Защо така се държат някои майки?

Радвам се! А много скоро и аз влизам в твоята ситуация с близнаците! Сигурно и аз тогава ще се науча да бъда рязка. Стига съм разводнявала темата.

Кое му е странното? И моето дете се дърпа. Сама си избира  с кои деца да общува, без да се лигави и навира в тях( дори и като беше малка). Не може всички деца да са такива, каквито ви се иска

Първо да кажа, че не съм чела другите мнения, освен поста на авторката  често ми се случва да съм от обратната страна, примерно тръгнали сме на разходка и Алис се спира на всяко камъче, буба, боклук и естествено пред всяко дете, понякога я дърпам да продължим, защото съм изнервена, нямам желание за задължителния разговор, ама тя на колко годинки е, ние сме на еди колко си, тя на колко проходи и пр. Има някои с мърляви ръце от ровене в пясъка и къде ли още не, които решават да я галят по лицето или по косата, някои услужливо си вадят олигаванета солета и я бутат в устата й, ами гнус ме е. Страх ме е от заразни болести, и се е случвало да я дърпам настрана, ако се появи някое кашлящо или сополиво. Не мисля, че трябва да се връзваш на такива неща, ако някой е откровен бурсук, защото има и такива асоциални хора, възпитаващи децата си по този начин, хич да не те интересува, важното е, че твоето е контактно, усмихнато и ведро.

Ей сега видях този пост, има случаи, в които и моето дете се дърпа и то все по-често, трябва й време да свикне с новия възрастен или дете, за да се отпусне и да си стане същата лигла.

Не се сърди,но и аз понякога не давам на Боян да контактува с деца,но само ако се съмнявам ,че другото дете е заразно..."Парен каша духа..."
А също така,ако Боян е болен избягвам (даже изобщо)не го водя сред деца,за да не ги зарази

Моя син също е много контактен, много се радва на децата, на хората, отива да прегръща и целува дечицата и да се гушка в съвсем непознати хора.
Само че аз го спирам.
Първо - незнам каква ще е ответната реакция, някой по стреснати и плашливи деца се стряскат от "атаките" на сина ми.
Второ - не ми се нрави мисълта, сина ми тръгва след всеки който му се усмихне.
Трето - страх ме е да не се зарази от нещо. Пример  - в парка сме и чувам как една майка казва на детето около 1.5 години "не отивай там, да не заразиш децата"  , детето й киха постоянно, носа му червен, очите пламнали. Същата майка обаче не спря детето си да играе с топката на моя син. Като е болно детето, защо е в парка с другите деца?
Четвърто - някой деца са адски мръсни, пипали кал, мръсотии, а после моя син иска да ги целува - да, ама не 
.....
Естественно, с майките с които се срещам редовно, познавам и т.н., няма проблеми, децата играят заедно, делят играчки, къпят се в басейнче на балкона.

Все пак, доколкото разбрах от авторката на темата не става въпрос за прегръщане и целуване, а за простичък контакт между децата: "Но ето на какво се натъквам, майки, които дърпат децата си и не им дават да се доближат до нея, поне за едно "Боц", майки, които се обръщат на другата страна, след като виждат, че тяхното дете също иска да се доближи до Ани и се усмихва, майки, които забързват и придобиват вид на ухапани."- т.е. за едно помахване с ръчичка, за правене на "боц" и такива невинни неща става въпрос.
Моят син много обича да се хванат за ръце с друго детенце и да ходят така. Естествено, че нито аз, нито другата майка бихме позволили целувки, макар че децата често се познават, тъй като са се виждали на съответната площадка. Те, между впрочем, никога не са го и правили, искат просто да се хванат за ръчичките, да си поиграят с играчките на другия или просто да се гледат. Децата на 1 година не се заиграват продължително време нито едно с друго, нито с определена играчка.
Не мисля, че авторката на темата има предвид въобще каквото и да било насилване на другото дете за контакт, просто й прави впечатление, че въпреки наличието на желание и на двете деца за по- близък контакт майките се дърпат и не позволяват такъв да се осъществи.
При контакти между толкова малки деца е нормално /и задължително/ възрастните да са до тях именно за да не се нарани някое от децата, за да не бръкне в чуждите уста, очи и т.н., т.е. да постави навреме границата и, съответно, детето да се научи по този начин от тази възраст кое е приемливо и кое- не е. При забрана за такива нормални контакти детето първо ще стане до определена степен асоциално, ще възприеме идеята, че общуването с другите деца е нещо, което не е за препоръчване, няма да знае какво е нормално и какво не при общуването си с други децата, което така или иначе ще му се наложи да прави в яслите, в градината, в училище.

