Осиновителки отглеждащи сами децата си.

Дзвер, какво правиш тука, бе

Много уважавам Марта Вачкова, но явно от екипа й не са подготвени достатъчно за темата. Ако се прави предаване, то трябва да представя обективно темата, а не да се залита в посока "Вижте жената иска да спаси едно дете от дом, а скапаната държава не й дава". Истината не е такава. Държавата чрез своите съответни служби дава на всеки, който реално е поискал. Правилата за осиновяване в нашата държава са едни от най-либералните.

Но...ако някой поиска да пие кафе на луната, нали разбирате, че точно този му проблем не може да се разреши. От предаването на Марта могат да помогнат наистина на тази жена само ако някой член на екипа от български произход й роди здраво дете и й го даде!!!!!
Хайде малко реализъм, не може да искаш нещо, което го няма. И не ми излизайте с "Ама не може да няма едно дете поне, отговарящо на тези изисквания", има, ама сто са се наредили на опашка за него и там трябва да си бетон - семейство от лъв нагоре и не говоря само в материален контекст. Социалния ти доклад трябва да е такъв, че на всеки да му се прииска да бъде осиновен от такова семейство. Иначе се чака с години да се роди и изостави такова дете.

Ако едно предаване представя истината в дълбочина би могло да бъде полезно. Не за сеир и рейтинг, а реално да се помогне да хората, които искат да осиновят. И да им се рзясни, че в крайна сметка децата са деца и няма никакво значение от какъв произход са. И че водещото в този процес са интересите на детето и неговите нужди, а не "изискванията" на кандидатите.

От екипа
Неведнъж предаването с Марта Вачкова е давало гласност на проблема с осиновяването, неведнъж сме запознавали зрителите с майки преживели кошмара, докато дадат семеен уют в живота на едно изоставено дете, неведнъж сме разисквали темата колко по - важно е първо детето да приеме и хареса новите си родители, а след това те него. Нашият екип няма желание да прави повърхностни предавания с цел повече гледаемост, единствената ни цел е да опитаме  да помогнем на дадено семейство да открие сирачето, на което да даде дом. Никой не може да гарантира за усшешен край,  но бихме опитали. Да разкажем от първо лице за трънливия път до целта на всяко семейство, да дадем гласност.

Когато преосмислите болднатото, може би ще можете да направите полезно предаване 

Марта Вачкова много ми харесва, предаването също, но наистина не подхождайте по този начин към проблема. 

 Може би е трудно да се разбере, но има детайли и тънкости, с които трябва да се внимава. Не е хубаво да се жунглира с клишета, при един толкова личен, индивидуален и в същото време многостранен и обществен проблем.

До екипа на Марта :

Моля Ви, не и вие с клишетата "трудния път" на осиновяването. Ма няма нищо трудно, там е въпроса. Има едни правила, водиш се от тях, събираш едни документи, срещаш се 3-4 пъти със социалния работник, пишат ти социален доклад, прочиташ го и те вписват в регистъра на кандидат-осиновителите. това отнема най-много, ама най-много 3 месеца. И после чакаш да те определят за подходящ осиновяващ на определено дете. Е, ако имаш неизпълними изисквания към детето, няма как да стане. Пък и защо ще помагате на конкретно семейство, някак си не е местно спрямо останалите.

Харесването няма нищо общо в случая. Иде реч до интересите на детето. Обичано децата са под 3 години и е много трудно да се довериш на харесването на едно малко дете, живяло в изолирана среда целия си живот, без контакти с въгшния свят и останалите хора. Решението дали едно дете ще бъде осиновено се взема от семейството, което е определон за подходящо, а не от детето. То има абсолютно пасивна функция. Решенията се вземат от други, които по закон трябва да защитят интересите му, когато избират подходящи родители за него.

И най-важното. Осиновяването е нищо. Трудното идва после, нека всички кандидат родители си дават сметка за това.

