Провокирано...

Щеше да ми е много лесно да ти отговоря Иса, ако живеехме в нормална държава, където ако родителя не си гледа добре детето социалните служби го вземат и го пращат при приемно семейство, където детето получава нужните му грижи. У нас обаче мисля, че ако едно дете бъде отнето от семейството си поради недобри грижи то ще попадне в детски дом, където ще е сред умствено и физически изостанали деца и ще живее вкрайна битова нищета - направо ми се обръща стомаха като си рпедставя какви покъртителни картини съм гледала по телевизията, а на живо сигурно кошмарът е в пъти по-голям  
Та в този ред на мисли ако се замисля, кое е по-добре за едно дете - родителите му да го оставят само вкъщи и да го возят без столче в колата или да го отнемат от тези безсъвстни родители и да г пратят да гние като скот в някое сиропиталище - за мен отговрът е ясен - и най-лошите родители в БГ са за предпочитане пред социалните ни служби   Жалко, но така мисля.
За щастие не познавам родители, които пребиват децата си, или майки, които карат дъщерите си да проституират - ако познавах щях да се обадя в детска педагогическа стая към полицията- да викнат тези родители и да г посплашат - дано подейства - но ако сезирам органите на реда и в следствие на това детето попадне в някой от детските ни домове - няма да почувствам че съм направила добро дело, а напротив - стомахът ми ще се свие, че заради мой сигнал едно дете ще попадне в крайна физическ и емоционална нищета  
А друг въпрос е, че в България не познавам случай за отнети родителски права поради недобросъвестност на родителите - сигурно защото и държавата знае, че отнемайки децата от родителите ги праща на още по-лошо място

само ако са ми близки малтретираните деца и техните родители мога да взема отношение. И даже и тогава гледам да си мълча и да избегна прекия контакт със събитието.

Ако все пак чак толкоз е застрашен нечий дет. живот и аз съм в състояние да помогна (правила съм го. Люлка щеше буквално да скалпира едно дете на 1г., а бабата баш тогава не гледаше към внучката си) го правя.
И може би най-дразнещо за мен е да видя, че дете си хвърля буклука на земята, а родителите нито дума не обелват. Тогава демонстративно давам да се разбере, от що съм подразнена. 

Добре, а какво означава "родителят не си гледа детето добре"? Има ли дефиниция? Защото моето дете например е 17 кг. на 7 години. Скоро тук една майка пусна тема, че подобни деца са жертва на родителска простотия, липса на интелект и безотговорност. Пък аз имам самочувствието, че си гледам детето прекрасно. Отстрани може да изглежда недохранено, следователно застрашено от моята родителска немърливост. Кой и как ще прецени как си гледам детето?

Разликата между бой и побой... За мен тя е много ясна. Виждам, че някой млати дете. Обаждам се. И какво следва после? Нищо! Пресен пример са последните 3 /или 4 бяха/ изгорели дечица. Имало е няколко сигнала в Социални грижи. Резултат - налице. В същото време гракна цяла България за детето на Виолета Здравкова колко нещастно и недогледано било. Поза!

Аз нямам претенциите да имам във всеки момент правилна, безпристрастна и точна преценка. Особено пък за неясни категории от сорта "гледано добре дете". Тогава какво?

Много пъти съм си мислила по темата, и така и не мога да стигна до никакъв еднозначен отговор.  Вярно, не съм ставала свидетел на наистина СЕРИОЗЕН проблем, в който живота на детето да е пряко застрашен, но съм виждала десетки примери за неща, които излизат извън МОИТЕ представи за нормалност:
- Дете на площадката, навлечено от детегледачката с поларена блузка дълъг ръкав, поларен панталон, шушляково елече без ръкави, затворени обувки и дебели чорапки в началото на лятото, когато всички останали деца бяха вече по къси ръкави, тънки панталонки и сандалки. Детето потно, задъхано, а тя непрекъснато му прави забележки да не тича, че "ще се изпоти". Питях я защо не я поразсъблече малко - ами "да не настине"...
- Дете на съседка, което е на 4 години и се вози в колата не само без столче, но и в движение преминава от задната на предната седалка и обратно  Питах не я ли е страх - нито тя може да се концентрира и да кара спокойно, нито пък за него е безопасно - е, НЕ ИСКАЛ столче, МРАЗЕЛ да е с колан... Пък нищо, че утре като порасне и стане шофьор ще МРАЗИ и червените светофари и НЯМА ДА ИСКА да се съобразява с правилата...

