Нашето бебе още не се е родило, но синът ми отдавна прави такива неща - учи се чрез подражание и иска да прави като нас, но не му се получава и излиза беля много често. Аз мисля, че просто трябва да го насърчавам да прави полезни неща и да го хваля, когато успява дори съвсем малко. Даже се дразня на мъжа ми като му се скара че е разсипал нещо например в желанието си да върши работа.
- Публикувана: 21 юли 2007, 21:18 ч.
- Последно мнение: 28 юли 2007, 12:13 ч.
"пречат" ли ви децата
И моята дъщеря ми "помага" в абсолютно всичко. Сега успявам да се владея и дори я поощрявам, но като се роди бебето сигурно и моите нерви няма да издържат винаги. Знам обаче, че този етап от развитието на децата ни е много важен, те искат да се почувстват големи и затова се опитват да правят това, което ние правим, да говорят така, както ние говорим... Нашата задача е да използваме това им желание, за да ги научим на много неща, т.е. трябва да им даваме задачи и спокойно да им обясняваме как да ги свършат. Моята Ани вече сгъва и прибира сама дрехите си, мете, чисти с парцал, простира на сушилката (слагам и стол), бърше масата и шкафовете. Е, не е точно както аз бих го направила 
Но и това ще стане някой ден 
Но и това ще стане някой ден 
За подражанието съм съгласна, но прочети и тази извадка от книгата на Фицхю Додсън - Изкуството да бъдеш родител. Може да ти е от полза. Успех !
Ревността у децата
Сега бих искал да се спра на вечния проблем за ревността у детето или както ние, психолозите, я наричаме, „съперничес¬твото между деца от един брак".
Всеки път, когато малко братче или сестриче се появи в семейството, детето ви реагира по определен начин. Изоб¬що не вярвам на майка, която ми казва: „Томи обикна сест¬ра си още от първия ден", защото това е психологически невъзможно. Да направим заедно едно предположение. Пред¬ставете си, че утре съпругът ви съобщи следната забавна новина: „Мила, другата седмица старата ми приятелка Рок-сана ще дойде да живее у нас. Аз, разбира се, все така те
обичам. С теб ще бъдем заедно в понеделник, сряда и петък. Но вторник, четвъртък и събота ще бъда с нея. За неделята ще теглим жребий." На всичкото отгоре, когато тази съпер¬ница се настани у вас, вие откривате, че няма намерение и пръста си да мръдне, за да ви помогне в работата, че по цял ден безделничи, чете си списанията и се налива с разхлади-телни напитки. Какви чувства ще изпитвате към нея? Несъмнено ще си умирате от яд! Е, детето в предучилищна възраст реагира горе-долу по същия начин на раждането на братче или сестриче. То се чувства ощетено, огорчено, то е направо вън от себе си.
Струва му се, че майка му го е изоставила, когато е вляз-ла в болницата, за да роди новото дете. А веднъж прибрала се с новороденото, тя има твърде малко време да се занима¬ва с по-голямото. Цялата се отдава на натрапника. Като ка¬пак роднините и приятелите, които идват вкъщи, до един се прехласват пред бебето, твърдят, че е много сладко и пренеб¬регват „големия" брат или "голямата" сестра. Да се учудва¬ме ли тогава, че всяко дете изпитва враждебност към брат-чето или сестричето си?
Невъзможно е да му попречите да я изпитва, но можете да я полриглушите.
Необходимо е преди всичко навреме да съобщите на де¬тето за раждането, за да не бъде то пълна изненада за него. Не става дума за девет месеца предварително, този период е твърде дълъг. Един месец стига. (То и без това ще разбере по-рано, като слуша разговорите около себе си.)
Ще помогнете на детето си да се освободи от чувствата си към новороденото и ако му подарите гумена кукла с пелени, люлка и ваничка. В зависимост от възрастта и пола си то ще поиска да се грижи за нея или да я бие, или ще изрази по друг начин отношението си към бебето чрез заместилата реалността кукла.