Направо си изработихме по един хонорар, но хайде и аз като "гол кокал в тенджера"
Вероятно ние, осиновителките имаме някаква вина в това, че след успешен край не говорим много за преживяното, не обичаме / с редки изключения/ публични  изяви, все се опасяваме да не навлезем в теритотията на "личното пространство на  детето" ,която пазим като неприкосновена.Оттам идват безкрайните заблуди, обърквания и сгрешени стереотипи на журналисти и изобщо на останалата част от обществото,  нямаща особено отношение  към осиновяването.

Пътят на осиновяване е всичко друго, но не и трънлив.Не казвам, че е лесен, но  това е едно изключително щастливо начинание.А преживяванията на първата среща  с детето трудно биха могли да се сравнят  с каквато и да е възвишена човешка емоция. Добре е да излезете от стереотипа, че това е "акт на отчаяние", "последен влак" и прочее глупости. Или пък, че зорлем някой държи и не дава децата напук на копнеещите майки.Да, имаше такъв момент непосредствено след 2003г, когато законодателно се въведоха сериозни промени, създаващи съвсем нов вид правни институти, непознати до момента в България.За първи път се въведе регистрационен принцип на  деца и кандидат-осиновители и ред др. промени, които изискваха технологично време за да се превърнат от правна норма в действителност.Подходи се предпазливо, точно с оглед загриженост за статута на децата, да, на места и по други, не съвсем "конвенционални" причини, но като изключение.За много от РДСП имаше временен застой в придвижването на новите процедури, вероятно е имало и практическо обучение на социални работници и други подготовки.Поради това се случи един период на  "замразяване" на осиновителните процедури, особено за кандидат-осиновители, подали документи по т.наречената "стара процедура".Но децата растат и непосредствено след това-две-три, пет години след посочените законодателни промени следваше да се търси дом на  деца, преимуществено излезли от типичната бебешка възраст.Това от своя страна доведе до колебание в кандидат-осиновители и създаване на едно обществено мнение, че едва ли не някой по  неизвестни причини не раздава бебетата.По-късно процедурите се раздвижиха, потръгнаха и с оглед дефекти и "не сработване" на някои постулати в тях се стигна до изработване и приемане на нов Семеен Кодекс/причините за което бяха разбира се необходимост от  правно преуреждане и на други  обществени отношения от сферата на семейното право, не само осиновителните процедури/Без да е съвършен този  СК също привнесе нови моменти в осиновителните процедури и пак на места  последва леко  забавяне поради практически неясноти и липса на опит, както и на спорни  от правна гледна точка  моменти .

В България законодателството относно осиновяване на дете е едно от най-демократичните и предполагащо изключителна достъпност до процедурите.Не без значение е, че и   процедурите от финансова гледна точка са също изключително приемливи.Друг е въпросът, че далече не е съвършено и има драстични противоречия в сравнение с други закони, но този въпрос е вече от професионалната сфера на изработване на закони.

За съжаление, липсват достатъчно добре подготвени социални работници, които да работят истински с кандидат-осиновителите, да им разясняват  реалната ситуация на деца, отглеждани в домове.

Всъщност, ако искате да направите предаване, по-добре влезте в някой дом или РДСП, нека без имена и без показване на лицата на деца да ви разкажат за това, колко  деца и по какви причини са отказани, колко деца са с вродени заболявания, поради това,  че  по правило бременността на родилката не е била проследявана и обгрижвана, колко деца са недоносени , колко са с поднормено  тегло?Какви са най-честите причини децата да остават в дома .Освен отказите, нека ви разкажат и колко са случаите на дете, харесано и впоследствие насред делото за осиновяване отказано.Имате ли представа какво е това за едно  "сираче"/Не мисля, че  са такива, използвам ваш термин.Не на последно място, колко деца са  от ромски произход, който по правило ако се впише се вписва на последно място от кандидат-осиновителите?

