Осиновителки отглеждащи сами децата си.

Чандра, има наредба за работата на Съветите по осиновяванията и там изрично пише кой хора участва. От първа семейна ръка да ти кажа, че такова нещо като "там са колеги, там си се знаят" няма. Там са хора от разблични сфери, както вече пиках юрист от Областна адрминистрация, от Общинска, педагог, психолог, и т.н.
Трябва да ти кажа пак от първоизточник, че в Съветите по осиновявания (или поне в едни за който знам) т.нар. мачинг става по абсолютно същите критерии, които ти си изброила. Така, че нищо ново няма. Практиката и до сега е такава (пак казвам за този, за който знам), предполагам, че и в другите съвети е така.
Не казвам, че всичко е "цветя и рози", казвам, че в България е най-лесно. Е, може би в третия свят е по-лесно и там си купуват децата, но това е друга тема.
Относно ромчетата - абе който както иска да го разбира. Аз нямам претенцията на бяла чистокръвна жена, на която се полага бяло чистокръвно дете. Въпреки, че имам (повярвайте) много основания за претенции на база личностни и други постижения, които имам в живота си.
Но не приемам нещата като сделка - аз давам качества и очаквам качество насреща, за да си гарантирам добър редултат като родител.
Но колкото и мотиви да давам, хората, които не желаят ромчета няма да си променят очакванията си. Да чакат, но да не се оплакват, защото сами са направили избора си. Точка.

Sislie, НЕ всички съвети по осиновяване в България работят по един и същи начин... Предполагам, че има значение и големината на общината, дали е в София, в провинцията, в по-малките градове... Убедена съм в онова, което разказах по-горе, тъй като го знам от "първа, несемейна, но сигурна ръка"... Но както и да е...

Така е, но не пише, по какви критерии да се осъществява изборът. Споменати са само тези в чл. 95(1) на СК, а там са изброени единствено поредността, изискванията на кандидатите и абстрактното "интересът на детето", което може да е причина да не се спазят поредността и останалите... А в такъв случай понятията наистина са много размити... Друг аспект е, че самотните майки кандидат-осиновителки наистина може да са ощетени, без да са съобразени други особености или техните "личностни и други постижения"...  Убедена съм, че периода на чакане не зависи САМО от изискванията на кандидатите, дори и това да е основен фактор... А темата относно ромчетата просто става досадна!  

Дзвер, ако човек не парадира с факта, че е осиновил ромче, това не означава автоматично, че детето му е българче... Или по-директно казано, това, че сме осиновили детенце от ромски произход, за нас не е от толкова съществено значение... - то си е дете, има си своите нужди и особености - като всички деца... Не знам, защо трябва постоянно да се говори за това... Ние от самото начало се виждахме в мечтите си с детенце от ромски произход, никога не е имало колебания... И не мисля, че с това ставам по-добра от онези, които не биха се чувствали комфортно с нашите избори и не са осиновили ромче... Щом се налага да чакат - ще чакат...

П.П.
Sislie, говорих за критерии, които наистина да защитят интереса на детето и да осигурят едно успешно осиновяване, а не за претенции...

И аз спирам да спамя темата. Хубави почивни дни на всички!  

Чандра, аз съм самотна майка, но този факт не попречи на съотвентия съвет по осиновяванията само за ден да ме приеме и определи като най-подходяща за моето (в последствие) дете. Така, че моля не разпространявай непроверени констатации, просто не е вярно. И лично познавам една сурия сами мами, които не са чакали никак дълго.

Второ, темата не е дасадна, защото в домовете гният един билюк дечица, само защото са ромчета. За мен е неприемливо да се начере положението или темата"досадна". И никой не парадира, просто посочваме нашия опит в явно безсмислен напът да променим нагласите на хората, което би било добре и за двете страни (децата и бъдещите родители). Ама, нейсе, ДЗВЕР ЕЛА СИ!!!

За чистокръвната бяла жена с претенции - тази ми част беше насобена към поста на Сънман, не към теб. Разбрах за какви критерии говориш, и пак ти казвам - това не е математика. Има какво да се желае от процеса на осиновяване безспорно, ама хайде да не плашим хората колко е трудно и невъзможно. Това просто не е вярно!

Sislie, съгласна съм с нещата, за които пишеш...  Споделих само ЛИЧНИ мнение, опит и размисли, а не "констатации"... Не съм целяла да плаша хората, "колко е трудно и невъзможно" и ако така се е получило, съжалявам!... Досадно ми се струва не положението по домовете, а моралстването във връзка с избора, защото то няма да промени мнението на кандидатите... А и не може ВСЕКИ проблем, свързан с осиновителната процедура, да се обяснява с нежеланието на някои кандидати да осиновят ромче... Реших да не чета повече темата, за да не я оспамваме допълнително... Благодаря ти за търпението и хубав ден!

