Ето наближава вече, да си гушкаме ний АВГУСТовското човече

Здравейте момичета! Искам да честитя на всички нови майчета за техните слънца! Да ви радват безкрайно много! Честито и на татковците за техните творения!

Ето ви моя разказ за раждането, дано не ви досади, стараех се да бъда макс. телеграфна, но не се получи съвсем, а после ще се включа с конкретни съвети и впечатления.

В петък бях планувала да отида да си взема резултатите. Молих се да нямам сериозни проблеми, защото усещах, че няма да имам много време за лечение.
През нощта положението беше обичайното. Почти не можах да мигна, както и да застанех не ми беше удобно, вече едвам издържах на този тормоз. Втора вечер нямах болки, което ме караше да мисля, че близките ден-два няма да родя. Започна да се съмва, беше 6.20 и тъкмо се настойвах да ставам след дестина минути, за да направя закуска на Румен, когато миг по-късно в корема усетих нещо. Сетих се, че веднъж във форума бях прочела, че една мама усетила преди изтичането на водите пукане в корема й. И докато се чудих дали това не е онова пукане, корема ме проряза от контракция и усетих как изтичат води от мен. И за миг не се усъмних, че са те. Спокойно отидох в банята. Измих се. На няколко пъти пак изтече малко. Хм, никой не беше ми казал, че става на порции, мислех си, че изтичат веднъж и толкова. Събудих Румен, казах му, че днес няма да ходи на работа, целуна ме, стана и отиде в банята. След около половин час бяхме готови, взех си багажа и тръгнахме към болницата. През това време постоянно изтичаха води. Превръзките не ме спасяваха. Контракциите се засилваха, бяха на 4 мин. След прегледа се оказа, че имам 2 см разкритие, а шийката е почти изгладена. Докторката каза “Чудесна си!”. Бях се избръснала в нас, оставаше само клизмата. Не ми беше неприятна, болка не усетих или дискомфорт, очаквах нещо наистина ужасно, нали всички толкова я “прехвалват”, аз се чуствах добре след нея.
И така, настаниха ме в педродилна, таткото влезна при мен в 9 часа. Болките все още бяха поносими, засилваха се, но ги издържах почти без проблем. Система все още не бяха ми сложили, което беше добре, можех да ставам и да ходя до тоалетна, топлата стуя вода на кръста наистина вършеше чудеса.
Можех да комуникирам нормално, смеехме се, аз говорех между контракциите и така до към 10, 10 и нещо. Лекарката дойде, тушира ме, резултата – 3 см. Попита ме искам ли да ми помогне като ме разшири, бях категорична, че не искам. Тя “Ще си ми благодарна, шийката ти е податлива”. И така станах за секунди със 7-8 см разкритие. Наистина сега съм й благодарна!!! Сложиха ми система. Дойде момент, в който бях като на две водки. Главата ми беше замаяна, погледа премрежен, не можех да говоря, леки стонове сеизтръгваха от мен. Постоянно мислех за дишането. Гледах да е дълбоко, за да не страда бебо. Започна гаденето, а силите вече ме напускаха. Акушерката ме прегледа. Бях стигнала заветните 10 см, но ми каза, че мускулатурата на матката е много, много стегната и бебето трудно ще излезне. Това направо ме съсипа. Извода – трябваше да напъвам наистина силно. Не знам колко време напъвах на леглото в предродилна, едвам имах сили да задържам въздуха и да натискам, мислех си, че това ще е по-лесната част, уви. Акушерката и Румен не спираха да ми повтарят “напъвай долу, не в лицето, долу”. Сълзите се стичаха от мен, имах чувството, че това никога няма да свърши.
Преместихаме на родилното легло. Там продължих с напъните. Дойдоха главната докторка, специализантката, още една лекарка (неонатоложка предполагам), биха ми лидокаин и ме срязаха. На курсовете бяха ни казали, когато в родиланата зала се съберат мн. доктори около вас и суматохата стане голяма, означава, че всеки момент, главата на бебето ще се роди. Тогава обаче въобще не се сетих и продължавах да мисля, че края е още далеч. Толкова бях зашеметена, че почнах да правя пазар с докторката, че не искам да ме режат (а те вече го бяха направили). Напънах още веднъж след разрязването и чух онова дългоочаквано “Дишай, дишай!”, главата беше излязла... Само след секунди бебето беше навън, беше изморен, не искаше да изплаче, чуваше се само леко пъшкане. Поисках да ми го дадат, сложиха ми го на гърдите, почуствах неописуемо облекчение, беше велико, върху мен лежеше толкова чаканото ни бебче.
Дойде ред на шиенето. Болеше ме, усещах всичко, а лекарката ме караше да й разказвам вицове... Казваше ми “Стой мирно, отпусни се, да те направя хубава за ей тоя, където те прегръща...”
Всичко свърши, лекарите излезнаха и така следващите два часа прекарахме само ние тримата – аз, бебето и тати Румен.
Ето и няколко снимки от мястото на събитието
http://images19.snimka.bg/003637598-thumb.jpg
http://images19.snimka.bg/003637604-thumb.jpg
http://images19.snimka.bg/003637608-thumb.jpg

елхичка разказа ти ме разплака, за колкото и болка да става дума само при мисълта за едно малко съкровище, болката изглежда толкова далечна и преходна! Нямам търпение и аз да гушна едно малко бебче!   