Направете предаване, но  не от гледна точка на кандидат-осиновителите, а от гледна точка на дете, очакващо родителите си .Мисля,  че ще се получи по-добре. И очаквам хонорара си.Шегувам се, разбира се, да не го вземе някой  на сериозно

О, подкрепям Сисли,

"Кошмарно" е положението на децата в институционална среда и те трябва да са в полето на вниманието ви. Кошмарите по осиновяването си ги правят големите.

Не съм имала претенции към пол, етнос и т.н. с изключение на здравословни проблеми, с които като сама майка осиновителка не бих могла да се справя. Срещата с детето ми - удивително създание! - стана по-бързо, отколкото ако бих го износила.

И да, трудното идва после, макар да съм безумно щастлива вече цели седем години.

На тези, които живеят в "кошмара" на предосиновителствения период мога само да кажа да се готвят отсега да възприемат и обичат децата като деца и личности, да се избавят от скрупули и социо- глупости и наслагания. И тогава ще стигнат по-бързо до щастието си. А после много-много да го пазят това щастие, този дар Божи, да го обичат Умно, Уважително и Всеотдайно. Ще им трябва също много сили и търпение.

А на предаването - пожелавам по-серьозно и задълбочено да подходят към темата - все пак става дума за детски съдби.
Светкавица  , писали сме заедно. Подкрепям!

Без да искам да противореча   - за нас лично пътя до нашето дете си беше трънлив! Най-напред проблемът се състоеше в това, че наистина липсват добре обучени кадри (социални работници). Когато решихме да осиновим, отидохме в РДСП по район, уж за да получим информация "от извора", но това не се случи. Заварихме едни напълно инертни, бездушни служителки, които не ни ориентираха... Когато помолихме познати и един вид връзки за информация, най-напред ни предложиха да заобиколим закона, че всичко било много трудно. Т.е, ние най-напред знаехме, как да заобиколим закона, преди социалните да са ни обяснили, какъв е легалният път... Аз лично много добре си спомням, колко разколебани се почувствахме в началото и колко отчаяни...

И тъй, "взехме се в ръце", започнахме да четем в интернет, да си търсим необходимото инфо... По онова време живеехме в чужбина, беше преди 2009г. Прибрах се в България, направихме пълни "размествания" в живота си... Направихме всичко възможно, за да кандидатстваме, нОооооо - междувременно се приеха новите изменения в Семейния кодекс, според които живеещите в чужбина българи се третират като чуждестранни граждани и дори не им се дава предимство пред чужденците в международната (но и в националната  ) процедура...

Тъй като съпругът ми работеше в чужбина, социалните ни посъветваха да се разведем с него, за да кандидатствам аз като самотна майка... Не можах да го разбера този абсурд - защо самотна майка да е по-добър осиновител за едно дете от семейство, в което единият родител работи в чужбина... Не схващах и друго - защо се правеха предавания от рода на "Великолепната шесторка" с мото "Дом за всяко дете" в момент, в който поради промените в закона бяха замразени случаите на 200 наши сънародници извън граница, които ВЕЧЕ бяха допуснати регистрите за осиновители при условията на пълно осиновяване... Някои от тях бяха предложени за определено дете, течаха процедурите им по конкретно осиновяване в съда, но и те бяха замразени! Представете си този ужас - срещнали сте се с определено детенце, харесали сте се с него, но ЕДНА ГОДИНА всичко е в застой и детенцето нито може да дойде у вас, нито да бъде предложено на друго семейство!

Имам познато семейство - мъж и жена българи, които бяха от тези 200 случаи - влезли в регистрите, но със "замразени" документи поради местопребиваване в чужбина. Какво ли не опитаха, за да разберат, каква ще бъде съдбата им... Чакаха, чудиха се и се маеха... Обаждаха се по телефоните безрезултатно, често принудени да търпят унижения... И накрая намериха решение - ОСИНОВИХА, от ДРУГА ДЪРЖАВА! Всичко стана много бързо, за 3 месеца детенцето е било у дома. Не са имали никакви проблеми с укриване на информация - знаели са всичко и за здравословното състояние на детето и за биологичните родители и за възможните трудности... Не е ли тъжно, че на българско семейство в чужбина, което не е имало никакви претенции (пол, етнос и т.н.), се налага да осинови чужденче от чужбина, а уж приоритет на държавата ни била деинституционализацията на толкова много деца...

