Ако трябва да избирате между съпруга и родителите

  • 3 350
  • 56
  •   1
Отговори
  • Мнения: 15 708
Здравейте. Искам да попитам, ако трябва да избирате между съпруга си, който е най-близкия ви човек и с когото сте създали семейство и деца, и родителите ви, които са ви отгледали, дали са ви възпитание и старт в живота, и които ако някой ден съпруга ви ви изостави веднага биха ви помогнали да се съвземете, кого бихте избрали?  newsm12

# 1
  • Мнения: 77
ох, така поставен, този въпрос е "неотговоряем"   Confused

# 2
  • Мнения: 3 521
Вече направих изборът си и живея с него. В момента моето семейство е мъжът ми, детето и аз.

# 3
  • Мнения: 1 172
Зависи за какво избирам, зависи и от самите хора.
Има много родители манипулатори, които се тръшват с  реплики от рода на "ако се омъжиш за него, не ща да те чувам повече"
Има и мъже, които смятат, че светът трябва да се върти около тях. А лудо влюбените в тях жени са готови на всичко, и след Х години им се прояснява, че родителите им с право не са го харесвали.

Ако съм пред дилема кого да избера и с кого да прекъсна контактите си, много бих мислила дали си струва въобще да правя този избор и защо се е стигнало до там.

# 4
  • Мнения: 516
Дори не мога да си представя такава ситуация. Темата е изключително деликатна. По презумция родителите мислят само добро на децата си. По презумция любимият човек те обича и е готов на всичко за теб. Но в живота не винаги е така. Не знам и не мога да си представя подобна ситуация. Може би, защото моите родители винаги са се отнасяли с мен като с човек, който може сам да носи отговорност за живота си. Ултиматумите са израз на несигурност и слабост. Не се поддавай на манипулации, а мисли със собствената си глава.

# 5
Труден избор, ако въобще може да се нарече избор.Да ти кажа, имам приятелка, която 4 години беше лудо влюбена в един мъж,а родителите и никак не го харесваха.Майка и ревеше, тръшкаше се, абе страшно неприятни изпълнения бяха .Приятелката ми много страда от това, но в крайна сметка тя сама реши да прекрати връзката си с въпросния мъж, не помня вече по какъв повод.И добре, че го направи.Сега си има чудесно семейство, чудесен съпруг, родителите и и него не го харесват много, но го приеха някак си, защото човека е много свестен.И сега при тях всичко е мирно и тихо, така да се каже.Най-важното е,  че приятелката ми е щастлива.

# 6
  • Burgas, Bulgaria
  • Мнения: 3 561
аз направих тази крачка преди две години защото майка ми така ми постави въпроса.Резултата с който живея вече се удвой.

# 7
  • Мнения: 15 708
Моята история е следната - от 9 години съм със съпруга си (общо). Майка ми не го обичаше още от самото начало. В началото направи всичко възможно да ни раздили. Когато видя, че няма да стане започна да се прави, че много се разбира с него, но се опитваше по всякакъв начин да настрои баща ми срещу него. После когато заявих, че ще се женя ми отрови живота до годежа. След това изведнъж пак му стана приятелка. По едно време спря да говори и с двама ни - без никаква причина. Така 10 месеца докато не разбра, че съм бременна. Когато разбра изведнъж започна да ме прегръща и да се радва и пак започна да говори и с двама ни. От както родих - вече 9 месеца е виждала детето ми няколко пъти, като се има в предвит, че живее на долния етаж ( ние живееме в къщата на родителите ми, но сме на отделен етаж ). И сега се чуди защо мъжа ми изобщо не иска да се занимава с нея.
От друга страна, обаче като малка имах много здравословни проблеми и лежах много пъти в болници. Майка ми е била винаги до мен. И сега знам, че ако някой ден мъжа ми ме остави по някаква причина веднага ще е готова да ми помогне.
Трудна работа нали?
А иначе не се оплаквам -  вече това не ни е проблем - просто исках да чуя чужди мнения

# 8
  • Пловдив
  • Мнения: 1 155
 През първите години на брака /1-2/  сигурно бих казала -родителите. Сега след 19 години твърдо и убедено -съпругът.

