Защо така се държат някои майки?

Според мен, не винаги човек може да е на кеф и да позволява непознати да навлизат в личното му пространство.
Ако съм имала неприятности, не съм спала, боли ме глава...и т.н., последното за което си мисля е да се усмихвам на децата по улицата, да казвам "здрасти" и "чао". Това поне мен изтощава емоционално. Не мога и да се лигавя и хиля постоянно на нечие бебе, защото така ще зарадвам майката.
Съжелявам ако това ме прави темерут, а уж съм доста контактна 
След като толкова държиш дъщеря ти да има контакти с деца, пусни я на ясла след време и въпроса ти е решен.

Доколкото разбирам  Maxin  се интересува не защо майките не се усмихват, не се радват, не обръщат внимание и т.н., а защо не позволяват на децата си да контактуват по нормален детски начин, когато последните имат такова желание, а забързват нарочно , обръщат гръб.
Аз поне не видях по темата тя въобще да пита нещо за гушкане, целувки и т.н. контакти.
Това, за което тя пита е нещо доста по- нормално и го обяснява неколкократно. За всички е ясно, както и за самата питаща, че хората са различни и че не могат да се превъзпитат по начина, по който ни се иска.

Съгласна съм напълно 

Та затуй се чудя защо се спори за обстоятелства, които питащата не е повдигала като въпроси въобще...
Това с лигавенето на чужди деца е крайност, която рядко хора възприемат като нещо положително, предполагам питаща- също.

Пак е според обстоятелтвата всичко.Максин каза, че нейното детенце обича да се закача с бебета в колички.Аз обясних защо се уморявам от това например.И защо ще реагирам темерутски-т.е. няма да се зарадвам на нейното дете.Дори и на моето бебе да му е интересно да има надвесена кака над количката.Аз може да съм недоспала, уморена, с проблеми и искам просто да се отпусна и да си почина, а не да вардя бебето от боц и да обяснявам половин час кога спи, кога ака и тем-подобни, което е следващата стъпка след дежурното "Боц"Или пък вървейки по улицата, някъде, да се спирам, защото някое дете се зарадвало на моето.Ами има си градинки все пак, обикновено там се събират децата, стиковат се по групички, заиграват се.

Нас, напр., след "дежурното боц" не ни питат как и кога си върши физиологичните нужди .
Правим си здравей, когато се разминаваме с колички, махаме с ръчичка, целувки сме давали, даже децата си разменят играчки, ако аз и другата майка имаме време /не е задължително въобще да се познаваме/ и т.н. Ако някоя майка- аз или другата бързаме за някъде е нормално просто да кажем на детето "Хайде сега кажи "Чао!".
Аз съм от бързащите- работя и имам две деца- бебе и бивш първокласник /сега за втори клас/, знам какво е да си истински ангажиран, но никога не съм спирала друго дете да погледне моето, да го поздрави, да му се порадва, ако и моето е на кеф. Моето също не спирам, ако другото има очевидно желание за контакт. Аз лично не се занимавам обикновено с чуждите деца, оставям тази задача на хлапето. Само наблюдавам- не ми тежи. Даже не се вълнувам толкова от факта какво прави другата майка. Аз съм си до моето си бебе- да го пазя и да го уча какво, как и кога се прави. Държа много да му дам тази възможност. Ако насреща няма желание пак казвам, а това го казва и авторката на темата- въобще не настоявам. Но при наличие на желание и на двете деца за игра и контакт поне за поздрав винаги намирам време. Не е задължително да спираме с количката, просто казвам "Кажи здрасти!" или "Кажи чао" или просто само- "Виж другото бебе /кака, батко и т.н., според случая/"- ако другото детенце гледа към нас, а ние не го виждаме.  Какво толкова ще ни стане?
Но пък по този начин поне ще намалим броя на незаинтересованите от никого и нищо хора, на мрачните физиономии и, което е най- важното за мен, ще възпитам едно отворено и весело дете, готово да създаде винаги контакт, което е изключително полезно качество.

Ми хубаво, така е, то всички така правят общо взето.И така е станало и според описаната случка с Максин-кимнали са си, какво толкова е станало, че някой не поощрил детето си за контакт-причини бол.Но пак казвам-има хиляди причини един човек  да е уморен, и да не иска контакт в този момент.Кимва и си дръпва детето и тръгва на някъде.Какво е станало, не разбрах.Ето аз най-откровено ти казвам-3 подобни случки за днес само-кажи 'Боц" на бебето и половин час нечие дете си създава контакти с моето бебе, щото е много общително.Другото ми дете, което също е общително не се надвеси над ни една количка за боц, а си играеше с децата просто.Аз-недоспала, едвам издържах набезите на боц-ващите днес и се прибрахме рано-рано.

