Правите ли понякога ревизия на самите себе си?

Аз не казвам, че е невъзможно. Просто ми се струва недостижима такава радикална промяна, при все че човек отдавна се е изградил като характер. Радвам се ако си успяла да изхвърлиш ненужни черти от характера си. Би ли споделила в кое по-точно бележиш успех ( ако не е прекалено лично естествено).

Не ме разбираш май.  
Разбира се, че човек се променя, развива се..., но тук не става въпрос за това.
Човек се променя, развивайки качествата, които има, които са му заложени.
Каквито и тренинги да си провеждам, нещо, което не ми е заложено, не мога да го имам.
 

Бях много срамежлива ,чак ми пречеше това.Но вече не съм.

Ревизия? Хубаво е да си прави ревизии човек, да си сверява часовника отвреме на време. Но изкореняването на недостатъци е тежка, да не кажа невъзможна задача. Която става още по-тежка с натрупването на годинките. подтискаш дадено нещо в теб, а след време то се появява без дори самият ти да подозираш , че се е появило. Другите го виждат, но не и ти - така си свикнал с мисълта, че умело го прикриваш.
Няма перфектни хора. Няма и как да са такива.
Опитите да се промениш са чудесни, наистина. И аз всеки божи ден си казвам, че от утре няма да съм ....такава, но с идването на сутринта нещата си идват на местата които са си били и вчера. Каквото съм успяла да променя в себе си съм го направила в ранните си години. Аз лично преодоях притеснението си (но не съвсем) също така неувереността ( с по-голям успех, но пак не съвсем) и.... Знам ли?! Не си вярвам чак толкова, че да се самоопределям. Очаквам другите да ми показват грешките , защото знам, че не винаги си ги виждам сама...
Та като попадна във фаза саморевизия изпозлзвам жокер - обади се на приятел

Постоянно го правя - тълкувам себе си.
Даже понякога ми е уморително и си казвам "Какво пък толкова! Много важно, че казах еди-какво си", ако напр. ме е срам от някоя моя реплика или постъпка не намясто.
Но повечето пъти гледам да се анализирам, да поправям нещата така, че да са угодни както на заобикалящите ме, така и на мен.

Как предпочиташ, да си угодна повече на себе си или на околните?

1. Изкорених търпението си към хората, които ми пречат.
2. Спрях цигарите и мисля като непушачка /наистина, въпреки, че на мнага от вас няма да повярват/
3. Реших по ред причини, че "ако няма път, прокарай пътека" за мен е начин действие.

Отговарям за себе си. Предпочитам да съм в хармония със себе си.
Ако отсрещната страна не ме приема такава, каквато съм и се опитва да ми вменява измислена вина, значи тя има проблем, не аз.
Вейдър, успя да ме изразиш по-добре и от мен самата.

Аз също предпочитам да съм в хармония със себе си. И почти ежедневно я развалям и пак я възтановям. Вечното люшкане. Това идва от неувереността ми, предполагам. Но като достигна златната среда, съм щастлива.
Иначе относно промяната у човек, не знам. По-скоро съм песимист. Хората не се променят толкова лесно.

Напълно не съм съгласна, че човек НЕ може да променя сам себе си! Не само, че е възможно, но го смятам и за задължително. Винаги много съм се дразнила на репликата "Еми какво да направя - такъв съм си!" и точка. Аз самата съм променила много неща в себе си след направени "ревизии" през годините. И какво означава изграден характер? Характера се формира ден след на база преживяни и почувствани неща и съответно реакцията, която тези неща са предизвикали в нас. Мисля, че най-доброто нещо, ноето може да направи всеки човек за себе си е задълбочен анализ на собствената си личност. Това означава да се разровиш най-дълбоко в собствената си природа и в миналото си и да установиш коя е причината за всяка една черта от характера си. Както положителна, така и отрицателна..... защото всичко си има причина и е породено от нещо. Когато намериш причините за нещата, вече можеш да вземеш решение дали да продължаваш да поддържаш дадена черта или не. Все пак всичко е много относително и понякога черти, които околните намират за лоши, на теб самия може да си ти от голяма полза. Освен всичко друго, аз за щастие имам доста не свенливи приятели, които не се притесняваха да ми кажат какво не харесват в мен. Все пак един поглед от страни, никога не е излишен....
Но мисля, че когато човек опознае себе си, когато пропътува цялата си огромна вътрешна вселена, той се научава да контролира себе си и живота си и естествено да го насочи в доста положителна посока!
Успех на всеки, който реши да предприеме това наистина вълнуващо пътешествие!

А аз пък не познавам човек , който е съумял да се опознае сам себе си. Оказва се в един момент, че околните ти те познават по-добре от теб самия. И обикновенно са прави. Трябва мнооого да си вярваш за да кажеш, че се познаваш....

Луна, аз съм пресен пример за това. Много неща промених в себе си, защото го исках. Хората около мен го твърдят и то вече от 2-3 години.
По темата: Да, правя ревизия и никога не приемам нещата на 100 %, така както сетивата ми са ги усетили, разбрали, чули, видяли и т.н. Не съжалявам, че правя анализи.

Отказването от тютюнопушенето и пиенето на концентрати заложба ли е ?

Много е сложно, зависи.
Зависи на кой трябва да угодя. В някои случаи е по-добре да си държа на моето например.
Но друг път неминуемо трябва да направиш компромис, да се държиш по-различно заради някой ..
И така..

Компромисите и навиците имат ли пряка връзка с душевната същност за което всъщност иде реч?