Може ли да се запази семейството след изневярата

Виж сега, когато нещата в семейството не вървят, нормалните хора сядат и започват да говорят за проблема - какво и как може да се промени, а не тичат да се гушкат с тоя и оня, защото това НЕ решава проблемите.
Казах, че тя няма вина, за това, че мъжът и и е изневерил.
Може да има вина за прецаканите отношения, ама за изневярата - категорично НЕ!
Може би трябва да му се извини за това, че той горкия си е намерил любовница...
Айде нема нужда
Проблемите в семейството не ти дават право да нараняваш, от изневярата не боли по-малко, когато знаеш, че си имал проблеми преди това

ами всеки реагира както намери за добре - това защо се стига до изневяра в семейство дето нещо не върви
вина за това да се стигне до някъде има всеки
напр ако ти покажат лайно дакото ядеш и повърнеш - ми няма да е само твоя вината че нтака е станало нали?
същото е за изневярата в нормалния случай - на някой нещо му липсва и аби било добре 9другия да си даде сметка реално - дали има вина за липсите или не
но реално
нито да си вменяваш вина, но и да не бягаш с оправданието къв е шибаняк другия че видиш ли те е изиграл
било е въпрос на време кой пръв ще потърси и/или намери любов другаде или квото и да е търсил

но има случаи когато жената наистина нищо не може да направи - но си мисля, че тези жени си знаят това...както си поззнават и мъжете...и всъщност проблема е бил като са избирали тоя мъж

бе не  знам - в тоя живот предпочитам излишно да потърся вина в себе си за да се коригирам отколкото да прескоча такава своя и това евентуално и в бъдеще да доведе до повтаряне на проблема

Ами не съм съгласна 
Смятам за редно като едно семейство стигне до там, че да си запълва празнотите навън да се обсъдят някой неща...
А не мъжът ти изневерил, ама щото не му се ще да е виновен - хоп жената крива, щото видиш ли не била достатъчно нежна и разбираща и имала наглостта да е кисела докато бременее, или си позволила лукса да обръща повече внимание на децата...
Ай сиктир, аз отказвам да съм виновна за грешките на другите... Моят слава Богу беше така добър да си ги признае, без да ми вменява на мен вина за това, че той е залитнал...
Аз мога да нося отговорност за моите грешки, разчитам и човекът до мен да е такъв.
Изневярата не става случайно, изневерява се със пълно съзнание, или да ги изкараме и временно невменяеми, за да ни е по-лесно да смелим тъпите им постъпки
И като даваш примера с повръщането, все ми се струва, че нагона може да се контролира една идея повече от повръщателните рефлекси

Мисля, че ако търсиш вина във себе си, задължително ще успееш да измислиш нещо, може да излезеш виновна и че не си правила всеки ден секс с него, а видиш ли той имал нужда, ще излезеш крива и че не си го държала достатъчно изкъсо... бе вина да искаш

Моето мнание е, че ако можеш да преглътнеш обидата и болката от случката, ако все още обичаш съпруга ти и ако си сигурна, че той се връща при теб заради теб самата тогава му дай шанс. Но ако е само заради децата не си заслужава - казвам го от гледна точка на децата. Моите родители имаха същите проблеми - събираха се, ръзделяха се и пак и пак и пак. И така цял живот. Причината за събиранията бяха все заради децата. Е да но ние със сестра ми не искахме да живееме така. Искахме да се разведат и този кошмар да свърши. Децата не са щастливи когато родителите не са

А с Никси съм съгласна за всичко   

всеки решава за себе си
има жени като мен, има такива като Никси
важното е модела да е добър ца съответното семейство
да спорим е безсмислено - то е като да има хора дето цул живот търсят вината само в себе си и такива дето я търсят само в другите...
важното е че аз и Никси сме постигнали нещо и не мисля че има значение как ... така или иначе жената или ще намери нещо подходящо за НЕЙНИЯ случай или просто брака й няма да го бъде
и тя ще избере как да се държи ...

