Татковци, бихте ли си пуснали жените си на работа, докато детето е още малко?

Върнах се на работа много скоро след раждането. Не съжалявам. Имах пълната подкрепа и разбиране от страна на съпруга си. Не знам защо някой трябва да ме "пуска", сякаш някой друг може да решава вместо мен.
Върнах се на работа не заради пари, а заради социални контакти и професионално развитие. Имам достатъчно добри доходи, и бих предоставила на таткото възможност да е 24/7 до детето, ако смята, че присъствието на родителя във всеки един миг е много важно. Пък ако си въобразявате, че майките по цял ден вкъщи си целуват и прегръщат децата, то това е сериозна заблуда. Разходете се из някой парк през работен ден, когато се предполага, че са само неработещи майки с децата си и наблюдавайте реакциите им. Масово крещят. Това за мен е пример за лоша истерясала майка, не за добра и всеотдайна.

Мдаа, аз съм лоша и истерясала майка, признавам си Но аз крещя на моето дете и по-добре аз да му крещя, отколкото лелката в детската градина или пък гувернантката

и за мен кариерата не струва пет пари наистина не ги разбирам жените, които си зарязвата бебетата/децата на чужди хора и поемат така жадувания за тях път към заветната кариера

Да бъдем честни и аз от 2-3 месеца се случва да му изкрещявам в къщи, не е много често, но не съм доволна от това. И търся по-добър начин. Но няколко неща съвпаднаха и ми е малко трудно - това е времето, когато той почна страшно много да се движи и да се измъква от абсолютно всичко, невероятно енергичен е, а все още идея си няма как да се пази. Апартаментът ни е под наем, има много мебели и техники разни, и е невъзможен за обезопасяване. Аз пък съответно отново забременях преди 3 месеца и избягвам да го вдигам, щото е тежък. И опитвам да го контролирам с думи, но някой път е толкова буен и освен по-силен глас друго не го спира да не направи някое супер неразумно действие.
Но с общи усилия (таткото сега се включва повече от всякога), намерихме някакъв ритъм да се справяме. Той го пренася, когато е тук, навън за по-дълги разходки (няколко часа) го разхождаме заедно и няма проблеми.

Лабрадор, уважавам мнението ти, всеки гледа на света по различен начин. Но аз лично не виждам нещата така. Някой по-горе ти е казал, че една жена ако иска да кърми, ще успее независимо дали работи или не. Аз познавам много повече майки в майчински, които не кърмят, отколкото такива които кърмят, както и познавам майки, които кърмеха над година ходейки на работа. Аз мисля, че не количеството прекарано време с децата е важно, а качеството. Около мен има доста майки, които си "зарязаха" децата на няколко месеца, за да се върнат на работа. За никоя от тях не мога да кажа, че е егоистка или че не е добра майка. Децата им са уравновесени, възпитани, обгърнати с любов, нормални деца с проблеми не по-различни от останалите. Сред тези жени, които си останаха в къщи, много от тях се грижат чудесно за децата си, но имам няколко примера, за които мога да кажа само, че по-добре да бяха тръгнали на работа. Явно стоенето в къщи, еднообразието, рутината са им навредили доста и това вреди и на децата им. Не ме разбирайте погрешно, не казвам нито че е по-добре да се остане в къщи, нито да се отиде на работа. Просто съм против тези лесни квалификации кой бил егоист, кой бил добър или лош родител само защото работел или не. 

Какво значи дали ще ме пусне? Аз да не съм на 10 години та да ме пускя някъде? Тези неща ги решаваме двамата заедно като възрастни. И ако везните натежават в полза на това да тръгна на работа, то тръгвам и това е. Друг е въпроса, че моя избор/ако имам такъв/ никога не би бил да тръгна на работа. С нищо не бих заменила моментите с детето поне до изтичане на майчинството. Ето сега бях решила да си я гледам до 3 годинки, но ми се отвори страхотна възможност за работа и съответно аз я приех. Малката ще има детегледачка и това е.

да излезне, хубаво, ама чак пък да се запие    , вече не сме тийнейджърки, все пак мъникът може да суче, представи си какъв ефект ще има върху него  , шегувам се, пък и много майки и без това ги отбиват съвсем рано... (което е друга тема  )

иначе и аз мисля, че не е полезно жената да си стои нон стоп в къщи, при нас решението, което сме намерили, е да излизаме цялото семейство с колата и ходим на различни места, било на ресторант,до някой парк, било да пазаруваме, до моловете, да свършим някоя работа, разхождаме се, някой път на гости и като се съчетаят няколко неща, действа наистина разпускащо. Много пъти сме с часове навън.

