Ами ти пък какво с евръзваш? Голяма работа станала, не на всички е приятно и това не ги прави "нечовеци" и темерути. То и тази тема стана : другите тъпи, темерути и невъзпитани, ние сме много- хубави....
- Публикувана: 2 авг. 2007, 00:05 ч.
- Последно мнение: 6 авг. 2007, 10:23 ч.
Защо така се държат някои майки?
Maxin
Не приемай толкова лично нещата.Аз съм от тия майките темерутки,които не дават да им се пипат децата.И то не за друго,ама ви давам само два примера.Вървим си по улицата(малкия още бебе).Задава се бабка с момиченце на около 3-4 годинки.Бабата пита-може ли да види бебето защото много ги обича.Спирам аз и малката за част от секундата си навира пръста в устата на бебето.Бабата естествено започва да и се кара.А малкото вика какво съм направила лошо,гледам дали има зъбки.Друг случай с дете на моя позната,пак така за част от секундата му бръкна в окото.И вече като видя дете да се доближава до моето ме обхваща параноя.
Ти си знаеш,че детето ти е кротко и възпитано-но когато тръгне детенце към сина ми,аз от къде мога да знам,че е добронамерено и възпитано-не им го пише на челото нали?
За това ти казах да не го приемаш лично,хората не странят-точно от твоето дете,а просто са като мен.Само два пъти ме доближиха хора и двата пъти-все белята става.
Страх ме е,това е.Вярно е,че не можем да предпазим детето си от всичко-но поне можем да опитаме нали?
Не приемай толкова лично нещата.Аз съм от тия майките темерутки,които не дават да им се пипат децата.И то не за друго,ама ви давам само два примера.Вървим си по улицата(малкия още бебе).Задава се бабка с момиченце на около 3-4 годинки.Бабата пита-може ли да види бебето защото много ги обича.Спирам аз и малката за част от секундата си навира пръста в устата на бебето.Бабата естествено започва да и се кара.А малкото вика какво съм направила лошо,гледам дали има зъбки.Друг случай с дете на моя позната,пак така за част от секундата му бръкна в окото.И вече като видя дете да се доближава до моето ме обхваща параноя.
Ти си знаеш,че детето ти е кротко и възпитано-но когато тръгне детенце към сина ми,аз от къде мога да знам,че е добронамерено и възпитано-не им го пише на челото нали?
За това ти казах да не го приемаш лично,хората не странят-точно от твоето дете,а просто са като мен.Само два пъти ме доближиха хора и двата пъти-все белята става.
Страх ме е,това е.Вярно е,че не можем да предпазим детето си от всичко-но поне можем да опитаме нали?
Ами ти пък какво с евръзваш? Голяма работа станала, не на всички е приятно и това не ги прави "нечовеци" и темерути. То и тази тема стана : другите тъпи, темерути и невъзпитани, ние сме много- хубави....
Връзвам се, защото детето ми щеше да се разплаче, затова се връзвам. Връзвам се защото ми писна от намусени и безразлични физиономии по улиците, а аз не искам мойто дете да стане също една от тези безлични физиономии някой ден (видяла съм една друга част на света, където е много по-различно, повярвай ми). Връзвам се защото всичко можеше да се реши с една усмивка.
Въобще не говоря за възпитание, умствен капацитет и красота.
Ако не можеш да ме разбереш, по-добре няма как да го обясня
Ох, да не се зарадваш на детенце...? 
Не мога да си обясня какъв "човек" трябва да си... 
...
Не мога да си обясня какъв "човек" трябва да си... ...
Е, дай сега да припадам от умиление по всяко срещнато дете и да търча да го целувам или да тикам насила децата ми в ръцете на непознати ДЕЦА или възрастни, които мнооого им се радват.
Това не ми говори за "широко скроеност", а за несъобразяване с личното пространство на другите.
Има огромна разлика от това да общуваш с другите и да се натискаш на всеки срещнат.
