Защо така се държат някои майки?

Защото се уморявам да пазя бебето...От едното боц-очите едвам му опазих.Не говоря за мръсни ръце-аз давам много даже да се радват на детето ми, НО-има и случаи, когато бързам за някъде, имам си работа, а да се спирам, защото друго дете иска да се радва на моето-ми няма как да стане.Не пазя и от болни деца, не разпитвам кое е със шарка или със сополи.Но се уморявам през 5 минути някое да идва да се "радва"И да му обяснявам все едно и също-къде се пипа бебето, защо сега спи, защо това, защо онова...Изтърка ми се езика и искам малко почивка.Затова и понякога се дръпвам от такива за мен лично-набези.Апропо-моето голямото дете никога не съм позволявала да се надвесвяа над количка, не защото е с мръсни ръце например , а защото не му е там мястото-да досажда, а в пясъчника с другите деца на нейна възраст.

Ние сме от другата страна все още-сина ми е почти на 9 месеца,не ходи и си стои мирно в количката.Понеже е доста едър и вечно усмихнат е обект на постоянно внимание и от дечица,и от възрастни.Никога не съм ограничавала да го докосват по босите крачета примерно.По лицето и ръчичките определено не ми е приятно да го докосват.Повечето дечица го пипат точно за крачетата,но винаги до тях са майките им и не съм се притеснявала.Аз лично не докосвам чужди деца.Но имахме и една доста неприятна случка.Едно момиченце дойде до количката и невероятно бързо му бръкна в окото.Направо изтръпнах.Оказа се,че това дете се разхожда самичко по Пиротска докато баба му си пазарува най-спокойно няколко магазина по-нагоре.Направих скандал,бабата се появи и веднага попита:"Какво му направи?"Значи си знае много добре,че детето е агресивно След този случай станах много по-бдителна към деца,които искат да си играят с моя син без присъствието на майките им.

Момичета, тук не става дума за болно или агресивно дете което налита на вашето. Става дума за дете, което се приближава към количката на вашето вече голямо дете (не бебе), а вие се разхождат спокойно, т.е. не бързате за някъде.

Е, изгониха я тогава Мая. Нито имаше сополи, нито кашляше, нито беше тръгнала да дърпа играчките или дори да посяга да пипа детето в количката. Просто седеше до него. Голяма драма стана.

Аз лично се почувствах зле тогава заради изгоненото си дете. В този случай не бих проявила разбиране към бабата която реагира така, макар че по принцип съм много толерантен човек.

Според мен и авторката на темата описва подобна ситуация и напълно я разбирам.

Ми-именно за такива деца и аз говоря.Не ме вълнува болни ли са, мръсни ли са.Аз не съм много по-чиста реално и по-здрава.Просто е уморително и досадно на всяко да се "боц-ваш".Тръгнала съм на някъде-ами час ми трябва да стигна, защото някое иска да погледне и само боц да направи.Или е поне 30-тото боц за половин час.Все тая.Понякога се уморявам дори само да ми стоят над главата и да гледат.Именно дежурното "боц" трябва да отбия, пък се започват и репликите-къде се пипа бебето, защо, как се казва, какво е гу-гу-гу-гу-....бляяяяя, ама лигавщините по градинките от този сорт не на всеки са присърце.

Да,Ритка,и аз това обяснявам-нямам нищо против да си играят с детето ми,случва ми се всекидневно.Около мен дечицата са точно като Ани-чисти,спретнати,настроени позитивно и придружени от майките си.Имам против такива агресивни деца,които се разхождат сами и трябва аз да ги контролирам физически.Това не ми е приятно.

Ритка, действително гадничка е била случката, но все пак може да не знаеш какво й е на тази жена. Може пък нейното да е било болно и бързо да го е отстранила от твоето. Иначе просто си има неконтактни хора. Ние имаме съседка с момиченце 3 месеца по-малко от мойта дъщеря. С майката често сме се срещали, а двете деца се разбират горе-долу добре /като за тяхната възраст поне не се дърпат и блъскат/. Вече обаче бабата гледа детето, прекрасно знае за нашите отношения и умишлено ни избягва, като ни види навън подминава с бясна скорост или обръща количката. Може да не съм й симпатична, може да не й се говори, може да си е темерут, има право да е каквото си ще. Или често засичам пак една майка с момиче колкото моето, децата си играят заедно, тя не ми проронва дума, ако се срещнем някъде по алеите извън детската площадка си отклонява погледа от моя, за да не кажа здрасти, хора всякакви.

Като беше бебе дъщеря ми, умишлено отбягвах контакти, тя се смее на всеки откакто се е родила, и всеки се чувства длъжен да я закачи, да ама аз не съм спала цяла нощ, искам да си помълча и да си блея, а трябва да водя разговор с детенцето, което проявява интерес или с възрастния, който го придружава.

