Осиновителки отглеждащи сами децата си.

sisliе, чета те, чета те, и ми се свива сърцето - ще стана ли аз майка, ще ми каже ли моето момиче - "мамо, мамо..."

Страх ме е дали ще ме одобрят, двете седмици до излизане на обобщения доклад   ще ми се строят цяла вечност.
Страх ме е, че няма да ме одобрят...имам всички условия за отглеждане - битови. Минах обучението, всичко...
Не съм лош човек, имам и образование, и любов, и всичко, но...други хора ще решат вместо мен дали съм достойна да бъда майка.

Моля ти се, ей така, на Нова година, помоли се за мен, нищо, че съм само ник...моля те...

Да, това му е хубовото на осинавяването - като ти писне - аре, хоп, обратния процес.... Ама кога ти лично си го произвел - няма мърдане...търпиш си го и си го понасяш....Дали пък не е в това разликата между осиновяването и произвеждане на собствено мммм.....л****но

Моргана, когато лично си го произвел, си спокоен, че е твое.

А когато е осиновено, освен другите страхове на майка го има и този - дали няма да ти го вземат.

Да, има разлика между биологична майка и майка-осиновителка.

И викаш като си е твое - ще го търпиш до дупка  И да ти писне от него няма как да направиш рекламация и да го върнеш Ууух, защо не можеше така....веднага правя рекламация и искам момък, кротък с високо IQ....в замяна на девойка, истинска блондинка със самотна мозъчна клетка...

Не Моргана, искам да кажа, че ние имаме един огромен страх повече. Аз все още не съм майка, но, дано, дай Боже...

Имаше едно мое близко дете, което като ме прегърнеше, целият свят беше мой. А не му бях майка.
Искам аз да прегърна едно дете, и то да ме прегърне. Нищо друго не е от значение...Майчината любов е вътре в Y хромозомата. И поисках да осиновя момиченце, за да й помогна да избегне моите грешки като жена...понеже знам как.
И аз като sislie, мисля да взема и сестричка на дъщеря ми. И си представям как отиваме двете, и която тя си хареса, тя ще е...

И не ме интересуват айкютата им. Ще се опитам и ще дам всичко, за да са щастливи.

Розмариня , наистина от сърце се моля да те одобрят и съм сигурна , че това ще се случи и ще си имаш своята дъщеричка ! Ще бъдеш мама !

Много е хубаво да имаш дъщеря !
Дори и да ме ядосва понякога , а то без това не може , да знаеш ,. не си представям живота си без нея !

Мила, женските индивиди при бозайниците нямаме У хромозома....само при птиците...ама не вярвам да се идентифицираш с голяма бяла птица
При нас са си две Х хромозоми и не знам точно в коя е майчината любов...щото при мен дойде късно и то само и конкретно към моето си чаве....Щото никак не се умилявам да прегръщам други чавета
Но иначе ти пожелавам по-бързо да приключи процедурата...Само недей да мислиш, че можеш да предпазиш някой от твоите грешки....Щото това е много голяма грешка! Всеки от нас си има негов наболо от грешки, които трябва да сгреши

Моргана, аз само ще я изгоня, няма да я връщам

Розмариня, разбира се че ще те одобрят, това е най-лесното. После идва трудното. Трябва да си психически устойчива, да пазиш сили за детето, защото в началото е трудно, особено адаптацията. Бъди позитивно настроена и ще ти се случи това, което искаш.
А после, няма кой да ти вземе, тези притеснения са излишни. Кой ще си тури тая беля ня главата

Ex, права излезе .

Одобриха ме, регистрираха ме още на 12 януари, сега си чакам.
Знам ли, може след половин час телефонът да звънне .


P.S. Eто какво изтрих от другия форум и го пляскам точно в тази тема защото все пак имам нужда да го споделя.  А там се страхувам, да не засегна някого :

Ние най-добре знаем, че татковците имат значение, лично аз много самота съм изгазила, от много болка съм се измъкнала, никой татко не ме пожела. Последният заради вероятния факт, че не мога да родя биологични деца. Вероятно за добро, за да разбера, че майчината любов е най-силната. А моите дъщери ще я имат.

Розмариня   . Със сигурност всяка майка иска детето и да има най-добрия татко на света, но за съжаление в живота не винаги се получава така. Често мисля за това, че детето ми най-вероятно ще израсне без баща и ме боли повече за него отколкото за мен самата. Самотата е ужасно нещо, но какво пък, ще дадем цялата любов която носим в себе си на децата си. А и не се знае, може след това заедно да си намерим тате.