Преди да отидете в болницата, скрийте някои малки по¬даръци из къщата. След това се обадете по телефона от бол¬ницата и му кажете, че за него има изненада. Така то няма да се чувства толкова изоставено. Ще усеща, че наистина мислите за него, макар да сте далеч. Като се приберете, опитайте и вие, и съпруга ви да не се суетите прекалено около новороденото и да не пренебрегвате по-голямото. Намерете време да му окажете внимание и да, му засвидетелствате обичта си.
Обикновено детето в предучилищна възраст реагира на раждането на ново бебе по два начина. Най-напред то иска отново да се превърне в малко бебе. Това е защитен рефлекс, който ние всички използваме от време на време в моменти на изпитания. Тогава поведението ни става инфантилно. Повечето родители обаче правят точно обратното на онова, което трябва да се направи, когато детето им прояви жела¬ние да се върне назад. Те се опитват да му покажат предим¬ствата на по-голямото дете. Само че то не забелязва тези мними предимства. Вижда само, че всичко, което се е пос¬тарало да научи - да се храни само или да не се напишква, е било, за да дойде сега това бебе и цялото семейство внима¬телно да гледа как мама му дава биберона или го преповива.
Все едно, че по-голямото дете си казва: „Хм! Може би ако се държа като бебе, ще накарам мама да ми задели малко от обичта и вниманието си!" И започва отново да се напишква, да настоява за биберон, или да иска да го гушкат и люлеят.
Каква е обичайната реакция на родителите спрямо тази тактика? „Хайде сега, ти си голямо момче. Големите мом¬чета не са правят на бебета!" Реакция, която още повече травматизира детето и го кара още по-силно да желае да се държи като бебе и да го глезят като бебе.
Как да постъпите? Дайте на детето възможност даге върне назад, ако му се иска. Когато се роди първият ми син, дъщеря ми беше на шест години. Очаквахме да започне да се държи като бебе и тя точно това направи. Поиска биберон, дадохме й и в продължение на четири-пет дни си пи колата или порто¬каловия сок от биберон. След това спонтанно заряза биберо¬на, сякаш искаше да ни каже: „Добре де, вече нямам нужда от това. Май не е толкова забавно да си бебе и да пиеш от биберон!" Повторихме опита със сина ми, когато беше на шест години и се роди братчето му. Всеки път по-голямото дете „регресира" за известно време и се отказа от регрееията, щом задоволи краткия си порив към инфантилност.
По-голямото ви дете ще изпитва гняв и враждебност към новороденото. За съжаление повечето родители се опитват с разговори да го отклонят от тези му чувства. „Не говори така за братчето си, не е хубаво. Бъди добър с него, виж колко е сладък!" А вместо да правят това, те би следвало да го оставят да изрази гнева и ревността си. Това е един от случаите, в които е добре да се приложи отразяването на чувствата: „Ядосан си на Джени, смяташ, че мама я обича повече от теб." Може да се окаже полезно да попреувеличи-те и да споделите с по-голямото дете в какво упреквате бе¬бето (в края на краищата не рискувате да го обидите, тъй като то още не разбира). Така по-голямото ще разбере, че не рискува нищо, ако си признае какво не харесва у бебето.
Ето как една майка описва реакциите на момченце на година и пет месеца при раждането на сестричката му.
Когато се прибирах вкъщи с Джени, Марк най-на-пред ме изгледа, сякаш съм чужд човек, а щом баща му я пое, за да я отнесе в колата, започна силно да плаче. Часове наред не се приближи до нея. Мислила си бях, че Марк може да ревнува, но смятах, че няма да е толкова явно или че ще е насочено срещу мен. Нищо подобно! При първия удобен случай той се отправи към бебето с каменно лице и се опита да го удари. Изглеждаше изпълнен с решимост да сма¬же тази злотворна топчица и заедно с това оче¬видно бе ужасно нещастен от жеста си. Разплака се и занарежда: „Не, не!" Без да спре да се прибли¬жава... Всичко се уреди седмица след прибирането ми. Преповивах Джени и Марк ме гледаше, сгушен в прегръдките на баба си. Джени издаде някакъв звук, който аз изимитирах, като казах на Марк: „Ама че глупости говори това бебе!" Внезапно Марк ши¬роко се усмихна и повтори: „Глупости!" Явно бе открил, че съм на негова страна, че двамата заед¬но се подиграваме на бебето. След това вече прак¬тически нямаше проблеми.