Аз лично също не обичам да ми гняват детето. Нито възрастни, нито деца.
Никога не съм се държала грубо и темерутски с радващите ни се, но винаги си казвам, че предпочитам това да става от безопасно разстояние - не давам да го пипат, да го черпят, питам дали е здраво детето ако ще пипа наши играчки и така....Мисля, че да съм откровенна, дори това на някои да е обидно, вместо да се темерутя е много по-вярно решение. Въпреки че на никого не съм длъжна да давам обяснения наистина, давам ги, хора сме.
Скоро бях пускала теми в здравния за малкото ми момченце - ей така ми го разболяха и то близки. Преживяванията бяха страшни и до днес не мога да надмогна болката от всичко, което стана с него. Слава на Бога - вече е добре, но от тук нататък сигурно ще съм още по-внимателна.
Иначе, децата не могат да не общуват, но в наше присъствие може да им се осигури по-безопасен контакт.  Действително за здравей, усмивки, разговор - най-малкото не е прилично да отминеш или да не реагираш, а на мъничетата им става сигурно и тъжно. Това е от мен. 

Хората сме толкова много и различни и не може да се сърдим за това кой как се държи.Всеки си има своя мотив.Особено когато сме на вън.Моят син скоро ще стане на 1г.Ходи,контактен е,усмихва се,закача се с деца,с възрастни,подтичва след кучета.Не мога да се сетя за случай в който някой да се е държал лошо или да ни е отбягвал,да не е давал на детето си да се приближи или каже "здрасти",кимване,усмивка.Най-вече когато съм завела детето си на място на което се събират деца и си играят.Но съм имала и случай когато съм сядала на някое усамотено местенце,за да мога да почета за изпит например,а малкият да пощъка на въздух.И на минаващите кимам,усмихвам се,но не желая да ме занимават с разговорите за зъби,възраст,ядене....и т.н.поради което не сме и на площадката за игри,е задължително след 20 мин .спокойствие се намира някой несъобразителен който без много церемонии да се настани до нас и да завърже разговор и да иска децата да си поиграят.За мен това е намеса в моето лично пространство.Наскоро имах и случай на едно кафене малкият си играе в количката...пристига една сърдита майка с дъщеря си на около година и половина и нещо и се кара и казва: "Сега сядам да изпия едно кафе на спокойствие.Ти отиваш при онова дете/сочи синът ми/ и ще си игаете докато тръгнем"А момиченцето с два реда зелени сополи полепнали с пясък и диша с отворена уста.Връхлетя,извади от нашата количка играчките,налапа половината и посегна да пипа моето дете...Тогава се държах може би по критериите за темерут..  Но моето мнение е,че е хубаво да сме любезни и общитителни,но не и натрапници и несъобразяващи се .В крайна сметка не може да изискваме от случайни минаващи хора,да са ни първи приятели само поради факта,че сме с дете.

Темата се разводни много. Става въпрос за контактите между деца, а не за това дали ни харесва други възрастни,при това непознати, да ни пипат и гушкат децата. 

Да споделя и аз.Значи имам позната с две дечица-момче на 3г. и момиченце на 3 месеца.Ако знаете само колко палаво и невъзможно е момченцето...Те дори не му дават да пипа собствената си сестричка,защото може да и направи нещо!Не мисля,че аз бих била доволна и щастлива такова дете да пипа моето (което още чакам и заради което от притеснения съм си съкратила живота с 10 години поне) . Зависи си от децата и родителите.Иначе аз също се радвам на дечица и няма да имам против да се радват на моето,но зависи точно по какъв начин.

