Хора откачам !!!!

Да ти кажа, предпочитам да не моля мъжа ми за нищо щото и той е един бес...  Не му се разминават скандалите де, които определено имат ефект ама ми костват страшно много нерви и по възможност ги избягвам и предпочитам да си свърша сама работата доколкото ми е по силите. Много съм мислела и продължавам да мисля по въпроса за детегледачка и изобщо домашна помощница. Проблемът е, че не мога да си избера, не мога да поверя къщата и децата си на кой да е. Майка ми е най-добрия вариант защото е много всеотдайна и наистина и пука за мен и децата. Ама па е толкова устата и дразнеща, че усира целия положителен ефект. Накрая излиза, че жената се мъчи и старае и аз я овикам.  Най-големият и плюс е че е на разположение 24 часа. Дом помощница за 24 часа няма далавера да вземам щото тя така или иначе няма да работи 24 часа, просто няма толкова работа, а трябва да си и плащам. Почасово може да наема ама направо изпитвам ужас да остана сама с децата. Майка ми я оставям по нейно желание понякога за час два когато наистина се наложи, но тя е жалка картинка - държи и дундурка едното дете, а другото с крак му движи леглото за успокоение щото те много реват и много често едновременно. Да не говорим, че понякога не смогва да ги нахрани щото дори да успее да им направи мляко не може да им го даде. За уригване да не говорим. преобуването обикновено става на тъгъдък през което време другото пищи. Много са ревливи. Тя ги е научила на ръца и сега е невъзможно един човек да се оправи с тях. Пък те изобщо не спят през деня, не знам кви са тия деца. Спят само на ръце за малко докато ги държиш - не знам как издържат.
А мъжо си иска вечер да си почине, да си прочете вестника, да си изгледа ТВто, да си апне манджичка и изобщо не е навит да си променя навиците. Той има нужда от почивка за да може да си върти бизнеса, а аз нямам нужда от почивка за да си гледам децата. Не разбира и не иска да разбере човека. Помага от немай къде когато и двете пищят и не му се слуша рев. Ама иначе да помогне понеже осъзнава нуждата ми от помощ - не. Такъв си е. Майка ми вика, че всички мъже са такива да се не ядосвам. Ама не вервам. Верно че изкарва парите и  е поел изцяло грижата за голямото дете, та не е съвсем за изхвърляне  Ама все пак за мен е нормално като виждаш че един човек не подвива крак, а ти си почиваш да му помогнеш поне малко  , още повече че става дума за собствената ти жена. На майка си винаги ще помогне без даже да има нужда и без да го кара, просто от уважение и съпричастност. Ама жена си явно още не я е приел като най-близкия човек както би следвало да бъде 

Напълно те разбирам. И аз често сама предпочитам да си върша нещата, вместо да слушам обяснения и скандали по 2 часа за нещо, което се върши за 2 минути. Хем при бавачка, чистачка и мъж

Кураж  Най-трудното е сега, но след месец - два ще се оправят нещата.

Мила Ники!