Трябва да се отбележи, че съперничеството между братя и сестри се проявява двупосочно, от по-голямото дете към по-малкото и обратно. То не може да се възпре, а само да се смекчи. Родителите все се питат защо децата им толкова се карат и бият, след като чудесно умеят да си играят мирно и тихо, "без разправии със съседското дете. Отговорът е, че съседчето не ги конкурира пред майка им.
Понякога всяко дете иска останалите деца в семейството да изчезнат, та само то да разполага с мама и татко. Какво можете да направите, за да приглушите чувството на рев¬ност у децата ви? Опитайте се всеки ден да прекарвате из¬вестно време сами с всяко дете. Дайте-му да разбере, че това е неговият миг и че никое друго дете не може да му го отнеме. Казвате, че няма кога? Майката на Джон Уесли, основателя на методистката църква, е имала единайсет деца и е намирала време да се уединява с всяко от тях всеки ден!
Друго средство за смекчаване на съперничеството и на пристъпите на ревност по време на пътуване и почивка е да вземете с вас някое приятелче на децата ви. Ще бъдете из¬ненадани до каква степен присъствието му намалява напре¬жението и разправиите между братя и сестри.
!Ревността у децата
Сега бих искал да се спра на вечния проблем за ревността у детето или както ние, психолозите, я наричаме, „съперничес¬твото между деца от един брак".
Всеки път, когато малко братче или сестриче се появи в семейството, детето ви реагира по определен начин. Изоб¬що не вярвам на майка, която ми казва: „Томи обикна сест¬ра си още от първия ден", защото това е психологически невъзможно. Да направим заедно едно предположение. Пред¬ставете си, че утре съпругът ви съобщи следната забавна новина: „Мила, другата седмица старата ми приятелка Рок-сана ще дойде да живее у нас. Аз, разбира се, все така те
обичам. С теб ще бъдем заедно в понеделник, сряда и петък. Но вторник, четвъртък и събота ще бъда с нея. За неделята ще теглим жребий." На всичкото отгоре, когато тази съпер¬ница се настани у вас, вие откривате, че няма намерение и пръста си да мръдне, за да ви помогне в работата, че по цял ден безделничи, чете си списанията и се налива с разхлади-телни напитки. Какви чувства ще изпитвате към нея? Несъмнено ще си умирате от яд! Е, детето в предучилищна възраст реагира горе-долу по същия начин на раждането на братче или сестриче. То се чувства ощетено, огорчено, то е направо вън от себе си.
Струва му се, че майка му го е изоставила, когато е вляз-ла в болницата, за да роди новото дете. А веднъж прибрала се с новороденото, тя има твърде малко време да се занима¬ва с по-голямото. Цялата се отдава на натрапника. Като ка¬пак роднините и приятелите, които идват вкъщи, до един се прехласват пред бебето, твърдят, че е много сладко и пренеб¬регват „големия" брат или "голямата" сестра. Да се учудва¬ме ли тогава, че всяко дете изпитва враждебност към брат-чето или сестричето си?
Невъзможно е да му попречите да я изпитва, но можете да я полриглушите.
Необходимо е преди всичко навреме да съобщите на де¬тето за раждането, за да не бъде то пълна изненада за него. Не става дума за девет месеца предварително, този период е твърде дълъг. Един месец стига. (То и без това ще разбере по-рано, като слуша разговорите около себе си.)