аз нямам нищо против дечица да идват при сина ми и да му се радват. той също много им се радва. самата аз не досаждам на други майки, ако видя, че не желаят контакт с нас.  но днес идва едно момченце на 3 годинки, ръцете му целите в кал и пясък, носът му тече... идва и започва да пипа сина ми по лицето и ръчичките, а майка му седи и се радва колко общително е детето и. еми, аз как да се държа в такъв случай?!? 

При такива случаи мисля всеки е наясно как да се държи. Сигурността преди възпитанието, разбира се.
Става въпрос за нормалните случаи, все пак.

Незнам и аз не ги разбирам  ... винаги можеш да се усмихнеш, а не да се държиш като темерут  ... незнам ... но и съм свикнала и не очаквам добро отношение ... 

Пресничка случка от днееес.Излизаме си ние-аз наспала се този път.Ама пък глава ме боли-не ви е да знаете само как.Отиваме в градинката.Голямата-играе/ то не е много голяма, ма нейсе/ бебето-в количката-спи.Идва непозната нам майка, с детенце на видима възраст-около годинка-проходило току-що-и то такова-мноооого общително.Смее се отдалече, лигите му текат/ явно и зъби го мъчат/И майката отдалече започва да опипва почвата и на висок глас да подтиква детенцето за контакт.Усмихвам се аз и казвам на голямата ми дъщеря да даде едната лопатка на момченцето.Тя е общително дете и веднага отива да го хване за ръка, след като съм и казала и го води в пясъка.Онова се дърпа с рев изведнъж.Хубаво, мина се малко време-пак се хили онова детенце, пак към нас идва, аз си мълча, да не взема да го стресна пак, лееекинко се усмихвам-да не ме вземе някой за темерут, нищо, че главата ме цепиии, та едвам се трае.Идва момченцето и майка му-кажи на бебето как се казваш/ то защото такова-явно по бебета си пада./Не, че бебето ще го разбере.Почва се едно закачане с бебето-току-що събудило се и чакащо млякото си.Осведомих на дежурните реплики-кога и как сере и яде и тактично намекнах, че сега е време да се храни.Нееее, не можело така-трябва и малкия да порисъства-да гледал.Ми хубу, да стои.Ама то стои, посяга към бебето и пищи-радва се.Пък бебето си върти главата по него и изпуска биберона.И това изтърпях, нали си викам-хайде-да не съм темерут.Върха беше, че след няма и 5 минутки, когато за секунда бях изпуснала бебето от поглед, онова ми ти момченце-контактното, дето обожава да се закача с бебета-нахранило с пясък малката.В устата, по врата, по очите-навсякъде пясък, а майката-цъка с език и вика-аууу, ама какво направи, аз нали ти казах да не му даваш... Еми-утре смятам да съм темерут. И още-измих аз бебето с една бутилка вода някак, отиваме в магазина на пазар.Баба с внучка.Бабата пита-може ли да погледнем бебето, че тя, нашата-много обича бебета.Казвам-да, разбира се-няма проблем.Надвесва се момиченцето и цяло гърло виква-БАУ!Като подскочи това мойто, като се стресна, като наду гайдата, викам си нищо-нека свиква, да е контактно, да не е темерут.И най-вече-да не се връзва на подобни стрясканици вбъдеще.А бабата възмутено-ауууу-то това явно не обича да му говорят-я как реве, хайде, баба да си ходим. Ей тук вече, на тази реплика леееко побеснях, ма наум си викам-усмихни се, скъпа-нали не си темерут, усмихни се 

Добре , защо мислите , че ако детето ви не общува и не пипа други деца няма да пипне някоя зараза или да се зарази ?  Ми то децата основно това правят до 3 годишна възраст . Ако ставаше с изолация лесно щеше да е . Най -големите зарази ги пренасят родителите , а  и да си мият ръцете постоянно , все от нещо ще се разболеят докато навършат 3 години .
Разрешавам на София да общува свободно със всички деца , аз за това я извеждам в крайна сметка . Само ако нямаме време и бързаме я подканям да маха за чао и да си вървим . 

Барбалекс-дреме ми, кое е със сополи или с варицела-аз не бягам от такива-аз бягам от досадни.Такива, обсебващи.Държащи да контактуваш с него.

пенелопа - ох много весело си го разказала....абе в такива случаи - да си е темерут човек направо....

Само да има кой да я занимава да си почета на пейката на спокойствие , това ми е на мен . Нека да досаждат , да се хванат за ръце и да гонят гълъбите , че и аз да разбера "приятното " на разходката .  Само да не искат да общуват с мен - тогава обръщам плочата