Татковци, бихте ли си пуснали жените си на работа, докато детето е още малко?

съпругата ми започна работа още в 3 я месец. и още си кърми. за да може да работи аз минах само нощни смени.
дал съм да се разбере че съпругата ми каквото и да реши ще я подкрепя. дори и ако не съм съгласен за някои детаили. а имаме и по голямо дете. и ги гледаме почити сами.

Със жената се справяме сами.
И двамата работим на смени и нямамме помощ от никъде
Детето се справя само ,гледа се само когато се налага.
Просто ,такъв е живота 

Е, разбира се, това родителите да се редуват, а не да го дават по цял ден ДРУГ да го гледа, е много добър вариант, когато все пак се налага и двамата да работят по ред причини.

Аз говорех, че на много майки просто в един момент им писва, и за сметка на детето се връщат към стария си начин на живот, контакти, професионално развитие и т.н. Дори някой път още преди да е проходило.

Жената гледа малката до 2 годишна възраст и накрая и беше писнало. Макар че според мен призванието на жената е първо да бъде майка а след това всичко останало ... да тръгнеш на работа веднага след раждане ако въпроса за изхранването не е критично си е чист егоизъм от страна на жената.

И с двете си деца съм била в майчинство съответно по 5 и 6 месеца. Причината за връщането ми на работа беше не една ... но имах подкрепата от страна на таткото. Двамата на смяни гледахме каката, а бебето - на смяни с майка ми.

Не бих заменила времето с децата ми , за да се върна на работа и да изпълнявам прищевките на някой си Предпочитам да изпълнявам капризите на децата си Това, че съпруга ми е на същото мнение, ме радва много
Варианта на Поци е един също много добър вариант

Анджи, не можах да разбера въпроса ти - на каква възраст трябва да стане детето, за да "има право" майката да тръгне отново на работа. Извинявам се, че се намесвам, защото въпросът ти е насочен към татковците, но на мен някак си не ми харесва понятието мъжът ми да ме "пусне" на работа. А аз него дали ще го пусна?

Исках да попитам и Лабрадор нещо - ако жената печели повече пари от мъжа си (ама не със 100 лв повече, а значително повече) и има професия, при която ако спре за повече от 3 месеца да работи, това ще я дръпне значително назад в кариерата, също ли е егоизъм? Просто ми е интересно да разбера какво мислиш по въпроса в този случай? Тази жена егоистка ли е?

правилно, насочен е към татковците, в смисъл исках с този въпрос да разбера какво е тяхното отношение, доколко имат активно отношение, или по-скоро пасивно, дали оставят жена им сама да си решава, или те бидейки бащи и глава на семейство в истинския смисъл, взимат решение за това кое е най-добро за детето им, със съгласието на съпругата си, разбира се. И в крайна сметка кой дава тон в семейството. Детето нали е и тяхно, би трябвало такова решение да е и на двамата, защото то предполага след това детето да почне да се гледа от друг човек, или да ходи на градина, щото майката е заета. То има подобна тема във форума за майките и там 95% от жените като говорят защо биха се върнали на работа казват "аз искам, на мен ми липсва, писна ми, имам нужда, аз реших" и на мен ми беше интересно да разбера мъжете какво мислят и какво решават, решават ли въобще...

На колко оценяваш кърменето, майчинската целувка въобще това което само една майка може да даде на детето си ? и хиляди да взема повече аз не бих бил съгласен. И не смятам кариерата за основна цел в живота ... нито моята нито на жената. Работата е средство за изкарване на пари , не фикс идея.

... IMHO

Относно това което си написал - не винаги тръгването на работа автоматично означава лишаването на детето от тези неща ... а кърмя все още .. детето ми е на 1г и 5 мес., като навърши 6 мес. се върнах на работа ... и то кърмя не  само сутрин и вечер, а на поискване ... аз си знам какво ми е струвало това нещо, колко търчане и нерви, но съм успяла да съчетая гледането на детето и работата 

също толкова положително колкото и предпочитанието на бащата даслед работа да се запие с приятели, вместо да се прибере в къщи .... 

