Кой с какво си спомня първото излизане в чужбина? Какво се е запечатало за винаги дълбоко във вас тогава?
Ето започвам аз ...
Бях много малък и първото ми излизане беше до БОН (тогавашна ФРГ). Като зарежем целият цирк преди това съдържащ т.нар ”изходни визи”, и придружаващите ги тонове обяснения в писмен и устен вид, за това как, защо, къде и с кого трябва или не трябва, минем през разрешителното за закупуване САМО на 100 западни германски марки от БНБ и хиляди други глупости от същия сорт, картината която се е запечатала дълбоко в мен прилича на упражнение с ФОТОШОП. От една страна сивотия, злобни погледи и еднакво облечени хора и от друга засмени лица, цветове, любезност и това от двете страни на стената, от хора принадлежащи към един народ разделени от световната политическа простотия.
Няма да забравя първия израз който чух по време на първото ми излизане от летище София от митничарят, който гледаше паспорта ми ”западна Германия а? И да внимаваш какви ще ги върши там малкия”. Е какви имах да ги върша ... нямах специално изработен чадър с който бих могъл да убия тайно някой или лопата с която да изровя нечии кости и да се опитам да ги продам.
На летището в Берлин все едно че си кацнах обратно в София, единствената разлика че хората бяха в пъти по руси и светли. Останалото си беше същото. Магазини пълни с нищо, хора, които не знаят къде отиват, гризни панелни здания извисяващи се навсякъде и .... и тогава я видях. Стената. Седеше си там, на около 15 метра преди нея имаше бариери, а зад нея много хубави сгради, светлини.
Преминаването в западен Берлин беше в нашия случай през нещо като метро. Влезнахме под земята, там пак ”братя” митничари гледаха паспортите и сумтяха ... явно всичко си беше на ред, само дето явно не искаха да ни пуснат. В крайна сметка минахме. На влизане в забранения свят ни посрещна ухилена до уши мацка, би ни печати в паспортите и ... въобще не ни провери багажа. Каза ”добре дошли” и ... край. А аз очаквах да ме разпитват, да насочат лампа в лицето ми, евентуално да ме измъчват .... нали бяха врагове. Качихме се в този забранен свят осеян със светлини, нормални хора, облечени различно, като вървяхме по улуците ни поздравяваха, и нещо в мен започна да се обърква ... започнаха в главата ми да излизат цели моменти от часовете по история при другарката Йовкова, където ни се обясняваше как само дебнат в западния свят лошите хора и как никога не трябва и да си помисляме да ходим там.
Дойде време за вземем директната влакова линия между западен Берлин и ФРГ. Тогава вече разбрах че имало такова чудо. Това е магистрала и влакова линия които се считали за територия на ФРГ. Т.е. от магистралата излизане няма, и във влака по пътя никой не може да се качи. И това много скоро го видях с очите си.
Някъде посред нощ влакът спря на ГДР-ска територия (за какво не знам, да си смени локомотива ли или да си почине .... ), дръпнах пердето и видях на сред полето малка гара ... която беше пълна ... с въоръжени до зъби войници. Един ред с лица и насочени автомати към влака и друг ред обърнат в обратната посока и също със насочено автомати. Един от тези, които гледаше и ”пазеше” някой да не излезе от влака, се доближи до стъклото, чукна с дулото на Калашника и ми направи знак да затворя пердето. Погледнах го и ... беше с маска на лицето.
Това беше върхът ... главата ми се виреше истинска война противопоставяща това което бях учил и това, което виждах.
След легалния ми престой в ГФР и връщането ми на време, дълбоко в мен вече беше покълнало зърното на свободата и аз подсъзнателно вече знаех какъв ще е моя път в живота.
Ето започвам аз ...
Бях много малък и първото ми излизане беше до БОН (тогавашна ФРГ). Като зарежем целият цирк преди това съдържащ т.нар ”изходни визи”, и придружаващите ги тонове обяснения в писмен и устен вид, за това как, защо, къде и с кого трябва или не трябва, минем през разрешителното за закупуване САМО на 100 западни германски марки от БНБ и хиляди други глупости от същия сорт, картината която се е запечатала дълбоко в мен прилича на упражнение с ФОТОШОП. От една страна сивотия, злобни погледи и еднакво облечени хора и от друга засмени лица, цветове, любезност и това от двете страни на стената, от хора принадлежащи към един народ разделени от световната политическа простотия.