Четох малко по диагонал и се извинявам ако не съм доразбрала нещо.Много ми е позната твоята картинка.И аз имам по голям батко(сега вече на и близнаците,които са вече на година и половина.На мен лично не ми е станало по-леко.Мисля че проблема не е следродилната ти депресия.Просто е нечовешко да се справиш сама!!След като имаш по голямо детенце ти е ясно,че после почва кошмара,периода на прохождане,след това искат да се качват навсякаде,пипане в контактите,предапазителите на които не са проблем за малките пръстчета и т.н. и т.н.Непрекъснат стрес.Така че се вземи в ръце и вместо ти да се чудиш как да се организираш,организираи хората около теб.След като имате финансова възможност да си вземете бавачка не го отлагай!Към нея прибавяш и майка си!И излизай сама навън за час два.Действа много зареждащо и после сама ще бързаш към дома,пълна с енергия,а ти самата поуспокоена.Аз досега гледах близнаците сама и направо съм на ръба на лудостта.Да не говорим че не мога да спя,а заспя ли сънувам кошмари и на сутринта се събуждам още по уморена. Мъжът ми винаги предлагаше да си вземем жена да ми помага,но аз на майка героиня ли се правех не знам,та най-накрая имаме жена която се грижи за домакинството и не проблем да и оставя децата,като сега например да драсна два реда тук.И определено съм по добре.А за запушения нос,единия близнак беше така до към една година.На нас физиологичния разтвор само ни помогна.И то не като капки,а направо съм промивала носа с него.Но ти можеш да вземеш един,(забравих му името,в аптеката ще ти кажат)като спрей и е лесен за слагане.Освен това защо не къпете горкото дете,това е основното което трябва да се прави,като в банята да има пара(пускаш душа от високо и правиш пара )Ще видиш колко ще му олекне.И като слагаш детето да спи го слагай полулегнало.Ох Много съвети давам,но ако искаш можеш да пробваш.Успех и помисли за себе си,помогни си сама!

Мерси за "успокоението"  . А за физ  разтвор - капя капки, ама не помага. Докторът каза да го ползвам само когато има запечени сополи да ги разтваря. А при запушен нос кърма. И тя не помага кой знае колко. Взела съм спрей с физ разтвор. Но не е малко спрейче, а голям флакон като дезодорант и пише че е за над 6 годишна възраст. И не смея да го ползвам за едномесечно бебе. Сигурна ли си, че не е опасно. Само чакам някой да ме окуражи и ще го ползвам. Но ме е страх от пристрастяване от друга страна. Не знам какъв е бил вашият проблем, но при нас е доста зле. Запушва се носът особено нощем и се буди понеже не може да диша и трябва да го носим, защото само това му помага да диша - изправен и да се движи. Тук е хладно, вали почти непрекъснато, не знам дали не е и от времето. Понякога си мисля да ида в БГ на жегите може да му помогнат. Не знам как може 3 седмици да си диша нормално и изведнъж да се появи този проблем уж от вирус и толкова много време да не изчезне  . Давай съвети, ама най ще са ми полезни тези за детето. Аз все някак си ще намеря начин да оцелея - най-голямата ми мъка е, че е болен 

NikiFin,аз също пръсках на малките с такъв спрей,всъщност то е морска вода(СТЕРИМАР)и определено ми вършеше много добра работа,според мен не би следвало да има някакъв проблем относно ползването му -няма никаква химия само пречистена морка водичка,така че смело действай,но определено не им харесва на бебчовците

Да определено беше Стеримар!Наистина това е наи обикновена солена вода.Педиатър ми го изписа когато близнаците бяха на 8 месеца.Преди това давах смело с обикновения физиологичен разтвор в меки ампули.В съчетание с парна баня и полулегнало положение за сън.Но определено студеното и променливо време оказва влияние(ако не се касае за нещо наистина сериозно разбира се)
Поздрави