# 9
  • Мнения: 15 708
Само да добавя, че съпруга ми е прекрасен човек, с когото много се обичаме и разбираме.  1dating

# 10
  • София
  • Мнения: 7 097
Вече направих изборът си и живея с него. В момента моето семейство е мъжът ми, детето и аз.

И по ред причини изборът ми не беше труден... Rolling Eyes

# 11
  • Мнения: 479
Трудна работа................

Имам прекарсни родители и съпруг. Дано не ми се налага да правя избор.

# 12
  • Мнения: 17 409
И аз така.

# 13
  • Между гори и планини
  • Мнения: 9 398
Вече направих изборът си и живея с него. В момента моето семейство е мъжът ми, детето и аз.

И по ред причини изборът ми не беше труден... Rolling Eyes

Тези два отговора са моите  Peace

# 14
  • софия
  • Мнения: 636
На този въпрос няма отговор според мен. Ситуацията, която би наложила отговор е доста трудна и нелепа. Добрите родители не биха допуснали детето им да се идправи пред подобен избор - или поне биха го подкрепили да избере съпруга, а когато се наложи не дай Боже биха оказали помощ на детето си. За мен пътят е този. Имам прекрасни родители и чудесен съпруг - надябам се никога да не ми се налага да правя подобен избор. Моля се на Бог това да не се случва никому - ако не заради нас, то поне заради дечицата ни.

# 15
  • София
  • Мнения: 399
Доколкото разбирам не ти се налага непременно да правиш избор.Контактите с майка ти са по-ограничени и могат да си останат такива без да ги прекъсваш съвсем.А мъжът ти не е длъжен да контактува с нея.Виж ако ми е поставен ултиматум,бих предпочела този,който не го е поставил,независимо кой от двамата е!Никой не може да разполага със свободната ми воля! Naughty

# 16
  • Мнения: 78
съпруга и децата ми са на първо място.ако майка ти те обича,рано или късно ще те разбере.но, не й давай повод  да се съмнява в щастието ти

# 17
  • Мнения: 121
Пфу! Много сложен въпрос. Ако някой поиска от мен да направя подобен избор, ще реша, че не ме обича. Обичам семейството си и не мога да си представя някой, който мен ме обича да поиска такава безумна жертва от мен. Както и не мога да си представя майка ми да поиска да се откажа от мъжа ми. Ако хипотетично майка ми не беше съгласна с избора ми, сигурно щеше много да ми пили на главата, но да поиска такова нещо от мен... Не вярвам. Това не би било любов, така както аз я разбирам.

# 18
  • Мнения: 780
 Съпруга ми  Peace , както и той мен . Историята с мойте родители е като на  vembi  .И сега пак нещо като не им се угоди - в тяхната къща сме живеели / но отделно от тя - те са в друга къща на село / , как ни правели апартамент , пък ние не сме им се отблагодарявали / а аз съм едно дете /..... А със родителите на съпруга ми пък , той трябваше да избира аз или те и избра мен - беше за името на второто ни дете . Аз и съпруга ми бяхме решили как ще се казва , а те - не -както те кажели . Да ама не .Свекър ми каза че ако не го кръстя на тях - да се махаме от къщата им .Ще ме плаши той мен  #2gunfire .Попитах само мъжа ми - с мен ли идва или оставя при тях - моменталният отговор : С теб и децата ни където и да е .

# 19
  • Мнения: 15 708
Съпруга ми  Peace , както и той мен . Историята с мойте родители е като на  vembi  .И сега пак нещо като не им се угоди - в тяхната къща сме живеели / но отделно от тя - те са в друга къща на село / , как ни правели апартамент , пък ние не сме им се отблагодарявали / а аз съм едно дете /..... А със родителите на съпруга ми пък , той трябваше да избира аз или те и избра мен - беше за името на второто ни дете . Аз и съпруга ми бяхме решили как ще се казва , а те - не -както те кажели . Да ама не .Свекър ми каза че ако не го кръстя на тях - да се махаме от къщата им .Ще ме плаши той мен  #2gunfire .Попитах само мъжа ми - с мен ли идва или оставя при тях - моменталният отговор : С теб и децата ни където и да е .

