Бреговете на Куба, 2048 година...

  • 12 656
  • 322
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 2 032
А през това време Алеха Джуджуан Амандето все още отчаяно пляскаше с ръце и крака из водите на Карибско море. Тракаше й ченето: и от студ, и от яд, че на младини не се научи да плува по-добре. Би издрапала поне до Сейнт Лучия, ама на, след едно малко корабокрушение в Карибско море, май само до Куба ще й стигнат силиците. Едва-едвааа.

Но тракането на ченето поне държеше настрани акулите, които след ядрения взрив бяха мутирали със стръвен апетит за бабешко.

“Каква несправедливост са тези мутанти”, мислеше си Алеха Амандето, “ядреният взрив помете пиратите на Карибско Море барабар с Джони Деп, а остави всякакви мутани да се плацикат наоколо ми.”

# 16
  • До хладилника, който обичам
  • Мнения: 22 827
Доня НеРижа въздъхна и в същия момент се изцъкли. От изпития предната вечер ром дъхът й не беше най-подходящото нещо за вдъхване. Веднага поправи това с нова порция ром. Главата й бучеше. Някакви неясни мисли за организационни въпроси се мотаха вътре, но какви, какви... не помнеше.
Почеса се и пръстите й с изненада напипаха нещо меко и малко лигаво на пипане. Презерватив... хм. Дали не трябваше да открие приносителя на тъй употребеното нещо?

# 17
  • Мнения: 4 371
Младата прислужница Дусилда се събуди кашляйки под един храст. Явно никой не я беше видял.
Беше се качилана кораба за да опита многобройните видове алкохол, на които дори не знаеше името и беше заспала хълцайки. От тогава нищо не помнеше - как се е озовала тук, кой я е спасил...
Покри закръгленото си тяло с листа от палма и застъпва предпазливо покрай дъртите пияндури.
Трябваше да измисли план, за да им се представи. Щеше да е цяло чудо, ако не я убиеха.
Но все някой трябваше да продължи човешкия род, по дяволите. Все някоя щеше да отсъпи младия си любовник...

# 18
  • Мнения: 3 447
Но все някой трябваше да продължи човешкия род, по дяволите.
Хохо, не ни подценявай, уважаема! Ламелита и Василинда се сдобиха с невръстна челяд на старини и са с доказано запазени фертилни способности.

# 19
  • При хората, които обичам
  • Мнения: 3 192
- Кой скри любовника? - изрева Хуанита. - Засрамете се, дони. Имаме едно младо тук, нека да продължи рода, пък после пак ще се забавлявате.

# 20
  • До хладилника, който обичам
  • Мнения: 22 827
Доня НеРижа се стресна от рева на Хуанита. По дяволите! Трябваше по-бързо да скрие доказателствата за разхищение на ценен генен материал, които се мотаха в кюлотите й. Затъкна презерватива под ластика и все така се чудеше къде ли е забравила и самия донор на генен материал...

# 21
  • До хладилника, който обичам
  • Мнения: 22 827
...след кратък оглед се натъкна на това:

О, Диос - си помисли доня НеРижа - нямам никакъв спомен, какво ли сме правили, че горкият човек се е оказал тъй надълбоко закопан в пясъка! А дали всичко, ъм, там му е наред?

# 22
  • Мнения: 11 315
Доня Лусеринда се протегна и изскърца цялата. Как няма да скърца, като беше лежала цяла нощ на студения и твърд пясък.
Огледа се с невиждащ поглед - причината се криеше или в липсата и на гизлюци или в умопомрачения и от изпития ром акъл.
Ама видя - някъде в далечината на плажа имаше един разбит сандък. Провизииииии! се изкрещя гладния и стомах.
Тя се надигна лекинко и се дотътри на всичките си четири до сандъка.
Голямо разочарование - вътре имаше само домакинска посуда.
Дей сега доня Хапка, че да развихри малко фантазиите си

# 23
  • Мнения: 3 405
Доня НеРижа, презервативът пълен ли е? С матриалец за човекоразмножение? Дали е читав  Thinking

# 24
  • Мнения: X
Доня Кампарилия а ла Сопранита доволно се подсмихваше под добре отгледания си мустак.Тия дърти алкохолички си мислеха, че всичко в този живот се  крепи на алкохола.Единствено Дусилда беше наясно кое е всъщност важното, но умело се прикриваше.Но докога ли?Скоро доня НеРижа  щеше да открие къде е  донора на генен материал.И по-важното- къде е хвърлил семето си.

# 25
  • До хладилника, който обичам
  • Мнения: 22 827
Доня НеРижа извади затъкнатия под кюлота презерватив. Разпъна го - нещо изпльока. Да, определено беше пълен и най-вероятно - годен.
Ха! - извика тържествуващо тя - ето, това ще дам на онуй нагло парче, дето замисля да краде чужди любовници. Да си се размножава на воля!

# 26
  • Мнения: 589
Света Дево от Гваделупе,ма никоя ли от доните не ме забелязва newsm78-пак промърмори дон Ебастиян

# 27
  • При хората, които обичам
  • Мнения: 3 192
Доня НеРижа е на прав път, следите водеха директно в камъка, зад който срамежливо се спотайваше дон Ебастиян.

# 28
  • Варна
  • Мнения: 4 818
...Безгрижен морски кон размаха крила и се приземи в любопитство върху необичайна земна форма, непозната досега. Бе дълго и остро възвишение, леко грапаво, като че  ли с карстов релеф, в чиито пори може да потъне цял Титаник! В основата му имаше малки могилки, покрити с някаква още по-странна растителност. Морското конче се повъртя, понамести крилцата си и забеляза, че из под възвишението излизат облаци пара, дим като от комин, някакви странни миризми и се дочуваше клокочене.. Въх! Вулкан!? Паниката обзе младият инсект, той отхвръкна с все сили и залетя надалеч от носът на сеньора Алмунада, който дремеше в сянката на един палмов храст.
Уважаемата възстара сеньора похъркваше блажено в хладина, почесваше насън дясното си клеясало ушо и сънуваше разни еротически блянове. Устата й току помлящваше в очакване да получи глътка лимонен джин, подкрепен с листенце прясна мента, когато съновиденията се разсеяха, морският бриз подухна с все сили и слънцето огря отчаяната розава перука на дамата...

# 29
  • Мнения: 3 447
Дон Ебастиян гледаше със затаен дъх приближаващата се НеРижа, готов веднага да й припомни туй-онуй.

Общи условия

Активация на акаунт