Изглежда не само през 2003г. е имало неудобства поради смяната в закона... Ясно е, че компетентни служители липсват от обикновения работник до министъра... За мене лично пътят беше трънлив и след впечатленията от начина на работа и отношенията в ДМСГД... Но това е една друга тема...

Чандра, относно осиновяването на дете от българи живеещи в чужбина не съм особено компетентна. Но може би именно за това казуса ви е бил доста по-различен.
Не защитавам социалните, но все пак при толкова чести законови промени за последните 20 години са разбираеми трудностите при тяхното прилагане. Имай предвид, че практиката по осиновяванията преди 1989 г. е била коренно различна, основана на съвсем различна философия.
Не е лесно да се изгради стройна социална система, особено при перманентната криза на държавата ни, където социалния работни не е мотивиран и подкрепен по никакъв начин от държавата, за която работи.
Аз имам отлични впечатления от моята социална работничка. Тя ме преведе през цялата процедура бързо и акуратно.
Но...проблемите все пак не са невъзможни за разрешаване, свързани са с процедурли и документи и аз самата не срещна никакви затруднения в тази посока.

Там е работата - няма никакви стандарти, които социалните трябва да изпълняват и всичко е въпрос на късмет с отделната единица (личност, отдел)... Със сигурност много хора са имали подобен на твоя късмет и нещата при тях са се развили бързо и безпроблемно, но вероятно също толкова много хора са добили и горчив опит... Що се отнася до нашия частен случай, независимо от това, кой къде живее и колко сложен е казуса му, мисля че всеки български гражданин, пожелал да осинови и допитал се до съответното РДСП, има право да получи от институцията информация за закона, разяснения относно процедурата, изискванията към кандидатите, шансовете... - това ние не го получихме в никаква степен... Познавам и други хора, които не са живели никога в чужбина, но за които първата среща със социалните също е била като "плесник"... Някъде дори се ширеше мнението, че социалните умишлено демонстрирали подобно поведение, за да проверят мотивацията на кандидатите...   Добре де, но тогава как да си обясня лежерното отношение на нашия социален работник в последствие (добре, че го смениха!)... Често чуваме оправданието: "Какво да се прави, ниски са заплатите и малко хора се навиват да работят тук, при това с мотивация" Но дори и така да е, подобно обяснение не прави системата по-работеща...

Променят се законите, да, но според мене се пишат от неспециалисти, набързо... Примерно, ако се избират родители за децата, ако се гледа интересът на детето, къде тогава са критериите, по които се определят тези неща (така нареченият "мачинг", познат в другите държави)? Това е много сериозен етап в цялата осиновителна процедура, който при нас тотално липсва... Тук все още "подходящият родител" на първо място е този с връзки, на второ - този с интересни документи... но мачинг липсва! "Интересът на детето" не е формулиран, а е някаква абстракция, която се определя от конкретния социален работник без значение, колко съмнителна е компетентността му или пък други качества...  В това отношение ние имахме късмет - социалната инспекторка от РДСП, което ни определи за дъщеря ни, е страхотен човек и професионалист. Беше навътре в работата си и много мотивирана въпреки ниската заплата. До човек си е, явно... А не бива да е така

За българите в чужбина не искам да коментирам тук... И все пак, всеки отделен случай, търпял несправедливост, заслужава внимание... И пет случая да бяха, пак трябваше да има реакция от страна на законотвореца,...а случая ставаше дума за 200 потенциални "дома за всяко дете" и 200 човешки съдби, на които не се обърна внимание...

С две думи - законът ни съвсем не е толкова съвършен, процедурата - също... и съвсем не е засължително, осиновяването у нас да е толкова безпроблемно... Но не отричам, че много хора имат положителен опит...