Ще помогнете на детето си да се освободи от чувствата си към новороденото и ако му подарите гумена кукла с пелени, люлка и ваничка. В зависимост от възрастта и пола си то ще поиска да се грижи за нея или да я бие, или ще изрази по друг начин отношението си към бебето чрез заместилата реалността кукла.
Преди да отидете в болницата, скрийте някои малки по¬даръци из къщата. След това се обадете по телефона от бол¬ницата и му кажете, че за него има изненада. Така то няма да се чувства толкова изоставено. Ще усеща, че наистина мислите за него, макар да сте далеч. Като се приберете, опитайте и вие, и съпруга ви да не се суетите прекалено около новороденото и да не пренебрегвате по-голямото. Намерете време да му окажете внимание и да, му засвидетелствате обичта си.
Обикновено детето в предучилищна възраст реагира на раждането на ново бебе по два начина. Най-напред то иска отново да се превърне в малко бебе. Това е защитен рефлекс, който ние всички използваме от време на време в моменти на изпитания. Тогава поведението ни става инфантилно. Повечето родители обаче правят точно обратното на онова, което трябва да се направи, когато детето им прояви жела¬ние да се върне назад. Те се опитват да му покажат предим¬ствата на по-голямото дете. Само че то не забелязва тези мними предимства. Вижда само, че всичко, което се е пос¬тарало да научи - да се храни само или да не се напишква, е било, за да дойде сега това бебе и цялото семейство внима¬телно да гледа как мама му дава биберона или го преповива.
Все едно, че по-голямото дете си казва: „Хм! Може би ако се държа като бебе, ще накарам мама да ми задели малко от обичта и вниманието си!" И започва отново да се напишква, да настоява за биберон, или да иска да го гушкат и люлеят.
Каква е обичайната реакция на родителите спрямо тази тактика? „Хайде сега, ти си голямо момче. Големите мом¬чета не са правят на бебета!" Реакция, която още повече травматизира детето и го кара още по-силно да желае да се държи като бебе и да го глезят като бебе.
Как да постъпите? Дайте на детето възможност даге върне назад, ако му се иска. Когато се роди първият ми син, дъщеря ми беше на шест години. Очаквахме да започне да се държи като бебе и тя точно това направи. Поиска биберон, дадохме й и в продължение на четири-пет дни си пи колата или порто¬каловия сок от биберон. След това спонтанно заряза биберо¬на, сякаш искаше да ни каже: „Добре де, вече нямам нужда от това. Май не е толкова забавно да си бебе и да пиеш от биберон!" Повторихме опита със сина ми, когато беше на шест години и се роди братчето му. Всеки път по-голямото дете „регресира" за известно време и се отказа от регрееията, щом задоволи краткия си порив към инфантилност.
По-голямото ви дете ще изпитва гняв и враждебност към новороденото. За съжаление повечето родители се опитват с разговори да го отклонят от тези му чувства. „Не говори така за братчето си, не е хубаво. Бъди добър с него, виж колко е сладък!" А вместо да правят това, те би следвало да го оставят да изрази гнева и ревността си. Това е един от случаите, в които е добре да се приложи отразяването на чувствата: „Ядосан си на Джени, смяташ, че мама я обича повече от теб." Може да се окаже полезно да попреувеличи-те и да споделите с по-голямото дете в какво упреквате бе¬бето (в края на краищата не рискувате да го обидите, тъй като то още не разбира). Така по-голямото ще разбере, че не рискува нищо, ако си признае какво не харесва у бебето.
Ето как една майка описва реакциите на момченце на година и пет месеца при раждането на сестричката му.