Чавдра, последно.
Разбира се, че не ВСЕКИ проблем в процедурата е свързан с това, но ПОВЕЧЕТО са. И тук не иде реч да морализаторствуваме. Никой не е казал, че това е неморално. Просто е нелогично и неразбираемо за мен, съжалявам. Да искаш дете, да копнееш за дете и да имаш такава нагласа към едно малко чисто и беззащитно същество, което с нищо не се различава от другите деца, само е с малко по-тъмна кожа. Това е....неразабираемо за мен. Никой не говори за морал. Няма ли да е добре според теб, в следствие на подкрепа и личен пример, някой да преодолее задръжките си и да се срещне с негото дете, макар и не толкова бяло. (казвам го фигуративно, то е ясно, че не само цвета на кожата притеснява хората). Нормално родените и нормално развиващите се ромски деца нямат никакви интелектуални или други дефицити и са си най-обикновени деца. Наистина не знам какво толкова притеснява хората.

Няма да си дойда, имам две страхотни деца и съм щастлива, че ги имам, омръзна ми да обяснявам, колко хубаво е да имаш деца - ами хубаво е, пък който иска да ги избира като доматите на пазара - да ги избира, само дето аз не съм фен на това избиране - за мен винаги е било сделка - "ок, аз ще се лиша от възможността да пресъздам гените си, ще осиновя, ама искам българче, чисто, бяло, здраво, готино, да изпълнява всичките ми мечти, щото аз съм родител мечта, значи ми се полага дете - мечта..." ами добре, ама те дори и биологичните деца често не са децата - мечта.

Истината - истината е, че осиновеното дете рядко, ама наистина много рядко, ще има темперамента на родителите си и не мисля, че има съвет по осиновяване, който може да разгадае темперамента на бебе под годинка и да разбере, дали ще съответства на темперамента на родителите. И когато родителите не са готови да приемат и разберат тази разлика... ами бяло, черно, кафяво, бенбено, с дръпнати очи, с кафяви, сини, зелени, черни... няма значение - не сме ли готови да приемем, че детето ще бъде различно от нас... няма измъкване.

Дзвер, това за характера и темперамента. Вярвай ми моята дъщеря е толкова различна и физически и темпераментно от мен, че все едно нямаме генетично родство. Така, че всяко дете/човек е за себе си независимо кои са му биологичните създатели. Та работата на родителите е да помагат на това дете да бъде щастливо и да успее в живота според неговите и на родителите му възгледи...А какъв цвят е кожата - за съжаление в България все още има значение...по света гледам не е така...ама на Балканите е консервативно и патриархално все още положението.....

Дзвер, все пак в случая ми стана добре като си дойде

Е, аз имам едно и както сами може да се досетите най-хубавото. Много трудности преодоляхме заедно, най-вече поради възрастта и по-дългия престой в институцията (макар че година и девет месеца на някои ще им се стори малка възраст), но пък те ни свързаха истински. Имам я и това е най-важното. Чудесна е (благодаря за което, макар и май да не съм го заслужила), истинска е, приятелка ми е, обичам я, чувствам се истинска чрез нея.
И със сигурност ще ме задмине и ще й дишам прахта. Във всяко едно отношение.

Добре казано.
Може би защото аз самата съм много различна по темперамент от собственото си биологично семейство никога не е било проблем да приема деца с различен темперамент. За мен това е нещо нормално и едва ли щеше да е по-различно ако се бях възпроизвела биологично. Никога не съм имала желание да избера дете-мечта и не съм се притеснявала, че децата от някой етнос са кофти деца - по темперамент, по характер, по заложби. Но... цветът на кожата, външните белези ме притесняваха именно защото сме осъдени да живеем в България, заради обкръжението ни. Българите имаме поговорка: "По дрехите посрещат, по ума изпращат". Не се чувствах достатъчно силна да издържам напрежението постоянно и навсякъде да доказвам, че дрехите (цветът на кожата и белезите за етническа принадлежност) не са непременно пряко свързани с кофти заложби.
Това бяха моите и на съпруга ми притеснения. Сега имаме две прекрасни деца, всяко от които си е отделно "аз", доста различни от нас и по характер, и по темперамент, и по цвят на кожата, а в очите на едното се оглежда ясното лятно небе, а другото е с очи-маслинки. Е, според майка ми синът ми е проклет точно като мен.  И още бихме осиновили и май нищо не ме притеснява вече, освен финансови и възрастови фактори.