Вина ги ми е било чудно,как чужденците осиновяват ромчета.
Дете до 1 година ,българче издраво е диамант ,който трудно се намира.
Защо пък да не се осинови по голямо дете ?

цитирам една статия
Пускат 4500 деца за осиновяване
чакваме бум на осиновявания след 31 март, когато всички деца, престояли 6 месеца в социален дом, без да са потърсени от родителите си, ще получат шанс за осиновяване.

Това съобщи Детелина Котевска, шеф в дирекцията за закрила на детето към Агенцията по социално подпомагане. Процедурата е регламентирана с новия Семеен кодекс, влязъл в сила на 1 октомври 2009 г.

Шефовете на социалните дирекции в страната вече са изпратили писма до родителите на над 4500 деца, настанени в приюти, че децата им повече не могат да бъдат отглеждани там.

Те трябва да се явят или за да си ги приберат обратно вкъщи, или ако това е невъзможно, да се настанят при техни близки, роднини или приемни семейства. Ако не го направят, децата автоматично се вписват в националния регистър за осиновяване.

Вече има резултати и от другата разпоредба на кодекса, според която децата, настанени по съдебен ред в сиропиталище безсрочно, както и живелите в социален дом над 1 г., които не бяха потърсени от родителите до края на декември м.г. , получиха шанс за осиновяване. 555 деца вече са вписани в регистъра за осиновяване, като 279 си имат нови майка и баща.

363 деца са били прибрани обратно в семейството си, а 168 са настанените при близки, роднини и приемни семейства.

Новият семеен кодекс развърза ръцете ни, 450 заседания са провели съветите по осиновявания за последните 4 месеца с 584 решения, обясни Котевска.

Кандидат-осиновителите обаче все още продължават да са по-малко от чакащите деца. По последни данни в регистъра има 2674 родители и 2765 деца. Манталитетът на българите трудно се променял - повечето семейства искали деца до 3 г., здрави и българчета. Ромчетата и децата с увреждания не се харесвали.

http://news.ibox.bg/news/id_1100632158

Чандра, темата е дълга, но е много трдно да се дефинират критерии точка по точка. хайде дай пример и може да се съглася с теб.

В съвета по осиновявания не са социални работници, там са юристи, психолози, педагози и шефа на РДСП.
Sunman, не ти ли е по-чудно как БЪЛГАРИТЕ (О, АЛИЛУЯ господи, че ни създаде българи) осиновяват ромчета?

о, аз съм на всякъде, където не ме сееш, нали съм от онези 4-5 осиновители, дето пишат по всички теми и не остават въздух на другите, онеправданите, миналите през 9-те кръга на ада, за да осиновят бебе, бяло, чисто българче и да го заведат в заветната чужбина... аз съм среднощен кошмар  

а истината е, че от предаването на Марта Вачкова бяха пуснали теми из целия форум, проверих, какво се опитват да направят - да си наберат балъци за предаването, след което ги докладвах на модератор, затриха им темите, само това включване им остана  

Sislie, права си, темата е много дълга... Не ми е работата, но... съвсем бегло... - критерии ПРИМЕРНО биха могли да бъдат:

• (1) Личностни характеристики:  възраст (колко голяма да е максималната/минималната разлика между родител и дете), здравословно състояние (свързано с физическата и психическа издръжливост на осиновителите и нуждите на съответното дете), личностни качества (например, темперамент), образование,... ако щеш и ролята на физическата прилика...;
  (2) Семейни характеристики:  семейна форма, брой на други деца в семейството (ако има такива - тяхната възраст, дали са осиновени), семейна култура и ценностна система, мотивация за осиновяването...;
  (3) Други характеристики:  етническа и културна среда, социално обкръжение, финансови възможности... и т.н.