Когато се прибирах вкъщи с Джени, Марк най-на-пред ме изгледа, сякаш съм чужд човек, а щом баща му я пое, за да я отнесе в колата, започна силно да плаче. Часове наред не се приближи до нея. Мислила си бях, че Марк може да ревнува, но смятах, че няма да е толкова явно или че ще е насочено срещу мен. Нищо подобно! При първия удобен случай той се отправи към бебето с каменно лице и се опита да го удари. Изглеждаше изпълнен с решимост да сма¬же тази злотворна топчица и заедно с това оче¬видно бе ужасно нещастен от жеста си. Разплака се и занарежда: „Не, не!" Без да спре да се прибли¬жава... Всичко се уреди седмица след прибирането ми. Преповивах Джени и Марк ме гледаше, сгушен в прегръдките на баба си. Джени издаде някакъв звук, който аз изимитирах, като казах на Марк: „Ама че глупости говори това бебе!" Внезапно Марк ши¬роко се усмихна и повтори: „Глупости!" Явно бе открил, че съм на негова страна, че двамата заед¬но се подиграваме на бебето. След това вече прак¬тически нямаше проблеми.
Трябва да се отбележи, че съперничеството между братя и сестри се проявява двупосочно, от по-голямото дете към по-малкото и обратно. То не може да се възпре, а само да се смекчи. Родителите все се питат защо децата им толкова се карат и бият, след като чудесно умеят да си играят мирно и тихо, "без разправии със съседското дете. Отговорът е, че съседчето не ги конкурира пред майка им.
Понякога всяко дете иска останалите деца в семейството да изчезнат, та само то да разполага с мама и татко. Какво можете да направите, за да приглушите чувството на рев¬ност у децата ви? Опитайте се всеки ден да прекарвате из¬вестно време сами с всяко дете. Дайте-му да разбере, че това е неговият миг и че никое друго дете не може да му го отнеме. Казвате, че няма кога? Майката на Джон Уесли, основателя на методистката църква, е имала единайсет деца и е намирала време да се уединява с всяко от тях всеки ден!
Друго средство за смекчаване на съперничеството и на пристъпите на ревност по време на пътуване и почивка е да вземете с вас някое приятелче на децата ви. Ще бъдете из¬ненадани до каква степен присъствието му намалява напре¬жението и разправиите между братя и сестри.
Абе стига с тази ревност 
От кого да ме ревнува моята?!
Просто е поредният период, през който минават децата. Пречка ми се постоянно- като готвя иска тя да бърка яденето; иска да пълни и пуска пералнята; да простира; да мие пода... Позволявам й някои дейности понякога, но пък и честичко й се карам да тича да си играе и да ме остави да си свърша работата ( знам, че когато иска, се заиграва чудесно самичка).
От кого да ме ревнува моята?!Просто е поредният период, през който минават децата. Пречка ми се постоянно- като готвя иска тя да бърка яденето; иска да пълни и пуска пералнята; да простира; да мие пода... Позволявам й някои дейности понякога, но пък и честичко й се карам да тича да си играе и да ме остави да си свърша работата ( знам, че когато иска, се заиграва чудесно самичка).
И според мен това не е никаква ревност, а желание да имитират и да помагат на мама. Моето момче мина през този период още докато го нямаше бебето, и сега се случва да помага. Но аз никога не съм го спирала, нека се учат децата. Много пъти е миел чинии, помагал да сложим дрехите в пералнята, д аги извадим и простираме, да пускаме прахосмукачка. Обожаваше да гледа как готвя и той да бърка манджата, и други такива неща дето мама прави...
Да, пречка ми се. Все по-удачно напоследък. Имам предвид, че вече наостина може да свърши успешно част от нещата- подава щипки ( много държи първо да даде всички червени,после сините, залените...), давам й малка кърпа, когато бърша праха и тя също бърше местата, които стига, подавам й дрехите- тя ги слага в пералнята и така...Понякога ми е много сладка, понякога ме изнервя с това вечно :"Дай а-ааааааз", но какво да се прави.
Съчувствам ти. Човек има нужда да остане сам, да си чуе мислите, да "презареди". Доброто настроение не е консерва, като свърши и да отвориш следващата.
Аз имам само едно бебе пък е и още малко, но се мъча да си представя какво ти е с две по цял ден...
