аз не бих дала пореден шанс в твоя случай. още повече ако докато сме разделени съм се почувствала дори щастлива, както пишеш. Ако ти е по-добре без него, за какво ти е да ти виси на врата.
- Публикувана: 2 авг. 2007, 11:54 ч.
- Последно мнение: 5 авг. 2007, 12:25 ч.
Как да нараня близките си най-малко при раздяла
Много бързо ги разведахте!
Моя съвет е следния. Ако го искаш до себе си и държиш на него като мъж. Защото никой друг няма да е по-добър баща на децичата ти. Върни се доста назад във времето и се опитай да поправиш част от грешките си. Опитай се да му помогнеш да се почувства мъж. Направи го полезен и незаменим. Направи го значим. Мисля, че раздялата в случая е най-лесното нещо. Не бягай от проблема. Застани срещу него и го разреши сама!
Вярвам, че си силна и ще се справиш. За съжаление - за това сме жени! За да сплотяваме семейството. За да осигуряваме самочувствие на съпрузите си. За да осигуряваме бъдещето на дечата си. Ей, като се замисля, доста е тежка ролята на жената!!
Вярвам в успеха на твоето семейство. Не се отказвай да се бориш!
Моя съвет е следния. Ако го искаш до себе си и държиш на него като мъж. Защото никой друг няма да е по-добър баща на децичата ти. Върни се доста назад във времето и се опитай да поправиш част от грешките си. Опитай се да му помогнеш да се почувства мъж. Направи го полезен и незаменим. Направи го значим. Мисля, че раздялата в случая е най-лесното нещо. Не бягай от проблема. Застани срещу него и го разреши сама!
Вярвам, че си силна и ще се справиш. За съжаление - за това сме жени! За да сплотяваме семейството. За да осигуряваме самочувствие на съпрузите си. За да осигуряваме бъдещето на дечата си. Ей, като се замисля, доста е тежка ролята на жената!!
Вярвам в успеха на твоето семейство. Не се отказвай да се бориш!
Не мога да ти кажа как да постъпиш.
Мога да ти кажа как бих постъпила аз. Бих се развела.
Не вярввам в подбен вид връзки. За мен те не са пълноценни, а са само една бавна агония. Няма шанс да го накараш да се почувства мъж.
Следва бавно отдалечаване, той да затъва все по-дълбоко, влачейки теб и децата надолу, докато пропастта между вас постепенно расте.
Мога да ти кажа как бих постъпила аз. Бих се развела.
Не вярввам в подбен вид връзки. За мен те не са пълноценни, а са само една бавна агония. Няма шанс да го накараш да се почувства мъж.
Следва бавно отдалечаване, той да затъва все по-дълбоко, влачейки теб и децата надолу, докато пропастта между вас постепенно расте.
Никой не ще е по-добър баща на децата ти от собствения ! Все пак дай му шанс! Не бива да се зачеркват 15год. брак с лека ръка! И всеки следващ едва ли ще е най-добрия! По-добре се разделете за известно време , за да не се дразните и осмислете вашите отношения!И говорете, говорете..... 
Никой не ще е по-добър баща на децата ти от собствения !
Никой не ще е по-добър баща на децата ти от собствения !
Влез в "Родители отглеждащи сами децата си" и да видиш колко много "добри" бащи има
Цитат
По-добре се разделете за известно време , за да не се дразните и осмислете вашите отношения!
С това съм съгласна!
Никой не ще е по-добър баща на децата ти от собствения ! Все пак дай му шанс! Не бива да се зачеркват 15год. брак с лека ръка! И всеки следващ едва ли ще е най-добрия! По-добре се разделете за известно време , за да не се дразните и осмислете вашите отношения!И говорете, говорете.....
познавам доста семейства, в които съжителстват деца от предишен и настоящ брак и виждам "втори" бащи, които не са по-лоши от биологичните.
Втори шанс!!!! Помисли малко, не бързай, знаеш във всяко семейство има трудности. Извинявай, но според мене си още в следродилна депресия, а сега не е времето да взимаш такива кардинални решения. И защо дъщеря ти да не познава баща си? Ти си знаеш най-добре, но помисли добре и изчакай! Успех няма да е лесно при всички случаи!
не съм в същата ситуация но имам подобен пример със родителите на мъжа ми. свекърва ми е млада, много красива, интелигентна и фина жена. свекър ми е пропаднал, мързелив пияница, който не иска да работи, по цял ден лежи, а и вкъщи нищо не пипа. направо съм я ожалила тази жена. цял ден работи, прибира се и започва да чисти, пере, готви и да чака пияния до козирката т.нар. мъж да си дойде и да почне да крещи.
мъжа ми много се ядосва от това положение. аз също.
според мен ако мъжа ти е е имал намерение да се промени до сега да го е направил 10000 пъти. няма смисъл. колко години още искаш да пропилееш в надежди за промяна????
помисли си добре
успех каквото и да решиш
мъжа ми много се ядосва от това положение. аз също.
според мен ако мъжа ти е е имал намерение да се промени до сега да го е направил 10000 пъти. няма смисъл. колко години още искаш да пропилееш в надежди за промяна????
помисли си добре
успех каквото и да решиш
Нямаш време да му даваш втори шанс. Мисля че 15 години са достатъчно време за да се осъзнае и вземе в ръце. Ако бракът ви не се крепи на чувства, а на съжаление от твоя страна и психически тормоз от негова, за какъв втори шанс става въпрос? Да ти опропасти още някоя-друга годинка докато се окажеш изправена пред старостта и притисната в известна степен?
Режи от раз и не съжалявай! Търси си мъжът който те заслужава докато си млада. Децата един ден няма да ти благодарят за това че си го съжалявала цял живот.
Режи от раз и не съжалявай! Търси си мъжът който те заслужава докато си млада. Децата един ден няма да ти благодарят за това че си го съжалявала цял живот.
Аз за себе си реших, че пореден шанс не дължа. наистина нямам повече време за губене.
Не мисля, че дъщеря ми няма да го познава, освен ако той не е прекалено "зает", за да намери време да присъства в живота й. Вчера говорихме и му казах, че откакто сме се разделили се чувствам много по-спокойна. Истина е, че с две деца е малко изморително, но се оказа, че почти няма задължения, които да поемам от него. Аз пак съм си вършила почти всичко сама и досега.
Надявам се децата един ден да ме разберат.
Надявам се и баща им да се вземе в ръце и да бъде щастлив по свой собствен път, които очевидно отдавна не се пресича с моя.
Надявам се децата да не са пречка, отново да срещна и обичам мъж, който да ме направи щастлива.
Не мисля, че дъщеря ми няма да го познава, освен ако той не е прекалено "зает", за да намери време да присъства в живота й. Вчера говорихме и му казах, че откакто сме се разделили се чувствам много по-спокойна. Истина е, че с две деца е малко изморително, но се оказа, че почти няма задължения, които да поемам от него. Аз пак съм си вършила почти всичко сама и досега.
Надявам се децата един ден да ме разберат.
Надявам се и баща им да се вземе в ръце и да бъде щастлив по свой собствен път, които очевидно отдавна не се пресича с моя.
Надявам се децата да не са пречка, отново да срещна и обичам мъж, който да ме направи щастлива.
