Чувството на вина винаги ще си остане макар и да намалява с времето.
След всяко поредно разочарование виждах как той страда и ме болеше не толкова за мен, колкото за него. Затваряше се в себе си. Не говореше по въпроса, а аз исках да говорим. Изолираше се от приятелите си и колегите. Малко или много и аз правех същото, но все пак имах Вас.
Още преди да се оженим бях написала едно малко стихотворение, в което описвах какво искам от живота. В него имаше и момент как би изглеждало нашето дете.
За съжаление няма да можем да разберем наистина как изглежда.
Но по-важното е, че след толкова много години и неуспешни опити той е зад мен и ако трябва да съм честна още след първия неуспешен опит той ми каза: "Не се притеснявай! Има и други начини да имаме деца. Може да си осиновим".
Сега след като взехме окончателно това решение заедно съм много щастлива и се моля това да стане в най-скоро време.
Винаги ме е било страх, че ако се стигне до тук може той да не иска да е повече с мен, но ето какво се получи.
Защото има различни хора - едни могат да приемат осиновено дете, други - не. Никога не бих му се сърдила ако той реши, че не може да направи тази крачка и не веднъж съм му казвала, че е свободен ако реши, но той остана. За мен това е ясен знак, че ме обича и ще продължавам да го обичам както винаги до сега.
Бъдете търпеливи с мъжете си! И те страдат толкова колкото страдаме и ние!
След всяко поредно разочарование виждах как той страда и ме болеше не толкова за мен, колкото за него. Затваряше се в себе си. Не говореше по въпроса, а аз исках да говорим. Изолираше се от приятелите си и колегите. Малко или много и аз правех същото, но все пак имах Вас.
Още преди да се оженим бях написала едно малко стихотворение, в което описвах какво искам от живота. В него имаше и момент как би изглеждало нашето дете.
За съжаление няма да можем да разберем наистина как изглежда.
Но по-важното е, че след толкова много години и неуспешни опити той е зад мен и ако трябва да съм честна още след първия неуспешен опит той ми каза: "Не се притеснявай! Има и други начини да имаме деца. Може да си осиновим".
Сега след като взехме окончателно това решение заедно съм много щастлива и се моля това да стане в най-скоро време.
Винаги ме е било страх, че ако се стигне до тук може той да не иска да е повече с мен, но ето какво се получи.
Защото има различни хора - едни могат да приемат осиновено дете, други - не. Никога не бих му се сърдила ако той реши, че не може да направи тази крачка и не веднъж съм му казвала, че е свободен ако реши, но той остана. За мен това е ясен знак, че ме обича и ще продължавам да го обичам както винаги до сега.
Бъдете търпеливи с мъжете си! И те страдат толкова колкото страдаме и ние!
егати мъжа!
. Наскоро ми стана много гадно една вечер и се наревах, а той... седи на компютъра и си мълчи. Някак и двамата се затворихме в себе си и приключихме с обсъждането кой къде и защо. Като му кажа тръгваме - тръгва и това е - не пита, не се интересува и ...