Браво евала на мъжа ти. Така и трябва. Вие сте неговото семейсто.
Обаче знаеш ли какво се питам аз - дали пък не сме неблагодарни  newsm78?
Ами ако някой ден ни дойде някоя зла снаха (зет) и накарат децата ни да избират между нас и тях????
Пази боже дано не идва този момент  Praynig

# 20
  • Мнения: 7 263
Вече направих изборът си и живея с него. В момента моето семейство е мъжът ми, детето и аз.

И по ред причини изборът ми не беше труден... Rolling Eyes

Бих добавила за жалост!
Но пък от друга страна аз нямам за какво да съжалявам!
Имам това, което исках дори може би повече!

# 21
  • Мнения: 223
единствените хора,които някога са ме разбирали без да ми забраняват са били родителите ми,затова избирам тях.Съпруга ми утре може да си хване любовница и да ме напусне и къде отивам аз,ами при тях,но така като се замисля,ако се случи такова нещо по скоро ще изритам него от вкъщи Crossing Arms

# 22
  • Мнения: 15 708
единствените хора,които някога са ме разбирали без да ми забраняват са били родителите ми,затова избирам тях.Съпруга ми утре може да си хване любовница и да ме напусне и къде отивам аз,ами при тях,но така като се замисля,ако се случи такова нещо по скоро ще изритам него от вкъщи Crossing Arms

принципно си права. и аз съм си го мислила това. но също си мисля колко гадно ще ми стане, ако майка му му заяви да избира между нея и мен и той избере нея  Rolling Eyes

# 23
  • София /Абсурдистан
  • Мнения: 11 708
Вече направих изборът си и живея с него. В момента моето семейство е мъжът ми, детето и аз.

И по ред причини изборът ми не беше труден... Rolling Eyes

Тези два отговора са моите  Peace
Също и моите.

# 24
  • Мнения: 7 415
                Ако всичко е така ,както го описваш , просто НЯМА да имаш нужда от избор между тях. Възпитанието ти не би допуснало да сравняваш несравними неща и да правиш избор между тях. Не можеш да живееш забравяйки родителите си ,НО не можеш да живееш и САМО с тях.Същото е и със съпруга - не е необходимо да забравяш всички заради него, но и само с него в къщи - също не става. Peace

# 25
  • Мнения: 17 546
При положение, че родителите са тези, които са ме изоставили, има ли смисъл да обяснявам, че когато бях поставена пред избор май избрах правилния човек - съпруга ми! Не съжалявам. Такъв е живота понякога!

# 26
  • Мнения: 41
Вече направих изборът си и живея с него. В момента моето семейство е мъжът ми, детето и аз.
Peace

# 27
  • Мнения: 4 068
Труден въпрос. Моите родители не биха направили нещо, което да предизвика нужда да правя подобен избор. За жалост обаче родителите на мъжо напоследък май ги хваща старческата деменция/при все, че въобще не са стари даже/ и май скоро ще се налага да правим подобен избор. Надявам се да изберем правилно и двамата. Когато ме натиснаха за името на детето аз отстъпих, но не смятам да го правя повече. Все пак ще стискам палци да ни се размине.

# 28
  • Мнения: 440
Вече направих изборът си и живея с него. В момента моето семейство е мъжът ми, детето и аз.

И по ред причини изборът ми не беше труден... Rolling Eyes

Тези два отговора са моите  Peace
Също и моите.

 PeaceОтнасят се и за мен,и за миг не съжалявам.Де да съм имала смелостта да го направя по-рано.
 Heart EyesНадявам се да не се наложи да избираш,ако родителите ти те обичат и виждат че си щастлива не би трябвало да ти поставят ултиматум

# 29
  • Мнения: 3 423
Бих се застреляла!

# 30
  • Мнения: 1 800
Аз вярвам на съпруга си и съм избрала него. Споделям живота си с този човек. Родителите ми са ми дали живот и са ме отгледали, но аз съм отделна личност сега и не е нужно да се съобразявам със всяко тяхно желание. За моя радост не са ми поставяни ултиматуми да избирам, надявам  се никога да не стане.