Добре, де... Как тогава да обясня на децата ми разликата между личното и чуждото пространство; как да ги убедя, че понякога гушкането, докосването, "Боц" и т.н. от непознати нвинаги е невинно; че е позволено непознати деца да ги целуват, а непознатит възрастни може да ги наранят; че прегръщането и целуването е израз на приятелство или на любов и то не се изразява към непознати хора...?
Ако аз примерно днес си харсам някой хубав татко на улицата и така с добро чувство хукна да го гушкам и целувам, защото съм много общителна...
А и защо, за Бога, да се зарадваш на чуждо дете непременно означава да го намачкаш и налигавиш цялото /или съответно това да го стори отрочето ти/.
Не става въпрос за стрилност, страх от болести и т.н. /тях може да ги хванат навсякъде/, а в това да науча децата ми кой контакт с непознати е уместен и кой не е.
Детето ми два пъти се разболя точно от контакт с други деца, ходещи на ясла и градина. От тогава правя каквото си искам. Хич не ме интересува кой щял да се засегне. С някои деца си играе нормално, но някои просто решават, че трябва да му бъркат в носа, очите или да му се катерят по врата. Това второто не мога да го търпя, ако няма родители да ги гледат се налага аз да ги разпъждам.
Не е задължително целият свят да се радва на детето ти. Всеки си има свой свят и допуска там, който му е приятен.
Майките в лабораторията вече достатъчно са обсъждани- не може да очакваш, дори бих казала не бива да допускаш детето ти да има контакт с деца точно в лабораторията. Айде, майките излязаха темерути, защото са решили да предпазят детето ти...
Ако някое дете дойде да се радва на моето не се чувствам длъжна да поощрявам дъщеря си "да го пипне, да го доближи"- детето ми си има свои усещания, ако реши ще подаде ръчичка, ако реши ще се усмихме, ако реши ще каже "чао". Много ми е досадно всеки да идва и да я пита, как се казва, на колко години е, слуша ли мама...
Ако моето дете отиде при друго дете винаги се съобразяавам с настоението на майката, така както очаквам да се съобразяват и с мен, не я виня, че е темерут, така както се надявам и мен да не винят, когато напр. аз съм уморена и нямам сили или желание да отвърна на ентусиазма на нечие дете.
Това, че не всички й се радват й показва, че има различни хора, различни ситуации...- не може всички, по всяко време и навсякъде да са нейно разположение.
Майките в лабораторията вече достатъчно са обсъждани- не може да очакваш, дори бих казала не бива да допускаш детето ти да има контакт с деца точно в лабораторията. Айде, майките излязаха темерути, защото са решили да предпазят детето ти...
Ако някое дете дойде да се радва на моето не се чувствам длъжна да поощрявам дъщеря си "да го пипне, да го доближи"- детето ми си има свои усещания, ако реши ще подаде ръчичка, ако реши ще се усмихме, ако реши ще каже "чао". Много ми е досадно всеки да идва и да я пита, как се казва, на колко години е, слуша ли мама...
Ако моето дете отиде при друго дете винаги се съобразяавам с настоението на майката, така както очаквам да се съобразяват и с мен, не я виня, че е темерут, така както се надявам и мен да не винят, когато напр. аз съм уморена и нямам сили или желание да отвърна на ентусиазма на нечие дете.
Това, че не всички й се радват й показва, че има различни хора, различни ситуации...- не може всички, по всяко време и навсякъде да са нейно разположение.
Не съм се сблъсквала с такова отношение
Моята и не е чак толкова контактна - усмихва се, но рядко проявява инициативата при "запознанство".
Иначе откакто стана на 9-10 месеца позволявам да я пипат, стига да не я пердашат или да не й бъркат в очите Е, ако някое детенце е очевадно болнаво, бих се постарала да я дистанцирам. Но не грубо, разбира се.
Играчките са общи!
Направо не мога да си представя такова отношение...
Моята и не е чак толкова контактна - усмихва се, но рядко проявява инициативата при "запознанство".
Иначе откакто стана на 9-10 месеца позволявам да я пипат, стига да не я пердашат или да не й бъркат в очите
Е, ако някое детенце е очевадно болнаво, бих се постарала да я дистанцирам. Но не грубо, разбира се.Играчките са общи!
