня или засегна някого нито със заглавито на темата,нито със съдържанието.Заглавието така ми хрумна,защото сметнах,че повече хора ще го забележат и то наистина така подейства.Става дума за моя лична история,не я проектирайте върху себе си.Написах я тук,защото липсва диалога в нея,а имах нужда от споделяне,а мястото беше много подходящо,защото никой(почти) във форума не знае коя съм,кои са моите кумове и има дискретност.Ей,не съм излезнала в "Искрено и лично"да говоря.За майките,които подразних със свойта "горделивост",да ви кажа,че и аз съм човек,не съм съвършена и имам проблеми,които определено са по-големи от това да не храниш детето си с кърма.Toва между другото го знаят много добре и нашите кумове.
Да ви споделя какво стана след като случайно се срещнахме с кумовете ни днес.Попитахме ги какво става,а те отвърнаха,че всичко е наред,но си личи,че не е същото като преди.Има напрежение между нас,каквото се получава при липса на диалог.Явно искат нещата така да останат.SlaveyaLEX,не бях мислила от твоята гледна точка,но сега ми се струва,че и при тях има такава нужда от превъзходство.Във много неща от материалната сфера на живота да кажем те ни превъзхождат,но това никога не ни е пречило на взаимоотношенията.Забелязвала съм,че поддържат някаква "обвивка",че всичко е идеално при тях.Интересното е,че общувам с други приятелки,повечето от които хранят децата си с АМ,но с никоя от тях не се е случвало подобно разваляне на отношенията,дори напротив ,има разбирателство от двете страни.
Та,реших,че на този етап нещата трябва да си останат така.Всеки си живее своя живот,със своите си проблеми и радости,Ако някой ден,след 5-10 години например,някой реши,че му е било хубаво преди с нас и забрави това,което го е подразнило,да заповяда,ние не сме от злопаметните и гледаме напред.
Благодаря на всички за отговорите!!!
Да ви споделя какво стана след като случайно се срещнахме с кумовете ни днес.Попитахме ги какво става,а те отвърнаха,че всичко е наред,но си личи,че не е същото като преди.Има напрежение между нас,каквото се получава при липса на диалог.Явно искат нещата така да останат.SlaveyaLEX,не бях мислила от твоята гледна точка,но сега ми се струва,че и при тях има такава нужда от превъзходство.Във много неща от материалната сфера на живота да кажем те ни превъзхождат,но това никога не ни е пречило на взаимоотношенията.Забелязвала съм,че поддържат някаква "обвивка",че всичко е идеално при тях.Интересното е,че общувам с други приятелки,повечето от които хранят децата си с АМ,но с никоя от тях не се е случвало подобно разваляне на отношенията,дори напротив ,има разбирателство от двете страни.
Та,реших,че на този етап нещата трябва да си останат така.Всеки си живее своя живот,със своите си проблеми и радости,Ако някой ден,след 5-10 години например,някой реши,че му е било хубаво преди с нас и забрави това,което го е подразнило,да заповяда,ние не сме от злопаметните и гледаме напред.
Благодаря на всички за отговорите!!!