Върнах се на работа много скоро след раждането. Не съжалявам. Имах пълната подкрепа и разбиране от страна на съпруга си. Не знам защо някой трябва да ме "пуска", сякаш някой друг може да решава вместо мен.
Върнах се на работа не заради пари, а заради социални контакти и професионално развитие. Имам достатъчно добри доходи, и бих предоставила на таткото възможност да е 24/7 до детето, ако смята, че присъствието на родителя във всеки един миг е много важно. Пък ако си въобразявате, че майките по цял ден вкъщи си целуват и прегръщат децата, то това е сериозна заблуда. Разходете се из някой парк през работен ден, когато се предполага, че са само неработещи майки с децата си и наблюдавайте реакциите им. Масово крещят. Това за мен е пример за лоша истерясала майка, не за добра и всеотдайна.

Мдаа, аз съм лоша и истерясала майка, признавам си Но аз крещя на моето дете и по-добре аз да му крещя, отколкото лелката в детската градина или пък гувернантката

и за мен кариерата не струва пет пари наистина не ги разбирам жените, които си зарязвата бебетата/децата на чужди хора и поемат така жадувания за тях път към заветната кариера

Да бъдем честни и аз от 2-3 месеца се случва да му изкрещявам в къщи, не е много често, но не съм доволна от това. И търся по-добър начин. Но няколко неща съвпаднаха и ми е малко трудно - това е времето, когато той почна страшно много да се движи и да се измъква от абсолютно всичко, невероятно енергичен е, а все още идея си няма как да се пази. Апартаментът ни е под наем, има много мебели и техники разни, и е невъзможен за обезопасяване. Аз пък съответно отново забременях преди 3 месеца и избягвам да го вдигам, щото е тежък. И опитвам да го контролирам с думи, но някой път е толкова буен и освен по-силен глас друго не го спира да не направи някое супер неразумно действие.
Но с общи усилия (таткото сега се включва повече от всякога), намерихме някакъв ритъм да се справяме. Той го пренася, когато е тук, навън за по-дълги разходки (няколко часа) го разхождаме заедно и няма проблеми.

Лабрадор, уважавам мнението ти, всеки гледа на света по различен начин. Но аз лично не виждам нещата така. Някой по-горе ти е казал, че една жена ако иска да кърми, ще успее независимо дали работи или не. Аз познавам много повече майки в майчински, които не кърмят, отколкото такива които кърмят, както и познавам майки, които кърмеха над година ходейки на работа. Аз мисля, че не количеството прекарано време с децата е важно, а качеството. Около мен има доста майки, които си "зарязаха" децата на няколко месеца, за да се върнат на работа. За никоя от тях не мога да кажа, че е егоистка или че не е добра майка. Децата им са уравновесени, възпитани, обгърнати с любов, нормални деца с проблеми не по-различни от останалите. Сред тези жени, които си останаха в къщи, много от тях се грижат чудесно за децата си, но имам няколко примера, за които мога да кажа само, че по-добре да бяха тръгнали на работа. Явно стоенето в къщи, еднообразието, рутината са им навредили доста и това вреди и на децата им. Не ме разбирайте погрешно, не казвам нито че е по-добре да се остане в къщи, нито да се отиде на работа. Просто съм против тези лесни квалификации кой бил егоист, кой бил добър или лош родител само защото работел или не. 

Какво значи дали ще ме пусне? Аз да не съм на 10 години та да ме пускя някъде? Тези неща ги решаваме двамата заедно като възрастни. И ако везните натежават в полза на това да тръгна на работа, то тръгвам и това е. Друг е въпроса, че моя избор/ако имам такъв/ никога не би бил да тръгна на работа. С нищо не бих заменила моментите с детето поне до изтичане на майчинството. Ето сега бях решила да си я гледам до 3 годинки, но ми се отвори страхотна възможност за работа и съответно аз я приех. Малката ще има детегледачка и това е.