Сетих се за една грозна случка в нашия квартал. В началото не познавахме никой и почти не срещахме деца по улиците, така че всяка среща с дете на улицата за Мая беше празник.

Един ден се разхождаме и Майчето, на годинка и 6-7 месеца, като го видя и започна да се смее и хукна към него (детето беше на годинка-годинка и половина). Като стигна малката до количката и бабата която возеше детенцето така я изгледа, че малката почти щеше да заплаче и веднага се върна при нас. Много ме заболя тогава и се чудех как да обясня на моята дъщеричка че тя нищо лошо не е направила, просто има различни хора. Аз лично отговарям на всяка детска усмивка, защото децата трябва да бъдат обградени с обич 

Това ми е коментара по темата.

На мен досега не ми е правило впечатление,но сме още малки и не ходим .Обаче аз понякога се налага да дистанцирам малки деца от дъщеря ми,които идват да я пипат,защото доста пъти се случва че вместо да я милват е удрят по главата или дърпат биберон,чорап и други неприятни неща .Може би тези майки също като мен са имали такива случаи и затова така се дистанцират,знам ли .Но при всички положения като проходи,няма да я спирам да не играе с това или онова дете,нали затова се ходи в парка да се научат да общуват по някакъв начин с игра,гоненки,закачане!

Като цяло мисля, че никой не е длъжен да се радва на моето дете, било то и друга майка...Особено пък в лаборатория - и аз бих била параноична, ако си заведа там детето, защото не го водя за кеф, нали? Не я знаеш тая майка, дали е спала през нощта, дали не е притеснена за детето, въобще, кой знае какво е в главите на другите хора...
Мисля, че трябва да бъдем по-толератни и да зачитаме правото на лично пространство на другите. 

Блонди, две сме на една и съща камбанария   
Благодаря ти, че вече си написала мнението си и спести моето време, през което щях да напиша абсолютно същото...

Maxin, поради причината, за която Блонди е писала аз и моите дечица поддържаме близки контакти само с няколко мами, на които имам доверие, и техните дечица, които съвсем не са малко.
Доверие за това, че ако са болни ще си кажат, когато се видим...
Доверие за това, че ако са болни няма да са на детските площадки при здравите дечица...

Патила съм така, както и Блонди, и синът ми се зарази с рубеола още когато беше на 10 месеца...
Имали сме и други контакти с болни деца (включително и варицела, коклюш), майките на които предвидливо не бяха споделили за това... , а после съм треперила (не буквално, де) дали само едно от моите трички няма да се зарази.
А ако едното лепне болестта/заразата, другите 2 са в "кърпа вързани". Не съм от тези, които вярват че храненето с кърма, ще ги "спаси"...
Много пъти са ни гостували и родители с болни дечица  - аз такова нещо не мога да причиня на никое детенце...
За щастие обаче моите ангелчета не са се разболявали.

Как бих могла да заведа моето болно при здраво такова ??!
Ума ми не го побира как някои майки не мислят за това и по този начин причиняват страдания както на детенцето, така и на майката, която ще се грижи за него, докато е болно...

Практика е и това, че мами с болни деца, които не са приети в яслата или детската градина са по площадките - за какви близки контакти говорим тогава?

А иначе никога не съм дърпала децата си, напротив винаги обяснявам, че трябва да се обърне внимание на детенцето, пък било то и от разстояние, заради зелените сополи, достигащи брадичката му например.
Детенцето не е виновно, че е болничко и трябва да му се обърне поне малко внимание - от уважение към него и родителя до него, от уважение към неговото "Аз", а и изхождайки от факта, че утре моето може да е със сополки, а да милее само за един поздрав от приятелчетата...
Винаги казваме здравей, чао, изпращаме много целувки (умножи ги по 3 и ще разбереш за какво става въпрос  ), но не се задържаме много до болното детенце, както и не разрешавам прегръдки и целувки в този случай.

Надявам се разбираш, какво искам да ти кажа...

Много ми се иска да се запознаем с теб и твоята сладка Ани - обещавам(е) й мноооого безкрайно щастливи моменти, изпълнени с множество прегръдки, целувки и "бебешки" разговори