Ами, аз вече казах една възможност. По улиците обикновено през 10-15 м. все ни спира някой - деца, възрастни, деца - накарани от възрастни да зяпат "близначетата".
Е, ако обръщам на всеки внимание, вече щях да си говоря сама.
Почти няма ден някое дете да не хукне да ги мачкоти и да ги зяпа /и най-често това не е по негова инициатива, а е подтикнато от някоя общителна майка/баба/бавачка и т.н.
Дори и да не бързам за никъде, на мен не ми е приятно, а на децата ми също. Дори и да се спрат и да си кажат "здрасти", "чао" или да се засмеят на детето - добре, ама най-често това дете не е само, ами пристига и придружителката, която започва с идиотски въпроси от типа на "Ами вие как изобщо ги различавате - нали са облечени еднакво?" 
Излиането на раходка и разминаването с други деца на улицата не означава автоматично заиграване и завързване на разговор.
Не е въпрос на темерутщина, а дори на факта, че децата ми искам да се научат да не досаждат на хората и да нямат сляпо доверие на всеки /нищо, че става въпрос за друго дете/. Откъде пък да знам, че това търсещо конткакт дете не се придружава от някоя параноична майка, която ако нейното и моите с доближат няма да изпадне в истерия /т.е. детето насреща може да се усмихва и да иска да спре при моите, ама откъде да знам майката що за птица е/...

И пак за лабораторията - обикновено ходя по такива места, когато децата ми са болни - тогава категорично ги държа настрани от други деца: 1. не искам да им лепна болестта на моите; 2. не знам те от какво са болни и за какви точно изследвания са дошли, както и после колко време ще ми отнеме леченито на 2 болести в комплект.

Като беше бебе дъщеря ми, умишлено отбягвах контакти, тя се смее на всеки откакто се е родила, и всеки се чувства длъжен да я закачи, да ама аз не съм спала цяла нощ, искам да си помълча и да си блея, а трябва да водя разговор с детенцето, което проявява интерес или с възрастния, който го придружава.

И това моментално те прави "темерут" в очите на някоя наспала се и разговорлива, скучаеща по градинките майка, защото не си склонна да приемеш дежурното "боц" от нейното детенце...

Като ми видите лентичката ще разберете колко сме големи на мен примерно децата не ми пречат защото ние живеем в кв. Левски от 19г. с майките на децата сме отраснали заедно никога не ме е притеснявало да й се радват дори сьм позволявала с моя и на майката помощ 5годишно дете да я гушне.Но при нас на площадките никога няма болни дечица а другите знаят 1во при мама да избьрше рьчичките и тогава при бебето знаят че неговите неща не се пипат а него само по крачето.Мен ме дразнят лелките дето си хвьрлят кофата и после искат нея да я пипнат или и се завират нахално в личицето.

Не изчетох темата, но....

За мен майките в лабораторията са се държали съвсем адекватно - по такива места ходят болни деца за изследвания най-често...аз лично не бих искала сина ми на такова място да контактува с други - едно ако е заразен може да повлиае на здраво дете, две ако той е здравият да се зарази...благодаря НО не...

За градинките - аз самата не му давам да се доближава до количките на малки деца, обикновенно е мръсен, те спят, а и знам ли какво може да носи дори да не е болен в момента в организма...., ако го поканят да види бебето - ОК , но само да го гледа - без да пипа....че на вс отгоре и играчките обича да им лапа....


С по-големи деца - не го спирам и дърпам освен ако детето не кашля или нещо такова...или ест ако той не е болен или след ваксина - иначе нямам против да играят....

Гледам и да не го пускам да ходи при деца с колела и колички , защото после мн реве и се тръшка като трябва да го оставим, или ако детето не дават да се пипат...но ест всъщност рядко успяваме в южен парк да не налетим на поне няколко колела и колички на ден....и все пак ми е мъчно като той реве все едно е свършил света...


Това са мойте причини  други майки си имат други...и все пак силно се съмнявам всички да ви избягват...може и ти да си прекалено мнителна

Ох, да не се зарадваш на детенце...?  Не мога да си обясня какъв "човек" трябва да си...
Но има всякакви екземпляри. Някои майки си мислят, че правят услуга на децата си, като ги гледат по възможно най - стерилния начин и не им позволяват поради тази причина това, което е най - естествено за тях - да общуват със себеподобни и да бъдат любопитни... И аз многократно съм се натъквала на подобни случаи, но не си ги слагам присърце... По - общителните и широкоскроени личности винаги си личат от разстояние. Единственото, което ми остава е да се опитам да възпитам сина си да бъде като тях...

Моят син е на 6 месеца и по-големичките дечица като твоето, проявяват голям интерес към него, а и той към тях и никога не съм страняла от тези дечица, дори на повечето им позволявам да пипат него и играчките му, освен на тези, които видимо са с мръсни ръчички.

Много добре казано.

ДА ти кажа, и на мен не ми е приятно някое да ми виси над количката. Това не значи, че не с ерадвам на деца, ама ако бързам за някъде, ако ми е писнало да се спирам и да се обяснявам.... "Изгониха" е малко преувеличено според мен

ДееНКа, не ти пожелавам да ти се случи, точно "изгониха" беше