Наистина не знам... "Хлъзгава" е материята, много даже...

В прогресивните държави съответните органи действат! докато при нас БЕЗдействат! Аз лично съм се обаждала в социални грижи, отдел "закрила на детето" - имахме съседи, младо семейство, което явно беше в развод, детенце на около 4 годинки, което ставаше свидетел на неописуеми сцени - бащата на няколко пъти заплашваше да ги убива и двамата с майка му ( панелка - всичко се чува), детето ревеше все едно го колят, майката на няколко пъти изхвърляше багажа на детето и бащата + самото дете по стълбите, крещейки му че е боклук и че тя не му е майка..
звъннах, казаха че ще минат на проверка, но нямат практика за обратна връзка, т.е. и да установят нарушение, аз няма да разбера... скандалите не спряха, но след около месец се изнесоха от апартамента - бяха под наем... не знам, тази случка беше преди повече от 4 години, може би сега изнституциите работят по-добре.... но ми остана горчилка от тогава... защото винаги се чувствам безсилна в такива ситуации, няма адекватна реакция, затова на мен лично ми е по-леко просто да не обръщам внимание и да не се тормозя...
както казват, една птичка пролет не прави...
всичко е въпрос на култура, която в нашето общество ЛИПСВА!

За мен има  Да си гледаш добре детето не означава да се вместваш в някакви мерки и теглилки. Доброто родителство се познава по щастливото, здраво и възпитано дете, това е. В случаи на непрестанно боледуване, тръшкане, фобии, инциденти, злоядство, агресия или липса на интерес към света, някъде е допусната грешка. При хронична проява на гореописаното, вече може да се твърди, че родителят не си гледа добре детето /макар понякога да мисли точно обратното/.

Това е и моето мнение. Ставала съм свидетел на побой на един ненормален татко над детето му в кварталната градинка и съм се намесвала, но и да ден днешен се чудя над дилемата лоши родители по- добре ли е от съвсем без родители. И точно заради горното мнение не съм предприела по- сериозни действия, защото това дете в сиропиталище няма да стане по- пълноценен човек. Жалко, че в България все още се наблюдава пошляпване на децата от родителите им или майка, влачеща пищящо дете за ръката. Много жалка гледка. Ми не издържам и се намесвам в хорските работи в тия ситуации.

Бих се намесила само ако става въпрос за безспорен физически и психически тормоз. Във всеки друг случай не бих се намесила, тъй като обществото може да носи само част от отговорността. Ако институциите са си на място, ролята на отделния гражданин е да сигнализира, а тази на институциите да наложат спазването на правилата. В противен случай и да сигнализираш, и да не сигнализираш, си е глас в пустиня.

Каква би била ползата да сигнализирам, че Х вози децата си без предпазен колан?
На кого да сигнализирам? На пътна полиция ли? На социалните ли?
Къде са КАТ-аджиите след гръмкото оповестяване на драконовски мерки?
Кой полицай ще дойде и кога при сигнал "Майка шамароса детето си"?
Какви санкции биха понесли съответните родители?
Дали случаят е инцидент или практика?

Слава Богу не съм била свидетел на драстични сцени и не съм имала повод да се самоупреквам. Когато се нарушава обществения ред сигнализирам, защото си знам правата и задълженията.

Между другото, наше приятелско семейство остава децата си от доста малки сами вкъщи. Изключително културни и образовани хора. Те просто бяха преценили, че децата им са достатъчно зряли и отговорни, за да се справят сами и не бяха сбъркали. Тук бих казала "Всеки сам решава как да отглежда децата си" (Аз моето и до ден днешен не го оставям).