да излезне, хубаво, ама чак пък да се запие    , вече не сме тийнейджърки, все пак мъникът може да суче, представи си какъв ефект ще има върху него  , шегувам се, пък и много майки и без това ги отбиват съвсем рано... (което е друга тема  )

иначе и аз мисля, че не е полезно жената да си стои нон стоп в къщи, при нас решението, което сме намерили, е да излизаме цялото семейство с колата и ходим на различни места, било на ресторант,до някой парк, било да пазаруваме, до моловете, да свършим някоя работа, разхождаме се, някой път на гости и като се съчетаят няколко неща, действа наистина разпускащо. Много пъти сме с часове навън.

принципно е супер, ако жената е добра шофьорка и не я е страх да излиза сама с бебето с колата, но нашето е доста голямо и някой път се опитва да се измъкне от стола

Мда, абсолютно същото е и моето мнение. Обаче непознати и роднини ме смятат за лоша майка, всеки път когато ида с приятели за няколко дни на планина, а детето остане вкъщи с баща си. Странното е, че мъже в сходна ситуация рядко се определят като лоши бащи. Например, никой не казва, че тези, дето ходят за риба без жените и децата си, са лоши съпрузи и бащи.
Явно е заложено, че детето върви винаги с майка си, сякаш тя е единствения му родител. Бащата може да е егоист, но майката -не.... защо ли? защото така им изнася на някои бащи.

ООООООоо, това, че сме лоши майки щом излизаме с приятели някъде или пък отиваме сами на почивка си е ясно по дефолт. Обаче на мен въобще не ми пука на жилетката. И аз съм човек и аз имам нужда да разпусна. На който не му харесва.....еми да не прави той така и това е. Важното е аз и съпруга ми как ги разбираме нещата, а не баби, майки и друга рода от всякакъв вид.

Анджи, много са ни разли4ни настройките. Какво ми пре4и да си карам кефа и ако искам и да се напия, дори и да не съм тинейджърка?
Не 4акам мъжа ми да ме изведе на разходка. За мен е абсолЮтно задължително и майката да е независма, в това 4исло да има кола и книжка и да може да си ходи където си иска с детето или пък да остави детето на таткото или някой друг и да отиде където и е кеф.  Не виждам заЩо всеки път рябва да се водим вси4ки заедно в комплект?
[/quote]

О, това за шофирането съм абсолютно съгласна, аз шофирах до към края на 6ти месец бременна, беше трудно щото съм съвсем млад шофьор. Трафикът в София беше ужасен, а сега 5 пъти повече. А и в момента е меко казано опасно, защото нямаме централно заключване отвътре, а синът ми от стария си стол се измъкваше, но от 1 месец сме му взели нов стол за кола, уж по-стабилен, и може и да се получи излизане само с единия родител с колата.
Друг е въпроса, че не знам какви са ви семейните отношения със съпруга ти, обаче за мен най-доброто време прекарано с човек на тази земя, е именно с моя мъж. И за радост, същото е и при него.  Така че не изпитвам никаква нужда да си ходя някъде да си правя мои си работи. Някак си при нас всичко стана общо, дори и приятелите. Та дори и понеже говорим за работа, и професията ни стана обща, защото той ме е обучил много добре в професионалната си област - графичен дизайн, аз доста му помагах от вкъщи, дори и когато бебето беше на 3 месеца, но напоследък все по-малко защото Павел расте и съответно и нуждата от грижи.
Така че нито сме си омръзнали, нито ни е неприятно, че сме все заедно. Все пак защо сме станали семейство?!
Разбирам, че съм частен случай, така че не мисли, че те съдя по мои си стандарти, просто нали е форум, всеки споделя.