Още от преди да забременея си имам една техника за релаксация - сама с книга и вкусно хапване - сега също я ползвам. Връчвам бебето на татко му или някоя от бабите му и "забегвам". Не мога да си го позволя всеки ден, но поне веднъж седмично. И като ме хване нервата си напомням, че и моята почивка ще дойде. Помага донякъде.
Така както го описваш изглежда, че момиченцето ти много иска твоята компания - аз бих била поласкана - някой толкова много да ме обича. Защо не използваш интересът и за да ти "помага". Впрегни я на работа и може по някое време да й кажеш "Сега, като поработихме здраво е време за почивка. Мама ще почива (избираш си с какво - судоку, кръстословица - нещо за седене на едно място и кротко занимаване), а ти какво занимание ще си избереш за почивка? (рисуване с едри флумастери, четене на списание или дебел каталог).
Аз имам само едно бебе пък е и още малко, но се мъча да си представя какво ти е с две по цял ден...
Още от преди да забременея си имам една техника за релаксация - сама с книга и вкусно хапване - сега също я ползвам. Връчвам бебето на татко му или някоя от бабите му и "забегвам". Не мога да си го позволя всеки ден, но поне веднъж седмично. И като ме хване нервата си напомням, че и моята почивка ще дойде. Помага донякъде.
Така както го описваш изглежда, че момиченцето ти много иска твоята компания - аз бих била поласкана - някой толкова много да ме обича. Защо не използваш интересът и за да ти "помага". Впрегни я на работа и може по някое време да й кажеш "Сега, като поработихме здраво е време за почивка. Мама ще почива (избираш си с какво - судоку, кръстословица - нещо за седене на едно място и кротко занимаване), а ти какво занимание ще си избереш за почивка? (рисуване с едри флумастери, четене на списание или дебел каталог).
ами да пречка ми се, ама ми е сладък защото всъщност се опитва да помага.
когато перем съм го оставила - той пълни легена, заедно натискаме копчетата и после той слага дрехите в легена и ми ги подава да ги ростирам.
като чистя с прахусмукачка все се вре пред нея, но като му дам за 3-4 мин да "почисти" му писва и ме оставя на мира.
и такива работи.
Та просто - оставяй я да ти помага, измисли й малки задачи - да простре чорапите например, или да почисти прахта с парцалче от масата, да обели картоф(е или поне да си играе с него с едно пласмасово ножче например), такива работи - мисля, че ще е доволна, хем ще е заета и няма толкова да ти пречи, хем ще чувсва , че вършите нещо заедно, само вие двете - без бебето.
ама то на мен ми е лесно, нали само с едно се "боря"
когато перем съм го оставила - той пълни легена, заедно натискаме копчетата и после той слага дрехите в легена и ми ги подава да ги ростирам.
като чистя с прахусмукачка все се вре пред нея, но като му дам за 3-4 мин да "почисти" му писва и ме оставя на мира.
и такива работи.
Та просто - оставяй я да ти помага, измисли й малки задачи - да простре чорапите например, или да почисти прахта с парцалче от масата, да обели картоф(е или поне да си играе с него с едно пласмасово ножче например), такива работи - мисля, че ще е доволна, хем ще е заета и няма толкова да ти пречи, хем ще чувсва , че вършите нещо заедно, само вие двете - без бебето.
ама то на мен ми е лесно, нали само с едно се "боря"
Абе не мисля че е ревност . Аз имам само едно дете и всичко описано от авторката все едно съм го писала аз . Ако покажа че се дразня на неговите прояви става нервен и на моменти нещастен , но пък ако му дам свободата да ми помага и му благодаря за помоща , то тогава е на седмото небе .
Явно просто искат да се чувстват хайваните полезни и значими . Знам , че трудно се издържа , но опитвам да се сдържам и въпреки че ме изнервя до лудоост с опитите си за помощ , аз все му благодаря и се правя че много ми помага .
Явно просто искат да се чувстват хайваните полезни и значими . Знам , че трудно се издържа , но опитвам да се сдържам и въпреки че ме изнервя до лудоост с опитите си за помощ , аз все му благодаря и се правя че много ми помага .