# 31
  • Sofia
  • Мнения: 2 869
Според мен, ако хората около теб наистина те обичат, няма да те поставят пред такъв избор. Всеки има собствен избор в живота, и най-близките хора трябва да го подкрепят. Може би наистина е въпрос на време, обикновено трябва да минат 3-4 год, за да свикнат всички с новото положение. Според мен има две важни неща в това положение / аз също съм се ръководила от тях/.
1. Родителите трябва да уважат и приемат избора на детето си, особено ако виждат, че то наистина ещастливо.
2. Съпругът/съпругата трябва да приеме и уважава родителите на другия, все пак те са създали и отгледали.
 Всеки има недостатъци , но ако чуствата са истински има и компромиси. Никой никого няма да промени, просто е нужно да го приеме такъв, какъвто е.

# 32
  • Мнения: 48 023
и аз като вемби, ми как да избера родителите си и да оставя децата си без баща, а аз без човека който обичам и с който сме семейство!
имам майка -класически манипулатор и бащатемерут който не се вълнува изобщо

# 33
  • в моя свят на мир и любов
  • Мнения: 1 996
единствените хора,които някога са ме разбирали без да ми забраняват са били родителите ми,затова избирам тях.Съпруга ми утре може да си хване любовница и да ме напусне и къде отивам аз,ами при тях,но така като се замисля,ако се случи такова нещо по скоро ще изритам него от вкъщи Crossing Arms

И аз така смятам.
След като сме заедно повече от тринадесет години и винаги съм предпочитала съпруга си пред моите родители, най-накрая разбрах, че всъщност родителите ми са хората на които винаги мога да вярвам и разчитам, и които винаги ще ме подкрепят, каквато и глупост да извърша. Надявам се да са ми простили, че не съм ги предпочитала до сега.

# 34
  • София
  • Мнения: 3 421
 Надявам се никога да не стигам до такъв избор.
 И родителите и мъжът ми обаче не биха ме поставили пред такъв избор. Неговите родители също.

# 35
  • Мнения: 2 270
Вече направих изборът си и живея с него. В момента моето семейство е мъжът ми, детето и аз.
Peace

това беше и моя избор

# 36
  • София
  • Мнения: 8 285
А трябва ли да се прави подобен избор? #Crazy
Както гледам ака се объжда "Нероден Петко" направо падам ...
- "ако мъж ми си намери любовница", ами ако не си намери, а аз си намеря
- ако нашите изкукат не знам си кога, ами ако не изкукат на ние изкумкаме

Такъв избор не пожелавам на никого... нищо сигурно няма, не можем да предвидим всичко
 

# 37
  • Мнения: 251
Трудна работа................

Имам прекарсни родители и съпруг. Дано не ми се налага да правя избор.


Аз също!

# 38
  • Майничка
  • Мнения: 12 623
надявам се никога да не се налага да обмислям реално такава дилема. Подозирам, че впоследствие двете страни биха си устройвали тайни срещи да се жалват една на друга от мен Mr. Green.

# 39
  • София
  • Мнения: 5 293
За съжаление не ми беше трудно да направя избора си - избирам съпруга...

# 40
  • Мнения: 1 817
Според мен, ако хората около теб наистина те обичат, няма да те поставят пред такъв избор. Всеки има собствен избор в живота, и най-близките хора трябва да го подкрепят. Може би наистина е въпрос на време, обикновено трябва да минат 3-4 год, за да свикнат всички с новото положение. Според мен има две важни неща в това положение.
1. Родителите трябва да уважат и приемат избора на детето си, особено ако виждат, че то наистина ещастливо.
2. Съпругът/съпругата трябва да приеме и уважава родителите на другия, все пак те са създали и отгледали.
 Всеки има недостатъци , но ако чуствата са истински има и компромиси. Никой никого няма да промени, просто е нужно да го приеме такъв, какъвто е.
newsm10