Не съм татко, но ще си позволя да ти отговоря.
Лично за себе си съм взела решение, че щом живот и здраве стана майка, ще отделя известно време само на тази роля. (Е, и домакиня ще бъда, обещавам  )
До този момент съм имала късмета да работя на добри места, да обиколя света, да видя и опозная много житейски ситуации. Когато му дойде времето, искам да опозная и тази част от битието... истински.

Стискайте ми палци да е скоро.

Пълен егоизъм е да лишиш детето от естествената му среда - децата, но не тези в градинките с майките или бабите си, а в детско заведение, където се развива в естествена среда. На 1 год. може да тръгне, а преди това някой и друг месец спокойно може да го погледа някой, било то роднина или бавачка. Не приемам "извиненията", че в тази възраст децата имат неистова нужда от майка. Мисля, че е по-добре няколко часа спокойна и удовлетворена от себе си майка, отколкото недоволна, оправдаваща се с грижите по детето си домакиня. Това което виждам в градинките НИКАК не ми харесва. Но всичко е въпрос на избор. Според мен детето не може, и не бива, да ми изпълва емоционалните потребности.

Че какъв е проблема да го шътнеш веднага в детски дом ... още от най-ранна възраст ще е сред много деца.

Че какъв е проблема да го шътнеш веднага в детски дом ... още от най-ранна възраст ще е сред много деца.
[/quote]


Е т'ва си е живо заяждане. Детето ми не е в дом, обичаме и явно имам достатъчно авторитет пред него, въпреки че не съм го държала за полата си до 3-тата година. В много държави майчинството е 3 месеца, сигурно защото са по-неотговорни от нас.

за справка http://www.segabg.com/online/article.asp?issueid=2326&sectio … =5&id=0001401

Здравейте,

Не мога да разбера защо се лепва автоматично етикета "Лоша майка" на жена, която не иска да се раздели с кариера, образование, хоби и т.н. При добра огранизация, при подкрепа от страна на любимия, всичко си идва на място.

Нашата Мама е на работа от третата седмица, непълен работен, разбира се. Има моята подкрепа и тази на шефа и колегите си. Това я кара да се чувства добре и за мен това е най-важното. Аличка и досега е само на кърма, между другото. Контактите с повече хора доведоха до голяма контактност на бебето. То се усмихва на всеки и на всичко, може да бъде гушкано и от съвсем непознати за него. Винаги съм обожавал такива бебета. Колкото и да е сладко едно дететнце, когато отвърне със злобен поглед на една безобидна усмивка е малко-о-о-о-о-о...

 

Учудва ме формулировката на въпроса - "да ме пуснат" на работа? Аз нито съм под запрещение, нито съм кученце, което трябва да изведат с каишка от вкъщи.
Върнах се на работа на 4-тия месец, кърмих до 5-тия. Мъжът ми напълно ме подкрепяше, защото знаеше, че така ще се чувствам по-добре, а следователно и детето ще се чувства по-добре. Намерихме детегледачка и всички бяха доволни.
Ако обаче имах съмнения, че детето няма да е добре без мен, нямаше да тръгна. Ако таткото имаше някакви съмнения, бихме ги обсъдили, можеше да измислим някакъв вариант - половин ден аз - половин ден той.

Lo, tемата беше насочена към бащите, въпреки че повече от половината от отговорите бяха от майки  , което какво ли значи, не знам, но може би просто 80 % от посетителите на сайта са от женски пол. Дано това да е причината...

И въпроса целеше да се види доколко е активно отношението на бащите по въпроса с ходенето на жената на работа и съответно гледането на детето от друг/други хора. За съжаление в днешно време май бащите са станали като цяло доста пасивни, но разбира се има и по-активни. Според мен е напълно НОРМАЛНО един баща да каже, че детето му НЯМА да се поверява на някакви лелки в градината или на бабите, и сътветно да търси начини жена му да може да остане в къщи да гледа детето. А дискусията между двамата никой не я изключва.
В този аспект бяха нещата ...