Само нахвърлям примери, малко в стил "чесане на езика"... Но поне фактор, отчитащ идентична националност или подобаваща възрастовата разлика, не би трябвало да е проблем да се въведе... Добре, ясно е, че законът не е очертал недвусмислени критерии при избора на осиновители, но съществува ли поне специализирана литература на български език във връзка с така наречения "matching"? Има ли български автори, които са се конфронтирали с този проблем у нас, в нашите условия? Наистина ли са подготвени кадрите, за които споменаваш? Изготвени ли са за тях поне някакви указания - нещо като книжка с упътване... Или всичко е въпрос на КЪСМЕТ? Защото всички знаем, че за съжаление нещата у нас често се случват "про форма"... (което, между другото, до голяма степен (не основно!) също води до трудностите след осиновяването, за които споменавате...)

Относно работата на комисиите по осиновяване - чувала съм от участници в същите, как протичат подобни заседания. Всички се познават помежду си, все от едно поприще са (колеги от ДСП, директорите на ДМСГД по райони и т.н), често играят роля личните взаимоотношения между тях извън съвета по осиновяване, както и други интереси...  Затова в повечето случаи "мatching" просто липсва! Знам от първо лице за случай (след 2003г.), в който е определено момиченце (месечно бебе от български произход, разбира се) за семейство, което дори не е в списъците на осиновителите. Директорката е определила хората като "свестни" и им казала, бързо да подадат документи за осиновители и когато са в списъците, комисията щяла да ги определи за съответната госпожица. Така и станало... Разказвали са ми и за сериозни проблеми между членовете в една комисия, които водят до това, че ако примерно инспекторът предложи родител за детенце, председателят задължително отказва... И това дългосрочно... Та такива работи...

Знаем, че законът ни има доста несъвършенства,... опитаха се да го преправят,... много хора страдаха от това... Пък да не говорим за това, колко пропуски има в системата и въвеждането на "приемната грижа" у нас и колко неясноти...

Във връзка с трудната процедура Светкавица беше писала:
 
А не беше ли редно, тези обучения и прочее подготовки да се извършат ПРЕДИ самото въвеждане на новата нормативна уредба, за да не се стига до "замразяване на процедури" и да не се налага, децата да растат по институциите заради тези несъвършенства? След като промените са били толкова драстични, не се ли нормално да се предвиди "технологично време", "етапи във въвеждането", "преходни разпоредби" и т.н... ПРЕДИ окончателното влизане на закона в сила? Същото "замразяване на процедури" се случи и няколко години по-късно, през 2009г. А това според мене е недопустимо. Имаше процедури по осиновяване на конкретни деца, които бяха замразени повече от година, а иначе много се коментира, как всеки ден, прекаран в институция, оказва влияние върху децата...

Проблеми в тази сфера у нас има и не можем да обясняваме всичко с твърде високите изисквания на кандидатите... А относно предпочитанията към етнос... Темата е мноооого дълга, хич не е проста и не се изчерпва до решението на някои сънародници да осиновят дете... Знам, че социалните имат за задача да убеждават бъдещите осиновители да не поставят ограничения относно етнос... Но всеки си има своите граници и възможности... Нима е хубаво, човек да се реши да промени изискванията си, продиктуван от аргумента "иначе ще чакате дълго"? Чела съм мнения на съфорумки, които изпитват неприязън към ромите, но биха осиновили дете "без характерните за ромския етнос черти", като според тях  "така то нямало да е ромче"...   Погледнато в перспектива, може ли така поставена ситуация да завърши добре? Такива кандидати дали ще са подходящи за дете от ромски произход?
 
Писах много. Който ме е изчел до края - благодаря!   А всъщност исках само да споделя на базата на моя личен опит, че според мене процесите у нас, свързани с осиновяването, съвсем не са "цветя и рози"...

Браво на теб,ти си майка героиня.Какво значи ромски произход.....Готино е като не можеш да имаш деца,да вземеш бебе бългърче и да минава за твое.Но такива  са малко /слава богу/  като търсенето,надминава предлагането стават някой неща.А домовете са пълни