# 41
  • Мнения: 2 673
ако ми се бъркат в семейния живот - съпруга

# 42
  • Мнения: 219
Един път вече го правих и ако се наложи-пак ще го направя.Бях в ситуация в която баща ми не приемаше втория ми съпруг,когато го уведомих че смятаме да живеем заедно да се оженим и тн..
Още на другия ден след отговора си събрах нещата,кучето и детето и се изнесох Hug

# 43
  • Мнения: 917
надявам се никога да не ми се налага да правя този избор

# 44
  • Мнения: 217
Имаше един тематичен руски филм едно време "Малката Вера"....
Между другото, защо разглеждаш дори хипотетично възможността един ден съпругът да изостави жена си? В този контекст родителите се явяват като един вид safe option.

# 45
  • Мнения: 2 908
За съжаление не ми беше трудно да направя избора си - избирам съпруга...
Peace

# 46
  • Мнения: 525
Не искам никога да правя такъв избор и никога няма да си позволя да причиня такова нещо на детето си. Няма как да се откъснеш от хората който са ти дали живот, но няма и как да се откъснеш от човека който обичаш. Затова трябва да се правят компромиси.  bouquet

# 47
  • Бургас
  • Мнения: 1 470
Избрах мъжа си и щастието на децата си.
А по въпроса моят баща ми каза в прав текст да се разведа с мъжа ми който е едно разкошно момче само защото не се е подчинил на негово решение и заповед.
Имамного други причини ама ще стане роман.

# 48
  • Мнения: 843
   Между съпруга и родителите си  бих избрала себе си и детето.
    Родителите  остаряват и си отиват..Вече се случи .
    Съпружието могат да го наскачит разни. При  бившия също се случи...
     За какъв избор говорим в по- дългосрочен план.  Ако едно семейство е добро... - гледаш си го и толкоз.

 Не изхохдам от презумпцията , че някой все трябва да ме дундурка, ако и с дете.
  

# 49
  • Мнения: 1 715
Веднъж вече го направих преди 10 години.Тогава избягах от вкъщи и се омъжих,за което не съжалявам и до ден днешен.Днес бих постъпила по същият начин,защото имам страхотен човек до себе си.

# 50
  • Мнения: 3 036
Имах разкошни родители (остана само майка ми ).
На времето  - преди 20 години - останах да живея при тях със съпруга си.
Сега отчитам че това е моя грешка и когато дъщеря ми се зажени ще й кажа д се отдели.
Не сме имали препирни, но не сме имали и свой собствен живот.
 Не искам да избирам, но не бих повторила избора си.

# 51
  • Мнения: 2 035
Още едно време старите хора са го казали:

"С родителите си до време, със съпруга за цял живот"  Peace

# 52
  • Мнения: 15 619
В момента, в който съм решила да свържа живота си точно с него, съм избрала.
Започвам да градя семейство, където решенията се взимат от мен и съпруга ми, не от родителите ми. Вмешателство от тяхна страна не допускам по никакъв повод.

# 53
  • София
  • Мнения: 1 775
Не бих пренебрегнала нито едната страна. Бих се опитала да балансирам и оправя нещата. Така и направих. В началото на връзката с мъжа ми моите роднини бяха твърдо против. Аз си казах позицията и след много дълги разговори се предадоха. Сега след 14 години ми казват, че е страхотен човек и добре, че съм с него и се разбираме. Аз понякога им припомням за споровете и се смеем.

# 54
  • Мнения: 2 441
Още едно време старите хора са го казали:

"С родителите си до време, със съпруга за цял живот"  Peace

Аз знам друг вариант: С майка до море, с мъж през море.

# 55
  • Мнения: 1 564
Трудна работа................

Имам прекарсни родители и съпруг. Дано не ми се налага да правя избор.
И аз съм така.

# 56
  • Мнения: 6 164
Съпруга!!!
Че нали се ожених да се махна от нашите!... Mr. Green
но уви... не мога още...

Общи условия

Активация на акаунт