Абсолютно споделям!
Аз дори напуснах работа 4 месеца преди да забременея, точно с тази цел.
Не исках детето ми да е "между другото" - това е лично мое виждане.

Най-доброто за детето е да прекарва максимално време с майката,но ако тя постоянно се терзае от пропуснатите професионални възможности-дори и да си седи у дома няма да бъде добре нито за нея,нито за детето й.Няма рецепти.А това с израза "пускам" си е направо смешно -за хора отдавна навършили пълнолетие.Друг е въпросът,че някои жени се примиряват с това вечно да искат разрешение за нещо-от родител,от съпруг,а после и от дете.

Аз се върнах на работа, когато синът ми навърши 5 месеца, но работя на смени по 2-3 дни седмично, по 5 часа и мога да кажа, че не го гледам "между другото", просто работата ми позволява да съчетая двете неща, а и е много добре платена за времето, което работя.
Кърмих 11 месеца, аз готвя на детето си, но познавам много майки, които по цял ден висят на кафе с децата си, пушат цигари и ги хранят с храна от детската кухня още от 6 месеца. Детето ми вече е на година и шест месеца, но не знае какво са буламачи от детската кухня. Гледаме го аз и мъжа ми, понякога майка ми - за 2-3 часа. Не мисля, че съм лоша майка, нито че се грижа зле да сина ми, напротив, справям се в пъти по-добре от други, които се бият в гърдите, че не работят, за да си гледат децата, а истината е, че предпочитат да се шляят по цял ден, дори записват децата си на ясли още на 1 година. Така че, мерете си приказките, първо се огледайте по кафетата на какво учат децата си майките, дето уж много съвестно ги гледат....

Детските психолози вече доста често отбелязват разликата между "прекарано" с детето и "посветено" на детето време. Не ми се рови сега за доказателства, но съм изчела не една и две статии по въпроса. Почти няма лекар, който да препоръча една изнервена и обезверена от живота майка пред една удовлетворена, спокойна и посветена на детето си жена.
Годините станаха такива, жените също започват да се чувстват пълноценни ако могат да се реализират освен в личния и в професионалния живот. Не виждам нищо лошо в това?!  А и не искам да се извинявам!
Освен това, дете обикновено се отглежда от двама... кой точно от двамата трябва да си загърби професионалната кариера за повечко време? Защо пък не таткото? След първите месеци детето има еднаква нужда и от единия и от другия!
Уважавам жените, които могат да се посветят с години само на децата си и съпруга си, за които това е достатъчно да се почувстват пълноценни в живота, но не мога да ги разбера 
Аааа и още нещо ... от както навърших 18 и НЕ живея с майка си и баща си никой не ме "пуска"  ! Това лично мен би ме унизило.

Не случайно писах,че това е мое виждане!
Всеки има право да живее живота си ,както прецени,по свой начин.
Преди да решиш,че някой трябва да си мери приказките,спомни си за свободната воля...и ,че май си гузна..

Сега, времената са малко по-различни.Не навсякъде ще те чакат 3 години, искат те максимално бързо на работа.Има и професии, които ако не си в час-излиташ, губиш контакти, после реализацията е почти непосилна.Аз например съм дала първото си дете на ясла, и второто ще е така.И едно мъжко мнение-на моят мъж-на тази основа са и огромните ни проблеми в момента-че не работя, не съм с кариера, докато отглеждам децата не съм се развила и грам качествено по ред причини.

Много остаряло мислене имаш, според мене, не е заяждане....
Мисля, че НЕ е НОРМАЛНО бащата да ми казва какво трябвало да правя и какво не. Най-доброто за наследника го решаваме заедно. Разрешение не искам, взимаме решения двамата. Като детето му НЯМА да се поверява на някакви лелки в градината или на бабите - остава си вкъщи той. И колкото иска......