Направо не мога да си представя такова отношение...
Никога не ми се е случвало да общувам с подобен тип хора... 
Някои от тях са уморени, други бързат, трети са такива, чиито деца точно са свършили поредния АБ и не искат детето им да контактува с други деца, дори и такива , които изглеждат здрави, четвърти имат някакъв проблем и са замислени- дори не забелязват детето ти, макар да гледат в него, пети просто са по-неконтактни...
Азаф е написала и моето мнение. Аз лично се радвам на деца от далеч, с усмивка. Ако ви харесва, наречете ме темерут.
Не е задължително целият свят да се радва на детето ти. Всеки си има свой свят и допуска там, който му е приятен.
Майките в лабораторията вече достатъчно са обсъждани- не може да очакваш, дори бих казала не бива да допускаш детето ти да има контакт с деца точно в лабораторията.
Майките в лабораторията вече достатъчно са обсъждани- не може да очакваш, дори бих казала не бива да допускаш детето ти да има контакт с деца точно в лабораторията.
Здравей,
не съм чела останалите мнения, но ще ти кажа моето, без да крия и да си измислям. От моята камбанария става въпрос за страх от зараза. И да ти кажа - не се сърдя и разбирам. Защото и аз самата предпочитам детето ми да няма толкова близки контакти, докато е токова мъничък, с други деца. Причината не е нито в теб, а още по-малко в Ани, разбира се
Общо взето, живеейки в Брюксел, сме доста изолирани откъм деца, заради това, че там няма градинки и площадки за децата и като не го пускам на градина, няма допир с тях. Пътувайки за насам в самолета се заигра с едно момиченце, малко по-голямо от него. Много й се радваше, тичаха по пътеката, тя услужливо кашляше в лицето му, а майката не сметна за необходимо да ми каже, че детето й е с гнойна вирусна ангина. В резултат на което прекарахме целият месец юли с висока температура, доктори и два вида антибиотици. Цял месец мъки, болести и притеснения, заради удоволствието детето ми да си поиграе половин час с друго дете. С несъвестна и според мен явно лоша майка. Никога не бих си позволила да изложа на риск друго дете, знаейки, че моето е болно. Просто е срамота и ужасно осъдително да се правиш на 2 и 30, когато можеш да бъдеш достоен човек и да кажеш как стоят нещата. Няма нищо срамно в това, напротив - би ти правило чест. Така разсъждавам аз!
Онзи ден ходихме до кухнята за храната и попаднахме на мило момченце, което се втруна да го гушка, да го гали по главата и да го целува. Хем ми стана мило и приятно, че все пак има и деца, които не се втурват да го блъскат и налагат през лицето, хем светна в мен алармата - да не би да е болно, да не би да носи вирус.... Не мога да го надскоча, притеснявам се и явно и откровено си казвам, че предпочитам да няма толкова близки контакти със случайни деца, за които не знам нищо. Не мисля, че е обидно и осъдително и мисля, че във вашия случай майките просто се притесняват от нещо подобно. Съжалявам за дългия постинг
не съм чела останалите мнения, но ще ти кажа моето, без да крия и да си измислям. От моята камбанария става въпрос за страх от зараза. И да ти кажа - не се сърдя и разбирам. Защото и аз самата предпочитам детето ми да няма толкова близки контакти, докато е токова мъничък, с други деца. Причината не е нито в теб, а още по-малко в Ани, разбира се
Общо взето, живеейки в Брюксел, сме доста изолирани откъм деца, заради това, че там няма градинки и площадки за децата и като не го пускам на градина, няма допир с тях. Пътувайки за насам в самолета се заигра с едно момиченце, малко по-голямо от него. Много й се радваше, тичаха по пътеката, тя услужливо кашляше в лицето му, а майката не сметна за необходимо да ми каже, че детето й е с гнойна вирусна ангина. В резултат на което прекарахме целият месец юли с висока температура, доктори и два вида антибиотици. Цял месец мъки, болести и притеснения, заради удоволствието детето ми да си поиграе половин час с друго дете. С несъвестна и според мен явно лоша майка. Никога не бих си позволила да изложа на риск друго дете, знаейки, че моето е болно. Просто е срамота и ужасно осъдително да се правиш на 2 и 30, когато можеш да бъдеш достоен човек и да кажеш как стоят нещата. Няма нищо срамно в това, напротив - би ти правило чест. Така разсъждавам аз! Онзи ден ходихме до кухнята за храната и попаднахме на мило момченце, което се втруна да го гушка, да го гали по главата и да го целува. Хем ми стана мило и приятно, че все пак има и деца, които не се втурват да го блъскат и налагат през лицето, хем светна в мен алармата - да не би да е болно, да не би да носи вирус.... Не мога да го надскоча, притеснявам се и явно и откровено си казвам, че предпочитам да няма толкова близки контакти със случайни деца, за които не знам нищо. Не мисля, че е обидно и осъдително и мисля, че във вашия случай майките просто се притесняват от нещо подобно. Съжалявам за дългия постинг
Напълно съм съгласна.