Няма да забравя първия израз който чух по време на първото ми излизане от летище София от митничарят, който гледаше паспорта ми ”западна Германия а? И да внимаваш какви ще ги върши там малкия”. Е какви имах да ги върша ... нямах специално изработен чадър с който бих могъл да убия тайно някой или лопата с която да изровя нечии кости и да се опитам да ги продам.
На летището в Берлин все едно че си кацнах обратно в София, единствената разлика че хората бяха в пъти по руси и светли. Останалото си беше същото. Магазини пълни с нищо, хора, които не знаят къде отиват, гризни панелни здания извисяващи се навсякъде и .... и тогава я видях. Стената. Седеше си там, на около 15 метра преди нея имаше бариери, а зад нея много хубави сгради, светлини.
Преминаването в западен Берлин беше в нашия случай през нещо като метро. Влезнахме под земята, там пак ”братя” митничари гледаха паспортите и сумтяха ... явно всичко си беше на ред, само дето явно не искаха да ни пуснат. В крайна сметка минахме. На влизане в забранения свят ни посрещна ухилена до уши мацка, би ни печати в паспортите и ... въобще не ни провери багажа. Каза ”добре дошли” и ... край. А аз очаквах да ме разпитват, да насочат лампа в лицето ми, евентуално да ме измъчват .... нали бяха врагове. Качихме се в този забранен свят осеян със светлини, нормални хора, облечени различно, като вървяхме по улуците ни поздравяваха, и нещо в мен започна да се обърква ... започнаха в главата ми да излизат цели моменти от часовете по история при другарката Йовкова, където ни се обясняваше как само дебнат в западния свят лошите хора и как никога не трябва и да си помисляме да ходим там.
Дойде време за вземем директната влакова линия между западен Берлин и ФРГ. Тогава вече разбрах че имало такова чудо. Това е магистрала и влакова линия които се считали за територия на ФРГ. Т.е. от магистралата излизане няма, и във влака по пътя никой не може да се качи. И това много скоро го видях с очите си.
Някъде посред нощ влакът спря на ГДР-ска територия (за какво не знам, да си смени локомотива ли или да си почине .... ), дръпнах пердето и видях на сред полето малка гара ... която беше пълна ... с въоръжени до зъби войници. Един ред с лица и насочени автомати към влака и друг ред обърнат в обратната посока и също със насочено автомати. Един от тези, които гледаше и ”пазеше” някой да не излезе от влака, се доближи до стъклото, чукна с дулото на Калашника и ми направи знак да затворя пердето. Погледнах го и ... беше с маска на лицето.
Това беше върхът ... главата ми се виреше истинска война противопоставяща това което бях учил и това, което виждах.
След легалния ми престой в ГФР и връщането ми на време, дълбоко в мен вече беше покълнало зърното на свободата и аз подсъзнателно вече знаех какъв ще е моя път в живота.
Но като ида някъде - ще ви споделя 
Единствената чужбина, в която съм се чувствала като у дома. 
И за мой късмет се наложи да сменим 3ри на отиване и толкова на връщане.
, сама. На гарата група мургави мошеници, облечени като шофьорите ми взеха всичките пари. Разбрах, че съм излъгана чак след като минах границата. Никой не ме беше предупредил за тези гадове, ако знаех, нямаше да се случи. Беше ми много гадно през целия път, страхувах се, че ще ме върнат ( в Австрия и Германия проверяваха за 300 евро минимална сума, която трябва да носиш). Слава Богу не ме провериха. Пътуването беше убийствено - 9 дена, 8 часа. Минах през цяла Европа - Сърбия, Унгария,Австрия, Германия, Белгия и накрая Холандия. Влизахме във всички по-големи градове. Гледах, гледах, гледах. Нагледах се на Европа. 
и ме прави много щастлива.
, на връщане наглият мангал си стоеше на същото място и очакваше нови канарчета. Тогава за пръв път получих що-годе адекватно съдействие от полицията...което после се изроди в друга простотия де 
ще се разрази в офиса, веднага щом изпрати едната от нас / в последния момент реши да прати и двете 
.... 
.... ще спестя подробностите 