Чета тук, и не мога да разбера защо диалозите се развиват полюсно.

А не може ли майката да се върне на работа, не защото е кариеристка, а защото се стреми към постигане на по-добро материално благосъстояние на семейството си? Или оттук автоматично й се лепва етикет на безотговорна, лоша, непризвана да бъде майка?
Просто всеки трябва да има ясно изградени критерии, за това, което очаква да постигне, и да намери баланса между желанията, портебностите и обективната реалност.

Защото понятието майка не включва само онази която е износила бебето, а и тази която се грижи за него, такава която обича детето си и е готова на саможертва за него, дали ще бъде в смисъл кариера, свободно време, липсата на пари или други благини от моминските години няма значение.
И ако остави бебето да го гледат стринки и гледачки и хукне да изкарва пари, каква е разликата с бащата?

Аз пък не разбирам защо някои се засягат лично,при положение ,че се споделя персонално мнение и виждане без никаква умисъл-визирам моето

Да, егоистка е

 
Напълно съм съгласна.
Няма нещо което да е по-важно от детето, нито парите, нито кариерата. Основното призвание на една жена е да бъде добра майка и съпруга. Сигурно повечето тук ще ме обвинят, че съм старомодна – да такава съм и се гордея с това.
Имам добра работа и добра позиция, печеля отлични пари. Със сигурност щом родя / сигурно и доста преди това/, ще спра да работя и ще се посветя на детето си и мъжът си изцяло. И това ще бъде толкова дълго, колкото финансово можем да си го позволим. Ако имаме финансовата възможност /в което се съмнявам/, не бих се върнала на работа никога. Това е моят личен избор и съм сигурна, че мъжът ми ще ме подкрепи изцяло, така както би ме подкрепил във всяко мое начинание и решение.

Espa, говориш наизуст.

Наизуст!? Повярвай ми – не говоря наизуст.
Ако така е решил оня горе, дете ще имаме съвсем скоро. Какво ще правя през бременността и майчинството си вече съм решила. И то със сигурност ще е да спра с работата поне за 3 години /дано имаме тази финансова възможност/. Не страдам нито от амбиция, нито от бесен кариеризъм и със сигурност мога да преживея ограниченията наложени в бюджета от не работенето ми. Не преживявам като трагедия възможността, да изостана в професията както и от това, че някой може да ме измести от ръководния пост или няма да мога да се “реализирам” после. Пак казвам, това е моят избор, всеки прави своя според неговите си и тези на партньора му разбирания.

 

Нещо не мога да схвана доводите на "едната" и на "другата" страна...
Защо се опитвате да напъхате в някакви "калъфи" нещо...
Което е толкова индивидуално и има толкова много варианти...
Колкото са песъчинките на един плаж...
Критериите на всеки са толкова различни, че...
Няма как да има двама човека с една и съща нагласа...
Освен това, причините на всеки са различни и няма как да се разсъждава...
Еднополюсно... Едноплоскостно... Еднакво...
Това, което за теб е нормално... За другия е абсурдно и обратно...
Това, че ти мислиш по един начин... Съвсем не означава, че другото мислене е погрешно...
Века на еманципацията е отдавна отминал... Сега вече сме във века на равнопоставеността...
Тези и схващания като "пускане", "егоизъм" или "лоша майка" могат да бъдат приказки за "лека нощ" на порастнали деца...
Нека всеки да си действа така, както е решил и да не лепи етикети на инакомислещите...
Ако всички бяха еднакви и като "ламбени шишета" нямаше да е интересно да се живее...
Затова, дерзайте, пийте по едно малко за успокоение и бъдете такива, каквите вие мислите за правилно...

Темата съвсем не ми прилича вече на споделяне на мнения и се движи на ръба на скандала...

Последното, казано простичко, съвсем не ми е по вкуса...

Заключвам темата...!