Имали сме доста такива случаи с дъщеря ми и не е никак приятно.
Дори сега, макар че е голяма, имам 1 наум, когато я видя да се заиграе с непознато дете. Ако другото дете е сополиво или кашля, я дръпвам деликатно настрани.
А пък за случая с лабораторията, то е ясно. Не допускам дъщеря ми да се заиграва с други деца в медицинско заведение, пред лекарски кабинети и т.н. Има ли смисъл да обяснявам защо
Защото на мен постоянно ми се случва по детските площадки да идват разни дечица с мръсни ръце или дори и чисти да са да започнат да ровят из количкта на мъника, а той понякога се стряска или спи, а те го будят, или пък са грубички и започват да го изучават-не е приятно. С времето и повторенията ставаш ..... да речем предпазлива-не всички майки и деца са възпитани и внимателни с бебето!!!!! Просто понякога се опитай да погледнеш нещата и от другата страна, не ставай прекалено критична.
Еййй, ще взема да изтрия изречението с лабораторията, докато има още време 
Но няма да е коректно спрямо вас, така че няма да го направя, а ще обясня, какво стана. В лабораторията имаше 5 човека, тя е частна, голяма и разстоянието между нас беше достатъчно голямо. В написаното от мен в първият пост имах предвид, че майката на 3тото дете, което гледаше дъщеря ми и се усмихваше, не прояви и капка заинтересованост към желанието на малката /дъщеря си/. Аз правя следното, когато се притеснявам да отида до някое детенце с Ани, просто й го посочвам и й обяснявам, че това е кака, да й каже Здравей и т.н. Аз също се притеснявам от зарази, особено при Детските консултации и в лабораториите, гледам Ани да стой настрани и само й говоря и обяснявам. Не мога да не се усмихна и кажа Здравей и Чао на детенце, което ми се усмихва или се закача с мен. Както казах и в един предишен пост, комуникация и контакт могат да станат и от далеч. Не мога да си обясня как някой просто се обръща на другата страна, когато види усмихнато до ушите дете.
Но няма да е коректно спрямо вас, така че няма да го направя, а ще обясня, какво стана. В лабораторията имаше 5 човека, тя е частна, голяма и разстоянието между нас беше достатъчно голямо. В написаното от мен в първият пост имах предвид, че майката на 3тото дете, което гледаше дъщеря ми и се усмихваше, не прояви и капка заинтересованост към желанието на малката /дъщеря си/. Аз правя следното, когато се притеснявам да отида до някое детенце с Ани, просто й го посочвам и й обяснявам, че това е кака, да й каже Здравей и т.н. Аз също се притеснявам от зарази, особено при Детските консултации и в лабораториите, гледам Ани да стой настрани и само й говоря и обяснявам. Не мога да не се усмихна и кажа Здравей и Чао на детенце, което ми се усмихва или се закача с мен. Както казах и в един предишен пост, комуникация и контакт могат да станат и от далеч. Не мога да си обясня как някой просто се обръща на другата страна, когато види усмихнато до ушите дете.