Моите отдавна са ме задминали. За мен остава просто да им се радвам и да се чувствам добре с техните успехи.

Дзвер, не сме се разбрали, ставаше въпрос за съвсем друго. Ако едно детенце има специални нужди - хиперактивно е, например... или нещо друго... и това се знае, в такъв случай би било добре, за него да се изберат родители, които биха се справили не само практически, но и чисто емоционално с подобно предизвикателство. И това - в интерес на детето... Иначе знаеш, че картинката може да не е много красива...

Примерът с темперамента беше само бегло споменат в скоби, без да е основното, за което писах и беше взет по образец от друга западна държава... Според този образец определени критерии могат да се докажат с документи или атести, други се доказват с изработени за целта тестове и анкети, а трети - с наблюдения и разговори с кандидатите...

Zdraveyte, momi4eta! Pi6a na latinica, za6toto sa se iztrili bukvi4kite na kirilica na klaviaturata - izvinyavayte, no se nadyavam da me izturpite.
Az ve4e sum otgledala moeto detence - be6e na 4 meseca, kogato si ya vzeh / ne sum ya izbirala/ i imam nay-krasivata i prekrasna devoyka na zemyata - na 23 godini e ve4e. Ot sobstveniya si opit imam tolkova mnogo da spodelya! I nay-ve4e za6to ima takiva 4udesni deca , ostaveni da budat osakateni nyakude iz domovete - decata sa sledstvie, pri4inata e v politikata kum samotnite mayki - tova e temata, koyato mi e vlyazla v glavata posledna. Az ve4e sum svidetel na vsi4kite slojnotii i pulno bezhaberie na durjavata ako  edna mlada jena  pojelae da otgleda sama deteto si - 4esto e prakti4eski nevuzmojno. Samo vi podhvurlyam temata za razmisul i mneniya. Ina4e - mislya, 4e moga da vi kaja mnogo, mnogo ne6ta, no nay-vajnoto e - NE KRIITE ISTINATA OT DETETO. Ne e leko, no ako se napravi s lyubov i vnimatelno, ot nay-ranna detska vuzrast, 6te predpazite deteto si ot po-kusni travmi i drami. Nie s moyata du6terya znaem fakta, no toy ne ni zasyaga, ne stiga do sarceto ni i na dvete - obi4ame se i si imame pulno doverie.

Диана, благодаря че сподели от дългия си опит на майка.
Мисля, че от известно време не стои въпроса за казането, а по-скоро кога да се каже. Аз лично не съм срещала мнения в обратната посока, хората днес са други. И слава богу!

Иначе за самотното майчинство........Еми не е лесно да правиш всичко сам - да носиш парите, да се грижиш за детето и къщата, да поправяш разни неща или да организираш ремонти, да ходиш по родителски срещи и да водиш детето на спорт или нещо друго и т.н и т.н  Безкрайни са задачите и ангажиментите от ежедневието и не всички са свързани с парите.
Обаче нали знаете думата за вълка и неговия врат а и кочек трябва хубаво да си направи сметка колко може да носи.
Иначе пък е толкова сладко да си имаш дъщеря!

Здравейте смели момичета!
Изключително съм развълнувана от силата и красотата която притежавате и това, че сте решили да се справяте сами с грижите за дете!
Абсолютно съм наясно, че не винаги децата са "отражение" на биологичните си родители и въпреки че жестото изживявам това, че не мога да стана майка никога не съм се замисляла по въпроса за осиновяване.
...Това е дълъг и труден път и незнам как сте го извървели сами, но ви се възхищавам!

Лелеее..ма ти наистина ли смяташ,че хората осиновяват деца от чист алтруизъм?Спред мен,80%от осиновителите го правят не защото съзнателно се отказват да имат биологични деца в полза на изостевените,а чисто и просто защото не са в състояние да"пресъздадат гените си". 
п.с.сори за спама

Моите уважения към всички които са осиновили дете! Чист алтруизъм е това, не незадоволено желание за майчинство. Много хора се страхуват да осиновят поради куп причини, а това да дадеш бъдеще на едно дете и да го измъкнеш от осакатяването на домовете за сираци е достойно за уважение. Едно дете да е спасено е супер голямо постижение. Съжалявам, че аз нямам смелост, нерви и благородство за това. Но искрено се възхищавам, особено на хора, които са без партньор и пак се заемат с тази задача.