Хайде и аз да се включа и да те окуража ако мога. Спомням си,че бях чела твой пост преди много време,още беше бременна и се чудеше как ще се справяш,защото мъжа ти не е склонен да помага,големия ви син е много палав,а свекърва ти казва,че не е проблем да си гледаш всичките деца сама
Направо ми е много мъчно за теб,защото си представям какво ти е в чужда държава и с мъж,който не те подкрепя. Много е трудно,наистина. Аз също първите 2-3 месеца не знаех на кой свят съм,не можех да се наспя нито денем нито нощем. Даже не да се наспя,а да поспя. Момченцето ни много плачеше,всякак - и в леглото,и на ръце,и да го носим и да го гушкаме нищо не помагаше. Просто се чудех като ревне след колко време ще поспре поне за един час да дремна. Мъжът ми помагаше колкото може,но е много нервен и като ревне започва да го овиква сякаш детето е виновно,че плаче и се изнервяхме още повече всички,та аз предпочитах сама да си го дундуркам,поне да не ми крещи и той на главата. Иначе ние живеем със свекървата,но и тя много знаеща и все в ръцете ми,постоянно акъли дава,а аз си знам как искам да си гледам децата и още повече,че като тя постоянно е насреща мъжа ми се ослушва и бяга от одговорност,а аз искам той да ми помага,не тя,все пак не съм ги правила с нея тези деца. И също като майка ти постоянно на ръце- реват,не реват така,че да се чудя после какво да ги правя. Че и на ръце да ги преспива. Едва от скоро като пролзаиха се преборвам с нея да не ги взима постоянно,а да ги остави сами да се развиват и то пак с много скандали.
Аз май изобщо не те успокоявам,но исках да ти кажа,че като мине малко време,около 3-4 месец нещата се подобряват наистина. И аз не го вярвах в началото,мислех че почивка няма да има и няма да издържа,но ето че успях . Сега се грижа сама за тях,пак ми е трудно,но не е като в началото. Още не съм успяла да се наспя цяла нощ,даже и повече от 3 часа без прекъсване не съм спала нито денем нито нощем,но организма ми някак се нагоди и свикнах.
За помощта наистина изисквай я от мъжа си,явно той е от мъжете,които сами не се сещат. И при нас е така и много ми е мъчно като чета как други татковци поемат такива грижи като къпане,сменяне на памперси,обличане и т.н ежедневни дейности,които уж нищо не са,но като трябва да ги правиш по безброй пъти направо се увиждат. Но и аз като теб в повечето случаи предпочитамсама да си свърша работата вместо да изпадам в дълги караници,обяснения,викове и ако ми свърши работата,то ще е през пръсти и после трябва да я върша наново.Какво да се прави,такива сме си ги избрали. Сигурна съм,че твоя ,както и моя,има други положителни качества,заради които си с него.
Това е всичко,с което мога да те успокоя - с времето ще става по-добре. Даже и прохождането не ме плаши толкова на фона на първите месеци,просто защото като човек си е отпочинал и понаспал се по-лесно приема трудностите. Кураж,ще се справиш. А когато ти е трудно и няма с кого да споделиш винаги можеш да се обърнеш към нас и лично към мен,насреща съм,макар че съм далеко.
 

Привет Джина. Отначало си помислих, че сестра ми се е включила и е писала и много се зачудих, понеже никога не влиза в такива форуми. И тя се казва Джина.  Да ти кажа само факта, че си ми обърнала внимание и си положително настроена ми действа благотворно.
Напоследък се успокоявам като си мисля, че децата ми са здрави (е Тединко има проблем с нослето, ама мисълта ми е, че може да е и по-зле). Мъжете ще ги борим - перфектни няма. Иначе ясно, че все имат някакви качества щом сме ги взели точно тях. Забелязвам, че поне има желание да се учи човека  и малък напредък забелязвам. Въпреки че вчера пак ми дигна кръвното - дръпнал Давид така жестоко докато тичал, че паднал на главата си. Голям скандал отнесе, но се радвам поне че си осъзнава грешката - иначе викаше Голяма работа, нищо му няма той е мъж 
Майка ми много ме дразни, но пък от др страна по-всеотдайна гледачка която ми е на разположение 24 часа не мога да намеря. Така че трябва да се примиря и изтърпя, че без нея съвсем ще се скапя. Всъщност едва ли ще се справя сама. Гледай и ти плюсовете на всекърва ти - сигурна съм че има такива - дори самото и присъствие там е успокояващо.
За бъдещето изобщо не искам да мисля - с Давид не ставаше по-лесно. Но може би си правя, че първите 3 месеца са най-гадните. 