принципно е супер, ако жената е добра шофьорка и не я е страх да излиза сама с бебето с колата, но нашето е доста голямо и някой път се опитва да се измъкне от стола

Мда, абсолютно същото е и моето мнение. Обаче непознати и роднини ме смятат за лоша майка, всеки път когато ида с приятели за няколко дни на планина, а детето остане вкъщи с баща си. Странното е, че мъже в сходна ситуация рядко се определят като лоши бащи. Например, никой не казва, че тези, дето ходят за риба без жените и децата си, са лоши съпрузи и бащи.
Явно е заложено, че детето върви винаги с майка си, сякаш тя е единствения му родител. Бащата може да е егоист, но майката -не.... защо ли? защото така им изнася на някои бащи.

ООООООоо, това, че сме лоши майки щом излизаме с приятели някъде или пък отиваме сами на почивка си е ясно по дефолт. Обаче на мен въобще не ми пука на жилетката. И аз съм човек и аз имам нужда да разпусна. На който не му харесва.....еми да не прави той така и това е. Важното е аз и съпруга ми как ги разбираме нещата, а не баби, майки и друга рода от всякакъв вид.

Анджи, много са ни разли4ни настройките. Какво ми пре4и да си карам кефа и ако искам и да се напия, дори и да не съм тинейджърка?
Не 4акам мъжа ми да ме изведе на разходка. За мен е абсолЮтно задължително и майката да е независма, в това 4исло да има кола и книжка и да може да си ходи където си иска с детето или пък да остави детето на таткото или някой друг и да отиде където и е кеф.  Не виждам заЩо всеки път рябва да се водим вси4ки заедно в комплект?
[/quote]

О, това за шофирането съм абсолютно съгласна, аз шофирах до към края на 6ти месец бременна, беше трудно щото съм съвсем млад шофьор. Трафикът в София беше ужасен, а сега 5 пъти повече. А и в момента е меко казано опасно, защото нямаме централно заключване отвътре, а синът ми от стария си стол се измъкваше, но от 1 месец сме му взели нов стол за кола, уж по-стабилен, и може и да се получи излизане само с единия родител с колата.
Друг е въпроса, че не знам какви са ви семейните отношения със съпруга ти, обаче за мен най-доброто време прекарано с човек на тази земя, е именно с моя мъж. И за радост, същото е и при него.  Така че не изпитвам никаква нужда да си ходя някъде да си правя мои си работи. Някак си при нас всичко стана общо, дори и приятелите. Та дори и понеже говорим за работа, и професията ни стана обща, защото той ме е обучил много добре в професионалната си област - графичен дизайн, аз доста му помагах от вкъщи, дори и когато бебето беше на 3 месеца, но напоследък все по-малко защото Павел расте и съответно и нуждата от грижи.
Така че нито сме си омръзнали, нито ни е неприятно, че сме все заедно. Все пак защо сме станали семейство?!
Разбирам, че съм частен случай, така че не мисли, че те съдя по мои си стандарти, просто нали е форум, всеки споделя.

Не съм татко, но ще си позволя да ти отговоря.
Лично за себе си съм взела решение, че щом живот и здраве стана майка, ще отделя известно време само на тази роля. (Е, и домакиня ще бъда, обещавам  )
До този момент съм имала късмета да работя на добри места, да обиколя света, да видя и опозная много житейски ситуации. Когато му дойде времето, искам да опозная и тази част от битието... истински.

Стискайте ми палци да е скоро.

Пълен егоизъм е да лишиш детето от естествената му среда - децата, но не тези в градинките с майките или бабите си, а в детско заведение, където се развива в естествена среда. На 1 год. може да тръгне, а преди това някой и друг месец спокойно може да го погледа някой, било то роднина или бавачка. Не приемам "извиненията", че в тази възраст децата имат неистова нужда от майка. Мисля, че е по-добре няколко часа спокойна и удовлетворена от себе си майка, отколкото недоволна, оправдаваща се с грижите по детето си домакиня. Това което виждам в градинките НИКАК не ми харесва. Но всичко е въпрос на избор. Според мен детето не може, и не бива, да ми изпълва емоционалните потребности.

Че какъв е проблема да го шътнеш веднага в детски дом ... още от най-ранна възраст ще е сред много деца.

Че какъв е проблема да го шътнеш веднага в детски дом ... още от най-ранна възраст ще е сред много деца.
[/quote]


Е т'ва си е живо заяждане. Детето ми не е в дом, обичаме и явно имам достатъчно авторитет пред него, въпреки че не съм го държала за полата си до 3-тата година. В много държави майчинството е 3 месеца, сигурно защото са по-неотговорни от нас.

за справка http://www.segabg.com/online/article.asp?issueid=2326&sectio … =5&id=0001401