но ако мисли да приписва вина и да обвинява цял живот рискува да превърне живота СИ и този на мъжа си в ад - а това няма да доведе до нищо хубаво
за мен това с вината се решава...и то е едно от най-важните неща ко4ито ще определят дали дадени двама ще живеят пак заедно или не
другото такова нещо е - може ли жената да живее с недоверието което ще изпитва оттук насетне ВИНАГИ...освен ако не е от тези дето "забравят" - т.е.е знам ли иаз как го правят ама някак им минавало

.....прости му и го прибери, ако повтори тогава тръшни вратата
мое мнение

Не спорим, опитваме се да помагаме. 
Точно защото сме различни и по различен начин сме успели да закрепим работата
Дано е било полезно

Не върви да приписваш вината на другите, ама не върви и да поемаш вина, която не е твоя, баланс, баланс му е майката, ама в такива депресивни моменти човек трудно може да прецени трезво ситуацията...

Ииии не мисля, че има хора, които да могат да забравят болката от изневярата... Не че аз само за това мисля де, ама чак пък да забравиш...  Ей тук сме си лика прилика с catnadeen

Никси, по-точно от това не може да бъде казано. Вярно е че и аз имам "вина" - твърде заета и уморена от  гледането на двете деца. Сексът беше на последно място.  Имахме си и проблеми с неговите приятели и алкохола - той искаше да ходи с приятели да гледа мачове и др., а аз вкъщи сама с децата. С тези си приятели е ходил на дискотеки - именно там се запознава с любовницата си.

не

Никси, само да ти кажа - евала мацка, харесвам жени като теб, дето са и се борят, че и не ги е страх да покажат проблемите си! браво, не са много тези дето се осмелянват да пишат

МАрианна78 - търси своя модел. Не се прехласвай нито по поведението на НИкси - нито по нечие друго. Намери верния път за ВАШЕТО семейство ако може и искаш да го запазиш. РЕцепта няма и си зависи от жената...и мъжа. АКкто и от ПРИЧИНИТЕ довели до това положение
помисли защо се стигна до тук - защото когато ти мине гнева и яда и обидата и се уталожи тинята от изневярата ще изплуват с пълна сила старите злободневни проблеми довели до РАЗДЯЛАТА ви. и тогава ще трябва да решавате тях - а както си видяла - за жалост до решение не се е стигнало и преди...а сега ще е по-трудно.
има само едно малко преимущество - ако не съсипеш мъжа от чувство на вина преди да стигнете до тези проблеми - то тук могжеш леекичко да му влияеш с това и да го караш да е по-скговорчмив и по-отстъпчив и въобще да ти сътрудничи повече от преди.
но това само ако не си прекалила да го караш да се чувства гузен и виновен - щото в един момент ще стане безчувствен иначе.

Ахъм, абсолютно съм съгласна
catnadeen междувпрочем знам твоята история от самотните родители и ти беше човека, който ми даде сили да се боря, защото и аз като повечето жени си мислех че след изневярата идва развод, е да ама се оказа, че това изобщо не е задължително, благодаря ти за което

  Чета тук...цялата тема прочетох...И незнам!Аз съм омъжена от 10 години и ,за зло или за добро,минах през същата тази буря преди малко повече от година.Оцелях!Мъжът ми също!А,за мое най-голямо очудване,и семейството ми също!Все още се чудя... Все още имам съмнения,но вече по-малко,все още имам притеснения...особено като отиде в поредната командировка...И уж всичко е наред-на пръв поглед.Уж поуките са налице и промените и в двама ни-също!И,ако съм обективна,трябва да призная,че сега той ми дава това,което преди само съм желала и за което съм се борила със зъби и нокти...И пак казвам-уж всичко е наред!
  Ама не е!Това, че съм малко по-спокойна вече,ми дава увереност,че доверието,все пак,може да се възвърне,но на моменти ми идва да зарежа всичко и да започна наново...И започват едни угризения и мисли за това,че ако си тръгна,това ще изглежда нелепо и необяснимо.Дори за него,който полага наистина много големи усилия да оправи нещата и да ме убеди,че всичко е било грешка...На моменти съм напълно убедена,че семейството ни оцеля и дори е по-силно от преди....в други моменти-мисля,че шансът,който дадох и на двама ни,е загуба на време и на какво ли не още....
  Може би просто време трябва още,знам ли вече... Може би има шанс,ако има обич,защото аз го обичам все още.С времето,надявам се ,че ще се уверя и в неговите чувства.Засега най-вече чакам.То и това си има граници...затова,мога да посъветвам да мислиш,да преценяваш,да почакаш малко...да видиш накъде отиват нещата и тогава да решиш.Най-вече със сърцето!И да се надяваш на късмет,пък ако не...тогава няма да имаш нужда от отговори "дали оцелява или няма да оцелее семейството след изневярата".Дано не се стига до там,всъщност