Трябва да се подкрепяме,няма как Иначе съвсем ще изперкаме
Хубаво е,че мъжа ти влиза в час. С много повтаряне и говорене нещата ще се променят,поне при нас е така. А за майка ти напълно те разбирам,но му мисли като си замине ,така че стискай зъби иначе по-зле.Поне в началото да ти помогне.
Да те питам само мъжа ти датчанин ли е? Май да като се сещам сега за свекърва ти. Много ми е чудно как се живее с чужденец в чужбина Малко преди да срещна мъжа си си мислех и аз да замина за Дания с един мъж,сега не съжалявам че не го направих. Не ме разбирай погрешно,не казвам,че не си постъпила правилно,просто аз за себе си се замислих. Но наистина мога малко поне да се поставя на мястото ти. Дано поне с близнаците нещата да стават по-лесни. Моя Здравко дето не спираше да реве сега е станал един кротушко добродушко. И последно -защо в лентичките децата са с един ден разлика,преди и след 12 ли ги извадиха? Аз много исках моите да се родят в два различни дни,но те избурзаха с 2 часа

Не ми се мисли какво ще става като си замине майка ми. Нещата при мен се нареждат или провалят в последния момент 
Датчанин е мъжът ми. Аз не съжалявам, че съм си го избрала - на по-добър не съм попадала, дори не познавам такъв от мъжете на приятелките ми. Или просто щото си е мой си е най-добрия, та дори и далеч от перфектен.  Познавам няколко мъжове датски отблизо и не мога да кажа, че имат повече качества от българите. Но за семейство като цяло като че ли повече стават, щото са кротки и тактични, не са скандалджии и са точни. В чужбина може да ти е гадно, а може и да ти е добре - зависи колко си адаптивен и как се уредиш.
Иначе са на различни дати близнаците защото Ева се роди точно 1 мин преди полунощ и то според болничния часовник. Кой го знае колко е бил верен - на мъжът ми часовника показваше 1 мин след полунощ. Аз пък исках да са на една дата и ако знаех, че техния часовник е показвал друго щях да ги помоля да ги запишат на една дата. Ама те ме поставиха пред свършен факт - казаха, че вече ги били записали така и край.  Според мен си беше жив номер, нарочно го направиха. Да не говорим, че цялото ми раждане за мен си беше жив експеримент от тяхна страна. Сигурно съм единствената родила близнаци без упойка в последните години. А докато бременеех се правеха, че ми дават право на избор кога и как да родя и аз се чудех ли чудех. И накрая стана съвсем трето, което изобщо не очаквах да ми се случи. Може и да си внушавам де особено след всичките ми премеждия в последствие по датските болници. Ама вече знам, че там кракът ми ще стъпи само ако заумирам.

Здравей, NikiFin! На първо място поздравления за дечицата и дано скоро се оправи положението, навсякъде казват, че първите 3 месеца са най-трудните - малко ти остава  Виж, на мен всичко тепърва ми предстои 
Намесвам се в темичката ти, защото си една от малкото майки раждала наскоро в чужбина и понеже Дания, може би, е доста сходна с Холандия, където аз живея и скоро ще раждам. Какви проблеми срещна при раждането, оставам с впечатлението, че си доста разочарована. Аз досега съм уж доволна от лекарите тук, но никога не е късно да се "изложат" и ще ми е интересно да знам какво евентуално мога да направя или да изисквам. Знам, че тук нищо не ти дават ако не е наложително, не знам дали е така и в Дания - общо взето са големи привърженици на естественото раждане. Аз нямам нищо против това, дори се надявам да родя естествено, но не знам дали мога да очаквам и други проблеми.
Предварително ти благодаря и още веднъж най-сърдечни поздрави на всички вас   