Елхичка разказа ти ме разплака.Ти къде ражда, за да имате толкова време на усамотение тримата?
П.П. Само си оправи формата на снимките, много са мини и нищо не се вижда.

Ето и по същество:

Кърменето наистина се оказа не лека задача, но не и невъзможна. Важното е да сте убедени, че искате да го правите и че това е най-доброто за дребосъка. Ако не беше Лансиноха, не ми се мисли на какви рани щяха да ми станат зърната. Почнах изцеждането с помпа, но вече съм на ръчно - за мое учудване се оказа по-ефективно: не е болезнено за зърната и става по-бързо (педиатърката ми показа как става - елементарно е).
Хемороидите ги пропуснах, но знам, че Analen е добро лекарство и става за кърмачки.
За шевовете - изришно питах в болницата за промивките със смрадлика. Отговорът - няма нужда, ако липсва инфекция. И така не правя промивки, с всеки изминал ден се чувствам по-добре. Мястото гледам да го държа макс. сухо, да не се запарва. За Бивацина прочетох противоричиви мнения и така и не се навих да пръскам.
Кърмя Дидо макс. на 4 часа (но това е рядко, обикн. интервала е 3 часа). За по-голяма пауза не мога и да си помисля, защ. гърдите ми ще гръмнат. Ако не е сукал достатъчно от едната гърда, изцеждам до облекчаване на напрежението. Сменям редовно подплъните, за да не си докараме някоя млечница.
Ползвам памперс, за сега.
Ще се вклуча пак, по-късно!

Елхичка,разказа ти е .......... Накрая и аз се просълзих!
Качи снимките с по голям формат,че така не се вижда нищо много са мънички!   
Саше ти къде само се осъмотяваш,не пишеш много и не казваш нищо за излизане а сме толкова близо...... 

Честито на MrSk и Жужка!
Да са им живи и здрави бебчетата!



Аз още не съм родила и имам чувствуто, че няма да е скоро момента, независимо, че има още една седмица до термина ми, Спряха ми и контракции, спряха ми болки, чувствам се така, все едно ще съм бременна още два месеца най - малко .

Елхичка, много се разчувствах от разказа ти. Благодаря, че го сподели с нас  .

Връщам се да чета назад, че мамчето е тук и не съм много в час с темата .
На мамчетата на които им предсои среща с бебо скоро,стискам палци .

Абе Франи, той той тоя строи цял квартал с къщи, и ако е продсл тая, ще ви построи същата, я не се коси. нали ти казах че е простак.Ама и твоя мъж е виновен, къде блее, то имот с пари се пази не с усмивки

Теди му каз аоще от самото на4Ало да му остави пари иво беше категори4ен каза не първо да искарал документите и ко напрай искара документите и я продаде на други явно пове4е пари е лапнал от тях

и няма ве4е къщои вси4ките са продадени

Елхи4ке, имам няколко вьпроса и ще се радвам да ми отговориш когато успееш с времето:
1.Какво представлява това разширение на шийката на матката, което лекарката ти е приложила?Никога не сьм 4увала за такьв вариант.Наистина е 4удо за секунди да се дотигне до разкритие 7-8 см.Болезнено ли е?
2.Защо са ти сложили система и от какво ти е станало замаяно и лошо?
3.За изцеждането с помпа - сьхраняваш ли си млякото, или се из4еждаш по малко, колкото да не ти тежи на гьрдите и не се полу4и запушване на мл.канали?
Извинявай, ако вьпросите ми ти се сторят неадекватни, но ще се радвам да ми изясниш
Разказа ти е страхотен!Пожелавам ти много щастие! 

Елисе, раждах във ВМИ (Пловдив), но във ВИП зала, за това беше така. Мн. съм доволна, че избрах този вариант, предимствата са наистина много.

М/у другото, би ли казала за еднократната помощ - по адрес от ЛК ли се изплаща или става с временна регистрация?

Честито на всички нови мами, а те са много. Желая им много радости с малките съкровища
Аз вече си имам креватче, количка, и най-необходимото за бебо. Ще чакам само някакви симптоми че вече иска да ме види малкия сладур.
Днес бях на консултация, за да си взема болничния. Бебчо си е наред и е голям, 3400-3500гр. диаметър на главата 96мм., което доки каза че е голямо за моите седмици, но какво да се прави . Само всичко да му е наред  
Айде сега да почета малко по-назад, защото тези дни не съм влизала

iovanna@abv.bg  честита ти радост!    Нека расте много здрава и щастлива! 

iovanna@abv.bg честита малка принцеса! Да ти е жива и здрава!

Е, хайде де, не се сърди, де Франи правилно ти е казал Теди, че щом така е станало - така е трябвало да стане. А и честно казано, тия всичиките къщи са продадени на чужденци, и то масово на руснаци и  ирландци, ти предтавяш ли си вечер някакви пияни казаци да ти пречат да спиш? Е ква файда, че сте си купили къща на село?
Забравих да честитя бебката на Jujka! да й е жива и здрава!
Елхичка, супер разказче, аз още няма да раждам ,ама ми хареса  Само искам да кажа, че нали аз съм професионално изкривена и като прочето оня момент с "казах му че днес няма да хои на работа" си помислуих че става въпрос за "казах му че днес няма да ходя на работа" и викам, ей, ето една жена като мен, виж от работа и в болницата да ражда! Ужас тресе ме параноята!
Херелинка, забравих да кажа добре дошла!