Стана ми много мъчно относно мъжете..Чудя се понякога само българите ли са такива?..Толкова са ограничени и тиранични относно собствените си гени, че ще рече човек ще се възпроизвежда някакво божество.
Розмариня, да ти кажа честно по - добре да си сама, отколкото с такъв мъж. А ако е писано ще се намери мъжът, който ще ви обича и двете, без значение че детето не е негово.
Късмет 

Розмари, сигурна съм, че ще животът избира най-подходящият за всеки един от нас вариант - сами или в брак, по-рано или по-късно... Преди години и мен ме зарязаха поради факта, че не мога да се възпроизведа. Реших сама да си осиновя детенце, подадох документите и междувременно срещнах едно момче, с което започнахме връзка. По-малък е от мен с 14г, познаваме се още от времето, когато му решавах задачите по математика... Не вярвах, а и не допусках, че нещо сериозно ще излезе, просто в този период изгубих майка и останах съвсем сама, той ми беше нещо като гадже, брат, приятел. Беше в течение на проблемите ми, но аз умишлено не исках да го въвличам в тях, все пак той можеше да има толкова млади момичета, да избира, да създава децата си. Постепенно се пренесе при мен, а когато се обадиха за дъщеря ми, ходихме задно до дома, обсъждахме, той ми даде куража да направя решителната крачка. Още първият ден се отнесе към детето като баща, вкл. и обръщението "тати". И така заедно вече трета година се грижи за нея като роден баща. Още при осиновяването спомена за женитба, но аз пак си помислих, че е под въздействието на емоцията, а не зряло решение. Но... вече му вярвам безрезервно и след две седмици ще се разпишем в гражданското  Говорихме със социалните какви са стъпките и той да осинови дъщеря ми, така че да бъдем и по документи едно истинско семейство, каквото на практика сме. Животът ми поднесе големия си подарък на 46 години! Понякога, когато се будя нощем и виждам двете ми любими същества как сладко спинкат гушнати на спалнята, тихичко плача от умиление и благодарност... Съдбата ми даде достатъчно знаци още преди три години - поканата за детенце дойде на неговия рожден ден, оказа се впоследствие че БМ е родена на една и съща дата с него, детенце си дойде с любимото ми име, а съдебното решение излезе точно на първия рожден ден на детето - сякаш второ раждане в нашето семейство. Знам, че по някакъв сакрален начин всички ние в тази житейска ситуация сме обвързани кармично, но чак пък толкова очевидно да го направи съдбата - като за незрящи 
Надявам се, с моята скромна историйка, да дам кураж и на вас, момичета - понякога щастието е зад първата пряка, само чака да изминем още една-две крачки и ще ни грабне на крилете си 

Нали?Понякога,чак си викаш"не може да бъде толкова очевадно"..Но може..
Кураж дами и попътен вятър в отглеждането на децата ви. 

Здравейте момичета 
Каква изненада само, цялата тумба била тук 

Аз влизам да кажа, че вчера бях лице в лице с един плакат който хем ме зарадва, хем и много замисли и натъжи. Преди време говорихме за това да се взимат деца за малко и колко това им вреди. Този плакат, май трябваше да го снимам  , изглеждаше като обява за  "продава се.." Записах си телефона обаче и възнамерявам да се обадя за среща. Имам избор да взема дете за празниците, за малко по-дълъг период и за още по-дълъг период. Май най-много беше 3 години. За бебета е по спешност, каквото и да означава това. Сигурно само за малко да го гледаш ако няма други желаещи... Разбира се има и вариант осиновяване.
Зарадвах се защото така ми се дава възможност да се запозная с детето преди да взема каквото и да било решение.
Възнамерявам да се срешна с децата, да взема някое за няколко часа и така малко по малко да се опознаем.
Имате ли съвети или други идеи как да подходя към нещата?
 

Киара, хубаво е това, което мислиш, но да знаеш че законът не позволява да се избират деца от желаещи да ги осиновят, т.е. дори и да е вземеш дете, което ще ти хареса, вероятността после да осиновиш точно това дете не е много голяма. Не знам дали го обясних както трябва.
От това ще страдате и двамата - и ти и детето, предполагам и твоето дете. Децата за осиновяване не са домашни любимци и не можеш да върнеш, откъдето си ги взел, когато ти омръзнат.
Казвам го с най-добри намерения, без да се заяждам.