Не съм чела за неволите около раждането ти,но ти съчуствам. Там нали трябва да е по-добро обслужването в болниците? Или има разделение за датчани и други?
ЗА мъжете датчали и изобщо западноевропеици съм абсолютно съгласна,че са на много години пред нашите,поне в по-голямата си част,като разбира се и в двата случая има изключения. Отношението им жената е много по-различно. НО аз лично не бих могла да се преборя с носталгията. При теб сигурно е по-различно,защото ти имаш свое семейство там,дечица и сигурно си свикнала с тамошния начин на живот.
Все забравям да те питам как е малкия,има ли подобрения с дишането? Някой от съветите на майките от форума свърши ли работа? Аз не мога да ти дам такъв,защото не съм имала подобен проблем.Знам,че в начлото все бяха със запушени нослета и дишаха тежко,но не ни е било проблем. Дано скоро се оправи и да се укроти,че да можеш да поспиш и да си починеш малко

Първия път като раждах бях доволна. Може би защото нямаше проблеми с бебето. С близнаците беше малко сложно защото се родиха леко недоносени. И никак не останах доволна от престоя си в болницата. Непрекъснато ме следяха как ги гледам, влизаха и излизаха нон стоп в стаята, нямах почивка 5 мин. А децата реват и бех откачила - бяхме с майка ми и изобщо не можахме да мигнем 1 седмица. Насилваха децата да се хранят по много идиотски начин - събличаха ги голи да ги разсънват,тукаха им шишето в устата насила,  сонди им пъхаха уж не яли достатъчно и ни съсипаха направо. А на тях нищо им нямаше, просто по-бавничко дърпаха. Самото раждане - и тук държат на естественото. Но пък от др страна не ти създават естествени условия да родиш. Накичват те с всякакви измервателни уреди отвсякъде и не можеш да мръднеш. Представи си да те боли с часове и да лежиш като труп по гръб защото трябва да следят тонове. Леглата не са пригодени изобщо за раждане - няма къде да се хванеш, да подпреш, абе нищо. Кошмар. Ако искаш упойка не ти слагат, ама ако не искаш и ти слагат. Изобщо много са опаки, правят си квото си искат и само се преструват, че се съобразяват с пациентите. Не знам как е в Холандия, може би не е същото. Тук се грижат за родилките, децата, болните ПРЕКАЛЕНО много и това много натоварва. И правят много излишни неща, излишно мъчат пациентите. Абе не съм доволна хич 

   Е това наистина ме разби.... Съжалявам, че се е наложило да преживееш всичко това... Аз лично си починах сравнително добре  и съм доволна от престоя си в болницата. През деня малките си бяха при мен, но никой не ме следеше, а през ноща ги оставях да ги гледат и си починах.
   Кажи наистина как е малкия, нослето оправи ли се, има ли някакво подобрение? Успяхте ли да влезете в някакъв режим. Как  си с наспиването. Аз лично в началото за да се наспя се налагаше да спя тъй да се каже с тях, просто си лягах давах им да сучат и заспивах понякога преди тях, но поне успявах  и аз да се наспя.

Djina Уж няма разделение на датчани и други. Ама кой знае - не съм обръщала внимание на това.
Иначе Тединко си е все така - запушва се (нощем особено) и се отпушва нослето без видима причина. И пак като е отпушен не е съвсем, усеща се че трудно диша и хърка страхотно - по-силно от дядо си. Поне вече паниката не е толкова голяма и не си мислим че умира, а го носим, капем кърма и така спасяваме положенито. Тук май наследствено са обременени с този проблем, доколкото разбрах от свеки. Язък, вика майка ми, че е взел хубавия нос на баща си като е дефектен. А Ева май е взела моя - грозен ама действа безотказно.
Aila Нямаме никакъв режим, но се каня да направя. Заради тези болести не се получава. Будят се нощем едно от друго, Ева се буди от хуркането на брат си, ревне, той се събуди и така цяла нощ си реват. Сега изселих Ева в др стая да видим как ще прекараме нощта. Аз изобщо не се наспивам - нощем по 1-2 часа и още 2-3 часа сутрин ги връчвам на майка ми и така пропускат едно кърмене и карат на шише само и само да поспя. Иначе е невъзможно да се спи щото кърмя почти нон стоп.