Лошото веднъж става!
Мои съседи, също много възпитани хора и страхотни родители, оставяха достатъчно зрялата си и отговорна дъщеря сама вкъщи от първи клас нататък. Проблемът се оказа това, че семейството се отоплява на дърва. Късмет беше, че си бях вкъщи, когато детето ми звънна на вратата, че апартаментът им е пълен с дим. Отидох, бащата, който беше в командировка, по мобилния ми даваше инструкции, аз оглеждах и открих, че коминът се е напукал и оттам излиза дим. Добре, че беше предиобед, добре, че бях вкъщи и му помогнах, добре, че детето не беше легнало да спи, например... А можеше да не е техният комин, можеше да е, както се случи вкъщи, някой тъпанар да реши да си чисти комина с нафталин и да го подпали...  Всичко се случва! И съседи отдолу са се подпалвали, и крадци са се опитвали да влизат посред бял ден, къде успешно, къде не... Всичко може и трябва да се очаква! Колкото и да са ни кротки и отговорни децата, никой не е застрахован от нищо. Да, и възрастните не сме, и в наше присъствие може да се случи лошото, но не знам как би намерила сили да живее една майка, ако детето й пострадазаради нейната безотговорност? 

Много благодаря за отговорите ви. Макар, че не се радвам на прочетеното, че дори и ме натъжи...

Моите мисли бяха в тази посока:

Въпреки, че аз съм по-склонна да приема и предпочета западния начин на действие. Където ако дете бъде заведено със синини в болницата - социалните се викат веднага - а чак после се установява бито ли е било или е паднало по стълбите.

Може да ви прозвучи малко смешно, но последно време си мисля, че ако ние не накараме институциите да действат - те няма сами да се задействат. Има полиция, има социални, има закони.

За теб може и да не означава, но явно има хора, за които означава.  И ако попадне човек на загрижени, социално активни и "добронамерени" хора от последните и тогава ще стане неприятно мисля аз.

Не знам ти звънила ли си на институциите. Защото аз съм. Станах свидетел на катастрофа и се обадих. Ами те ме третираха като зяпач-сеирджия-престъпник-клюкар. Не мога да кажа, че съм съжалила, че се обадих, но да го кажем така - останах с много горчив вкус в устата.

Имах близка приятелка социален работник. От тези, които ходят и правят огледи и интервюта. Не ми се говори що за критерии имат, как гледат на контингента, с който работят и що за манталитет формират. Грозно е направо. И как да разчитам, че мога да се обърна към тях? Когато им потърсиш сметка те стават невидими и изключително успешно се крият зад гърба на институията. Примери колкото искаш. Бюрокрацията е най-мощният инструмент за самозащита. Особено щом става дума за държавна институция.

Иса, темата ти е като блато май...

Иса, права си, че гражданското общество трябва да се погрижи институциите да работят, но тук не става въпрос само дали социалните си гледат работата или не ... както вече писах според мен децата обект на домашно насилие са ОБРЕЧЕНИ ДУШИ - в България за тях няма спасение, защото дори и социалните да се размърдат и да ги отнемат от родителите им няма къде да ги пратят - и тези деца ще гният по сиропиталищата без пари за дрехи, храна и учебници ... Не познавам от близо такива деца, но да не дава Господ да срещна за в бъдеще - в България пари за деца не се дават - никой няма и пет пари да дадеза отглеждането на едно дете, отнето от безсъвестните си родители 

Въпреки всичко, за някои от децата домовете са по - добрата среда, отколкото семейната.
Поне имат някакъв шанс... Имат контакт с други хора... Имат шанс да бъдат осиновени и отгледани в нормално и любящо семейство...

Само преди месец 2 малки деца бяха убити в т.нар "семейна среда", заради нечие бездействие.

Преди малко прочетох в една съседна тема за дете на 15 месеца, оставяно многократно за по час и половина само  Разбита съм, честно!
Но какво може да се направи в такъв случай? Да кажем, че някой се обади на социалните. Ще дойдат, ще видят - млада майка в (явно) добри житейски условия, компютърно грамотна  - ще попитат "Наистина ли оставяте детето само?", ако тя каже - не, как ще се докаже? ако каже да - какво ще й направят? За съжаление не можеш да отвориш главата на родителя и да му налееш малко отговорност. И ако е беден, необразован и т.н., ВИЖДАШ проблема.
Но когато родителят е състоятелен, с професия, (привидно) интелигентен, осигурил е на детето си отлични битови условия и т.н., какво правим?!?
Е такива неща се питам.